Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

Ох, аз и ги казвам правилно и поправям и повтарям.
Даже "р" се опитвам да казвам!
То детето го казва по--добре от мен.

Обаче после идва баща и и почва да се лигави и да повтаря грешната дума по 100 пъти.
Май с него трябва да се оправям!

Моята дъщеричка - вече на 5,5 г. много бърка родове, времена и т.н - нямам мъжки, няма женски, няма вчера или утре и макар, че понякога ми става много смешно - поправям я - казвам "Не така, казва се така", все пак догодина е ученичка
В детската градина за 8-ми март имаше тържество и бяха като ученици. Госпожата пита"Какво имаме по две деца"
Всички вдигат ръце за да отговорят:
"Две ръце"
"Две очи"
"Две уши"
Идва ред на моята "Две крака"
Ама какво да прави детето...

Виж колко е интересно това. Проблемът е просто в различието и в това, че децата не са говорели престижно, по този начин ти отговаряш донякъде на това, което казва mimiska, че всеки сам си решавал кое да е престижно. Всъщност не е така - има престижни и непрестижни говори и каквото и да правиш, не може да промениш това. Повечето хора говорят някаква форма на диалект поне в неформална обстановка. Но ако отидеш в София да си търсиш работа и говориш много меко, твърде е възможно работодателят да предпочете някой друг, защото мекото говорене се смята за просташко и селско.  Аз не мисля, че това е някакъв закон божи - просто в столицата се говори твърдо и затова мекият говор минава за провинциален, което пък се смята за негативно качество. Обаче това значи ли, че хората в Шумен примерно трябва да се опитват да си учат децата да говорят като софиянци? То не може и да се получи, ако самите родители говорят меко, колкото и да ги поправят. В този случай проблемът е просто, че в България регионалните говори са прекалено силно маркирани като ниво на престиж, не както е в някои други страни, където всеки се фука с диалекта си и иска да го разпознават откъде е, водещите в новините говорят с различни регионални акценти и т.н.

mimiska,
Това дали искаш децата ти да варират стилове не е изцяло под твой контрол, защото те ще го направят рано или късно - и жаргон ще овладеят, и по-"просташки" начин на говорене. Тези умения са необходими. Че то ако се качиш в едно такси и почнеш да му говориш на шофьора високолитературно той няма да те разбере даже или ще те приеме за няква върла превземка. Или поне ти няма да разбереш половината неща които ще ти каже по пътя. Някой може да смята че нищо не губи като не влиза в комуникация с шофьори или продавачи на пазара ама според мен човек би загубил много ако умее да говори единствено като учител по БЕЛ, просто няма да може да изрази достатъчно добре всичко, което го вълнува. То това така или иначе само теоретично е възможно, в действителност никой не говори винаги само така.

Andariel,
Съвсем нормално е човек да говори в ежедневието си на диалект, литературният език не е предназначен за битова употреба, той е една изкуствено създадена абстракция.

И също така - езиковите компетентности на човека се развиват цял живот, особено ако той самият го иска. Няма такова нещо като развалиха ми говора на детето, край. Има много примери с деца, които отиват на село и почват да говорят както се говори там (защото са комуникативно компетентни, подражават и се адаптират), а като се върнат, бързо се настройват пак към говора на обичайната им среда.

Според мен трябва малко повече да си уважаваме един на друг диалектите и идиолектите (неповторимите индивидуални особености на говорене) - точно те придават мноогообразие и изразителност на езика и го развиват. Ако всички говореха само по нормата, езикът щеше да е вкаменен и нямаше да се променя никога.

Спирам че много се разпрострях, но какво да се прави - социолингвистичната тема ми е особено близка  Мисля че има връзка с причините да не съм фен на поправянето на деца.

Аз се качвам в такси не за да си общувам с шофьора, нали? Все пак лично аз не слагам под общ знаменател нито всички шофьори, нито всички продавач(к)и, нито едните и другите, взети заедно.


Този, който умее да говори правилно и грамотно, може да изрази всичко, което го вълнува. Друг е въпросът кой и до каква степен ще го разбере. Но тук ми идва една от любимите ми поговорки, която гласи "умный поймет, а дураку и не надо!" Използвам поговорката не за да обидя някого, а за обобщение.

Това според мен е тафтология. Провинция означава извън столицата. Щом така се говори извън столицата, значи този говор е провинциален по дефиниция. Не че минава за такъв, той просто си е такъв. Не смятам обаче, че говоренето на диалект е равносилно на "просташко" говорене. Диалектите са богатство на езика и съм съгласна с теб, че те трябва да се уважават и, повече от това, да се пазят. 

