Раждане в къщи - 2

rikk, щом ще раждаш вкъщи (и си в синхрон със себе си и бебето:)) и няма да имаш лекари, които да гледат часовника и те пришпорват, дясното предлежание най-често не е изобщо проблем. Може да направи раждането по-дълго и малко по-болезнено, заради характерното за организма движение по часовниковата стрелка (т.е. обикновено бебето се извъртява през постериор отзад до отляво-това и обяснява болките на Мег отзад ниско), но пак зависи от  организъм, а има начини за справяне с болката, а и с процеса, ако се случи забавяне и спиране (сигурно си ги чела, но за всеки случай: The Abdominal Lift and Tuck, The Dangle , The Lunge).
Стискам и аз палци .
Страхотно вълнение е в тази тема .

Хех, тъкмо гледам по БНТ з едни баби-акушерки от едно село! Дето си израждали съседките вкъщи! 
И как с усмивка разказват за "ужасните" си и "страшни" раждания у дома! Много мило ми стана да ви кажа! И се присетих как моята баба говореше за ражданията си... И как тя беше единствения човек, който не ме е плашил, колко ужасно нещо е раждането! За жалост си отиде от тоя свят преди да види правнучето си и да ми предаде опита си... но това е друга тема!

Аз толкова много исках дълго раждане, че детенцето явно се е погрижило да ми го осигури като се премести отдясно в последния момент 

Lady Frost, страшно много ми харесва "малката" промяна в подписа ти  Можеш да постигнеш всичко, което искаш!
Моите родители и двамата са родине вкъщи; не, че не имало болници тогава; просто бабите си падали малко "окомуш" (да се чудиш на кой ли съм се метнала  )

Милички, много ми помогнахте да се осъзная, честно! Много мислих тия дни по тия въпроси и осъзнах какъв е бил проблема на раждането ми... не беше вкъщи, не бяхме готови със сина ми... И други мои грешки, които твърдо съм решила да поправя! И няма да позволя отново да ми бъде нанесена такава психологическа рана.
Подхвърлих идеята на мъжа ми, като му разправях, че чета за раждането вкъщи... Не беше особено ентусиазиран и това малко ме натъжи  Но пък го разбирам, защото неговото е от чисто притеснение заради тъпото ми секцио... Знам обаче, че идеята никак не му е чужда и е напълно възможно да получа неговата подкрепа на 100%!
Всъщност HVBAC ми е плана максимум! И ако всичко наистина е наред ще го постигна, убедена съм. Естествено, при определени обстоятелства и с VBAC ще се примиря, ама това в мноооого краен случай! 

И в случай че някой се интересува намерих в същия басейн като на rikk. Съвсем случайно докато се ровех какво може да се намери в БГ! Ето линк - http://www.bgbazar.com/product.php?id=7826&pic=1 Цената е учудващо прилична! На сайта има и други видове. Както сигурно и други възможности по други сайтове. Това беше първото, което ми попадна просто. 

Lady Frost
Пожелавам ти едно прекрасно раждане
Междувременно използвай времето да опознаеш по-добре себе си и тялото си. Да бъдеш в синхрон с решението си и да се чувстваш силна и уверена.
А за мъжа си не се притеснявай. Моят също не беше много щастлив от идеята да си раждаме у нас, но като видя, че аз съм категорична и така или иначе ще го направя, с него или без него - в крайна сметка реши, че е по-добре да ми помогне и да бъде с мен, отколкото обратното.
На мъжете явно им е по-трудно да приемат едно такова решение, защото не са те тези, които раждат, а наблюдават отстрани. Когато си страничен наблюдател много неща изглеждат различни.
Събирай информация колкото можеш повече т.е. колкото смяташ, че имаш нужда да събереш, докато се почувстваш уверена и подготвена.
Аз лично препоръчвам книжката: "Unassisted Childbirth: an act of love". Тя беше тази, която ми показа какво всъщност съм търсела в предишните си раждания, а не съм намерила.

Имам време... и определено ще си го дам!

