Най-незабравимата ми Коледа и най-ужасната ми Нова Година!!!

  • 8 172
  • 92
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 064
И аз ще добавя моето КУРАЖ на Цветето. Както си описала проблема /частично/, не е редно да давам съвет. Но ти стискам палци, защото имам добро предчувствие за тебе и бъдещето ти.

Но друго не мога да премълча:
Абе, жени с модерното мислене, като живеете без брак, мислите ли за децата си?

Като превръщате труда, усилията и годините в нещо материално, мислите ли дали то гарантирано ще бъде за децата ви? И... хайде ще спра до тук, че въпросът ми е болен...



# 16
  • Мнения: 4 068
Не прибързвай с решенията. Смятам, или поне се надявам, че ще ви размине и на двамата и в момента сте просто адски афектирани. Случва се. Ако обаче наистина се окаже, че това е края не се изнасяй, а натискай за жилището до последно. И не си оставяю детето, защото това ще е аргумент в съда против теб. Нямате ли някакво доказателство, че вие сте платили тая къща? Извинявай, но е глупаво, че си се съгласила на това каквото и доверие да си имате с мъж ти.

# 17
Аз ще пиша като гост понеже пиша редовно в 2 теми на форума , а уви това е нещо толкова лично...
 Какво да ти кажа - позната история и ние сме така . Само дето при нас разни свекърви не играят никаква роля в проблема. Аз също мислех да пусна тема ей така просто да споделя ( на човек му олеква , особено като няма близък  с който да се посъветва)
 Иска ми се да повторя казаното от другите - да помислиш на "трезва" глава , за плюсовете , за минусите , за това какво ще ти донесе една раздяла и какво можеш да очакваш от бъдещето. Проблеми има във всяка една връзка - въпроса е "дали има бъдеще".
Аз съм на мнение че един брак не се крепи заради децата . Отраснах така , в скандали където чувах " ако не бяха децата , за кахър на децата..." това не прави децата по-щастливи ( независимо и с 2ма родители).
 10 г връзка ( или брак - все едно) си е много време , опознаваме партньора и той нас. Ти си знаеш най-добре какво ти е - дали можете да продължите напред. Ако можете да "говорите" - поговорете . Нека изясните какво ви липсва и защо.

По някаква ирония на съдбата ние пък уж трябва да сме щастливи ( аз знам че мъжа ми ме обича , имаме 2 деца , работим и изкарваме добре , строим къща меко казано за над милион( не в Бг) но....  може би стреса , може би това че в амбицията си да постигнем нещо повече , в постоянната липса на време - усещаш че уж имаш всичко , но всъщност нямаш нищо. Просто една огромна "празнота" , една пропаст която не знаеш как да запълниш.

Но бъди реалист - все още всичко е "прясно" едва днес сте се скарали ( ние сме така от Коледа). Помисли , помислете и двамата - за вас , за бъдещето ви заедно и не на последно място за детето. Трудно е , но живота е борба  за малко щастие. Пожелавам ти искрено да намерите пътя един към друг   bouquet
 

# 18
  • София
  • Мнения: 16 047
Ако детето е признато от бащата - има всички права и задължения на дете, родено по време на брак. Така, че за признатите няма страшно. За имотите - елементарно можеха да го пишат не само на свекървичка, а общо с тъщата, примерно. Вид презастраховка.
Все пак не всички искат да подписват, да се женят. Да не давам пример със себе си - да не разводнявам темата на момичето. Но има различни случаи.
Не ми се пише за разни, които продават собствени имоти, харчат собствени пари за някой търтей - но това е техен избор.

# 19
Настоявай въпреки отношенията с мъжа ти, свекървата да дари къщата на вас двамата или на детето ви най-добре.

Засега при никакви обстоятелства не напускай!

И независимо от това как се развията събитията, най-добре си оправи имуществените въпроси.

# 20
  • Мнения: 6 619
Сама си написала ,че човек днес се смее утре плаче после пак е ред на смеха .Така за една вечер да вземате решение за раздяла прибързано ми се струва .Аз ако правех всичко ,което ми е идвало на ум или съм казвала като съм ядосана ...........
Ако нещата наистина са необратими не напускай къщата все пак тя е и на детето ти .

# 21
Къщата си я купихме преди 8 години, но е ня името на свекървата , тъй като ни искаха доказване на доходи...и бла бла бла...Така си и остана.

Бла бла бла не може да имаш претенции към имуществото.
И те съветвам не да слушаш приказките на лаици тук, а де се посъветваш с адвокат.
Защото аз като чета мненията на някои лица, няма да се учудя утре да те посъветват да си получиш и дял от собствеността на Р. Абрамович примерно.

# 22
  • Мнения: 6 619
Къщата си я купихме преди 8 години, но е ня името на свекървата , тъй като ни искаха доказване на доходи...и бла бла бла...Така си и остана.

Бла бла бла не може да имаш претенции към имуществото.
И те съветвам не да слушаш приказките на лаици тук, а де се посъветваш с адвокат.
Защото аз като чета мненията на някои лица, няма да се учудя утре да те посъветват да си получиш и дял от собствеността на Р. Абрамович примерно.
Ако Абрамович е вписан като баща на детето ще иска дял и още как.

