НОЕМВРИйчето расте, бебчето оформя се и заприличва на дете!

Софи ти се появи най-накрая и го показа твоя хубавец - направо не мога да повярвам

А бе, момичета, как се справяте с умората и недоспиването?
На мен това ми е второ бебе, но не си спомням да съм била по-уморена през живота си. На нощ ми се събират има-няма 4-5 часа сън и то разпокъсано. Когато е будна иска само на ръце. Направо вече всяко кокалче по тялото ме боли все едно са ме били с тояги. През деня общо взето нямам време да полегна с нея. Защото имам куп домакински задължения, които чакат само мен / както всяка от вас,де/. Отделно от всичко и на голямата ми дъщеря трябва да намирам да отделя малко време. За мен такова не е предвидено - понякога не ми остава възможност дори вода да пия или да отида до тоалетната. Ако успея все пак да си легна през деня, докато тя спи - за късмет обикновено се събужда точно на 10-тата минута...    В такива моменти едва ми издържат нервите. Често изпитвам негодувание, че на мъжа ми не му се налага денонощно да дундурка бебе и да не може да отиде до тоалетната, камоли да си мръдне крака извън къщи... Каката навремето я отгледахме заедно - бяхме студенти. Деляхме си наравно всички задължения. Бабите ни и те ... само акъл ги бива да дават. Майка ми обикновено минава за по 5-10 минути. Сестра ми също е особено ангажирана със собственото си семейство. А нейното дете като беше бебе всеки божи ден съм минавала да я виждам и да й пазаря от магазина. Живеем на 2 крачки, буквално.
Откакто се е родила Симона почти всеки ден обнадеждавам голямата си дъщеря, че още някоя и друга седмица и бебето вече няма толкова много да плаче, ще е по-послушно и ще ми остава малко повече време и за нея. Но седмиците и минават... И вече направо се чувствам отчаяна, че положението ще се подобри.
И като си помисля само, че като разбрах, че съм бременна си казах, че най-сетне ще си почина от работата. Колко наивна съм била?!