Четири месеца след като се роди синът ми започнах да ходя на психоаналитик. Имах проблеми, не само покрай раждането. Имам си тежка семейна история, която много ме обременява. За четири месеца психотерапия страшно много се промених. И усещам как промените в мен продължават да са бурни. Психоаналитичката ми прави Бах есенции, които ми се отразяват отлично и ми помагат много.

Много имам да уча, но направих най-важната стъпка - първата! И пътя по който тръгнах не ме плаши!  Което е просто прекрасно! В момента съм в процес на промяна на хранителните си навици, които до скоро бяха 

Осъзнавам колко много фактори определят как ще протече една бременност и едно раждане! Осъзнавах го и преди, само дето не използвах наученото... Малко ме притеснява, че отново мога да допусна тази грешка... Но то пак от много неща зависи... Най-малкото в моя полза тоя път се включва фактора време! Нещо, което нямах преди. Бременността ми не беше планирана и ме хвана изключително неподготвена... Ех, много неща мога да пиша, какво и как трябва да променя. Но не се отказвам! Най-важното е, че вече не се страхувам! Другото е въпрос на време! 

Само да кажа, че имам препоръчаната от Ескориал книга (както и мнооого други, не по-малко интересни) и който иска в София може да си направи копия 

Една приятелка се готви за дамашно раждане след месец и са си поръчали такъв басейн; аз ще си поръчам за следващото - много ми беше хубаво под душа и само съжалих, че не е басейн.

Lady Frost, страшно много "си дръпнала с материала"!!! Поздравления!!!

Lady Frost  

rikk А ти направо ме разбиваш с отношението си. Супер си Много се радвам да те чета

Lady Frost, може ли за споделиш какво имаш предвид?  Всъщност наложително ли е да променяш дори и това?

Мег, помня че превеждаше сайта на акушерката Клер, докъде си стигнала?

Дори това?! Че то от там трябва да се започне! Храната дава енергия на тялото. Моята логика е лоша храна = лоша енергия!

Общо взето не се хранех редовно. Храните, които консумирах бяха твърде тежки и мазни, неправилно обработени. Много junk food, много нещо! Сладко в огромни количества! Почти не консумирах свежи плодове и зеленчуци. Консумирах храни и напитки с много Е-та в тях, да не кажа, че направо си бяха само от Е-та направени!

През бременността ми беше още по-трагично положението! Имах някакъв невероятен късмет детето ми да е здраво и "дохранено", а аз да не съм се наслонила отвсякъде. Не ми гледай слабеещата линийка, килата са отпреди да забременея и малко след това!
За мен здравословно хранене си беше направо мръсна дума! Не можех да си представя как може да се готви без мазнина, без да се пържи и прочие елементарни правила. В един моминт реших обаче, че повече така не може, тия килограми, които бях бяха изключително нездравословни. Реших, че трябва да започна диета (нещо, което никога през живота  си не съм правила) и че от дъното трябва да променя навиците си на хранене. Избрах нисковъглехидратната диета на Пиер Дюкан, защото е месоядна, а аз винаги съм била такава и споделяше мнението ми, че не се отслабва с глад. Още повече, че е достатъчно продължителна и с малко труд и желание ме учи да се храня правилно. Знам, че това сигурно не е най-здравословния хранителен режим на света, но трябваше да приложа крути мерки върху себе си.

Също така,покрай захранването на сина ми научих доста за различните групи храни. Е, естествено всичко се върти около детското хранене, но много от нещата са общовалидни! Та така, от храната трябва да се започне според мен!

В момента ми е трудно, не мога да отрека! Позволявам си да "прегрешавам" понякога. Но установих, че мога да се храня здравословно и че това не е чак толкова трудно! След няколко месеца сина ми ще започне да се храни с преходна и обща храна, а това ще ми е още един стимул в семейството ми да следваме принципите на здравословното хранене!

Аз самата се чувствам прекрасно! Съпругът ми също, макар че той яде и непозволени за мен храни, но общо взето спазва същите принципи. Промяната е наистина огромна и много важна според мен! 

