И аз да се похваля с първия ни чифт дънки http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10161135
Мише, да ти е жив и здрав рожденика и много да те радва!!!
Мише, да ти е жив и здрав рожденика и много да те радва!!!
- Публикувана: 18 ян. 2009, 12:00 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2009, 19:36 ч.
НОЕМВРИйчето расте, бебчето оформя се и заприличва на дете!
Абе мамите, дето кърмят - как така разбирате по колко мл. изяжда детето? Това за мен си е необяснимо. Споделете опит.
иначе няма как мама Ани аз пия от скоро матерна, че нещо нямах ник'ви сили напоследък...
мишле честит ти рожденик - да слуша много
YanaRo
едит: еееееее, Вале мно'о сте фешън
трябва и аз да кача някоя снимка, ама кога...
...как така разбирате по колко мл. изяжда детето? ...
Именно с ел. везна - бебешка. Мерим се преди и след всяко хранене. Наложи ни се поради слаб интерес към храненето
. Малката държи да е фина, а не като майка си 
...
Хайде и ние да се отчетем, че току що се връщаме от консултация: станали сме 5500гр и 59см, т.е. пораснали сме с два см и с 900гр. 
Биха ни първата инжекция пентаксим и сега искам да питам мамите,които са го минали вече това, как я понесонха бебчетата ви, имаше ли някакви странични реакции, Мони плака само докато го боцкаха, както го вдигнах вече спря да плаче и даже се смееше, баща му реши че са му били някакво "ощасливително" на това дете
А докторката каза че това дето е почнал да ака през два дни е било от коликите
Ще видим утре какво ще каже другия ни доктор
Биха ни първата инжекция пентаксим и сега искам да питам мамите,които са го минали вече това, как я понесонха бебчетата ви, имаше ли някакви странични реакции, Мони плака само докато го боцкаха, както го вдигнах вече спря да плаче и даже се смееше, баща му реши че са му били някакво "ощасливително" на това дете
А докторката каза че това дето е почнал да ака през два дни е било от коликите
Ще видим утре какво ще каже другия ни доктор 
А бе, момичета, как се справяте с умората и недоспиването?
На мен това ми е второ бебе, но не си спомням да съм била по-уморена през живота си. На нощ ми се събират има-няма 4-5 часа сън и то разпокъсано. Когато е будна иска само на ръце. Направо вече всяко кокалче по тялото ме боли все едно са ме били с тояги. През деня общо взето нямам време да полегна с нея. Защото имам куп домакински задължения, които чакат само мен / както всяка от вас,де/. Отделно от всичко и на голямата ми дъщеря трябва да намирам да отделя малко време. За мен такова не е предвидено - понякога не ми остава възможност дори вода да пия или да отида до тоалетната. Ако успея все пак да си легна през деня, докато тя спи - за късмет обикновено се събужда точно на 10-тата минута...
В такива моменти едва ми издържат нервите. Често изпитвам негодувание, че на мъжа ми не му се налага денонощно да дундурка бебе и да не може да отиде до тоалетната, камоли да си мръдне крака извън къщи... Каката навремето я отгледахме заедно - бяхме студенти. Деляхме си наравно всички задължения. Бабите ни и те ... само акъл ги бива да дават. Майка ми обикновено минава за по 5-10 минути. Сестра ми също е особено ангажирана със собственото си семейство. А нейното дете като беше бебе всеки божи ден съм минавала да я виждам и да й пазаря от магазина. Живеем на 2 крачки, буквално.
Откакто се е родила Симона почти всеки ден обнадеждавам голямата си дъщеря, че още някоя и друга седмица и бебето вече няма толкова много да плаче, ще е по-послушно и ще ми остава малко повече време и за нея. Но седмиците и минават... И вече направо се чувствам отчаяна, че положението ще се подобри.
И като си помисля само, че като разбрах, че съм бременна си казах, че най-сетне ще си почина от работата. Колко наивна съм била?!
На мен това ми е второ бебе, но не си спомням да съм била по-уморена през живота си. На нощ ми се събират има-няма 4-5 часа сън и то разпокъсано. Когато е будна иска само на ръце. Направо вече всяко кокалче по тялото ме боли все едно са ме били с тояги. През деня общо взето нямам време да полегна с нея. Защото имам куп домакински задължения, които чакат само мен / както всяка от вас,де/. Отделно от всичко и на голямата ми дъщеря трябва да намирам да отделя малко време. За мен такова не е предвидено - понякога не ми остава възможност дори вода да пия или да отида до тоалетната. Ако успея все пак да си легна през деня, докато тя спи - за късмет обикновено се събужда точно на 10-тата минута...
