Отглеждам "гений" – как да се озаптявам

jam, заради твоят пост си прочетох моят обстойно и да дам малко разяснения, че да не остана криворазбрана .

Значи, като казвам, че може да се облича сам нямам предвид, че му хвърлям дрехите на дивана и го оставям да се оправя. Помагам му. Панталоните му са на ластици, но за сега аз му показвам предно и задно, и ако се оплете нещо в обуването просто му обяснявам "лявото краче в левия крачол, дясното краче в десния крачол" и той си действа. На блузите също аз му показвам предно и задно, и ако е с по-тясно бие не знам дали ще се справи. Той по принцип не обича тесните биета, ама кой ли обича да му стискат главата .

Като казвам, че се храни самостоятелно, това не означава, че не цапа. Не яде като възрастен, но яде самостоятелно. Супата също си я яде сам. То той малко се назландисва на храната ама, ако реши да яде си плющи до насита .

И като казвам, че говори разбираемо, пак да повторя, че аз всичко му разбирам, но околните не. Просто съм му свикнала на езика. Трябва човек да поостане няколко часа за да свикне с говора, че още не изговаря правилно всички звуци.

И най-важното условие да прави нещо е сам да е решил. Иначе само го напъвам, а той казва провлачено и полуусмихнато "ньееее" .

Вчера в един магазин продавачката ми сподели, че нейното дете на 1г. и 9м. е знаело азбуката, но после я е забравило. Сега същото дете е в предучилищната и първоначално пак тръгнало с голямо желание да я учи, но вече не искало. Та това ми напомни, че нашият като научи буквите беше забравил цветовете и после ги учи отново.

Явно най-важното е да се виждат и следват желанията и интересите на децата. На думи е лесно, но понякога хич не се справям. Има моменти, в които седя и се чудя какво да го правя детето, какво да измисля да играем, или пък моменти, в които на мен просто нищо не ми се прави . А и интересите им се изменят. Ето Петърко пощуряваше по билярд. Още нямаше и годинка и от всичко си правеше щеки и приспособяваше билярд. Пусни му снукър по телевизията и ето ти малко спокойствие. Сега обаче не е такъв фен. Пак обича да играе, но не е същата еуфория. За Коледа му купихме билярдна маса, която даже му беше леко висока и до скоро беше голяма радост, на сега сякаш го разгада и не му е толкова интересен.

Та, Fussii и всички други майчета и татета, баби и дядовци, дано винаги имаме необходимото време и търпение, фантазия и усет за нуждите и желанията на децата ни и да успяваме да им даваме най-доброто за тях, а те да са винаги здрави и слънчеви . А терзания дали се справяме добре винаги ще имаме, но нали го има форума да изливаме и споделяме тук какво ни тревожи и да срещнем съвети и подкрепа .

Melodyia, не ме разбирай погрешно - не изказах съмнение, а удивление от разказа ти. за възрастта на сина ти, наистина прави удивително напреднали неща - при това в различни сфери, не само в една. много съм впечатлена.

много си права, че най-важното условие е детето само да е решило нещо или само да е проявило интереса. и моите наблюдения са такива.

Според мен само ние ги спираме с нашето "не". И колкото повече разрешаваме, поощряваме и обясняваме - толкова по-нормално децата ще се развиват за времето си. Те са родени в 21 век и принадлежат на 21 век. И си мисля, че са много по-различни и с много по-голям потенциал от нашия. Винаги съм си мислила, че децата са съвършени и възрастните /навярно от завист / се опитваме да ги натъпчем в "нормативи" та да се впишат в нашите представи за норма.

От гледна точка на детето понятието "гений" е безсмислено. То си е такова, каквото е, и няма смисъл нито да бъде дърпано да е напред от връстниците си, нито да бъде натискано да е като тях.
Струва ми се... действай като с всяко друго дете - абстрахирай се от това кое за коя възраст е нормално и му помагай да направи следващата стъпка. Каквото и да е, за теб то е нормалното.

Защо не се поуспокоите малко. Прекрасно е, че детето се справя добре в доста области от психо-физическото си развитие. Това познаване на буквите е свързано явно с добра зрителна памет, което веднага трябва да ви даде препратка, че това е добро стъпало, на което да стъпвате и доразвивате. Само че за четене не стига само познаване на буквите, а способност детето да може да анализира и синтезира информацията, която му носят буквите->съответно звуковете. Докато се стигне до четене, детето трябва първо да е разбрало що е то буква (т.е. че това не е просто символ). Най-малкото трябва да умее да прави звуко-буквен анализ на думата. Кой е първият звук, кой последният, колко срички се чуват....Нещо, което е свързано с психическа зрялост, която на практика едно дете в яслена възраст няма как да притежава.
Имам позната, която на 6 години се е криела в гардероба, за да чете романи. Наложило се е да я водят на психиатри, защото житейският опит и ниво на зрялост на 6 годишно дете не са достатъчни, за да се възприеме правилно информацията от книги като "Богат беден" 
Темата не е лоша. Играйте с децата си. Много правилно Мелодия говори за уменията за самостоятелно обличане и хранене. В тази възраст това са показатели за ниво на развитие. Както и дали катери стълби самостоятелно и дали с чужда помощ, дали може да хвърля с две ръце и да хваща голяма топка... Дали може да съотнася правилно обект по даден признак към група подобни (по цвят и форма) Дали езиково-говорните умения са в норма...и др.