Раждане без магарето

Само за мен ли това е кошмарно?

Или трябва и на мен да се случи, че да имам опит и да говоря от собствен опит?

Трябва ли да изтърпя всичко, че да имам право да коментирам?

nellyani аз не бих подписвала нищо след това. 

Последното нещо, за което съм си мислила по време на раждането, е дали ми е комфортно на "магарето" 

Кошмарно ще е за теб, докато nellyani не те "настъпи" в някоя тема и не й го натякнеш....
А като нямаш собствен опит, къде си тръгнала да поучаваш тогава ?
Или пък още по - недопустимо - да коментираш детето ми, а ???

При мен влязоха в употреба само колкото да ми проверят разкртието. А след това умът ми беше зает с други неща, къде по-важни от удобството ми.

Лято, да, на масата, на която аз раждах краката ти стъпват на едно място, между двете части на самата маса...
Между другото, прилича на магарето, което е постнала Клото...
Каиши не е имало...
Имаше при първото ми раждане във Втора Градска, но там раждах на магаре, а каишите ги използвах, за да мога да се напъвам, издърпвайки се (надигайки се) с тяхна помощ...
Не са ме връзвали с тях, а и не знам как биха могли да ме вържат, като каишите са на височината на която ти стоят краката, когато си на магарето...  
Ако ти вържат ръцете с тях, означава, че ще трябва да стоиш свита на две през цялото време...  
Не ми се връзва нещо...  

Джуличка, съжалявам че ви намесих с този коментар. Пожелавам ви да няма повече лоши работи при вас. Просто от моя гледна точка нещата са сходни.


С каишите, до колкото са ми разказвали връзват краката. А като ти вържат краката не можеш да станеш, най-много да се забодеш на челна стойка на земята.

Въпреки всичко, човек трябва да има право на информиран избор - и ако иска да напъва клекнал или на 4-ри крака. Не виждам, защо след като на вас се е случило, трябва да стане за всички? Няма значение на мен да ми е добре, важното е на ... да е зле?

Рано или късно новите неща ще навлязат и в бг. Болниците няма къде да се измъкнат каквото и да си говорим тук. 
Но в момента номера с подписване на информирано съгласие е почти като масите за пушачи и непушачи разположени през една.

Ти изобщо четеш ли или целта ти е да предизвикваш скандали и после да гледаш сеир ???
Какво ми се е случило на мен ???
За стотен път казвам, че съм раждала така, както АЗ съм пожелала....

Точно краката ми бяха вързали,беше 35градуса на сянка,аз бях вир вода и се хлъзгах като сапун. Но пък имах възможност през цялото време да се наслаждавам на прясно направения си педикюр

И аз раждах на това, дето е показала Клото.
И двата пъти.

Във вана, на четири крака, на провесен шал, с топка, на земята или на врата на съпруга увиснала... както ти фантазията позволява,... обаче това по време на разкритието.
 
Раждането е нещо непредсказуемо. Да планираш може след като се роди живо и здраво бебчето какво ще правиш.
И аз мислех, че всичко ми е ясно, даже обяснявах на майка ми колко грешно е раждала, а родих по-тежко от нея... Има жени със страшни болки, има и такива без - за всеки е различно и не е въпрос на лигавене или на избраната поза... Все вярвах на това за адреналина и ендорфините, не се страхувах в нито един момент, опитвах се всячески да надделея болката, ама не стана работата. Нямах система и не ми спукаха мехура, не ме и увикваха... еми пак боля.

А в повечето случаи не вярвам на жените да им е удобно на четири крака да напъват... щото мен краката не ме държаха, не знам при другите как е било, ма то май хабер си нямаме как е най-добре да се ражда... Да не говорим, че закучат ли се нещата, ти трябва истинска помощ, а няма как да я получиш в клекнала поза.

Клизмата пък е едно удоволствие като имаш предвид, че отвсякъде те напъва, живо облекчение си е...

И не забравяй, най-важното е не да си изкараш страхотно по време на раждането, а да се появи живо и здраво бебче. Медицинските лица са там, за да ти помогнат и със сигурност могат да го направят, ако се наложи,... въпреки че не изпитват усещанията ти.
Аз избрах да им се доверя в последната фаза и не сбърках...

Струва ми се, че погрешно оставаш с убеждението, че "Раждането не е това, което Е".
Дано твоето е това, което ти си представяш. Дано си от малкото щастливки.

И последно, лично аз си спомням с умиление за раждането на моя син - беше прекрасно усещането да знам, че детето ми се бори и си проправя път и че му помагам както мога!
Ето това намаляваше болката - но не физически, а на ментално ниво... Това е дето му казват "градивното"... според мен...
Беше тежко, но прекрасно, роди се нещо прекрасно!

Още едно последно... Ако са ти спасили детето, не ще подпишеш, ами песен ще пееш! Дано не ти се случва! Някой път броени секунди са важни!
Помисли си пак преди да скачаш срещу всичко и всеки... От лично неизживени неща изводи не можеш да си правиш!

... Ужасно грозна борба за надмощие, между другото, поне си се извинила, дано е искрено!

Благодаря за разясненията на Джуличка и E.L... Май ще е добре да се провери на място каква е точно "картинката"... 

Аз бих помолила авторката на темата, след като роди, надълго и нашироко да ни разкаже как е минало раждането! Предварително й благодаря.

Ами ако кажеш къде си решила да раждаш, все някоя мама ще ти каже каква е "мебелировката" там...  

Ами ти си раждала там  , ама като гледам, е било по-отдавна, та може да има промени...

Аааа, ясно....
Ами, честно казано - ужасно разочарована съм от "там"....
Лекарят, който бях ангажирала беше голяма душичка (и до ден днешен сме приятели), през цялото време беше до мен, ама самата обстановка ме стресира ужасно...
Казвала съм го много пъти и в много теми....
Според мен, обстановката "там" е замряла някъде в средата на миналия век, а близката прилика със затворническа обстановка и държание на персонала, направо...бррррр.....
Никога повече не бих родила "там"....
Забележете - там, а не по принцип...