Най-незабравимата ми Коледа и най-ужасната ми Нова Година!!!

 Много е тъжно това, но в живота се случват такива моменти.

 Кураж !!! Другото само ще се подреди.

не бързайте с импулсивните решения, взети в състояние на афект.
новогодишните празници са традиционно натоварени със стрес и предразполагат към скандали и драми.
щом сте започнали със смях и веселие деня, няма логика да го завършите със събиране на куфарите.

успокойте топката, охладете страстите, помислете няколко дни и абстрахирайте намесата на външни лица в изясняването на отношенията ви.

Никакво изнасяне от общия дом. И в друга подобна тема го бях писала. Може да се сдобрите, може да се намразите. Имаш дете и  трябва да се грижиш за него. Ако се стигне до развод съда ще реши. Има случаи - домът на свекъри, но съда решава до пълнолетие на детето да се ползва от майката. Дори и да имаш друго твое жилище - използвай закона, той е на твоя страна. Защо да правиш удоволствие на свеки?
Живей си, гледай си детето, прави си всичко като всеки ден и постепенно нещата ще се подобрят.

Абсолютно подкрепям тази линия на  действие.Понякога ти се струва , че света е  свършил, че идва края.Но какво ще спечелите и какво ще изгубите от  такова решение взето  в състояние на афект?Детето е  най-важно.И то не къде, а как ще живее.Сигурно ще е много нещастно само с един родител.Пък и не си мисли , че останалите семейства не се карат.Малко са тия  в които има мир, ама и те  се разделят  без причина.Ей така,  от скука...това е още по-тъпо.

Момичета благодаря ви за подкрепата   
Пропуснах да спомена, че нямаме брак. Заедно сме от 10 години, а живеем в тази къща от 8. Дететото ни е на 2г и 9 месеца.Къщата си я купихме преди 8 години, но е ня името на свекървата , тъй като ни искаха доказване на доходи...и бла бла бла...Така си и остана. Никога не съм предполага, че тя ще има претенции върху нея. Не съм и подозирала, че с мъжа ми (приятеля ми, вече не знам как да го наричам, но все си мисля, че щом имаме общ дом, общо дете и толкова години спомени и преживявания, той ми е повече от boy-friend, нали така?).
Всеки момент чакам родителите си да дойдат за да поговоря с тях. Дано само да събера смелост и да успея да им споделя. Не искам да ги тревожа, но трябва да говоря с тях.

Понякога човек е толкова обиден,че действа импулсивно и в повечето случаи погрешно. За 15 години брак съм се изнасяла няколко пъти,стигали сме и до развод/останах с намерение да подам молба/, в крайна сметка днес мъжът ми е до мен и продължава да държи ръката ми/буквално/. Съветът ми е да не избързваш и да не се отказваш доброволно от нищо. Имаш малко дете-бори се до последно за семейството си. Успокой се,седни сама и помисли как да запазиш всичко това, а не как да разделиш. Пожелавам ти кураж и успех. /Много ми е жал за децата в такива случаи-ние не ставаме по-щастливи с една раздяла,но те определено стават нещастни за дълго./

Цвете, опиши малко повече-как така се стигна точно до подобен скандал на връх нова година ? Не виждаш никаква светлинка в тунела нещата да се подобрят ? Как на Коледа сте успели да се почувствате сплутени и сте прекарали празника като истинско семейство ? И на мен ми се е случвало,предполагам и на много други момичета .Не мисля , че когато скандалите заемат връх е най-удобния момент за трезви решения.Решението го вземете когато се успокоите и погледнете нещата малко отсрани.Хората понякога в яда си и емоциите си казват неща,които после няма как да върнат назад.

Съветвам те да седнете и да поговорите чисто човешки с твоя мъж....Дано да намерите ключето към бараката и това просто да е кризисен за вас период със скорошен край !!!

В никакъв случай не се изнасяй без детето! Какво сте говорели преди са минали работи  Не го оставяй за да нямаш след това проблеми с получаването на правата. Не забравяй, че веднъж излязла от тази къща може да не те пуснат да стъпиш отново. Непременно отиди при адвокат преди да предприемеш решителни стъпки! НЕПРЕМЕННО!
 

Охо, класически номер.  Не ми се мисли какво  можеш да очакваш, ако се стигне до раздяла. Дано не стигнете, стискам палци.

 Значи вие се обичате, но се разделяте заради трети човек или това е само повода за раздялата?

Пиши на лични на Пела 

Като дойдат родителите, поговорете, съберете се и с приятеля/или само те с него/ и се помъчете да оправите нещата. То от толкова почивни дни заедно  почти всеки си казва нещо накриво и се скарват. Уж имат хората очакване за празник, но лъсват премълчавани неща.
По-горе питаха дали съм юрист, че давам такива съвети. Не съм, но винаги съм си имала личен адвокат и личен брокер и знам правата и задълженията си по закон.
И да, имам позната останала да живее в апартамента на бабата /придобит много преди сина и да признае детето/. Живя си там до 18 му год., сега обжалва излизането защото момчето още учи 13 клас. Ако нещата опрат до раздяла - пари за добър адвокат. В никакъв случай не ползвайте общ адвокат - познат на техните.

И аз ще добавя моето КУРАЖ на Цветето. Както си описала проблема /частично/, не е редно да давам съвет. Но ти стискам палци, защото имам добро предчувствие за тебе и бъдещето ти.

Но друго не мога да премълча:
Абе, жени с модерното мислене, като живеете без брак, мислите ли за децата си?

