Раждане в къщи - 2

Затова аз не се изказвам крайно никога. Не знам утре от коя страна на реката ще съм. Никога не се знае съдбата какво е подготвила за тебе!


Генетично тото е имало и винаги ще има, но съвременната медицина показва, че може да играе и на това поле. Наскоро съобщиха за бебе, на което са премахнати "болните" гени, тъй като и в двата рода има прекалено много случаи на болни от рак на гърдата. Тука какво бихте казали вие? Това добре ли или напротив? За бебето и неговите родители това е победа, за привържаниците на естествения подбор - точно обратното?!?
Монетата има винаги две страни.

Лека нощ, момичета!

Рик, чакаме чудесни новини утре!

Има.  Рискът не е страх, а просто вероятност.  Както каза щастливката, в природата има естествен отбор и той работи с вероятности.  Страх/не страх има вероятност матката да ти се скъса когато раждаш и да умреш.  Страх/не страх има вероятност бебето да се задуши и да умре.  Има също и вероятност когато раждаш в болница да те заразят с вътрешно-болнична инфекция.  Има вероятност (и то за съжаление много голяма) да те срежат ненужно.  Всяко едно събитие в живота се случва с някаква вероятност.  

Моят подход в живота е да се информирам максимално добре за стойностите на вероятностите свързани с всяко мое решение и така да преценявам как да постъпя.  

Естествено, Лилибон, е права, че вероятността се изчислява за цялата популация, а не за индивида.  Но все пак стойността на вероятността дава някаква насока за това какво всеки от нас може да очаква от живота.  Например, вероятността да умреш след родителите си и преди децата си е доста голяма.  Това, разбира се, не значи, че си застрахован срещу трагедията детето ти да умре преди теб.  Но именно защото всички сме убедени, че тази вероятност е малка, когато това се случи все пак на някой родител, го приемаме за такава трагедия и несправедливост.

Май не съм достатъчно изразителна в писането си.
За съжаление май се получава така, защото нямам много време да отделя за писане в момента.
За което се извинявам...

Е, ескориал, не се извинявай.  Темата просто се отвлече в много концептуална посока.  А в такива случаи винаги диалога става по-труден...

Може би ако се виждахме, щеше да става много по-лесно

Оня ден си представях как всички, които пишем в тази тема седим в някакво кафене, децата играят наоколо, а ние бистрим раждането... 

Нямах време да ви изчета докрай защото малкият скача покрай мен.
Успех на Рикк, дано всичко мине леко.

Рискът от разкъсване е минимален, лошото е че съществува и още по-лошото е че при евентуална такава рискът е за детето, не за майката. Затова ми е толкова трудно да реша, но имам вътрешно усещане че ще се справя в къщи по-добре, ще видим имам време да преценя. Бях чела изследвания, но не помня данни, но при всички руптури които бяха регистрирани няма нито една починала майка, това са все бебетата. И все пак съм склонна да поема този риск, защото от друга гледна точка рискът от смърт на майката при цезарово, особено повторно е много по-голям. Може да звучи коравосърдечно, но не искам синът ми да расте без майка Така че засега клоня към по-малко стресираща обстановка за мен, следователно в къщи.

Искам и аз!

Относно медицината - онзи ден четох как тя и докторите са третата поред причина за смъртност в Америка, след сърдечни заболявания и рак. (кратко обяснение -  http://en.wikipedia.org/wiki/Iatrogenesis )
Затова, въпреки че мисля че тя си има някакво място в живота на семейството ми, то е колкото се може по-малко. Един доктор може да направи много повече грешки, отколкото природата.
Поемам отговорноста да балансирам рискът от неразположението с този от медицинска намеса.

sipirumi, не звучиш коравосърдечно. Напълно си права, сега рискуваш не само себеси, но и майката на първото си дете, което съвсем не е за пренебрегване.

Рикк - опитвам се да мисля положително...но става все по трудно. Не се е обаждала от дълго време. Дано всичко е наред. 


 

Виждам тук, че някои от нас (в това число и аз  ) имат проблеми с контрола... Ей, голяма борба му хвърлих да се преборя да НЕ желая да контролирам на всяка цена, и доста съм постигнала в борбата, но не съм се отървала изцяло.

Аз ги гледам нещата от един малко по-друг ъгъл: "Какво ме прави щастлива СЕГА?", не утре, не след 1 година, не вчера. При мен серизно седеше въпроса да нямам биологични деца, но след преживяното по болници и наученото за живота, вселената и всичко останало, последната ми мисъл беше АРТ, защото самата мисъл никак не ме правеше щастлива. А когато престанах да мисля за деца в близко бъдеще и се заех с нещата, които ми доставяха удоволствие (пуснах част от болезнените юзди на контрола), нещата започнаха да се нареждат. Бях щастлива и само това имаше значение. И после продължих да си бъда щастлива и така до днес. Моментите в които не съм била са свързани с правенето на неща, които не желая или в които не вярвам - но това е било достатъчно рядко. Даже нищих с психолог защо не мога да оставя някои неща, които не желая да правя и как да го направя. Справих се доста бързо тогава, да не повярва човек
Контролът донякеде е свързан със страх, че нещата няма да се развият както човек иска, но точно този страх всъщност пречи на желанията да се сбъднат. Джери и Естер Хикс има няколко книги, в които описват модела на сбъдване на желанията. Много е трудно обаче да се отършиш от страха и да се откажеш от контрола (от собсвен опит го казвам). На мен работата с добър (или подходящият за мен  ) психолог много ми помогна.

Не мога да кажа как трябва да живее човек или какво трябда да прави (не е моя работа!). Споделям само своята гледна точка, която ми позволява да бъда щастлива при всякакви обстоятелства. Не винаги можеш да намериш "ъгълът" на щастието във всяка една ситуация, но него винаги го има. Въпрос на избор и гледна точка.

Meg!,   !

Момичета, прекрасни сте! Благодаря, че ви има!   

Рик, най-хубави мисли за теб!

 

По този повод аз ще ходя на една среща във Филаделфия другият понеделник, само мами бистрещи домашно раждане, ще пиша после ако науча нещо ново, дано да успея да отида. Някой в района заинтересуван, свиркайте ще е забавно да ходим заедно.

sipirumi, аз няма да мога да дойда, но пък ме интересува от къде се намерихте? Форум, клуб? Ако не сте много тайна организация,  метни ми някакви координати.
И да  уточня, че продължавам да съм твърдо убедена, че искам да раждам в болница някой ден като му дойде времето, но почти само от такива "домашни" мами, може да се получи ценна информация за естествено, без упойки и прочие...

Кюбит, аз съм от тези, които хем не са "домашни", хем са раждали в САЩ, при това в болница, естествено, без упойки, без особени претенции, без специални планове, без прочие.
Пожелавам ти от сърце успех, и не бих имала нищо против да ти поразкажа как е било при мене, като стигнеш някой ден дотам и евентуално имаш желание да слушаш!

Блаже, ха дано да ти се "обадя" скоро.  Че си ми и близо... 
Мерси! 

Ами хайде да ни зарадваш скоро с хубави новини!   
Дано всичко с Рикк е наред!
Четох разказа на Сиси боата - браво за усилията и упоритостта!
Аз, въпреки че съм раждала и трите си деца в болница, се числя мислено към домашно раждалите по простата причина, че обстановката при нас е много близка до семейната и отношението е много интимно. Освен това и трите (като изключим индукцията) са изключително естествени и с много малко интервенции.