В такива моменти едва ми издържат нервите. Често изпитвам негодувание, че на мъжа ми не му се налага денонощно да дундурка бебе и да не може да отиде до тоалетната, камоли да си мръдне крака извън къщи... Каката навремето я отгледахме заедно - бяхме студенти. Деляхме си наравно всички задължения. Бабите ни и те ... само акъл ги бива да дават. Майка ми обикновено минава за по 5-10 минути. Сестра ми също е особено ангажирана със собственото си семейство. А нейното дете като беше бебе всеки божи ден съм минавала да я виждам и да й пазаря от магазина. Живеем на 2 крачки, буквално.Откакто се е родила Симона почти всеки ден обнадеждавам голямата си дъщеря, че още някоя и друга седмица и бебето вече няма толкова много да плаче, ще е по-послушно и ще ми остава малко повече време и за нея. Но седмиците и минават... И вече направо се чувствам отчаяна, че положението ще се подобри.
И като си помисля само, че като разбрах, че съм бременна си казах, че най-сетне ще си почина от работата. Колко наивна съм била?!
Здравейте на всички.Моята бебка спи навън та аз бързам хем да ви чета хем да пиша.Краси много обича да спи навън,след обяд когато е по-топличко.Вече сме на 53 дена и от 1 седмица спим навън.Спи по 2-3 часа а онзи ден когато беше супер топло от 11 до 17ч. като се събуди в 15ч.за да яде.Аз съм в центъра и не познавам майки тук а не обичам да се размотавам сама ,та затова сега сме на терасата.Ако има майчета живеещи около НДК.Къде се събирате с количките?Може ли и аз? Айде да ходя да чета за диетите,че бая нададох и трябва да се диетизирам.
Айде да ходя да чета за диетите,че бая нададох и трябва да се диетизирам. 
Utro, това, дето го пишеш, все едно аз съм го писала. Ама предполагам с повечето е така. И ще продължи още известно време, с недоспиването оправия няма - дори и като спи Калина нощем аз се будя по навик.
Аз пия едни капки от различни масла - срещу депресия, умора, стрес и помагат до известна степен. А, и кафе почнах да пия, щото на принципа на въображението, че ми действа добре я карам - по едно сутрин. Иначе мисля, че трябва да включиш таткото - вечер да те отменя за по час - два например, и да отделиш това време за теб лично - той може да дундурка Симона, пък и да помага на каката и да си говори с нея (мен свекървата ме отменя за малко и зареждам батериите). Я защо не пробваш както бяха писали да включиш каката в гледането - заедно да правите неща за бебето - хем полезно, хем приятно. Но какво ли знам аз, питай Пепена - тя има опит с три.
Аз пия едни капки от различни масла - срещу депресия, умора, стрес и помагат до известна степен. А, и кафе почнах да пия, щото на принципа на въображението, че ми действа добре я карам - по едно сутрин. Иначе мисля, че трябва да включиш таткото - вечер да те отменя за по час - два например, и да отделиш това време за теб лично - той може да дундурка Симона, пък и да помага на каката и да си говори с нея (мен свекървата ме отменя за малко и зареждам батериите). Я защо не пробваш както бяха писали да включиш каката в гледането - заедно да правите неща за бебето - хем полезно, хем приятно. Но какво ли знам аз, питай Пепена - тя има опит с три.
Утро
Не се отчайвай така... При нас положението е горе-долу същото/с малки подобрения напоследък/ и се чувствам малко виновна пред каката, но знам че ще мине. И тези малките ще станат усмихнати и добрички бебенца. Само не се отчайвай
Моята кака ми помага, приспива, носи, пее... милата тя, и на предучилищна ходи, и за мен се притеснява... и ми е най-скъпия помощник. Децата разбират.
Не се отчайвай така... При нас положението е горе-долу същото/с малки подобрения напоследък/ и се чувствам малко виновна пред каката, но знам че ще мине. И тези малките ще станат усмихнати и добрички бебенца. Само не се отчайвай
Моята кака ми помага, приспива, носи, пее... милата тя, и на предучилищна ходи, и за мен се притеснява... и ми е най-скъпия помощник. Децата разбират.