# 23
  • Мнения: 4 068
Въх, Дела, то много лаици сме се събрали в тоя форум. Между хилядите все ще има и някой адвокат да си даде мнението, понеже явно ти като компетентна не желаеш да го направиш. Ако има някакви доказателства, че парите за къщата са изплатени от нея и съпруга и може би има шанс да направи нещо. Обаче преди да се стигне до наистина професионални адвокатски съвети е най-добре да се изчака да се уталожат нещата, защото на мен това ми се вижда като решение взето под напора на отрицателните емоции и може би то няма нищо общо с действителните желания на партньорите.

# 24

[/quote]
Ако Абрамович е вписан като баща на детето ще иска дял и още как.
[/quote]

Мила, не си усетила иронията в думите ми.

Въх, Дела, то много лаици сме се събрали в тоя форум. Между хилядите все ще има и някой адвокат да си даде мнението, понеже явно ти като компетентна не желаеш да го направиш. Ако има някакви доказателства, че парите за къщата са изплатени от нея и съпруга и може би има шанс да направи нещо. Обаче преди да се стигне до наистина професионални адвокатски съвети е най-добре да се изчака да се уталожат нещата, защото на мен това ми се вижда като решение взето под напора на отрицателните емоции и може би то няма нищо общо с действителните желания на партньорите.

Не мисля че е сериозно във форум да се дават правни консултации.Най-малкото защото адвокатите ще останат без работа.И renci, нещата не са толкова прости и лесни като в американски киноспектакъл или булеварден роман.Чети, помисли и кажи - това е формулата.

# 25
  • Мнения: 3 394
Жалко душичке, че така се е получило Cry
Дано животът ти поднесе повече щастие!

# 26
  • Мнения: 1 243
Благодаря ви за подкрепата!  bouquetСамо не се заяждайте и иронизарайте. Тук всички сме за да си помагаме, нали така?
Да отговоря на въпросите
Да, детето е признато-носи фамилята на баща си! Не сключихме брак по ред причини, но не това е важното. И двамата бяхме достатъчно сигурно в чувствата си. С брак, без брак все тая. И да бяхме женени пак нямаше да имам претенции към къщата. С нея съм свързана повече емоционално , отколкото материално!
Причината за скандала е естествено нещо съвсем прозаично (защо не съм прибрала камерата в чантата, а съм я оставила на секцията), но не това е причината за  решението за ряздалата.
Напрежението ескалира, когато свекърва ми си позволи да удари детето ни, заради един съборен стол.Казах всичко, което съм трупала с годините. Когато виждах как използва мъжа ми за пари ме болеше, но си мълчах, когато ми каза, че съм прекалено малка за него и той щял да се насира, а аз съм щала да хойкам (заради разликата във възраста ни) си казах, че с прост и ограничен човек не мога да се разбера и по-добре да си замълча. но кагато започна да пренебрегва детето ми заради децата на другия си син и да си позволи да го остави без подарък или поне честитка за Коледа и Нова година и ми хвърли 50 евро като на куче , коогато замахна  да го удари вече не издържах.Прибрахме се вкъщи и последва скандал между мен и мъжа ми. В безсилието си, осъзнавайки , че аз съм права, не можейки да оправдае майка си и поради липса на възпитание ме обиди жестоко с цветущи епитети.
Тази вечер е мил и все едно нищо не се е случило, а снощи говорихме за раздяла...Аз обаче съм много наранена и едва ли ще преглътна и този път. Като се прибра завари родителите ми вкъщи. Видях изплашения му поглед. Знам, че се опитва , но не полага достатъчно усилия. Има една приказка за лошата дума-е, вярна е. Боли повече от шамар!
Ако не полагаш достатъчно грижа за нещо, то рано или късно ще си отиде от теб! Ето това не може да проумее Той! Аз никога не бих си позволила да направя скандал на празник. или ще си замълча или ще го кажа дискретно. Осъзнах, че той никога не е усетил какво е да имаш сплотено семейство и не знае как да се държи, поради липса на възпитание от страна на майка си!

# 27
  • Варна
  • Мнения: 3 953
tsve_te притегли нещата и тогава действай.
Сигурно съжалява и иска да извини.

# 28
  • Мнения: 2 401


Не мисля че е сериозно във форум да се дават правни консултации.Най-малкото защото адвокатите ще останат без работа..

Затова и гладни и безработни си ходите повечето, щото не знаете как се печели клиент. Close
Сори за офф-а.

Цвете, ще се оправят нещата, ще видиш.

# 29
Цвете, ясно, че няма да се разделите баш сега. По-добре темата логично да мине към обсъждане на взаимоотношенията ви по принцип, извън конкретната ситуация, затова аз пак ще повторя основното и най-важно в случая според мен - забрави сантименталностите и настоявай къщата да бъде дарена на вас. Или "закупена", че то дарение може да се оспорва.
Приказки от рода "не ми дреме за къщата, аз съм над нещата" може и да звучат благородно за някого, но всъщност са доста несериозни. Извисявай се по друг начин и мисли за детето си. И за себе си, естествено.

Общи условия

Активация на акаунт