добавка: Интересното е, че преди да забременея единственото полезно нещо, което ядях често бяха овесените ядки. Почти всеки ден консумирах! Но когато забременях това беше единствената храна, от която ми ставаше лошо! 

Оф, тая вечер съм много пространна, ама какво да се прави... Като ми дойде музата, не съм от кратките! Извинете ме! 

Пиша нов коментар, защото се присетих се за една книга която дочетох преди няколко дни, да не се загуби сред другите ми приказки. 
Беше ми препоръчана на курсовете по йога от Роси. И сега само съжалявам, че не я прочетох докато бях бременна. Казва се "Лунна пътека във водата: Изцеляване на женското тяло и ум с помощтана традиционната китайска медицина" на д-р Сяолан Джао. Великолепна книга!  То може и да сте я обсъждали тук, но аз не видях. Не е конкретно за раждането вкъщи, но има страшно много полезни неща за женското здраве.

Браво, Lady Frost !

Много се радвам на настроението и духа ти. По пътищата със сърце се върви лесно и леко   

Meg1, Iva_D, благодаря ви!  Всъщност аз затова не се притеснявам. Детенце си знае  Снощи през нощта пак имах леки контракции и усетих тази болка ниско в гърба. Явно бебчо се мести нещо. Сутринта пак го усещах по-ниско.

Sheila - правих рутинното за 36 седмица - Full Blood Count, по-конкретно ме интересуваше хемоглобина, който преди три месеца беше малко паднал, а аз естествено отказах да пия добавки. Исках да си взема изследването веднага след като е готово, защото както е известно хемоглобинът не се вдига за един ден. За щастие беше се вдигнал "от само себе си " с 10г/л (тук е едно добро място да споменем Уестън Прайс, който е просто един изследовател, но какъв! ) Въпросът е, че отношението на рецепционистките беше потресаващо... Просто отговорността не е за всеки, мисленето пък още по-малко...

Иначе аз гледам да се движа, но за моето тяло, уви, йогата трудно може да мине за някакво съществено движение, иначе правя упражнения всеки ден, ходя пеш и въобще гледам да не се заседявам. Сега като не съм на работа вече имам повече време за такива глезотии 

Какво друго...тази сутрин освен песента на птичките, като се събуждах, в главата ми звучеше тази песен, с която поздравявам всички   

Lady Frost,
На мен много ми помагаше да гледам и да чета за ражданията на други жени. Като че прави процеса по познат и като се замислиш преди години, така са се подготвяли жените за този момент, с разкази и подкрепа от раждали жени.
Ето например домашни раждания след няколко секцио:
Faith  и  Близнаци родени в къщи след две секцио  и След три секцио

Има официална страничка за VBAC и секцио - http://www.ican-online.org/

И други:
http://www.birthcut.com/videos.htm

И книги на темата, които са препоръчани от други жени:
- Silent Knife: Cesarean Prevention and Vaginal Birth after Cesarean (VBAC)
Иna May's Guide to Childbirth
Birth After Cesarean: The Medical Facts


Относно здравословното ядене - не е задължително. Но идва от чувството на уважение към собственото си тяло. Доверяваме му се, но и се грижим за него. Не става въпрос за диети за да сме красиви (в това има известна степен омраза към физическият ни облик). Не, това идва от любов към себе си и това магическо тяло което ни носи из света и прави невероятни постижения. Или поне при мен така се получава.


Рикк, много ме радваш.   

escorial, мислех си за кървенето след раждането ти, но не ми оставяше време да пиша. Преди известно ми попадна статия на Оден за това в Midwifery today. Разказваше колко е важно след раждането атмосферата на спокойствие и усещането, че не си наблюдавана да продължи (всичко, което оптимизира нивата на окситоцина преди раждането, важи и след него за 3та фаза). Освен това помещението да е наистина топло, понеже в противен случай се вдигат нивата на адреналина (характерното треперене при някои жени е и от това), който потиска окситоцина. И най-вече контактът на майката и бебето в първия час след раждането да е необезпокояван от никой (вкл. и бащата), понеже и от физиолог. гледна точка това оптимизира нивата на окситоцина като "хормон на любовта"(взирането в очите на бебето, "влюбването", контактът кожа-до-кожа, първото кърмене) и съдейства за инстинктивното поведение на майката. Разказва, че когато е следвал тези принципи, не е имал случай на кръвоизлив и задържане на плацентата дори и при жени, които се водят рискови с постпартални кръвоизливи при предишно раждане. Та се чудех, нещо от по-горе описаното, може ли да обясни случая при теб?