Като превръщате труда, усилията и годините в нещо материално, мислите ли дали то гарантирано ще бъде за децата ви? И... хайде ще спра до тук, че въпросът ми е болен...

Не прибързвай с решенията. Смятам, или поне се надявам, че ще ви размине и на двамата и в момента сте просто адски афектирани. Случва се. Ако обаче наистина се окаже, че това е края не се изнасяй, а натискай за жилището до последно. И не си оставяю детето, защото това ще е аргумент в съда против теб. Нямате ли някакво доказателство, че вие сте платили тая къща? Извинявай, но е глупаво, че си се съгласила на това каквото и доверие да си имате с мъж ти.

Ако детето е признато от бащата - има всички права и задължения на дете, родено по време на брак. Така, че за признатите няма страшно. За имотите - елементарно можеха да го пишат не само на свекървичка, а общо с тъщата, примерно. Вид презастраховка.
Все пак не всички искат да подписват, да се женят. Да не давам пример със себе си - да не разводнявам темата на момичето. Но има различни случаи.
Не ми се пише за разни, които продават собствени имоти, харчат собствени пари за някой търтей - но това е техен избор.

Сама си написала ,че човек днес се смее утре плаче после пак е ред на смеха .Така за една вечер да вземате решение за раздяла прибързано ми се струва .Аз ако правех всичко ,което ми е идвало на ум или съм казвала като съм ядосана ...........
Ако нещата наистина са необратими не напускай къщата все пак тя е и на детето ти .

Ако Абрамович е вписан като баща на детето ще иска дял и още как.

Въх, Дела, то много лаици сме се събрали в тоя форум. Между хилядите все ще има и някой адвокат да си даде мнението, понеже явно ти като компетентна не желаеш да го направиш. Ако има някакви доказателства, че парите за къщата са изплатени от нея и съпруга и може би има шанс да направи нещо. Обаче преди да се стигне до наистина професионални адвокатски съвети е най-добре да се изчака да се уталожат нещата, защото на мен това ми се вижда като решение взето под напора на отрицателните емоции и може би то няма нищо общо с действителните желания на партньорите.

Жалко душичке, че така се е получило
Дано животът ти поднесе повече щастие!

Благодаря ви за подкрепата!  Само не се заяждайте и иронизарайте. Тук всички сме за да си помагаме, нали така?
Да отговоря на въпросите
Да, детето е признато-носи фамилята на баща си! Не сключихме брак по ред причини, но не това е важното. И двамата бяхме достатъчно сигурно в чувствата си. С брак, без брак все тая. И да бяхме женени пак нямаше да имам претенции към къщата. С нея съм свързана повече емоционално , отколкото материално!
Причината за скандала е естествено нещо съвсем прозаично (защо не съм прибрала камерата в чантата, а съм я оставила на секцията), но не това е причината за  решението за ряздалата.
Напрежението ескалира, когато свекърва ми си позволи да удари детето ни, заради един съборен стол.Казах всичко, което съм трупала с годините. Когато виждах как използва мъжа ми за пари ме болеше, но си мълчах, когато ми каза, че съм прекалено малка за него и той щял да се насира, а аз съм щала да хойкам (заради разликата във възраста ни) си казах, че с прост и ограничен човек не мога да се разбера и по-добре да си замълча. но кагато започна да пренебрегва детето ми заради децата на другия си син и да си позволи да го остави без подарък или поне честитка за Коледа и Нова година и ми хвърли 50 евро като на куче , коогато замахна  да го удари вече не издържах.Прибрахме се вкъщи и последва скандал между мен и мъжа ми. В безсилието си, осъзнавайки , че аз съм права, не можейки да оправдае майка си и поради липса на възпитание ме обиди жестоко с цветущи епитети.
Тази вечер е мил и все едно нищо не се е случило, а снощи говорихме за раздяла...Аз обаче съм много наранена и едва ли ще преглътна и този път. Като се прибра завари родителите ми вкъщи. Видях изплашения му поглед. Знам, че се опитва , но не полага достатъчно усилия. Има една приказка за лошата дума-е, вярна е. Боли повече от шамар!
Ако не полагаш достатъчно грижа за нещо, то рано или късно ще си отиде от теб! Ето това не може да проумее Той! Аз никога не бих си позволила да направя скандал на празник. или ще си замълча или ще го кажа дискретно. Осъзнах, че той никога не е усетил какво е да имаш сплотено семейство и не знае как да се държи, поради липса на възпитание от страна на майка си!

tsve_te притегли нещата и тогава действай.
Сигурно съжалява и иска да извини.

Затова и гладни и безработни си ходите повечето, щото не знаете как се печели клиент.
Сори за офф-а.

Цвете, ще се оправят нещата, ще видиш.

Тотке, как мислиш, че при гореизтъкнатата причина  ще бъде убедена свеки да направи прехвърляне? Абсурд. 

