избрах секциото от страх,след първо нормално раждане без никакви проблеми,не знам защо се гипсирах и реших че нещо ще се случи с бебето ако тръгна да раждам нормално.Сега ако ме питаш никога не бих избрала секцио ( освен ако не се налага естествено ) - ама защото вече знам какво е едното и другото.
- Публикувана: 4 ян. 2009, 20:42 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2009, 14:05 ч.
Избрах секцио по желание, защото...
Всъщност, това е въпрос на личен избор.
Записвам се в темата, дотук научих много интересни неща, очаквам да се родят и други бисери 
тъкмо се чудех кога ще се появи някоя от "другия фронт" да ни убеди колко сме сбъркали всички и какви лигли сме. 
? Ти просто явно очакваш някой да ти каже това. Иzвинявайте zа оффа, аz просто от интерес се zачетх, да видя кой и zащо иzбира секцио. Няма смисъл от акъли наистина. 
Сега очаквам някой да се включи и да обясни как бебетата, родени чрез секцио са белички, гладички и красивички, а другите - сбръчкани, морави и грозни. 
Защото и такива абсурдни изказвания съм чувала!
Не бих нарекла никоя жена, решила да роди чрез секцио, лигла. Наистина е въпрос на избор, а в други случаи - на медицински показания. Всяка жена сама си решава и преценява.
Може би, всъщност не трябваше да се намесвам в темата, защото съм раждала по нормален път. Но просто се изкуших, сори.
Защото и такива абсурдни изказвания съм чувала! Не бих нарекла никоя жена, решила да роди чрез секцио, лигла. Наистина е въпрос на избор, а в други случаи - на медицински показания. Всяка жена сама си решава и преценява.
Може би, всъщност не трябваше да се намесвам в темата, защото съм раждала по нормален път. Но просто се изкуших, сори.
Избрах секцио, защото неизвестното ме ужасяваше. Първото си дете родих със секцио по спешност и поне знаех какво да очаквам втория и третия път. Исках да знам точната дата, когато ще родя, за да се подготвя психически за момента, а не да слушам крясъците на невротизирани акушерки и подвикванията на пияни лекари "Хайде, крави!"/случка от преди 9 години в голяма АГ болница, с тази фраза бяхме посрещнати аз и още две момичета в отделението/. Само като си помислех за нормално раждане, за епизиотомия или разкъсвания, за форцепс или други методи, с които лекаря би "помогнал" на бебето да излезе, една буца ми засядаше на гърлото, започвах да се задъхвам, получавах сърцебиене и ми причерняваше. През месеците на бременността явно развих нещо като фобия. Пък и след хилядите истории, на които се наслушах от "доброжелателки", минали вече по пътя на естественото раждане, се паникьосвах само при мисълта какво може да ми се случи- на мен или на бебето.
Записвам се в темата, дотук научих много интересни неща, очаквам да се родят и други бисери
тъкмо се чудех кога ще се появи някоя от "другия фронт" да ни убеди колко сме сбъркали всички и какви лигли сме. пс/ важно за мен е ТАМ да си остана същата. Затова реших, че е по-добре да изкарат бебо през корема 
Как забравих за тази причина. 
Как забравих за тази причина. Ако случиш на добър екип,
може да те направят и по- девствена, отколкото си била
пс/ важно за мен е ТАМ да си остана същата. Затова реших, че е по-добре да изкарат бебо през корема Как забравих за тази причина.
Как забравих за тази причина. Ако случиш на добър екип,
може да те направят и по- девствена, отколкото си била
Страхотна тема!
Избрах да родя секцио по желание, защото не исках да крещя от болки, не исках бебето и аз да се мъчим, не ми се струваше приемлива идеята да се напъвам. Освен това, изпитвам панически страх от нормалното раждане, нямах нагласата да родя по този начин и щеше да ми подейства много травмиращо. Избрах да родя така, защото смятах и продължавам да смятам, че този тип раждане е щадящ за бебето. Освен това, аз си спестих болките и ще запомня раждането като едно от най-красивите и хубави моменти в живота ми, свързано само с положителни емоции, без травми и болка. Ако трябва пак да раждам, не бих се замислила въобще за начина.