Здравейте всички 

Чета темата жадно и с респект от самото начало (другата за живот в хармония със себе си също), но не се включвам или поради липса на достатъчно опитност, или защото някой друг вече е въплътил в думи мислите ми 

Стори ми се, че може би тук ще намеря отговор, на нещо върху което мисля от известно време насам – контракциите, продължаващи с дни и избрания от детето ден за раждане.

Какво имам предвид:
От една страна – искрено вярвам, че фундаментално значение има детето да се роди на датата, която то си е избрало. Но от друга, понякога става така, че контракциите  продължават с дни, като в тези дни прекъсват в момента, в който са (приблизително) 3-4-5 минути. Това може да значи най-различни неща – (примерно) от страх на бебето да се роди, до страх на майката да го роди и т.н. Но, въпроса ми е ако в един ден са започнали контракции, това не е ли знак, че раждането е започнало и че трябва да завърши в същия ден, защото ако спре (заради различни блокажи, страхове или физиологични причини), това също измества избрания ден за раждане, от там житейския път, който човечето си е избрало, астрологичната му карта ако щете и т.н. ? От друга страна пък, това пък че не е успяло да се роди „от раз“ не е ли също съдба и непротивопоставянето и в случая е правилното действие?

Т.е. според вас трябва или не трябва да се помага на раждането (без значение дали било то с танци, секс, качване на стълби, по медицински начини и т.н.), ако контракциите веднъж вече са започнали? Защо?

Защо си задавам тези въпроси - сигурно нямаше да го правя, ако можех да родя у дома - щях да оставя нещата на естествения им ход – при нужда малко разходки, секс, да си поговоря с детенце и т.н. Въпреки огромното ми желание (или по-скоро огромното ми нежелание да раждам в болница, което се изявява отново и отново при всяко ходене на лекар, когато в главата ми като някаква неконтролируема мантра започва да се повтаря „не искам да раждам в болница, не искам да раждам в болница“ (дано не ми изиграе лоша шега накрая!)), та въпреки желанието да си бъдем у дома на спокойствие, когато детенцето ни реши да се роди, трябва да призная, че не ми стиска да го направя – защото ще ми бъде първо раждане (в края на април), а не съм до там уверена в пътя и процедурата, че да раждам неасистирано. Пък както знаем в България няма традиционни акушерки и дули, няма дори родилни центрове, иначе дори нямаше да се замисля:)
Така че волю-неволю нещата ще се случват в болницата, но ще се опитаме да извоюваме максимално много от нещата, в които вярвам.
Ако обаче се случи така, че контракциите ми започнат да намаляват в някакъв момент ще ми включат окситоцин и аз не виждам как тогава ще мога да се противопоставя на това, а от там като верижна реакция би могъл да последва много кофти сценарий – от по-продължителен и травмиращ престой в болница, през по-болезнено раждане, през нарушаване на хармонията и настройката ми та до въпросното изместване на желаната от детето дата.

И от тук въпрос 2 - кога според вас е резонно да се тръгне за болницата - когато контракциите станат на 3 минути да речем и вече е ясно, че няма връщане назад? Дано само да не е късно, че въпросната болница е далечко
И може би някакви проверки да направя за истинността им преди това - топъл душ, масаж на кръста, дихателни техники...

Дълго стана и твърде разнопосочно, искрено се извинявам за което, но ми се стори, че за да получа отговор на търсенето си трябва най-пълно да опиша картината:)....

Благодаря от сърце на които прочетоха романа

Прекрасен ден имайте!