tsve_te И за мен НГ започна ужасно-изгорих си жестоко палеца на лявата ръка на връх НГ от бенгалски огън,та чак в Пирогов ходихме.Етърва ми вчера ми изтърва новия тел. и ми спука екрана-което беше много забавно   нали имам застраховка.А днес целия ден мисля за развод!Колкото и да ми е кротък мъжа,не мога да го понасям.Проблема е,че живееме с моите родители-с които колкото и компромиси да правят с нас и да се съобразяват имаме недоразумения.А когато стане въпрос за неговите(които когато бях бременна елегантно ни казаха,че видиш ли няма място в тяхната 3 ет. къща за нас) той застава с 2 ръце зад тях.Аз съм нищото!Колкото се боря за него пред моите родители,толкова той не го прави за мен пред неговите!Ей това ще стане и причина за нашата раздяла,но въпреки,че имаме брак и знам че ще се оправя с помоща на закона(който винаги отсъжда дори и при липса на брак детето на майката-освен ако няма сериозни здравослофни проблеми тя)няма да го пускам да ходи никъде-да си поема ангажимента поне финансово към детето.Мой съвет-изчакай да видиш той какво ще реши-не прави ти крачката първа.И друго-КАК ЩЕ СИ ОСТАВЯШ ДЕТЕНЦЕТО.....то е твоя отговорност-на майката.Ние си ги гледаме-аз лично ако ще и да умирам,но няма никога да го отсъдя доброволно на него,че и недоброволно!
Сега прочетох и последния ти пост-човек в яда си може да каже какво ли не-мен така ме е изкарвал извън нерви,че съм се очудвала самата аз на себе си как е възможно да изрека подобни думи!За свекито-ебало си майката-моята е същата простакейша.Само глупости говори.Знае че живееме в 60кв. 5 човека за сметка на нейното сем. и вчера ми вика:-е хайде де няма ли второ да правите,хихихи?!Е идваше ми да я тресна с нещо.Работи мъжа ми както си иска(ама щото е путка и се подава).А когато стане на въпрос за работа в къщи или да свърши нещо се ослушва и все няма време. .С теб в момента сме в сходно положение.Предлагам да чакаме да видиме принцовете на белия кон какво ще измислят първи?Хайде да си дадем 10дни,искаш ли?И да не предприемаме нищо   Ако ще се разделяте ще го направите и след това......Нека нещата олегнат,а ти мисли за детето и егоистично за себе си.Що трябва да им пускаме аванта да ги освобождаваме от ангажименти и отговорности спрямо децата и нас.Хайде де,ще ходя по чуждо без да разбере и ще му изцедя джоба  

Цвете, не избързвай с решението, остави си малко време - винаги можеш да го напуснеш. Но сега, докато е уплашен, можеш да сложиш някакви граници в отношенията със свекърва ти.
И тихичко си направи една консултация с адвокат или пиши на Пела, за да знаеш какво те чака и за какво ще се бориш при евентуална раздяла.

Argun първо искам многоооо да ти благодаря за подкрепата и съветите  Каквото и да стане важното е да сме живи и здрави!
Коя е Пела? Нещо не можах да разбера 
Лека и спокойна вечер!

Пела е ник на потребителка във форума. Адвокат, от Варна.
И аз мисля, че дори и да не се разделите трябва да убедите свекървата да дари къщата и на двама ви.
Ако решите да се разделите (разбирам, че по-скоро от теб би дошло такова решение), задължително трябва ти да останеш в къщата, а мъжът ти да се изнесе. Къде ще го гледаш това дете иначе? Да плащаш и квартира ли? Издръжката, която присъждат по закон е мног малка, за да ти стига. Имам една разведена приятелка, която се разбира много добре с бившия си мъж, който изкарва много пари, в началото й даваше добри пари издръжка, но после като мина време каза, че нямало да дава толкова много, а пък тя да ги харчи по заведения с чужди мъже Така, че помисли си затова как ще се справяш сама с детето. Все пак, колкото и да те подкрепят близки и родители, все някога ще живееш сама с детето.

Цвете, изчакай. Човека явно се е стреснал като видял твоята рода. Сега му обяснете границите, задълженията като баща на детето. Нека се вижда с мама, но да бъде добър да я държи настрани. Друго - след като си влезе мъжа в ролята хич не се вълнувай че свеки само за другото дете дава. Имаш си  родители и баща на детето - това е важно. Майната и на еврата и. Не се прави на благородна, а мисли за детето си и за бъдещето. Викал, крякал - ще мине всичко. Разберете се, извинете се и започнете не отначало, а от където сте стигнали.  Винаги има време да се разделите. И съвсем сериозно - намери си адвокат и се консултирай. Дори и за това, за да е запознат и ако и когато се наложи да действате бързо. Но първо се опитайте да се одобрите.
И в най-добрите семейства се случва. У вас е заради свеки, у нас пробваха 5 сестри,2 братя и 19 племенници на скъпия. Да, ама не...
А Пела е във форума на самотните родители - има си тема за консултации.

Е, какво му е сложното? Примерно - двама души с добри, но недоказуеми доходи, искат да теглят кредит за къща. Мама свеки бачка държавна работа, взима 600 лв., но се осигурява на цялата сума, щото нема мърдане. Свеки тегли кредита на свое име, доказва доход, жилището се купува от нея, а младите изплащат кредита и след 7-8 години остават без пари и с имот на чуждо име. Сараи, не сараи, това е положението
На колегата юрист бих искала да кажа, че ако няма да помага на никого в тази тема, няма що да се мори да пише. Няма да останат адвокатите без работа, колега, поне не и добрите Аз не се изказвам, защото не съм спец по семейно право, но когато е имало казус в моята сфера, винаги съм давала мнение. Ясно, че това не е като консултация след цялостно запознаване с обстоятелствата, но поне може да се насочи човек какво му трябва и къде да го търси. Тук си помагаме по един или друг начин. Ако не иска човек да помогне, не виждам за какво въобще трябва да влезне и да пише глупости в стил "аз знам отговора, ама няма да ти кажа пък  ".

Към авторката - ако не е тайна, какво толкова непоправило се е случило Не се разбива така десетгодишна връзка, още повече ако има и дете...

