Респективно (respect - уважение), но не разбирам какво означава побългарено. Използват го без причина и без никаква логика. Поправете ме ако греша.
- Публикувана: 21 ян. 2009, 21:33 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2009, 09:26 ч.
Дразни ме думата "чат". Вас коя ви дразни?
По повод спор за езика и българските имена, в един друг форум. Мисля, че ще е подходящо за темата. Аз лично съм плакала от смях. Отдела е правил малко грешки, припрян да си запише мислите, но пак е ЗЛАТНО. Моля:
Цитат
Otdel_Za_Borba_S_Chalgata написа:
ДА ОЧИСТИМ ЕЗИКА СИ!
Да го очистим я, защо да го не очистим? Че нали тъкмо за една чистота живее човек на тоя свят! Какви са тия непотребни чуждици, плъзнали като буболечки без открит лист и лична карта по него. Не може човек три думи да каже, без да бръмне из устата му някоя турска, гръцка, руска или англо-френска насекома (пардон) — животинка! Няма какво да им се церемо. . . назлъндис. . . еее! . . . Няма какво да им се. . . докарваме. Без да съм взел разрешение от съответните среди, без да съм питал г. професор Младенова и без да ми е работа, почвам:
1. Смърт без помилване по случай празниците на англо-френските: палто, панталони, жилетка, фланела, етаж, кураж, етикет, дузина, бира, трамвай, конфуз, балон, балкон, трон, бонбон, фуркет, билет, домат, транспорт, експорт, фокстрот, воал, вагон, визита, плаж, ваканция, пакет, пардесю, бал, багаж, десерт, грам, машина, шеф, кило, ултимат, портрет, концерт, секрет, салата, мигрена, манто, шапка, магазин, модел, маниер, каскет, копие, корекция, хроника, мода, жур-фикс, ревматизъм, диван, панер, софа. . .
2. Доживотен затвор с принудителна работа на: буюрунус, хошгелдинис, сафагелдинис, еваллах, колагеле, мухабет, келепир, пиринчли-гювеч, мухтанджи, хавлия, перде, калцун, лапчун, серсем, будала, чекмедже-суратлъ, дингил-Ахмед, миндер, баклава, таукгюусу, имамбаялдъ, тарана-кокусу, бахар, исьот, зюрул, истибеч, сюлеман, джинджифил, канкардаш, силимикия, катър-търнак, кефере, вачия, папаз-оту, лимонтузу, даул-тузу, минаре-гюргюсю и кспенк-саръ!
3. Веднага без отлагане да бъде прекръстен проф. Дечко Узунов на Длъгнеков, Гюдженов да се нарече Младозайчсв, Фурнаджиев па Хлебопекарницов, Кръстьо Сарафов — на Разменов, а проф. Романски да стане проф. Български!
Перо Золотович да се нарече Похапников, а брат му Любо — Посръбников. Ангел Каралийчев — А. Илийчев-Черен, Елмазова — Скъпоценнокаменова, Бояджиева — Вапцарова, Чилингиров — Железариев, или Шинелов-Безпогонов. Никаква прошка никому! Ни на Батолов, ни на Моллов, ни на Кимон даже! Само на Владо Трендафилов да се даде двуседмичен срок, защото нито думата трендафил е наша, нито пък роза. Ако иска, може да се нарече Мирис Благоухайников.
Какви са тия галимации и умешани словесности! Онзи ден, като ме назначиха преброител в циганската махала, рекох да потърся и прочета малко съответна литература (книжнина) по въпроса и попаднах, представете си, на една брошура от директора на статистиката със следното заглавие:
«Харвардските конюнктурни изучавания и критика на проф. Андерсон относно персоновия метод за установяване на конюнктурните цикли.»
— Ха, превеждай сега, сине майчин де! Аз само, докато го прочета, ми изтече отпуската, та за превод ли ме дирите?
Та чистота трябва, господа! Чистота не само на зъбите, а и на езика! Не само да го квасим и лепим по него разни аперитиви, десерти, кренвирши, сьомги и бутерброди, а стъргалка трябва да играе по него и по-едра пила, за да остърже всички чужди наслоения и да се покаже най-сетне чистият лик на «Езика свещен на нашите деди», както се изразява поета. Ами! Тъй мисля аз, тъй мислят и всички добри българи в страната.
Само че, между нас казано, и аз сам се намирам в голямо затруднение, господа. Представете си, моето собствено име било гръцко, бащиното ми от еврейски произход, а прякорът ми, с извинение, турски!
— Хей, пискюллю беля! . . . Пардон! . . . Хей, неприятност с висулки! . . .
ДА ОЧИСТИМ ЕЗИКА СИ!
Да го очистим я, защо да го не очистим? Че нали тъкмо за една чистота живее човек на тоя свят! Какви са тия непотребни чуждици, плъзнали като буболечки без открит лист и лична карта по него. Не може човек три думи да каже, без да бръмне из устата му някоя турска, гръцка, руска или англо-френска насекома (пардон) — животинка! Няма какво да им се церемо. . . назлъндис. . . еее! . . . Няма какво да им се. . . докарваме. Без да съм взел разрешение от съответните среди, без да съм питал г. професор Младенова и без да ми е работа, почвам:
1. Смърт без помилване по случай празниците на англо-френските: палто, панталони, жилетка, фланела, етаж, кураж, етикет, дузина, бира, трамвай, конфуз, балон, балкон, трон, бонбон, фуркет, билет, домат, транспорт, експорт, фокстрот, воал, вагон, визита, плаж, ваканция, пакет, пардесю, бал, багаж, десерт, грам, машина, шеф, кило, ултимат, портрет, концерт, секрет, салата, мигрена, манто, шапка, магазин, модел, маниер, каскет, копие, корекция, хроника, мода, жур-фикс, ревматизъм, диван, панер, софа. . .
