Едните опортюнисти или изобщо такива, които винаги искат да се напаснат с мнозинството, мнението им се влияе от това на масите, винаги са верна и неизменна част от тълпата. Ако тълпата сочи някой с пръст, плюе, бие, обвинява и те веднага си присъедняват гласа към нейния. Винаги търсят и намират начин да са одобрени от хората и си формират принципите въз основа на това, което е най масово разпространено в обществото.
Другият тип е хора, които винаги са черната овца. Не искат или не умеят да си съобразят поведението с вкуса на околните. Обикновено са на контра, инстинктивно застават на страната на слабия и ругания, дори самите те да не одобряват поведението или постъпката му, стават "адвокат на дявола" защото мислят, че всеки има нужда от защита или просто се дразнят настървението на масите, което приемат за жестоко, безчовечно, несправедливо, дразнят се защото усещат че тълпата се самонансъсква срещу дадения човек, отделните индивиди в нея се чувстват силни, защото са много, но поотделно са страхливци и хора без индивидуалност, които само се чудят към коя групичка да се хакнат за да задоволят нуждата си да се чувстват силни и правораздаващи. Или просто защото самите черни овци по правило не са приети от обществото и са изпитали на гърба общественото неодобрение или дори жестокост и затова чувстват нападнатите като сродни души.
Знам, че не съм добра да казвам много с малки думи