към авторката!защо не преосмислите и не си поговорите!не може за едно скарване и да се слага край!не знам какви са ви отношенията,но все пак...аз не бих си оставила детето само за да живее в даден апартамент!?това е тъпо!
смятам че ако положите усилие ще се разберете,преглътни гордостта и говори!успех!

И за да не бъда голословна:

Предоставяне на семейното жилище след развода
 
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.

(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

Това казва Семейният кодекс.

 

Преди години имоти се купуваха и с пари в брой. При декрариране на имота трябваше/то и сега трябва/ да можеш да докажеш произхода на парите - н момента над 30 000 лв. Обикновенно, хора, които се осигуряват на МРЗ или не се осигуряват пишеха заем от близки. А по-страхливите направо купуваха имота на името на близък, можещ да докаже произхода на парите - възрастен, работил, събирал пари и др.
Това е само уточнение.
И пак да повторя Цвете, не бързай, щом родителите ти са там заедно говорете с бащата и постепенно ще се оправят нещата. Няма идеални хора, всички грешим от време на време.
Чакам да се похвалиш.

Винаги е имало наивни хора. Забаламосали са я мама и скъпия. Като се опарят хората  започват да мислят.
Свеки, че няма да си даде къщата е ясно. Единственото разумно предложение е да я дари на внучето и да си остави право да я ползва тя и сина и докато са живи. Адвокатите ще кажат повече, ако Цвете ги потърси. Те си знаят.

Недей да предприемаш нищо преди да поговориш с добър адвокат 

То нашата работа е многооо объркана и замотана. Когато купувахме къщата парите ги даде мъжът ми. По него време можеше да се плаща в брой, но при изповядване на сделката искаха да декларираме от къде ги имаме. Свеки беше продала едно място и за това Краси записа къщата на нейно име. Все пак бяха минали само 2 години от началото на връзката ни.Нямах претенции, а и по това време никой от нас не е мислим за семейство. След година започнахме основен ремонт с дострояване и голяма част от парите бяха мои(имах магазини на Златни Пясъци) и от родителите ми. Никога не съм се замисляла на чие име е къщата-наивна глупачка съм.Но не това е важното. Дори и аз да се изнеса-имам къде да отида.  Родителите ми имат къща на 2 етажа и винаги съм си добре завърнала се у доба. Без детето не мога и да си помисля , че ще живея. Но не мога да си проумея как зрял мъж не може да намери точните думи, за да обясни на майка си до къде може да се меси и да защити семейството си. Не съм сигурна дали той самият иска да запази това семейство.
Котка Тотка може би си права, че няма точно сега да се разделим, но от около 2 години се караме много често и сме променени до неузнаваемост.След толкова опити да започнем на ново дали въобще някога ще успеем?Той никога няма да проумее, че трябва да потърси вината и в себе си.
belinda oswen смъртта няма нищо друго непоправимо,но са необходими усилия и от двете страни.Мъжът ми винаги е искал да съм несамостоятелна. Не можем да стигнем до консенсус-аз искам отново да работя, а той твърдо против. Завърших 2 магистратури, докато бях в майчински и през цялото време ми натякваше, че след като имам семейство трябва да съм си вкъщи...Страх го да съм самостоятелна и независима. От известно време винаги сме на различни мнения. Последния скандал беше просто последната капка-нищо съществено,дори прозаично, но достатъчно за да прелеят гнева и обидата!

Цвети, разбира се че трябва да работиш. Така и ти ще имаш самочувствие, и той ще те уважава повече, да не говорим че при толкова разклатена връзка ти май и нямаш много голям избор. Освен това според мен сега е моментът да реагираш на обидите много драстично. Те не трябва да се превръщат в рутина в отношенията ви! Сега е моментът (ако не си го и изпуснала вече) да поставиш ясни граници докъде може до стигне. Освен това мисля че имаш моралното право да изискваш апартаментът да бъде прехвърлен на името на двамата. Пожелавам ти успех!

Цвете,
чак сега виждам, че си питала за Пела снощи - ето това е нейния профил http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=684, пиши й на лични или в темата за консултации  Пела е помогнала на много хора тук.

Ето, Цвете, оттук трябва да започнеш, всъщност, ти сама си локализирала същността на проблема, поздравления за което. Когато имаш зад гърба си професия и работа - винаги имаш КОЗ. И НЕЗАВИСИМОСТ. Какво, ако те остави, при положение, че разполагаш със средства да издържаш тебе и детенце? (е, няма да е по стария, по-охолен начин, но какво от това?)

Познавам семейство, в което мъжът държи жена си в подчинение точно по този начин. Да протягаш ти ръка ежедневно "дай ми 20-30-50 лева" си е.....за мене, поне, унизително.

Не съм прочела, че нямат брак, очевидно - иначе нямаше да им пиша за развод, нали така. Но благодаря на Делла за професионалната оценка, ще си я сложа в подписа

Крайно време е Дела да даде координатите си на авторката . На всички вече им е ясно,че тя най-добре ще може да помогне. След съответното заплащане естествено . Че без пари-само лаиците "помагат"

Цвете,
много съжалявам за случилото се..
От вчера следя темата и се чудя какво да те посъветвам..

Помня лятото - темата за по-особените връзки
Тогава ти казах ,че съм минала по този път..
За съжаление - винаги идва момента, когато заблудите падат и виждаш нещата от друг ъгъл..

