Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

Здравейте! Малко нахълтвам във вашата тема, но отдавна я чета и то от позиция на интерес към трудности в учене и училище.
Доста е подвеждащо според мен да се дават просто така съвети кой как учи и помни, особено за друг език. Ползвам няколко, учила съм в езикова гимназия, но за деца с дислексия със сигурност е различно. Също както някой писа тук едно с друго не си прилича.
Според мен за детето в английска паралелка трябва да даде съвет специалист щом и в писане се затруднява. Може да е проблем с памет, проблем с усвояване на това което чете и пише или с двете едновременно. В България супер много се набляга на това да се пишат думите, никъде където съм била и виждала как учат деца не ги карат толкова да пишат. Хората възприемат по различни начини. Затова не си мъчи детето с картончета, които нищо не значат или листове с подредба удобна за друг човек, какво тренираш с това - зрителна памет..
Освен това в английски думите сами по себе си не ти вършат много работа - учете фрази, цели словосъчетания, които се променят малко.

Ани - не плачи скъпа. Това при нас е непрекъснато. Мартенички винаги купувам почти за целия клас, но тя също казва че надали ще и даде някой. На една снимка на целия клас, която скоро ми попадна, всички са в пози, прегърнати, на преден план. а моето гардже наднича най отзад, виждат се само очилата й. Само аз мога да си я позная, толкова малко се вижда от нея. Все е самичко. Не ходи на рожденни дни, защото не я канят.
Е сега какво да направим. Голяма работа. Да са ни живи и здрави. В никакъв случай не придавай значение на тези неща пред него.
Па английски четем вчера текст, че спорта развива ума. И тя с блеснали очи ми казва - ами почвам да спортувам за да стана по-умна. Идеше ми да ревна на глас, не да ревна, да вия. Но се усмихнах и й казах. Ти не си глупава, напротив много си умна, е малко те мързи, точно както и мен на твоята възраст, просто имаш дислексия, която ти създава трудности, каквито твоите съученици нямат и въобще нямат представа за тях.
Това разбира се не може да компенсира трудностите й в училище, нито самотата, но тава са нашите деца. Те са дар божи и ние трябва да ги обичаме и ако можем (знам колко е трудно) никога да не показваме разочарование. Не и ние. Никой не вярва в тях, те самите нямат вяра в себе си, затова задачата ни е да компенсираме всички с нашата вяра.
mardj7 - благодаря за мнението. Не пречи да пробвам разни методи, все нещо ще проработи.Аз общо взето съм намерила начин да учим, но за съжаление методите на изпитване са трудни за нея, така че сме си все на опашката. ами това е положението. Приемам го и продължавам!
Благодаря за линковете 

Сега като преглеждах първа страница и изтривах линкове, които не са действащи и попаднах, че книгата е препечатана http://www.dyslexia-bg.org/ - е голяма блейка съм, че съм пропуснала.

Ето нещо, което ме впечатли:
http://www.ted.com/talks/lang/bul/ken_robinson_says_schools_kill_creativity.html

Ей Флора - къде изчезна. Как се справяте.

И мен страшно ме впечатли това представяне на Тед. Много хумор и много истина. Сега като се замисля, образованието убива всичко творческо точно в нашите деца. Образованието се е превърнало от мисия в мъчение.

Нали съм ви казвала, ч в момента в който завърших - направо ми се отпусна мозъка и започнах и по-добре да се изразявам - абе почувствевах се като цяло човек.

