Публикувана: 10 ян. 2009, 12:23 ч.
Последно мнение: 13 март 2009, 09:27 ч.

Кога и как е най-правилно да кажа на 6 годишното си момченце, че е осиновено?

7 107
67
2

# 15 15 ян. 2009, 11:13 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Светкавица в ср, 14 яну 2009, 11:37

Но колкото неща да съм прочела тук и в оскъдната специализирана литература, не намирам отговор за себе си на един въпрос.Какво от истината да му кажа и какво да му спестя за биологичния произход.В неговия случай нещата са доста нелицеприятни, а не желая да обагрям разказа си в негативна светлина.Не желая и да му казвам "Не зная",след като предварително бях решила и си съхраних копия от всички документи.Няма и да е истина, а нали за доверие говорим все пак.
Ето, на тези въпроси нямам отговор.

Светкавица, и мен тези въпроси живо ме интересуват. От всичко прочетено досега си мисля, че ние вече приближаваме възрастта, в която моето момче ще започне да се пита за произхода си. При нас, и при двете деца, аз не знам много, но и това, което знам, е трудно за казване....

Ами събирам смелост да им помогна да научат истината и да я приемат. Аз мисля, че те имат право да знаят всичко, защото факт е, че животът на моите деца започва преди аз да им стана майка. Когато те ме попитат за тези години, аз имам три пътя: да отклонявам разговорите с "не знам нищо" (което ще е лъжа, и ще ми тежи на съвестта), да измисля розова напудрена история, или да кажа истината (фрагменти от истината поне при сина ми не вървят, защото ще ме засипе с въпроси и ще се оплета като коте в кълчища).

Аз за себе си избирам третия път - честно и откровено отговарям на въпросите на моите деца за нещата, които знам. Е, засега въпроси задава само баткото, ама са тооолкова много, че понякога се уморявам да мисля и отговарям на всички. Радвам се, че моето страшно любознателно момче пита за всичко мен (и татко си за "мъжките работи").

Страшно ми се иска да изградим такава връзка, че никога да не се притесняват да говорят с мен за каквото и да било, като си имаме пълно доверие. Дали ще успея? Времето ще покаже...

Въобще те си имат своя съдба, а моята майчина мисия е да бъда силното рамо до тях и в най-трудните им моменти, поне аз така я разбирам.

# 16 15 ян. 2009, 11:59 ч.

Мнения: 1 843

Избрах така да се каже, дозираната истина.
Това, което детето би могло да понесе в определена възраст. Донякъде съм набелязала следите още преди време, просто като подхвърлена реплика, случаен разговор и т.н.
Ще им кажа всичко, което знам, но всяка иформация си има време.

Някои особено тежки неща, лично аз, мисля че трябва да се оставят за една по-зряла възраст. Иначе рискът за емоционалното и психическо здраве на детето е прекалено голям.

Пак казвам, мое мнение е, но до пубертета, а и малко след него, на децата им стига да знаят, че са осиновени и да са приели този факт като част от историята им.
Другите подробности като етнически произход, забелязах, че на възраст 5-6 години не ги вълнуват особено. Особено, когато вече са преминали етапа на преживяване относно видимите разлики във външния вид с родителите.

Други детайли като: тежки фамилни ситуации, малтретиране, случаите на изнасилване и т.н. според мен, са обект на разговор, когато децата са вече в по-зряла възраст.

# 17 15 ян. 2009, 13:00 ч.

Мнения: 943

Аз разбрах на бъдни вечер ,че съм осиновена.Да ви кажа не ме заболя от друго,а това че са ми пълнили главата с ЛЪЖИ. Че приличам на баща ми,че ... съм се родила еди как си и т.н.... Като цяло не съм вбесена от ситуацията,но това ми бърка в здравето.
така,че свиквайте децата от рано с този факт,за да не се чувстват като заблудени овчици когато станат на 20 и кусур годинки.
късмет

# 18 15 ян. 2009, 15:48 ч.

Мнения: 358

От скоро започнахме да говорим на тази тема. Повод бяха тв.клиповете за набиране на средства за децата в домовете. За сега обясних че има много деца без мама и тати в тези домове и има много мами и татковци без деца. И следователно там дечицата чакат да дойдат тяхните мама и тати. Имаше и въпрос дали тя е била най-хубавото детенце там.
Дано съм намерила паравилен подход. Ако може да има такъв за главицата на 3г. дете.

