Раждане в къщи - 2

  • 21 265
  • 378
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 1 169
Цитат
Съвременната медицина върши наистина чудеса и спасява недоносени бебета, спира аборти и т.н. Но наистина - на каква цена? Какво поколение създаваме по този начин? Дори и дефекта да не се прояви видимо в спасеното бебе, дали няма да се предаде в поколението му? Защо причиняваме това на нашите си деца?
Ако е било писано - ще стане.

Вижте, нека темата се ограничи до раждането в къщи. Кой трябва и кой не трябва да се ражда е твърде обширна тема, по която всеки взима своето решение.

Има го и другия пример - след безпроблемно зачеване, безпроблемна бременност се ражда дете със сериозни проблеми.
И тогава?  Mr. Green Ааа, то имало естествен отбор!

Много сте прави и двете, но истината е в последното изречение на първия цитат.

А, аз проверявам непрекъснато темата и чакам с нетърпение новини от Rikk

# 316
  • Мнения: 1 199
И накрая, искам да кажа, че много ми хареса поста на heureuse. Напълно мисля, че не трябва да се намесваме в естествения подбор. Природата си знае работата. Ако някое дете не трябва да се ражда - просто трябва да го приемем като факт. И аз имах аборт и знам какво е да чакаш дете и то да не се роди. Трудно ми беше да го приема, но нямах много избор. И единственото спасение от отчаянието беше да го приема.
Съвременната медицина върши наистина чудеса и спасява недоносени бебета, спира аборти и т.н. Но наистина - на каква цена? Какво поколение създаваме по този начин? Дори и дефекта да не се прояви видимо в спасеното бебе, дали няма да се предаде в поколението му? Защо причиняваме това на нашите си деца?
Ако е било писано - ще стане.
А и аз като Мег мисля, че "писаното" понякога може да бъде повлияно от нас и нашите желания. Но не и преди да спрем да си мислим, че сме по-велики от Природата.


На теория съм съгласна че намесата на медицината в дългосрочен план води до израждане на човешкия род, до раждане на много по-болни поколения, въпреки че може да са с по-висока продължителност на живота. Но си дадох сметка че все пак съвременният начин на мислене е проникнал твърде дълбоко в мен. Защото да загубиш неродено дете е едно. При това положение може би и аз бих си казала "Така било писано" и бих го преглътнала. Но понеже ми се е случвало да държа в ръце едногодишното си бебе, което буквално се бореше за всяка глътка въздух, малкото му гръдно кошче се разширяваше неимоверно и беше очевидно че щеше да се задуши без спешна медицинска помощ, никога, никога не бих си и помислила че мога да направя нещо друго освен да го заведа в болница. Ето такава ситуация за мен е истински тест за това дали сте готови да се разделите със съвременния си начин на мислене - да държите в ръце умиращото си дете, да гасне пред очите ви и вие пак да не потърсите помощ. 
И да направя връзка с домашното раждане - след като веднъж вече съм имала секцио и след като не съм се разделила със съвременния начин за мислене, за мен логичният избор е евентуално следващо раждане да протече на метри от операционна. Не че няма да направя всичко възможно да протече напълно естествено, не че няма да откажа ненужни лекарски намеси и няма да направя всичко възможно съзнанието ми да се абстрахира от болничната обстановка, но ще ще направя поне малкото което зависи от мен дори ако на бебето ми "не му било писано", да го върна към живот.   
Да обобщя - ако мислите че можете да издържите на теста който споменах по-горе, за мен значи че сте психически готови за неасистирано домашно раждане след секцио Hug

# 317
  • Мнения: 3 869
Да обобщя - ако мислите че можете да издържите на теста който споменах по-горе, за мен значи че сте психически готови за неасистирано домашно раждане след секцио Hug

Май много точно си го казала...
Аз точно така разсъждавах - дали мога да понеса загубата на още едно дете, този път съвсем доносено, и си отговорих, че тези деца са направили своя избор, а доносеното в мен дойде с друга мисия и се беше погрижило вече да живее, то ме водеше в изборите ми..., ако ще и странно да звучи това...

# 318
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Изкарах една прекрасна безпроблемна бременност. Отстрани погледнато раждането ми си беше екстра... Но, въпреки това... сина ми има вродена аномалия. О, да, това Е естествено подбор!
Колко е сериозно? Не знам! И честно да си кажа, не искам да знам! Когато разбрах, бях изплашена! Едва ли не жив го оплаквах... Хукнахме по доктори, изследвания, главоболия... Аз отговор все още нямам, дали детето ми е напълно здраво или утре може да рухне и да се започне ходене по мъките... Но в един момент осъзнах, че това няма значение! Осъзнах, че трябва да съм до него и да направя всичко, което е нужно... дори, да го пусна да си отиде от този свят някой ден... Защото не съм убедена, че ако нещата са сериозни бих го подложила на един болничен кошмар с неизвестен край, само и само да докажа нещо си...