Избрах да родя секцио по желание, защото не исках да крещя от болки, не исках бебето и аз да се мъчим, не ми се струваше приемлива идеята да се напъвам. Освен това, изпитвам панически страх от нормалното раждане, нямах нагласата да родя по този начин и щеше да ми подейства много травмиращо. Избрах да родя така, защото смятах и продължавам да смятам, че този тип раждане е щадящ за бебето. Освен това, аз си спестих болките и ще запомня раждането като едно от най-красивите и хубави моменти в живота ми, свързано само с положителни емоции, без травми и болка. Ако трябва пак да раждам, не бих се замислила въобще за начина.
дотук научих много интересни неща, очаквам да се родят и други бисери
Уау, повече от бисери са
Безумия са направо 
Дожаля ми всъщност за тези момичета
Те не знаят нищо за раждането. Жалко, че са го пропуснали, жалко за бебето им, за тях самите... 
Чета и се чудя защо се пускат още такива теми 
Никой ли не разбра,че за жената родила вагинално не съществува понятието-"секцио по желание"и че наличието на такива теми дава поводи за спорове и ражда много грозни приказки.
Аз също съм секцио.И да исках да родя по този начин.Психиката не ми позволи да родя нормално.Изпитвам паника от болка и буквално припадам.ЗНаех,че ще се мъчим и аз и детето ми.ВИнаги съм знаела,че имам ли детенце,то ще се роди секцио.В последствие се оказа,че имам и мед показание.Раждането ми беше страхотно.Екипа перфектен,възстановяването страшно бързо.В реанимация нямах нужда от обезболяване.Не съм очаквала,че ще е така лесно всичко.Доволна съм от това как се стекоха нещата.
И НЕ детето ми не беше беличко,чистичко,с идеално гладка кожа.Напротив беше сиво,черна,сбръчкана и определено не като по филмите
Не мисля,че е по-нормална или ненормална от другите деца.
Раждането както и правенето на дете е нещо толкова лично и интимно.Въпрос на личен избор е кога да забременееш и как да родиш.Секцио или нормално-какво значение има щом гушкаш здраво и така желано бебче
Никой ли не разбра,че за жената родила вагинално не съществува понятието-"секцио по желание"и че наличието на такива теми дава поводи за спорове и ражда много грозни приказки.
Аз също съм секцио.И да исках да родя по този начин.Психиката не ми позволи да родя нормално.Изпитвам паника от болка и буквално припадам.ЗНаех,че ще се мъчим и аз и детето ми.ВИнаги съм знаела,че имам ли детенце,то ще се роди секцио.В последствие се оказа,че имам и мед показание.Раждането ми беше страхотно.Екипа перфектен,възстановяването страшно бързо.В реанимация нямах нужда от обезболяване.Не съм очаквала,че ще е така лесно всичко.Доволна съм от това как се стекоха нещата.
И НЕ детето ми не беше беличко,чистичко,с идеално гладка кожа.Напротив беше сиво,черна,сбръчкана и определено не като по филмите
Не мисля,че е по-нормална или ненормална от другите деца.Раждането както и правенето на дете е нещо толкова лично и интимно.Въпрос на личен избор е кога да забременееш и как да родиш.Секцио или нормално-какво значение има щом гушкаш здраво и така желано бебче
Избрах секцио по желание защото тримата специалисти, които посетих не видяха медицински причини за секциото. В трите дни след раждането се изреди целият екип, за да се извини на семейството ми и да каже, че много хубаво съм постъпила като съм настоявала за секцио. В БГ никой лекар не взима под внимание психологичното състояние на пациента, освен ако не е с клинична диагноза.