Опитайте се пак да поговорите - като приятели..Нали това е било винаги същественото във връзката ви?
Обясни му, че и разделени пак може да си останете такива - особено в името на детето..
Стискам палци..

ronkis   съжелявам, че и ти пренимаваш през този ад.За 19-те дни си права. Аз ще си дам няколко дни за размисъл. Утр или най-късно в понеделник сутрин заминаваме с детето за Велико Търново. Нямам търпение да видя най-добрата си приятелка и да си почина от цялата тази какафония! Господинът все още не знае , а и нямам намерение да го уведомявам. Като не се прибера вечерта и след като разбере, че и в родителите ми  ме няма - да се чуди тогава къде съм!
От снощи, той спи в хола! И повярвайте ми за първи път от много време се наспах като бял човек. Той е толкова изнервен, че електричество протича и излъчва и изнервя всички около себе си!
Благодаря на всички ви за подкрепата и съветите!  
magarence скандалите и напрежението между нас не са свързани с друга жена или друг мъж. А по-скоро от намесата на трети лица-роднини! Ако имаше друга сигурно до сега щяхме да сме се разбрали и да сме забравили случилото се! За приятелството...май то изчезна и взехме да се възприемаме само като "съпруг" и "съпруга" и точно това  е проблемът! Благодаря ти за подкрепата!

Съжалявам за следващото изречение, което ще напиша, но ще го кажа.
Колкото и болно да ти е, преглътни го заради детето. Мисля си, че на него ще му е най-тежко от това да са разделени родителите му. Поговорете си с таткото, абсурдно е заради трети лица да си разваляте семейството. Дори това да е майка му. Тя е страничен човек, не бива да ви се меси и да се карате заради нея. Ако нямаш нейната подкрепа, ако е против теб и гледа да те изгони, това значи, че не уважава решението на собствения си син. Той отдавна е пораснал, може да се грижи за себе си и заслужава да си има собствено семейство. И собствен дом, в който ще живеете заедно. Със сигурност той може да накара майка си да му припише къщата. В крайна сметка парите са си ваши, а и тя като родител би трябвало да мисли доброто на сина си.

Иди и си почини за малко от всичко, което се е случило. Според мен обаче не е правилно да не му кажеш къде сте. Ще се притесни. Сигурна съм, че ви обича. Не е нужно майка му да му каже:"Еми ето я, заминала е някъде си с детето и хич не й пука за теб" и тем подобни.

Пожелавам ти бързо да си решите проблемите и да се радвате на детето си 

И аз мисля, че ако заминеш без да знае къде - мама ще използва това за да го настройва против тебе. Информирай го, че отиваш за няколко дена при приятелка, малко разнообразие, смяна на обстановката. Иначе тя ще мрънка против тебе и ще му набива простотии в главата. Разходи се до Търново/искам и аз/ и нека дойде и той след няколко дни да те вземе. Ще мине всичко до тогава. И после - тайно при адвокат.

Доколкото разбирам парите са били изцяло на приятеля ти в момента на покупката. Защо търпите тогава толкова години да е на чуждо име имота?
Трябва непременно да уредите нещата с къщата. При сегашното състояние на нещата, ако недай боже нещо се случи с приятеля ти, какво ще получи детето?
Или пък със свекито - ще делите с един куп наследници.

Между другото доказване на произхода не се ли иска само при банкови операции (например ако при покупка на жилище превеждаш парите по банков път)?

  Трудно е да простиш,трудно е да си признаеш грешката...самата аз не знам кое  е по-...
 НО,ако сте заедно не само заради 8г спомени,ако все още делите общи възгледи,идеали и мечти,ако има и поне малко тръпка и чувства-бори се!За детето ,себе си,семейството-не оставяй моментното настроение и изказани в гняв думи да решат бъдещето ви(наистина говоря от опит),помислете малко,дайте си почивка,иди на гости и после пак говорете.Говорете,слушайте се,говорете,споделяйте-не с мълчание или с обиди се гради нещо.
  Наистина ми се иска да успеете и да надживеете това!

Момичета,    Благодаря ви за подкрепата    Чудесно е да усещах, че някой се опитва да ти помогне, мисли трезво и дава реални оценки и подходящи съвети! Помогнахте ми повече от приятелите ми , които са близо до мен! Чудесно е, че никоя от вас не се подигра, иронизира или присмя на проблема ми! Благодаря и на всички, които ми писаха на лични!
За съжаление нашето пътуване-"бягство от действителността" няма да се състои1 Тук заваля сняг и ме е страх да тръгна сама с детето! вкъщи сме -и тримата! Днес говорихме доста, успяхме да запазим добрия тон и да минем без натяквания и обиди! аз обаче осъзнах, че и двамата сме многооо променени. Той е изключително изнервен, изморен, не прилича на себе си. Оказа се , че има много проблеми, свързани с работата му. За съжаление тези проблеми започнаха преди окло 2 години. Аз си мислих, че всичко вече се е нормализирало, но не би!

