Кога и как е най-правилно да кажа на 6 годишното си момченце, че е осиновено?

Добре дошъл и от мен на единствения татко дръзнал да "нахлуе" в един женски диалог. Много, много се радвам на това мъжко  присъствие и отношение към темата. Бих искала само да знам на колко години е в момента вашата дъщеря и след това ми се ще да чуя вашето мнение по един въпрос. Ще се радвам ако продължаваме да чуваме вашия глас и по-нататък.

Дъщеря ми е на 5г. и 10 месеца. прекрасна, любвеобилна и капризна разбира се. Аз съм доброто ченге а съпругата ми е лошото. По принцип често  сме си говорили ,че тя е специално дете и не е носена в корема на мама а в СЪРЧИЦЕТО  . Не сме имали "специални" разговори, а просто нищо не крием от нея , не произнасяме думата осиновяване шепнешком и т.н. Но вчера пак ме изненада . Носи ми рисунка при което аз питам "какво е това" отговорът беше това е на мама коремчето а това вътре съм аз. Просто замълчах, явно процесът на осъзнаване е доста труден и бавен затова колкото по от рано започне всичко толкова по добре май.
Хайде сполай ви.

Чест и почитания на единствения татко, който още не се е отказал да води диалог с нас- жените.
Не, не мога да се съглася с вас, че трябва по-рано да се води сериозен диалог с детето за осиновяването. Голяма част от психолозите твърдят, че най-подходящата възраст е 6-7 години, а преди това по някакъв по-детски начин с животинки и прочие. А и опитът, който вече имам с моя син потвърждава тази теза. Всъщност, не знам дали съм пропуснала да кажа за безкрайната си благодарност на всички момичета от този форум. Благодарение на тях събрах смелост и ми падна камък от гърба. Това,  да носиш една тайна е невероятно психическо напрежение. Не че се решава проблемът веднъж за винаги, но се трансформира в нов такъв и то с много по-продължителен срок. Защото разговорът, който си започнал да водиш по темата, не е еднократен, а дълъг и всеки път с нови измерения и изненади.  Какво имам предвид? Когато първият път се опитах да му обясня, той невероятно бързо разбра всичко. След ден се опитах да "преговорим" наученото, а той само ми отговори, че вече знае и да не му обяснявам повече. Така и реших да направя, да не му досаждам, а да му оставя време да осмисли нещата и сам да започне да ми задава въпроси. И случаите не закъсняха. Веднъж давайки по телевизията репортаж за изоставени деца ме попита: Мамо преди ти да ме намериш, другата майка, когато ме е родила, бил ли съм болен? На следващата вечер - подробен репортаж за раждането на едно бебе и въпросът: Мамо, аз като съм излязъл от твоето коремче такъв мъничък ли съм бил? След още няколко дена, без въобще никаква видима причина, както си говорим за други, обичайни неща, и изведнъж ми казва: Мамо, ти не си ми истинска майка, истинска е тази, която ме е родила. И веднага след това започна да ме целува и да ми казва, колко ме обича и как аз съм най- добрата майка на света.  Е, аз не зароних сълзи, просто приемам всичко като начин от негова страна за осмисляне на нещо, което, сигурна съм,  е много сложно за неговата психика и логическо мислене. Опитвам се, всеки път да му давам адекватни отговори, но съм сигурна,  още дълго време ще му трябва, за да се намести пъзелът и да се избистри реалната картинка. По-важното е, както вие казвате, децата да се чувстват обичани и да усещат  нашата подкрепа и грижа. И още нещо си мисля, пак от моя опит, че не можем като другите да разчитаме на кръвната връзка, която ни свързва, а да изградим връзка на базата на двойна доза любов и време, много време да сме заедно, да разговаряме повече и да правим повече неща заедно.

Мили момичета, Честита Баба Марта и 8-ми март, макар и на патерица!!!
Пожелавам Ви огромната любов на вашите деца да ви сгрява винаги, където и да сте, както и да сте и да ви прави щастливи и хармонични, и здраве, много здраве! Това е най-важното, останалото е подробности от пейзажа, както беше казал на времето Станислав Стратиев. Мен лично житейската суета не ме вълнува вече. Единственото, което ми доставя огромна радост, удоволствие и щастие са минутите прекарани заедно с моя син. Радвам се на всяко преживяване, защото,  това което изживяваме на 6 години няма да е вече същото на 7 или 8 години, миговете са неповторими. Понеже нямам сестри и братя,  съпруг, с които да споделям преживяванията си, вас ви чувствам особено близки, защото вие най-добре ще ме разберете, а от това радостта ми ще стане още по-голяма. Макар че сигурно няма друга, толкова голяма като мен - на 50 години със само 6 годишен син, знам, Вие ме разбирате най-добре. И това само че ви има, ме прави изключително радостна и хармонична. Може би само Дефи е на моите години, но тя има много по-големи деца. Толкова много неща искам да споделя с вас, но времето все не ми    достига. Добре че намирам време поне да чета вашите споделени мисли и приживявания                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

Catrin111, 

Catrin111, да не те притесняват годините! Докато са ни малки децата и ние сме млади, защото растем и съзряваме заедно с тях.
Ти сега ще се готвиш да тръгваш на училище, аз се боря с трудностите на пубертета... И знаеш ли, предпочитам това пред разговорите на съученичките си за критическата 

Gancata и Дефи, благодаря ви
толкова богата се чуствам с вашата подкрепа и разговорите с вас. Това е като да си дълго време в чужбина и ненадейно  да намериш българи,
с които най-после можеш да говориш на майчения си език.      Хайде да бягам, че трябва да учим стихчетата за програмата за празника на мама

Здравейте мили момичета,

До скоро си мислех, че моят син е в неравностойно положение два пъти- като осиновен и без баща. Оказва се- три пъти- с по-възрастна майка. Но най- интересното е- той все още не  осъзнава този факт. За осиновяването много бързо го схвана и дори веднъж ми каза: Ти не си ми истинска майка, истинска е тази, която ме е родила. Но нито веднъж не ми е намекнал, че аз съм по-възрастна майка, от тези на неговите приятели. А иначе добре се ориентира в годините. Веднъж бяхме на фриззьор и имаше едно момченце на неговата възраст и той го попита: Тази леля ли ти е или баба? А детето отговори, разбира се, мама. Стана много конфузно и аз му казах, че и аз съм възрастна, а той отговори: Не, ти не си възрастна. Но и никое от децата в групата не са го питали това баба ти ли е, напротив, те ме познавт и отдалеч го информират: Майка ти идва да те вземе. Всъщност само възрастни хора са го питали дали съм баба му, но той съвсем спокойно отговаря-това е майка ми. Всъщност, къде неволно, къде тенденциозно много възрасти хора са се опитвали да ме наранят, но аз вече съм свикнала и въобщене се впечатлявам и вълнувам. Единствено ме вълнува преживяванията на моя син и неговото душевно равновесие. Всъщност и аз не знам защо го пиша това. Може би защото ме е впечатлило как бързо и точно схваща нещата/Не искам да се хваля, защото е мой син, но той има строахотна логическа мисъл/а това за възрастта ми не го впечатлява.
Хайде със здраве