Здравейте,
Извинете , че нахлувам в темата ви, но тя ми е много близка и затова реших да споделя. Имам дъщеря на 21 години, която вероятно е дислектик. Казвам вероятно, защото не е консултирана със специалист, но от всичко прочетено дотук съм сигурна , че е така. Във времето, когато беше начална ученичка, пък  и до скоро нямаше информация за дислексията, т.е. оправях се почти сама.
Искам да ви окуража и да ви кажа, че това е преодолимо с времето.
Открих, че дъщеря ми е различна поначало. Много подвижно бебе, проходи рано. Проговори на три години. Педиатърката ме успокояваше, че до три години няма проблем детето да не проговори. Безпокоях се, защото сестра и проговори на осем месеца ,, тогава направи първото си смислено изречение, а на една годинка говореше почти като голям човек.
Проговаряйки, дъщеря ми  разказваше приказките, които и бях чела дословно. Показваше интереси в определени области, които не отговаряха на възрастта и. Както и да е. Първи клас започна и започнаха мъките. Учителката я набеди, че е неспокойна в час, не внимава , не слуша  и и пише тройки  само защото е много миловидна Дъщеря ми отказваше да учи, затвори се, промени се.
Заведох детето на психолог. Каза ми , че напразно се притеснявам,  справила се повече от добре на тестовете. Ученето  обаче продължаваше да е проблем. По това време за дислексия не се говореше. Прочетох доста книги и информация и сама стигнах до извода, че е дислектик.
Както и да е, много е дълго ,  за да го описвам, но накратко - дъщеря ми е студентка в трети курс в СУ специалност "биомениджмънт и устойчиво развитие". Справя се много добре, въпреки че има периоди на обезверение , но са все по-редки. Отскоро чете много книги.Казвам го, защото до преди три години от четенето, само след 15 мин.  я заболяваше глава.
Как се справи. С много помощ от моя страна, почти до гимназията. Много окуражаване, почти постоянно повтаряне колко е умна и как добре се справя, колко много потенциал има и как трябва да го използва. Тъй като има слухова памет, записвах уроците и на касетофон / в ония години нямаше друго:lol:/ и  и ги пусках да ги  слуша, защото трябваше да ги преразказва все пак. Лепене и изрязване на картинки, стаята и приличаше на галерия. Визуализиране на почти всичко.
Малко объркано го разказвам, но мина време все пак, но исках да кажа, че трябва много търпение с децата, защото те са много умни и чувствителни, просто им  трябва повече внимание.
Хубав ден и успех!   

Здравейте,тази  тема ми е много близка и до болка позната,защото имам син в седми клас,който е с дислексия.При нас проблемът е основно с математиката,а за съжаление няма почти никакви практични съвети за овладяване на проблема.В годините намразихме всичко свързано с числа и пресмятане /разбира се не без помощта на учителката му от 5 клас,която го смята за второ качество и го забелязва само за да крещи колко не знае.Проблемът ни е с тестовете след 7 клас.Според мен времето е много малко и той няма време дори да осмисли какво се иска.Моля помогнете ако някой има опит в подготовката на бивши седмокласници с подобни проблеми.Иначе децата са ни дар,който според мен трябва да браним от разни етикети.На тях най-ценното им е точно това.че са различни.

marianaal - без индивидуални уроци със свестен учител по математика ще ви е много трудно. Изка натрупване, което става много бавно. Иначе теста по математика колкото и да е труден не е невъзможен. Задачите са техника и повторение. Моята дъщеря макар и с 3 и малко ги преодоля. Така че трябва да опитате на всяка цена, дори и само за да види какво представлява.
foli - поздравявам те, ти си направила невъзможното. дъщеря ти е студентка, дори не мога да мечтая за такова чудо. Но всичко е възможно!

Здравейте!Радвам се,че тук мога да споделя и аз,виждам,че има и други деца с подобен на нашия проблем.Дъщеря ми е вече 4 клас и е с дислексия и дискалкулия.Много ни е трудно,бавно идват резултатите,но не се отчайваме.На ресурсно подпомагане е в училище,учителите са толерантни и разбрани.Посещаваме и логопед,общо взето сме взели всички мерки за преодоляване на състоянието.
Плаша се от по-нататъшното обучение,знам че е трудно след 4 клас и не знам дали ще се справим.
Ако има майки на по-големи деца със същия проблем,ще се радвам да прочета нещо ново и полезно.
И страшно много се окуражих от публикацията на foli ,все пак да се надяваме,че се преодолява.
Желая ви хубав ден!

buba791 добре дошла в нашите редици. 