2. Доживотен затвор с принудителна работа на: буюрунус, хошгелдинис, сафагелдинис, еваллах, колагеле, мухабет, келепир, пиринчли-гювеч, мухтанджи, хавлия, перде, калцун, лапчун, серсем, будала, чекмедже-суратлъ, дингил-Ахмед, миндер, баклава, таукгюусу, имамбаялдъ, тарана-кокусу, бахар, исьот, зюрул, истибеч, сюлеман, джинджифил, канкардаш, силимикия, катър-търнак, кефере, вачия, папаз-оту, лимонтузу, даул-тузу, минаре-гюргюсю и кспенк-саръ!
3. Веднага без отлагане да бъде прекръстен проф. Дечко Узунов на Длъгнеков, Гюдженов да се нарече Младозайчсв, Фурнаджиев па Хлебопекарницов, Кръстьо Сарафов — на Разменов, а проф. Романски да стане проф. Български!
Перо Золотович да се нарече Похапников, а брат му Любо — Посръбников. Ангел Каралийчев — А. Илийчев-Черен, Елмазова — Скъпоценнокаменова, Бояджиева — Вапцарова, Чилингиров — Железариев, или Шинелов-Безпогонов. Никаква прошка никому! Ни на Батолов, ни на Моллов, ни на Кимон даже! Само на Владо Трендафилов да се даде двуседмичен срок, защото нито думата трендафил е наша, нито пък роза. Ако иска, може да се нарече Мирис Благоухайников.
Какви са тия галимации и умешани словесности! Онзи ден, като ме назначиха преброител в циганската махала, рекох да потърся и прочета малко съответна литература (книжнина) по въпроса и попаднах, представете си, на една брошура от директора на статистиката със следното заглавие:
«Харвардските конюнктурни изучавания и критика на проф. Андерсон относно персоновия метод за установяване на конюнктурните цикли.»
— Ха, превеждай сега, сине майчин де! Аз само, докато го прочета, ми изтече отпуската, та за превод ли ме дирите?
Та чистота трябва, господа! Чистота не само на зъбите, а и на езика! Не само да го квасим и лепим по него разни аперитиви, десерти, кренвирши, сьомги и бутерброди, а стъргалка трябва да играе по него и по-едра пила, за да остърже всички чужди наслоения и да се покаже най-сетне чистият лик на «Езика свещен на нашите деди», както се изразява поета. Ами! Тъй мисля аз, тъй мислят и всички добри българи в страната.
Само че, между нас казано, и аз сам се намирам в голямо затруднение, господа. Представете си, моето собствено име било гръцко, бащиното ми от еврейски произход, а прякорът ми, с извинение, турски!
— Хей, пискюллю беля! . . . Пардон! . . . Хей, неприятност с висулки! . . .
Мен пък ме дразни, когато го произнасят като "гювеЧе".
Ми че то си е гювеЧе, а не гювеДЖе
Проверка ето тук:http://www.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php
Мен пък ме дразни, когато го произнасят като "гювеЧе".
Ми че то си е гювеЧе, а не гювеДЖе
Проверка ето тук:http://www.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php
Често се улавям напоследък, че се замислям за правилни думи, от толкова много грешки, започнах да си мисля, че аз греша някъде.
Респективно (respect - уважение), но не разбирам какво означава побългарено. Използват го без причина и без никаква логика. Поправете ме ако греша.
Не идва от respect, а от RESPECTIVELY - съответно, поотделно
И на български се употребява в смисъл на съответно.
Ми че то си е гювеЧе, а не гювеДЖе Проверка ето тук:
http://www.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php
Проверка ето тук:http://www.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php
без лоши чувства към никой.друго което ме дразни, ама много, е нечленуваното детенце
пример: водих детенце еди къде си
Мен пък ме дразни, когато го произнасят като "гювеЧе".
Ми че то си е гювеЧе, а не гювеДЖе
Проверка ето тук:http://www.vanyog.com/grammar-bg/online/index.php
Излагация! Цял живот дъм мислила, че е гювеДЖе, та чак и нагла - дразня се на гювече Какво да се прави. Същото е с любвеобилен. Винаги съм го знаела, като любвеобвилен и накрая така се оказа ... СРАМ! 
пример: водих детенце еди къде си
и мен, ама свиквам.
като "мъж ми"
Че кво му е на "мъж ми'' аз си го ползвам, или без член- гадно, викате. Не ме дразни, хич.
абе с член или без- мъж си е 
Малко извън темата, но дискусията за "гювечето" (както го знам и аз) ми припомни нещо - най-правилно в България се говори в района на Велико Търново (това, че се говори меко и се потъмняват някои гласни, не значи, че не се говори правилно). Много често обаче всеки си мисли, че в неговия град/район говорят "най-правилно" и от там се получават такива обърквания като гювечето и много много други думи.
Да добавя, че също ме дразни и когато хората не използват буквата "я", а говорят така - нема, некъде, некой и то става въпрос за образовани млади хора, а не за някоя баба на село.
Да добавя, че също ме дразни и когато хората не използват буквата "я", а говорят така - нема, некъде, некой и то става въпрос за образовани млади хора, а не за някоя баба на село.