Боли много ... ето настъпи 2010г. а аз искам да върна времето назад в 2007г. когато бях сщастлива смойте две деца . А сега живея с един вопрос на който няма отговор... КЕДЕ ОТИДЕ МОЕТО ДЕТЕ??? 
- Публикувана: 18 ян. 2009, 21:45 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2014, 22:14 ч.
болката и мъката след загуба на дете е една и съща независимо от възраста му
И аз все това се питам защо, защо, кому съм навредила толкова, че да ме накаже Господ така, защо все лоши неща се случват в скапания ми живот, ами ако се случи нещо на единствената ми радост Цвете, защото колкото и да съм бдителна и внимателна майка, все пак може да и се случи нещо лошо, ами тогава.......
и ние със съпруга ми и другият ми син се питаме всеки ден ЗАЩО????????ни отне слънчицето,
можехме ли да направим нещо друго, ако по-рано бяхме реагирали дали щеше да е още с нас................мъката и чувството ни за вина нямат край............ние ли сме най-грешните, най-лошите родители, най-безотговорните, като цял живот му треперехме и накрая някакси не видяхме това , че краят му явно наближава. Отдадохме живота си да го пазим , а накрая го изпуснахме или съдбата просто ни го взе???
можехме ли да направим нещо друго, ако по-рано бяхме реагирали дали щеше да е още с нас................мъката и чувството ни за вина нямат край............ние ли сме най-грешните, най-лошите родители, най-безотговорните, като цял живот му треперехме и накрая някакси не видяхме това , че краят му явно наближава. Отдадохме живота си да го пазим , а накрая го изпуснахме или съдбата просто ни го взе???
Тези въпроси винаги ще присъстват в ежедневието ни, но не бива да стават повод за безпокойство чак толкова, та даже параноя. Именно тъгата, липсата на ангелчетата ни навяват на такива мисли, но ще го борим този пуст живот, все пак имаме близки на които да даваме обичта и нежността си!
Никога,никога вече няма да е същото...
Чувствам се съсипана, ограбена, сломена без моето мило Слънчице...
Няма да мога да чуя гласа му , да видя усмивката му и искрящите му очи...
От няколко дни в главата ми е един стих на М.Белчев :
МЪКАТА
Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам сам.
Чувствам се съсипана, ограбена, сломена без моето мило Слънчице...
Няма да мога да чуя гласа му , да видя усмивката му и искрящите му очи...
От няколко дни в главата ми е един стих на М.Белчев :
МЪКАТА
Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам сам.
Най-виновната, отдавна исках да се обърна към теб, и да ти кажа, че не сте виновни за загубата на сина ви 
Аз също понякога се чувствам сякаш имам някаква вина, защото все му давах на нашия син да взима колата, исках да има самочувствие и той имаше моята подкрепа, докато баща му не беше съгласен, и все се караха за това. Разбира се, никога нямаше да се съглася да кара в 4 сутринта, той затова не ни е питал, като е тръгнал .
Но това си остава в мен като усещане, че може би, ако бях по-твърда с него, той нямаше да си позволи да го направи.Не се измъчвам от това толкова, защото и без това, нищо не мога да променя.
Докато при вас е било болест, не сте могли да го предвидите, понякога това се случва и при най грижовните родители.
Мисля,, че лошите неща просто някак си се случват, навързват се събития едно след друго, и като лавина се повлича всичко - а сега само си повтаряме, ако това беше така, ако онова....това проклето ако е навсякъде.
Кураж и сила ти желая
Аз също понякога се чувствам сякаш имам някаква вина, защото все му давах на нашия син да взима колата, исках да има самочувствие и той имаше моята подкрепа, докато баща му не беше съгласен, и все се караха за това. Разбира се, никога нямаше да се съглася да кара в 4 сутринта, той затова не ни е питал, като е тръгнал .
Но това си остава в мен като усещане, че може би, ако бях по-твърда с него, той нямаше да си позволи да го направи.Не се измъчвам от това толкова, защото и без това, нищо не мога да променя.