Благодаря,ще се постарая да съм редовна

Здравейте. Четох доста, но има още много да прочета. Не съм успяла все още да изчета цялата втора тема, но и това ще направя. Имам съмнения, че дъщеря ми има дислексия, но в момента проучвам къде има специалисти при които мога да я заведа, да разберем има ли или не. Винаги съм имала усещането, че дъщеря ми е малко по-различна, но съмненията ми за дислексия се появиха сега във втория срок на първи клас. Не се справя с писането и четенето. Допуска невероятни грешки, на думи, които е писала много пъти. Основно и липсват букви, изпуска ги. Чете много трудно, бавно и трудно разбира, какво е прочела. А се упражнява много в къщи, да пише и чете, но това не дава почти никакъв резултат, може би само с четенето леко и бавно напредва. Дори мисля, че прекалявам с упражненията и я натоварвам много, реално тя няма никакво време през деня да поиграе.  В училище е много разсеяна, когато се редуват да четат текст на глас, тя почти никога не знае до къде са стигнали, обърнала се била да види кой чете и загубила редчето до което са или нещо подобно. Когато се прибере на обяд от училище, почива си час и половина и започват едни мъки с домашните. Сяда да пише около 2.00 часа след обяд и обикновено в 19,30ч. приключва и то, ако я контролирам. Безкрайно разсеяна, не може да се съсредоточи и няма представа, че целия и ден минава в писане, а може да не е така.  Като цяло е много умна, весела, бъбрива. Запомня огромни диалози от детски филмчета. Когато и поставя някаква задача, например "оправи си стаята", първо започва с "добре", отива си в стаята и забравя за какво е там, заиграва се. Напомням и, тя казва "Добре" и след половин или един час отивам да проверя до къде е, а стаята е с краката на горе. Питам, защо не е разтребено, а тя ми отговаря, че е готово  . Панталона метнат на бюрото, дрехите на земята зад вратата, моливите и хартийките по земята, тетрадките на масичката и куп други неща, за нея не са неприбрани неща. Според нея е разчистено. Трябва да и кажа отделно всичко "прибери дрехите, събери моливите...". Понякога ми се струва, че реагира абсолютно неадекватно в определени моменти, неподходящо за възрастта и. Изключително наивно дете е. Когато и се карам понякога тя ме гледа едно такова...празно. Ако я питам нещо в момент на разправия, често ми отговаря с "незнам", на въпрос който има съвсем ясен отговор. Няма много приятели, всъщност, днес някой и е приятел, но утре този някой не иска да и говори и тя не знае защо. На 8г. е, а все още понякога ми се струва, че има разум на 4 годишно дете. Вярва във феи, че има сили на русалка и т.н.  Чувствителна е, няма самочувствие, макар че постоянно и повтаряме, че е умна, красива и може всичко с което се захване да направи добре. След консултациите със специалист, ще споделя какви са резултатите, а и за утре си уговорихме среща с учителката и, да споделя какво ме тревожи и да я помоля за известно време да бъде малко по-снисходителна с оценяването, защото дъщеря ми се разочарова страхотно, че се е старала много, а госпожата и е написала "Внимавай". Ще съм ви много благодарна, ако споделите какво мислите, имате опит, аз сега се сблъсквам с това и се уча.

Здравейте!Прочетох публикацията ви много внимателно и установих,че описвате моята дъщеря.1-не се плашете и отчайвайте.Пътя е труден и коства много усилия от вас и детето ви.
При нас се установи в края на 1 и началото на 2 клас.И аз като вас сама открих това състояние у дъщеря си,въпреки уверенията от всички,че тя е нормално дете.Бях обезверена и почти отчаяна,домашните ни отнемаха почти цял ден,детето се изнерви,не играеше достатъчно,натоварвах я до изнемогване.
Сега вече е 4 клас,още по-трудно е,но някак свикнахме да си разпределяме времето и мисля,че успяваме да вървим макар и бавно напред.
Ние сме от Пловдив и мога да ви кажа къде тук има специалисти.В центъра по дислексия в Русе ме посъветваха първо да се обърнем към логопед.След това логопедът ни донасочи към останалите специалисти и към ресурсния център,от който ни отпуснаха ресурсен учител.Имате право на такъв,който ще помага на детето ви в училище.И най-важното е да получите подкрепа от класния ръководител и учителите в училище.При нас това се получи и съм много доволна.Дори децата я приеха и няма проблеми.Ако искате ще ви дам e-mail на центъра в Русе,там работят много отзивчиви хора,които ще ви отговорят на всички въпроси.Благодарение на тях открих,че детето ми е уникално(както те се изразяват).Адреса е dyslexia_center@yahoo.de Пишете им,никога няма да ви пренебрегнат.А аз ще се радвам ако мога да ви помогна по някакъв начин,знам колко е трудно.
Поздрави и хубав ден!

И аз да добавя, при нас самата учителка и ръководството на училището предложиха ресурсен. Те подготвиха документите и си дойдоха за оценка психолог и логопед. Добре е когато родителя види, че има проблем. Срещала съм родители, които невероятен скандал правят на учителя, че не им учи детето например.
Ресурсния и наблюдава детето, обсъждат с родителя, учителя, дава насоки, помага и тогава дори пишат по-високи оценки на детето. Моя вече започна да се пазари - ето това съм направил, ще има ли 6  .

А това с разтребването го прави и голямия ми син, който няма такива проблеми с ученето.