Цвете,радвам се,че ще се застоиш още малко в къщи.Ах,този сняг-как пречи на хората  .И при нас полож. е що годе-не,че не продължава да ме дразни,но.......гледам да го вкарвам в релси.Дано времето реши проблемите и влее разум в главите ни!Човек сам не може да живее-но разбира се и с неподходящия човек не става! Прегръщам те и ти пожелавам лек и прекрасен ден   

Аз конкретно ще ти отговоря по въпроса с намесата на роднините в отношенията в семейството.
Имам един познат, който преди няколко години се ожени. Още преди това да стане обаче, всички негови приятели и познати знаеха, че жена му ще си има големи проблеми със свекито. Защото свекито е наложила матриархат в къщи и без нейно знание и позволение нищо не се прави. Както и да е - и снахата не се оказа много блага душа. Свекито използваше всеки удобен случай да напомни за това на сина си. Е - след няма и две години брак, успяха да си развалят семейството. Естественно не само свекито беше виновна. Обаче неговите приятели от детинство му казаха нещо, което ми се стори много правилно : Ако наистина искаш да си спасиш брака, ако ти е мило детето и си искаш жената, трябва да запомниш, че майката си е до време - после на първо място във всичко е семейството ти. Тя може да ти е майка цял живот, но просто майка. От теб зависи да я поставиш на мястото й.
Той така и направи. Поговори с нея, мисля че цивилизовано протече процесът на стабилизация. Разведе се с жена си и после отново се събраха - сега са си семейни, но без повторен брак и свекито до колкото знам си мълчи.

Цвете, ще напиша какво мисля аз след като прочетох темата.
След като е дошъл период във връзката ви, който е неприятен и за двама ви следва да има промяна. Аз бих започнала работа, бих била доста упорита в това начинание, независимо дали мъжът ми е съгласен с това. Би трябвало да знае, че си личност, която има право да живее пълноценен живот. Започни с това, а после ще видиш как ще вървят нещата. Нищо не губиш, само ще спечелиш.Успех!

...той е имал проблеми, а ти не знаеш, т.е мислила си, че са се нормализирали... защо не знаеш истната за проблемите му?
...в какво точно се състои проблема между теб и свекървата, какво делите, от какво недоволничи тя или ти?
...на бас, че майка му знае за проблемите му!
...на бас, че му казва, че той ти осигурява всичко - дом, пари и пр. , а ти си незнам каква си лоша и неоправна и не се интересуваш от него и ...ехеее...последния да затвори вратата!
Гледала съм го тоя филм, гледала съм го...мдаа...
Ако съм права в предположенията си ще се включа пак с мнение. До тогава ще кажа само - представи си най-кофтия развой на ситуацията, после реши как ще се държиш, какво ще направиш, кажеш при това положение и ... като си представиш това, вече и най-лошото, няма да те изправи на нокти и няма да те уплаши. А аз искрено ти пожелавам нещата да се наредят. Дано ти си по-решителна дама, защото за напред, за да не се повтаря ситуацията, ще трябва да направите основна ревизия на живота ви, вероятно да изискваш от него, но и да дадеш много от себе си, обаче само ако се споразумеете какво точно искате.

Jumanji права си , но не съвсем   Чатс от проблемите в работата му са свързани и с майка му.Имаме-вече не знам дали е "имаме" или той има, фирма за продажба на цветя по заведенията. Освен това взе под наем и 2 язовира. Нуждаеше се от много средства, за да зариби поне единият. Надяваше майка му да му помогне финансово,  като ипотикира къщата ни или апартамента. Госпожата обаче не позволи и каза, че са на нейно име и тя решава. Вече обясних , че къщата не е нейна, а апартаментът е семейното им жилище и след смъртта на баща му наследници са мъжът ми, брат му и майка им. Да , но.... миналото лято тя ги накара да сипрехвърлят дяловете на нейноиме и наште нали са много умни-хоп направиха го! Аз дори и не разбрах (нямаме брак и не им е нужен мояр подпис). Каза ми след 2 дни, когато беше осъзнал каква глупост е направил. След разговора ни вчера осъзнах, че много разочарован от майка си и го боли, че не аз го дразня и изнервям. Чувства се пезсилен и уязвим и явно това провикира нетипично държание у него!
Както и да е -това не го оправдава !
ronkis     стискам ви палци ина вас! Ще поживеем и ще видим!
Vache точно сега, колкото и да искам не мога да започна работа. Помагам за цветята (организирам доставката им и после ги разпръсквам на цветарките )и ако спра ще ме обвни после, че напускам "потъващия кораб". Малкият така и не свиква с яслата. Дори днес ми звъннаха половин час след като го оставих да си го прибера-не спирал да крещи и реве! Но след като тръгне на градина ще направя нещо по въпроса 

Ааа, не сега де.. аз имах предвид бавно и славно да постигнеш своето. Макар, че аз съм много импулсивна и падне ли ми пердето хич не ме вълнува дали ще ме обвинява или не. Обаче да ти кажа кофти работа се е получила..
Но това дето пишеш за цветятя означава ли, че участваш в бизнеса на мъжа ти? И ако участваш получаваш ли съответното признание като равноправен партньор в работата?

Това за работата ти го казвам, за да си независима. За теб ще е най-добре и за детето. Аз винаги съм била независима. Ако останем сами с малката ще ми е трудно, но определено не се чувствам зависима в тоя смисъл от мъжа си. И ние нямаме брак.  Нямаме общо имущество и така... грешка си направила с таз къща дето се води на свекърва ти, но мисля, че би могла с малко дипломатичност и "добро поведение" да направиш така, че да се дари къщата на детето. Понеже виждам колко си огорчена по-добре сега си направи нещата, отколкото после да те е яд. Пък ако сте си заедно, няма лошо, къщата е на детето ви. Ако не сте - пак си е негова, но такак защитаваш и себе си.

 
Олеее, чак сега прочетох внимателно за свекървата... много ще ти е трудно специално за имота, освен ако не подковеш самия него. Я си помисли, че един ден вашата къща дето сте купили и достроявали ще я делите с брат му. Да не говорим и за други варианти на развитие на нещата 

За цветята - към 15.02 ще се оживи търговията. Това от личен опит го казвам. И срещни се с авокат да помислите за къщата. Защо де делите с братя, след като вие сте дали пари. Да направи нещо - маминка и мъжа да ползват до живот, а брата да няма нищо общо. Вече не смея да давам съвети - много ми се караха запонати от темата.