Сещам се за едно нещо по този повод и всеки път, когато загубя почва под краката си (случва се понякога) си го припомням... Една история за една майка, чието детенце било болно. Изгаряло от треска и никой не можел да му помогне... Тя непрекъснато се молела на Богородица да спаси детенцето й. Но то все така било много болно и с всеки изминал ден ставало по-зле... Една нощ, със сълзи на очи жената се помолила на Богородица, ако трябва да прибере детенцето й при себе си, но да го спаси от мъките му... На сутринта детенцето било здраво... Това е моята истина!

Повече няма какво да кажа по темата...

# 319
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Лейди Фрост, дано никога не усетиш какво й е струвало на жената да моли Богородица по този начин! Да ти е живо и здраво детенцето!

# 320
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Lilibon  Hug

# 321
  • Мнения: 2 185
Отварям постоянно да видя дали има вести от Рикк, дано всичко е наред с тях  Praynig

# 322
  • Мнения: 557
Не изпадайте в крайности. Най-лошото според мен е човек да изпадне в крайност.
Медицината си има своето място, щом се е появила на тая земя. Въпроса е да знаем къде точно и е мястото и да не се обръщаме към нея за ситуации, в които няма наистина нужда.

Днес цял ден си мислех по въпроса: Какво всъщност е риска?
Риска е страх от неудовлетворено наше желание.
Ако вярваме, че Природата си знае работата, ама наистина го вярваме, тогава има ли риск?

# 323
  • Мнения: 3 989
Ако вярваме, че Природата си знае работата, ама наистина го вярваме, тогава има ли риск?

На философско ниво - няма.
На практика - не бих оставила Природата да реши вместо мен дали да имам собствено дете или не.  Wink

Безкрайно си права за крайностите.  Peace Както и да за това да не тичаме на лекар, защото имаме сополи, образно казано.  Grinning

# 324
  • Мнения: 557
А защо филисофията се явява различна от практиката?
Според мен точно това мъчи Lady Frost. Дълбоко в себе си тя вярва в една философия, но на практика прави нещо съвсем различно. И ето - получава се разединение в собствените и мисли и чувства. Чувства, че трябва да е еди как си, но на практика не успява да го постигне. Защо просто не следваме истинската си, вътрешна философия?

Харесвам идеята за Synchronicity:
http://en.wikipedia.org/wiki/Synchronicity
Накратко казано - няма време. Няма причина и следствие. Всичко се случва едновременно по най-логичния за момента начин.

# 325
  • Мнения: 3 989
А защо филисофията се явява различна от практиката?

Ами защото, Ескориал, всеки човек си има негова философия, която отговаря на опита и потребностите му. Може би не съм съвсем точна, може дори и да греша, но така го усещам. А нищо друго няма значение освен собствените усещания. Човек тълкува себе си и света според тях.
Моята истинска, вътрешна философия в момента ме кара да опитам всичко, за да постигна мечтата си. А в същото време, мога да си представя, че има хора в моята ситуация, които няма да направят нищо, защото според тяхната философия Природата така е решила.
Аз искам сама да управлявам живота си, не да се оставя да го упрявляват.  Peace
Докато хората имат различни изходни позиции, ще има и различни философии на практика.

# 326
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Сегашната ми философия за света не винаги и била такава. Променяла се е много и съм убедена, че още много ще има да се променя. Така и трябва според мен. НО... когато цял живот са ти набивали в главата съвсем други неща... малко е трудно е да излезеш от Матрицата. Най-трудно е наистина да го пожелаеш... Може би не го искам истински все още... Не знам...

Парадоксалното е, че често пъти в опити да не бъдем крайни ставаме точно такива. А и често пъти смятаме, че в една ситуация ще постъпим еди как си, а когато ни дойде до главата, можем много да изненадаме себе си... В крайна сметка живота е това, което ни се случва СЕГА!  Wink

Аз искам сама да управлявам живота си, не да се оставя да го упрявляват.  Peace
Докато хората имат различни изходни позиции, ще има и различни философии на практика.

Взе ми го от клавиатурата!  Laughing

# 327
  • Мнения: 557
Май си говорим, без да се слушаме...

# 328
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Май си говорим, без да се слушаме...


Ами аз спя вече!  newsm46 Колко му е!

# 329
  • Мнения: 3 989
Май си говорим, без да се слушаме...


Ескориал, не знам кого имаш предвид - мен или Лейди?

Общи условия

Активация на акаунт