# 19 15 ян. 2009, 16:18 ч.

Мнения: 1 325

Ох, не знам момичета. Ние сме още малки, но както си лети времето съвсем скоро ще дойде и нашия ред за подобни разговори. Моята кукла е много емоционална, не знам как ще го възприеме. Но, няма начит и през това трябва де се мине.

# 20 15 ян. 2009, 17:05 ч.

Мнения: 11 911

Нямам притеснения да съобщя на детето, че е осиновено, още повече то вероятно има смътни спомени от дома.Притесненията ми идват от въпроса, който ще ми зададе "защо".
Умишлено няма да го въвеждам в подробности, но на отправените въпроси никак не ми се иска да съм лицемерна.Надявам се да имам сили да кажа истината, надявам се и детето да я приеме.Защото ми се иска да имаме чисти, честни и открити взаимоотношения./Но не престава да ме гризе въпросът дали това е най-правилният път..., дали така не разтоварвам собствената си съвест за сметка на една крехка и ранима душичка/

# 21 22 ян. 2009, 21:43 ч.

Мнения: 4

Цитат на: slavka1978_ в вт, 13 яну 2009, 12:04

Здравийте и аз имам същия проблем ако проблем може да се нарече казването на истината,Синът ми е на 2 години и 3 месеца и започнах да мисля за деня в който ще му кажа.Да ви признах ме е страх страх ме е от реакцията му .Когато го осиновихме бях най -щастливия човек на света не че сего не съм разбира се но някак подсъзнателно започнах да крия от околните.Крия може би не е точнота дума,но спрях да го обявявам на глас.Не го крия ,но и не парадипам с това.Хората са жестоки в първоначалните си реакции а аз по никакъв начин не искам да нараня моето малко човече.Не знам дали някой ме разбира и дали се е чувствал като мен.Ще му кажа,но ме е СТРАХ.Много

# 22 23 ян. 2009, 09:03 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Светкавица в чт, 15 яну 2009, 17:05

Не знам, къде е истината... не знам кога е най-добре. Това, което знам е, че моето дете все още ме обвинява, че съм го оставила в дома, че е живял там. И не си мислете, че ме обвинява, че не съм го намерила по-рано, не, той е абсолютно убеден, че съм го оставила аз. Иначе говорим, говорим за леличката и за дома и за търсенето и за съдиите и за всичко. Той се преструва, че разбира, но като му стане тежко ме обвинява. Може би виждайки, как се появи сестра му, не може да осъзнае, че той не се е появил от моя корем, може би това му помага да се справи със ситуацията, обвинявайки реален човек, а не някакъв нереален образ. Не знам, не е лесно, но пък почвам да придобивам непукизъм към обвиненията му - не ме бодят така в сърцето като едно време, което може пък да ми помогне по-леко да преживея пубертета Simple Smile

# 23 23 ян. 2009, 09:36 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Фоксче в пт, 23 яну 2009, 09:03

Може би виждайки, как се появи сестра му, не може да осъзнае, че той не се е появил от моя корем, може би това му помага да се справи със ситуацията, обвинявайки реален човек, а не някакъв нереален образ.

Спокойно, това няма да трае вечно.
Наистина на тази възраст още им е трудно да отделят образите, но нас ни е трудно да си го обясним.
Затова и асоциират двете жени в една.

И Иринка го правеше. После пък, когато започна да осмисля, че 'тя' и 'аз' сме отделни хора, подсъзнателно се опита да си обясни акта на изоставяне с разни фантазии.
Завоалирано намекваше, че онази жена е бедна и затова се е случило така...
После небрежно подхвърляше, че съм я откраднала от нея...

И естествено, на по-ранния етап и тя казваше: ти като си ме оставила в дома...

Минава време и действителността се нарежда в главите им. Няма да остане така, това е сигурно.