Цве-те, браво, това е напредък!!! Говори, говори и пак говори с него. Не спирай да го правиш.Проблемите трябва да се разчепкват, а не да се премълчават.
И.....щом няма жена/мъж помежду ви, надежда има.
П.С. За наследството-мнооого сложна ситуация.

tsve_te напрежението в работата го оправдава донякъде.
Сигурно не е искал да те тревожи и е трупал всичко в себе си .
Избрал е грешна тактика трябвало е да ти спореля ,но явно като мъж не е искал да му се накърни достойнството.
И аз съм имала много тежки периоди в работа ,но всичко съм си казвала и съответно съм получавала необходимата ми подкрепа.Била съм раздразнителна избухвала съм за глупости ,но някакси човека отсреща като знае причината влиза в положение.

tsve_te много съжалявам че преживяваш това, много добре знам как се чувстваш
хубавото е че имаш подкрепата на родителите си материална и духовна , ако не дай си боже стане нещо. много жени биха ти завидяли за това
сигурна съм че ако тръгнат нещата с бизнеса , ще се оправят и личните ви взаимоотношения
може би това обяснява разногласията , има мъже на които когато нещата в работата им вървят назад стават неузнаваеми , може би  несъзнателно ,понеже им е заложено да вадят прехраната за семейството и дълбоко страдат ако не успеят да покрият стандарта които искат да изградят за семейството си
точно за това  и някой не споделят служебните проблеми,а гледат половинката им да не разбира за материалните затруднения
моят мъж например е точно такъв тип , понякога се чудя как стават такива панаири от супер несъществени неща като пр. соса на манджата и после ми светва къде е ключа на загадката
а за  родителите му - през едното ухо да ти влиза и през другото да ти излиза
това са бели кахъри , които естествено много дразнят в ежедневието ,но важното е вие тримата да сте здрави и да вървите напред
трудно се преглъща , но няма издържан брак който да не е изграден на взаимни компромиси, всеки човек прави компромис със себе си в името на нещо по важно

Изчетох цялата тема.
Цвете, имущественият въпрос може да се окаже адски голям проблем. Къщата, и както разбрах семейният апартамент, е все на свекървата. Може да прозвучи грубо, но сме хора и не сме вечни - днес ни има, утре - не. Недай си боже, какво се случва, ако свекървата предаде богу дух (не знам как по-мило да го кажа, че да не прозвучи кофти)? Мъжът ти има и брат, нали... Кандидат-наследник! С ръка на сърцето си си признавам, че съм материалистка, но най-вече в смисъл, че винаги браня своето и не отстъпвам с цената на нищо, най-малкото на някакви висши идеали. Никога не съм била финансово прецаквана, защото не бих го допуснала! За мен твоята ситуация е абсурдна - да даваш пари за дом, който по докумени не е твой. Ако изобщо мога да давам съвети, не искам да звуча поучително в никакъв случай - опитай се да бъдеш поне малко егоист! На твое място да съм запалила пътя до офиса на адвоката, не бих могла да спя спокойно, при положение, че всичко, което е градено в продължение на години, може да отиде в чужди ръце!
Пожелавам ти успех и действай и мисли трезво. Опитайте се с мъжа ти да говорите на един и същи език 

Имаме още малко напредък. Разбрахме се , когато приключи делото (има дело, тъй като 150 кв.м. от мястото , на което е построена къщата е в съсобственост с общината) ще прехвърлим къщата. Сега пък мъжът ми се е запъна и иска да е на негово име, защото можело да го изгоня  Наистина той е вложил повече материално средства, но и аз дадох известен дял, поддържам всичко в изряден вид, занимавам се с градината-до колкото мога-поне малко тревичка имаме . Вече си мисля, че мнителността им е семейна черта. Брат му каза , че няма никакви претенции към имота, ама аз доката не видя черно на бяло , че не е на името на Коби няма да се успокоя! (Коби-от коробочка  героинята от "Мъртви души". Нали я помните? Е, тя е прототип на моята свеки!

Аз не разбирам, но по новия семеен кодекс не би ли трябвало и ти да имаш някакъв дял, дори да е на негово име?
Ето защо на времето толкова си държах на подписването.Не толкова за мене, колкото за детето. Аз и на квартира мога да живея.

tsve_te,,,
щом сте се разбрали за прехвърляне на къщата,дай му идея да е на името на детето ви

Аз доколкото схващам основния проблем - раздялата с мъжът до теб - вече не стои. Което е най-хубаво.
Къщата неможе ли да е и на двамата? Нашата е така.
...Не е по темата, но... не ми е ясен този бизнес с продажба на цветя по заваденията. Има ли хора, които да купуват? Странно ми е.

И на мен ми стана любопитно, но в крайна сметка реших, че това са цветя за самите заведения (нали реномираните такива слагат на всяка маса) 

Здравейте, изчетох цялата тема внимателно. След личните взаимоотношения разбира се на първо място се обсъжда съдбата на въпросната къща и всякакви тактики за прехвърляне. Това добре, съгласна съм, че не е редно да е на името на свекито /това дори и дава сила да се меси още повече/. Имам един въпрос - защо не вземете да сключите брак, това също донякъде дава сигурност в този тон на мисли. Тогава и семейния кодекс ще е в сила, ако - не го пожелавам - се стигне до раздяла.