Докато при вас е било болест, не сте могли да го предвидите, понякога това се случва и при най грижовните родители.
Мисля,, че лошите неща просто някак си се случват, навързват се събития едно след друго, и като лавина се повлича всичко - а сега само си повтаряме, ако това беше така, ако онова....това проклето ако е навсякъде.
Кураж и сила ти желая
Мила,Ема!
Как точно си го написала!
Всяка майка си мисли,че не е могла да опази детето си...
Аз също... Ако беше по-близо сина ми...
Утре е Задушница и аз сега варя жито и плача...
Моля се децата ни да са на по-справедливо място, където да са оценени! Дано да им е топло, хубаво и слънчево!
Млички, така ни било писано- да страдаме...
Как точно си го написала!
Всяка майка си мисли,че не е могла да опази детето си...
Аз също... Ако беше по-близо сина ми...
Утре е Задушница и аз сега варя жито и плача...
Моля се децата ни да са на по-справедливо място, където да са оценени! Дано да им е топло, хубаво и слънчево!
Млички, така ни било писано- да страдаме...
Ема, благодаря , но това няма край , когато всичко свърши, когато седиш с празни очи с онемяла уста и лудостта от липсата му нахлува в теб, единственият човек , който мога да виня съм аз. Сбърках симптомите с растежа му, а и той, миличкия все казваше - добре съм- ,но имам чувството ,че това вече е бил заучен отговор, за да не ни притеснява, знам ли, а и във вихъра на пубертета, кой знае за какво е мислил, вече е искал да бъде мъж пред момичетата, пред приятелите и никога не е знаел какво всъщност е добре - той се роди с транспозиция на големите артерии в сърцето и имаше вече една операция. Никога не е знаел какво е здраво сърце, а аз как не съм разбрала 4 месеца след контролният преглед, че нещо става там в сърчицето му, имало е някакви изменения и така...........казваше ,че се уморява, но това го каза и на докторката на конт,преглед, а тя ни остави без терапия. Аз мислех ,че е нормално -все пак има операция, расте, натоварен е в училище и така и не го заведох по-рано на преглед. Затова смятам, че ако месец-два по-рано бяхме отишли пак на кардиолог нещата щяха да бъдат хванати по-рано и може би, ако му бяха направили операцията по-рано щеше да е още жив.
Zdraveite vsi4ki. Az sam edna ot vas ,i mnogo dalgo se 4ydex dali ima i drygi kato men i dali ima sait v koito mojeh da spodelih bolkata,tazi izgarqhta bolka.Na 08.08.2008 po4ina sinat mi ot katastrofa na 23 god.Nemoga da vi opiha hoka koito prejivqx kogato mi saobhtixa,posle pogrebenieto nqmam spomen ot nego. vsi4ko tova e edin ad prez koito minax sama. Dva mececa po kasno se varnax na rabota natapkana s antidepresanti,i pogledite na kolegite i mal4anieto im me sasipaxa vse edno si belqzan.Mnogo e tejko i strahno kogaro nqmah podkrepa.Za da ne polydeq si napravix dnevnik posveten na nego i my piha pisma razkazvam my i taka si mislq 4e e zaminal nqkade, tova e varqnt koito mojete da probvate i hte se po4ystvate po dobre,pone za momenta,ina4e vsi4ko tova e jestoko mnogo i za sajalenie nikoi ne e zastraxovan.Kyraj na vsi4ki vas, ako nqkoi iska da si spodelqme i piheme za bolkata beti_milenkova@abv.bg neka mi pihe
-дано душата му намери покой.......... 
Скоро ще станат 9 месеца от както загубих сина си... Никога вече няма да е същото...Аз не живея, а съществувам заради другия ми син и майка ми. Боли, много боли... Болят бзсънните нощи, боли утрото, боли през деня, защото моето Слънчице го няма...
Мили майчици, заедно нека намерим сили да носим тази непоносима болка
Мили майчици, заедно нека намерим сили да носим тази непоносима болка