Просто те са деца и реагират по детски на болезнени факти, защитават се както могат на тази възраст. Знам колко е трудно хем да си емоционално обвързан с детето и с болката му, хем да се опитваш да реагираш безпристрастно и адекватно на фазите, които преживяват.
Но и ние израстваме покрай тях и се учим.
А времето и търпението са ни най-големите помощници. Simple Smile

# 24 23 ян. 2009, 10:33 ч.

София
Мнения: 9 517

Ох, Дар, аз си знам, ама това не го прави по-лесно, нали знеш.
В момента освен всичко останало сме и на фаза отхвърляне - все ме гони, махай се, не се занимавай с мен - гледай си Дара и такива, абе живота си живеем. Радва ме само това, че явно фазата на мълчаливото негудование и ревнуване отминава - явно вече се чувства част от семейството. А и явното недоволство ми дава възможност за обяснение, разговор, диалог. Хубаво му е да му обяснявам, колко много го искам и обичам и дори по някога се чудя, дали не прекалява с отхвърлянето, за да го глезкам Wink

# 25 23 ян. 2009, 12:29 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

А мойто момче никога не е мислело, че аз съм го изоставила, обаче страшно му се иска аз да съм го родила. Постоянно питаше защо не се е появил в моето коремче, а в нейното. Появата на Албена и осъзнаването, че и тя не се е появила от моето коремче малко му подреди представите като че ли. Засега много спокойно и естествено приема, че братовчедите му са се появили от корема ма леля му, аз и татко му - от коремите на бабите.
Само веднъж ме е питал защо Тя (така си възприе той да я нарича) не е искала да му бъде майка и след като се е родил, казах: "Не знам", това го задоволи и не последваха уточняващи въпроси. Сигурно скоро пак ще говорим по темата.

А по въпроса за ревността ние сме на другия полюс - иска и него да го нося (20 кила е вече), да му помагам с обличането (прави се че копчета и ципове не може да закопчава), даже започна да ми говори по бебешки понякога. Ревнува от всеки момент, в който аз правя нещо специално за нея - миене, надробяване на храна, обличане, обуване и т.н. Ами обяснения, обяснения, обяснения...

Последна редакция: пт, 23 яну 2009, 13:42 от Gankata

# 26 23 ян. 2009, 16:34 ч.

Мнения: 1 843

То ще стана досадна вече, но и това с раждането от моя корем го минахме. И се "раждахме" наистина, защото толкова много страдаше, че реших, че може да й помогне малко.
Е, знаеше че е наужким, но наистина й хареса. Simple Smile

Вече добре отделя "коремите", обаче. Даже наскоро пак ми каза, че така й се иска да е излязла от моя корем, но не с онази болка, а с усмивка. Беше доста интимен и хубав момент за двете.

А за бебешките маниери, да. Едно към едно. Вече седем месеца имам две бебета. Laughing

# 27 26 ян. 2009, 19:10 ч.

Мнения: 4

znachi parvo zdrasti i nie sme kato teb mnogo ni e strah nasheto momchence e na dve godinki.i nie si zadavame toq vapros kak da mu kajem kato porasne che nee bil v moeto koremche neznam i nie sme mnogo obarkani.gradat ni e malyk ako ne mu kajem nie shte go chue ot drugo mqsto i mai shte stane po zle a v dushata buca mi e zasednala che toq den shte doide da mu kajem istinata

# 28 26 ян. 2009, 19:27 ч.

Мнения: 172

Цитат на: mama mariela i tati toli в пн, 26 яну 2009, 19:10

.......gradat ni e malyk ako ne mu kajem nie shte go chue ot drugo mqsto i mai shte stane po zle a v dushata buca mi e zasednala che toq den shte doide da mu kajem istinata

Аз за това предпочетох да си кажа истианта на моето слънчице-според мен е по добре сега-по детски,отколкото като порасне.Нека живее с тази мисъл...дадох и примера и с Тарзан.При това сега живее с нагласата,че съм я избрала измежду много други.

# 29 26 ян. 2009, 21:16 ч.

София
Мнения: 9 517

Ето и моя въпрос - правилно ли е да им казваме, че сме ги избрали измежду много други? Какво посаждаме в душата им? Аз лично съм избрала нашата истина - не съм го избирала - предложиха ни него и него го взехме, ама дали не бъркам? newsm78

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 032
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: