Мами в Белгия-10

  • 15 601
  • 308
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 872
Точно.. Разбираш  Peace 
Когато ме връхлетят емоциите искам да се прибера, но реално знам, че мястото ми е тук, заради децата.
Иначе .... Ходим често на ваканции, мъжа ми има 40 дни платен годишен отпуск  Grinning
Сега отиваме за 3 седмици, лятото ще се пътуваме с колата , за 1 месец и след това за Коледа.

# 226
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 1 131
Мария  Hug

Мен още не ме е налегнала носталгията, може би защото отскоро сме тук (няма още 2 години), непрекъснато някой е на гости, работната седмица минава като в сън.
Но се хващам, че понякога ме е страх, да не останем без работа и да трябва да се върнем в БГ  Embarassed и не мога да обясня защо - тук не е моята държава, може да се чувстваме добре, но не се и чувствам много сигурна - все още изтръпвам, когато Мартин иска да играе пред къщата, макар, че живеем на много тиха улица, имам панически страх от педофилията тук, а и това, което стана в яслата преди 2 седмици хич не ме учуди. Може  би, защото тук се чувствам свободна да пътувам, да живея. Може би, защото никой досега не се е отнесъл към мен като към човек "втора ръка".
Мартин се чувства много добре тук - градината им е далеч от лукса, но е толкова щастлив там и с такова желание ходи! Чувствата към него са толкова искрени и топли, че той се разтапя и все се втурка да се изявява и да търси одобрение. Много мило ми стана като го избраха миналата година за най-добър в класа (какъв клас, те още малки пиленца на 3 години) и директорката на училището го награди на официална церемония, а той се дуеше като петле  Laughing
Вече има своята среда, приятели, за които мисли постоянно. Слава Богу семействата им са много отворени и ни приемат за равни и винаги можем да разчитаме един на друг...и когато има проблем няма нужда да ни звънят предварително, както уж е прието на Запад Wink ако не са тези 2 семейства щях да се побъркам от притеснение какво ще правим с него, докато ние сме в болницата. Сега знам - просто се обаждам и го карам без значение, че е 2 през нощта например.

Незнам...искам да останем тук още, а пък като ни писне - ей го Шарлроа, вече всички знаем къде е и как се стига до него  Joy Joy Joy


Оооо, ама много дълго стана...ама и аз сега съм в една фаза на търсене на нова работа (не че се налага да напускам тази, ама като се върна от майчинство няма да има проекти и ще трябва да се занимавам с глупости, което не ми се прави) и ме тресе нервата...

Прегръдки на всички разчувствали се  Hug

# 227
  • Belgium - BG
  • Мнения: 238
И от мен честито на Рени и добре дошла на още една София в нашите редици. И чакаме скоро подробности и снимки:)

Момичета като ви чета какво пишете за носталгията, врьщам се кьм мислите си от които се опитавам да избягам. Вече сьм 9 години тук, а май свикване няма. Но все пак е до периоди, особено ако току що сьм се вьрнала от БГ. Но в крайна сметка живота ни е тук за сега, а когато се наложи да сменяме работата или страната - ами ще го градим на ново място. лошото е, че при нас дори и да се преместим, няма да е в БГ (работата на мьжа ми е такава). Блонди - аз сьм едно дете, родителите ми не стават по-млади, знам какво е да мислиш за тях непрекьснато. А приятелите - липсватмного,  но пьк с годините врьзките с тях малко се променят. А както Йустъ каза - ето го самолета, за 2 часа си в кьщи Simple Smile

# 228
  • Мнения: 1 572
Ох и аз се разчуствах , при нас ситуацията е следната :трябва да тръгнем сега или никога докато детето е малко и докато не съм почнала работа в Белгия , в Бг почвам веднага работа , сезонно и като свърши лятото ще мислим с мъжа ми за общ бизнес , тъкмо и той да има време да се адаптира малко , като казвам бизнес нямам предвид бизнес за милиони а нещо с което да живеем , имаме къща , родителите ми имат няколко имота от които вземат наеми - нека не ви звучи като хвалба а просто като нещо което нямаме в Белгия , имаме приятели , родит.ми са млади на 52 и 58 е татко , в Белгия нямаме нищо и никой - мъжът ми е озверял от безумните данъци които плаща и дори е по-навит от мен /което чак ме плаши/ , за лошото не мисля.Единственото което ме мъчи е училищата тук и агресията , айде ние сме вече отгледани , от тук нататък няма да се променяме , но детето  newsm78
Не знам
Решили сме го , дано не грешим
И благодаря ви за подкрепата и мненията  Hug

# 229
  • Мнения: 0
Момичета като ви чета постингите се плаша, защото ние отиваме там откъдето вие се връщате................не знам  какво да мисля Rolling Eyes знам че носталгията е нещо ужасно (живяла съм известно време в Либия), но може би все пак в един момент времето ще притъпи тази мъка по родните места......?!?

# 230
  • Overijse, Belgie
  • Мнения: 1 131
Жеже, щом вече сте го решили - смело напред!  bouquet

# 231
  • Мнения: 305
Момичета, най-силната носталгия е по родители, не по държава, приятели, улици, паркове....... Аз загубих баща си тази година и с това се скъса примката на носталгията. Майка ми ще е при нас зимата, ние при нея лятото. За кого да си ходя толкова? Не ви го пожелавам, но не може да си представите колко всичко е променено. Пожелавам кураж на решилите да се връщат и не по-малко на тези от нас които засега ще се борим от тук  Flowers Four Leaf Clover

# 232
  • Мнения: 7 947
Темата ми стана много интересна, защото за първи път чувам семейство с мъж чужденец да идват в БГ да живеят...винаги съм си мислела, че живота навън е много по-обещаващ, но явно има и друга страна на въпроса. Ние например от около година обмисляме да се преместим, веднъж се решаваме, после се отказваме, тоест крайно решение не можем да вземем  Thinking

# 233
  • Мнения: 198
Здравейте момичета, много емоционална тема, бих искала и аз да напиша мнението си. Блонди напълно съм съгласна с теб  Peace
Аз лично много съм страдала от злобата и завистта на хората в бг, по чувствителна съм, много съм се подтискала. Сега вече не е така, приела съм нещата такива каквито са, гледам да не забелязвам въпросните хора, такива има сигурно навсякъде. Габи трябваше да тръгне на градина септември месец, аз даже започнах да правя планове, че ще започна работа. Това не стана, защото не я приеха, няма достатъчно места, а чакащите деца били 80  Shocked Както и да е, гледаме се още двете. Брат ми и сестра ми, ме опрекнаха, че аз съм виновна защото не съм платила подкуп, по новому дарение, и защото не съм подала молби на 20 места, както правят нормалните хора тук  Close  И така, сигурна съм че и на двете места има и плюсове и минуси, пожелавам на всички да намерите баланса и да се чувствате щастливи и спокойни  Heart Eyes Hug

# 234
  • Мнения: 187
Момичета, трябва спешно да стигна до град в Белгия-Арендонк. От София съм. Има ли някой ,който знае как най-бързо може да стане?

# 235
  • UK
  • Мнения: 1 334
най-добре попитай в "по държави" в темата на момичетата от Белгия. Гугъл показва, че е близо до Антверпен,ако е така може би самолет до Брюксел и от там влак?

# 236
  • Мнения: 1 572
Има доста чужденци които живеят в Бг , и то не им се тръгва обратно от там от където са дошли , но зависи кой какво прави в Бг , за мен положението не е толкова черно , а завистливи и злобни хора има навсякъде както и неуредици , зависи , каква е гаранцията че детето ми в Белгия няма да стане сериен убиец например , аз съм сигурна че ако мен ме вали дъждът 20 години сигурно аз самата ще стана такъв  Laughing

# 237
  • Мнения: 198
Сигурно... всичко е много лично и индивидуално, вече може и много по лесно и често да се пътува. В българия има много чужденци, най - вече англичани.
Jeje, пожелавам ви успех  Heart Eyes

# 238
  • Мнения: 27 523
Момичета, трябва спешно да стигна до град в Белгия-Арендонк. От София съм. Има ли някой ,който знае как най-бързо може да стане?

На 105км го дава от Брюксел. Отиваш на централната гара и искаш билет за тази дестинация и с влака ще стане и ще ти кажат, друго не знам какво да те посъветвам  Simple Smile

# 239
честито бебе софия и от мен!
не се познаваме с рени, но си влизам често във форума и си ви чувствам близки!
йейе, и от мен имаш подкрепа-щом мъжа ти е навит, тръгвайте към БГ!

Общи условия

Активация на акаунт