НЕ твърдя ,че разбирам много от това ,ама тя щом къщата е на свеки ,то май и брака няма да помогне толкова. Щото в този случай май и брата има право на дял от нея,нали? Или греша?
А към авторката-дано нещата се нормализират.Успех

Да така е, но говоря общо, с официален брак като цяло позицията е по -стабилна от правна гледна точка. Нямам петеции, че разбирам много , но има неща като - придобити след или по време на брака. То ако всичко е наред и нещата вървят подписа няма значение, но при проблеми мисля, че за жената е по-добре.

Сега нали приеха новия семеен кодекс и май тя има същите права кавито и ако му е законна съпруга.
Но стига сме спамили-нека по-компетентни се изкажат.

Ще задам малко страниятн въпрос, но не ми се сърдете. До сега се рових в нета и първо си мисля, че новия семеен кодекст не е в сила, а фактическото съжителство също ще трябва да се декларира в съвета официално. Така ли е ?

Разбира се, че трябва да се декларира, иначе по какъв критерий ще се определя кой е и кой не е в съжителство - със свидетели? Просто това е "по-лека" институция от брака.

tonkabonka и  Jumanji , относно бизнеса с цветя-Наемаме момичета, които продават цветя по дискотеките и ресторантите. Цветарките обикалят с рози и карамфили на табли или кошници и предлагат на господата да купят цвете , за да зарадват дамата до тях А ако сте поканени на рожден ден или на някакво събитие и искате да изненадате  човека, влиза цветарка в заведениято с огромен букет и го поднася на съответния човек от ваше име. Това е!
lia_71 можеш ли да пуснеш някой и друг линк да поразгледам и аз. И аз се чудех както точно става това доказване, че живеете на семейни начала без брак 
За сега въпросът за раздялата е на заден план, но не я изключваме напълно. Ако до Велик ден не успеем да намерим път един към друг и продължим да се караме-който от къде е! Дано не се стигне до там.....

А поне регистрация на един същи адрес имате ли? Ние също не сме женени, но поне имаме обща адресна регистрация от близо 10г. - далеч преди раждането на детето. Все си мисля, че с това нещичко може да се доказва. Друга тема е, че ние не се оженихме точно, защото това щеше да ни попречи да изтеглим кредит, та сега жилището ни е "само мое". После това никога не дойде пак на дневен ред

Кураж,мила!Всичко ще се оправи 

tsve_te това, което знам е, че предложенито е съвместното съжителство да се декларира официално от двамата в съвета. Имаше доста възражения срещу това предложение при първото обсъждане на проеката. Така че, докато не бъде прието официално от парламента това не съществува като вариант. Другото, което разбрах е, че до тогава никакви предбрачни договори не са валидни пред закона. Има сключени такива до момента, но напрактика нямали правна стойност. Изпращам цитат от интервю с адвокатка, която се занимава с бракоразводни дела : "При сега действащия кодекс може да се сключва договор по общите правила по Закона за задълженията и договорите. Всеки може да сключи с всекиго договор, стига той да не противоречи на закона. Не е необходимо даже и да е пред нотариус. Подписва се саморъчно от страните. Но друг е въпросът какви правни последици ще има. Тези предбрачни договори, ако се направят сега, не могат да "прескочат" т.нар. семейна имуществена общност, която действа в момента. Това ще рече, че придобитото по време на брака е общо на двамата съпрузи. Така че, ако някои хора сключват предварително предбрачни договори, хвърлят си парите на вятъра. Абсолютно категорична съм! Такъв един предбрачен договор противоречи на закона, действащ в момента. Защото законът изрично казва, че придобитото по време на брака представлява семейна имуществена общност. Предбрачният договор, ако бъде сключен, без да е регламентиран от закона, е нищожен, не поражда правни последици. Младите двойки могат да го направят като морален ангажимент, да си знаят как ще бъдат нещата, за да ги уредят с предбрачно споразумение, когато Семейният кодекс влезе в сила. Това може да стане само ако си държат на думата."

lia_71  
по радиото чух, че се приема такъв закон, но аз бях останала с впечатлението, че се е приел а то всъщност още не са го гласували , така ли?

Няма как да го гласуват закона. Нали са в почивка милите ни депутати, преучориха се. Като се върнат - други проблеми ще изникнат и така ще се отложи. Затова всеки да си намери добър адвокат и да си мисли.

Радвам се, че нещата са се поправили 

Само да отбележа:
- дори и да имате брак, ако къщата се наследи, ти нямаш права върху нея, дори и след сключване на брака да е станало. Собственици са преките наследници (синовете й) и евентуални лица по завещание.
- в сегашното ви състояние спокойно може къщата да е на името и на двама ви. Можете да напишете кой каква част притежава. Това ще даде сигурност и на двама ви.

Аз си мислех за една сватба  Не с цел имоти и т.н. Сватбата е един прекрасен момент, носи много общи емоции, много хубави мигове и мили спомени 

Иначе проблеми в едно семейство винаги има. И на мен ми писва понякога и си казвам:"Край", но после се посъвземам. Особено откакто се появи и детето, като че ли проблемите станаха повече и по-големи. И двамата сме изморени, изнервени, почти не си отделяме време за нас си. А как си мечтая за един романтичен уикенд.... Отплеснах се.

Пожелавам всичко да се оправи и скоро да се похвалиш!

Да от това, което разбрах от ровенето в нета е, че проектът е минал на първо четене, до коледа ще се разглежда в правната комисия. В най-добрия случай второто четене обаче ще е чак напролет.