Наясно съм, че всеки говори на някакъв диалект - независимо дали го е научил в детството си или се е повлиял от диалекта, присъщ на мястото, където живее. Зная и за приноса и богатството на диалектите. Децата са достатъчно гъвкави при усвояването на различни езици и диалекти. Зная и че някои хора имат тази дарба да са много приспособими и да усвояват лесно. Виждам го по децата си как им се променя говора като прекарат по един месец при бабите в различни краища на страната. Но едно е да се повлияят временно от местен диалект, друго е по цяла година да прекарват времето си с деца, които говорят на доста изразен диалект в градината.  Не вярвам да отречеш, че  говорът е някакъв ориентир за степента на образованост и социалното положение на един човек, включително дете.  И много хора пари дават да не им личи говоренето на диалект и да се доближат максимално до книжовния език. Защото близостта до книжовния език показва нивото на човека.

Така че чисто от гледна точка на лингвистиката диалектите, жаргоните и др. са богатство и за това можем да си говорим до утре. Но практически отношението ни се променя, когато става въпрос за нас или за децата ни. За мен беше връщане назад, когато децата ми вместо "ходим" започнаха да ме-кат и да казват "ходиме" или да променят л-то като в скакауец. Ще ми е много трудно да повярвам, че богатството на диалекта ще ти е по-ценно, ако детето ти ме-ка, променя ударенията или потъмнява гласните.

basilisk  много добър пост , макар че не съм чела постовете на потребителите към които си се обърнала.
Относно това , къде се говори най - правилно - то това е Търново (според специалист -бълг.фиология) . В Сф много хора в стремежа си да говорят различно (според тях правилно ) изместват ударенията и се получават доста смешни неща . 

Правилно е масло (ударението е на първата сричка) , но в София и София обл. (сигурно и на др.места) се казва масло (ударението на последната сричка) . Аз лично го слагам на последната немога да си изкривя езика да го кажа с ударение на първата сричка ,въпреки че първия вариант е книжовен (правилен) , то втория също е приет за такъв (правилен) . Няма как да се говори както преди 100 -200 години са говорили - незнам кога е приет стандарта   . 
Миналата година се говореше , че амариканците ще опростят граматиката си (сравнително млад народ са ) , то и нашата не е проста , и ако неможе да се прилага /използва правилно трябва да се 
В арабския свят пък съществуват хиляди диалекти - там как ли се разбират (доколкото знам са доста различни) 

леле споровете започнаха

 
да бе мАсло...как пък не

не мисля, че в софия някой се стреми да говори по-различно, просто тук така си говорим. Апропо и в Мнтана не говорят много по-различно от Софиятнци...и чесно казано ми е по-симпатично от ужасното миекане....
но кой където е роден така си говори......лошо няма....крайща и диалекти всякакви.....

А между другото...в София и в Софийска област(тип шопите) не говорят съвсем еднакво...но карай да е весело....

В момента преподавам български на чужденци по един учебник, уж писан наскоро.
Може би 10тина години.
Ако знаете колко неща са отпаднали от тогава до сега!
Но правилото в езика е - щом всики почнат да употребяват нещо, то става норма.
И няма връщане назад!

А на Витошка какво миекане се чува отвсякъде! И то всеки път като мина!
Къде са софиянците, не знам просто.

Уф не, не само на Витошка. В молове, по градинки....
Щях да падна еднъж една майка като се развика след детето си: "Кармйен, Кармйен...."

Е пак почнахте -  София , не е само за софиянци (около10%) Големия град винаги е притегателен център за много хора ... няма как

Така е.
Но поне за мен правилният принцип винаги е бил:
When in Rome do as the Romans do.

Знам де, видях колко бяхме по Великден.
Ох, айде да се спрем, защото темата е за децата и за техния говор.

Е аз в Търново ако отида пак немогат да ме накарат дакажа мАсло ...
и аз невярвах за мАслото и спорих много , но истината е такава

Да по Великден 10% и движението беше - супер ... по -спокойно май не е било , надявам се по Гергьовден пак да е същото

Само искам да споделя, без да навлизам в никакви спорове.
В нашето семейство сме се събрали...да не ви казвам - добруджанци, шопи, софиянци, македонци. И е много трудно при това разнообразие от диалекти да научиш детето си да говори правилно. Някои неща го говори меко, на други така слага ударенията, че ще паднеш от смях - например на "стоя" ударението пада на на първата сричка на "О".
понеже съм добруджанче, а там се говори меко, често преди години, когато дойдох да уча в София, ме майтапеха. С годините обаче започнах да говоря по софийски и почти няма как да ме отличат от кореняка софиянец по говор. Но аз пък винаги разбирам, когато някой е от нашия край.
Не знам доколко по говора на един човек се съди за неговото интелектуално ниво, но аз смятам, че връзката не е правопропорционална. Или поне не строго. Имам претенциите да работя с колеги, които са интелигентни хора, и 99% от тях са кореняци софиянци и са ми казвали, че мекото говорене на тях не им прави впечатление и че те стоят над тези неща.

Какво общо има интелектуалното ниво с говора? Има връзка с образованието и социалната среда.