Имам ли право да съм обидена и да се сърдя?

  • 8 769
  • 112
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 84
Човекът не иска връзка, не иска нищо, просто любовница, която да привиква 2 пъти в седмицата.
Надявам се само да не си хлътнала по него дотам, че да си съсипеш живота Tired

Не, мисля, че не е точно така, той иска да бъде с мен - но вечно има пречки. Няма къде да живеем, носи се по течението, добре му е при мама и тати, те имат грижата за храната, сметките, чистенето, той е един син. Иначе наистина искам да получите обективна картина, не искам да се правя на жертва. Има си и добри страни, но е адски пасивен и бездеен. Работи си самостоятелно, има си някакъв куц бизнес, почва в 10 някъде, свършва в 14-15ч, рядко по-късно. Спи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЛЕДОБЕД, все едно е малко дете. После на компа

# 16
  • Мнения: 2 448
Изобщо не бих изкарала три години в такава връзка, освен ако и моето желание е било само за секс срещи.

# 17
  • Мнения: 3 205
...наистина е много потискащо да се прибереш у дома вечер и да си сам.

Ъъъм, и ти твърдиш, че имаш гадже?

На същото мнение, като Никол, съм. Той не те обича, просто си му удобна.

# 18
  • София
  • Мнения: 84
Изобщо не бих изкарала три години в такава връзка, освен ако и моето желание е било само за секс срещи.

Момичета, наистина връзката ни не се базира на секс, излизаме, когато времето е хубаво понякога ходим на екскурзии извън София. Не е секс връзка. Не го защитавам, но просто не искам да се изкривяват нещата, казвам ви истината, за да чуя обективни мнения и съвети. Все пак това не е тийн форум и разчитам на зрели и обективни мнения.

# 19
  • Мнения: 2 448
Под секс срещи имам предвид необвързваща връзка с всичките и екстри излизания и приятно прекарване на свободното време. Сериозната връзка е доста по различно от това. Сега надявам се да съм разбрана.

# 20
  • Мнения: 232
Добре де, не  е секс връзка, много ясно, ама тогава защо има платени компаньонки според тебе? Е - ти се явяваш безплатна такава. Сори ако съм малко рязка ама за него си точно това. И като се разделите и срещнеш истинската връзка ще видиш, че сме прави тука. Просто ще погледнеш от другия ъгъл. 24 е прекрасна възраст! ДЕЙСТВАЙ!

# 21
Elusive_scent ,защо не пробвате да живеете тогава заедно при родителите му. Ти настоявай.От написаното излиза,че за да сте повече време заедно,трябва да сте  у тях.Само след месец -два  ще си дадеш сама отговорите на въпросите от рода :Имам ли право да съм обидена и да се сърдя?Сама ще си решиш дали това момче е  човека ,който търсиш,Аз лично не бих си губила времето в  такава връзка,но всичко е въпрос на принципи.

# 22
  • Мнения: 89
Познавам няколко такива мъже,които вече наближават 35 години...и все още не живеят заедно с приятелките си.Познавам ги поне от 15 години и с времето стават все по-инертни.Не мога да възприема толкова мудно поведение в млад и здрав мъж!Да работи от 10.00 до 14.00...Това си има име -"мързел"...Не ми се сърди!А че те обича...сигурно.То не пречи да има чувства,просто така му е удобно-без ангажименти.Притичването покрай затворената врата на хола не те ли кара да се чустваш малко унизена?Не ти ли е притеснено да излезеш от стаята му за да отидеш до тоалетната,например..и да се сблъскаш в коридора с някой от родителите му.. newsm78

Струва ми се,че рано или късно сама ще приключиш с тези незрели отношения и когато попаднеш на по-адекватен човек ще се чудиш как си търпяла толкова време!Разговор също няма да помогне..тези неща или си идват отвътре или не.Не може да се обясняват.А това чуство,за "приплъзването" на характерите и липсата на духовна връзка(шаблонно е,но е вярно) обикновено се здълбочава с времето.Случвало ми се е..И за да не съм само голословна ще ти кажа аз как постъпих-разделих се с това момче,въпреки че имах чувстава и го преживявах около година след това,но бях убедена,че заедно няма да сме щастливи.Естествено,твоят случай си е уникален,както и твоето усещане за нещата.Успех и дано се почустваш удовлетворена,каквото и да решиш!

# 23
  • Мнения: 12 665
То ако беше тийн форум, бих казала, нормално е. Но все пак ти си на възраст да искаш дом, семейство.

# 24
  • Мнения: 2 577
От написаното от теб, мисля, че вие имате само сексуална връзка - по-точно за енго е такава.
Все едно сте любовници и нищо друго...

# 25
  • Мнения: 2 388
Имаш право да си обидена.
Мисля, че трябва да почустваш и задължение да си изясните връзката и бъдещето и.

Така, като четох ми прилича на връзка ти "гаджета", а не на сериозна такава.
Хора различни обаче.

# 26
  • Мнения: 1 878
И аз съм на мнение, че трябва да си поговориш с него.  Може да те обича наистина, но ако на него му е удобно положението,няма да се промени. Мъжете не са екстрасенси. Той откъде да знае, че  някои неща не ти харесват, освен ако не му кажеш. Ако се промени, супер.Ако нещата все пак не се променят, поне ще знаеш с какъв човек си имаш работа и може да вземеш решение дали да продължиш с тази връзка или не.

Може да изпиташ връзката си и ако поставиш условие да заживеете заедно! Съжителството е показателно дали двама човека заедно могат да "мелят брашно" или не.

П.С. Аз не мога да си представя да имам 3-годишна връзка и да не живеем заедно или пък да не познавам родителите му. Доста е странно!

# 27
  • Мнения: 466
Ще си позволя да изкажа личното си мнение .
Първо да попитам авторката - тя очаква и иска сериозна връзка с въпросния мъж? Семейство , деца? Или  не ?
Ако очакванията са ти сериозни , според мен този човек не е подходящ . Той е на 32 години и до сега е трябвало да порасне и сам да иска да създава семейство . От прочетеното останах с впечатление , че хич не му се поемат ангажименти . Обича те сигурно , но за съвместен живот само да се обичат двама души не стига  според мен.

# 28
  • Мнения: 2 622
Това не е сериозна връзка.Човекът е прозрачно инертен и безперспективен.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 230
Няма да кажа нещо много по-различно от това досега, но ми се струва, че това не е връзка... Той е на 32, определено се очаква по-различно поведение и мислене от него. Може би задълбавам малко, но сама казваш, че нещата които искаш са се променили - виждаш ли го като баща на децата си? И въобще като баща? А това с родителите и как те крие от тях - не само е странно и смешно, но и обидно. Имаш пълно право да се чувстваш така, даже повече. Аз отдавна бих спряла да ходя у тях при това положение.
Разбирам, че си има и положителни страни, нормално. Ако имаше само отрицателни, отдавна да си го зарязала и тази тема във форума нямаше да я има. И макар да съм противничак на съветите тип "остави го" бих те посъветвала поне да си помислиш това ли искаш наистина. Ти отговора отдавна го знаеш. Остава да решиш докога можеш, искаш и ще продължаваш да си губиш времето.
А, и между другото - ти говорила ли си с него сериозно по въпроса? Ако не си, мисля че е крайно време, като предпоследна мярка.
За сведение - точно в твоята ситуация съм що се отнася до възраст (аз на 24, той на 32) - е няма нищо общо с вашето, така че не приемай положението ви за "нормално".
Успех и стискам палци нещата да се разрешат по най-добрия за теб начин, каквото и да включва той.

Общи условия

Активация на акаунт