Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

Не ми харесва идеята с поправянето... разбира се, не знам на какъв акъл ще съм, когато стане на 3, но за момента като каже нещо неправилно просто повтарям думата правилно - както ти си описала с примера "бадеми ли искаш", а в по- късен момент (когато ми хрумне) вземам предмета и започвам бавно, на срички, да повтарям думата - той (ако може) се забавлява да повтаря след мен (понеже не всички думи успява да произнесе правилно и така - но си е малък... но пък по някое време започва сам да се "учи" и да си повтаря думичките, много е смешен.  )

Ами кати, това което описваш за мен си е баш поправяне
но завоелирано леко....

Eто какви супер симпатични грешки направи детето днес - "седмици, осмици, девици". Доста логично звучи да е така, нали? От тази грешка разбирам, че той вече има усещане за словообразувателния модел и донякъде схваща наличието на отделни морфеми със специфични  функции в думата . Пък и вероятно някога някъде е чул думата девица и му е останало, че има такава. А като видя, че с баща му се забавляваме, продължи: "Единици, двеници... ТРИЦИ!"
Как да го поправя, толкова е сладко? Прогнозата ми е, че максимум до 2 седмици ще се научи сам как се казват тези цифри. И от нас ще ги чуе, и от другаде. В момента е на вълна числа и цифри така или иначе. Хора, детето няма да нарича девятката девица и тройката трица до първи клас, ако аз сега не го поправя. Просто ще си говоря както се говори, това е достатъчно. 

да, щом всички се забавляват, но ако детето се оплиташе и се опитваше няколко пъти само да я каже , но не му се получаваше, нали щеше да му помогнеш ако може да я каже правилно

E, ако ми иска помощ, е друго.  Но ако просто не може да каже добре някоя сложна дума, докато се опитва да ми каже нещо, не бих го прекъснала, за да му я кажа правилно.
Аз всъщност не смятам че поправянето винаги е лошо, просто не приемам, че е задължително и едва ли не няма да се научат да говорят правилно децата, ако не ги поправяме.

Да и аз не говоря за поправяе винаги и на всяка цена, а според ситуацията и то не директно, а като на игра просто и така и така....според момента, то се усеща кога може и трябва и кога е по-добре да пропуснеш и дори да се очароваш

Поправям сина ми. Той е на 2г и 10м. и бърка доста думи. Гледам да не звучи назидателно, а по-скоро като диалог. Промерно ми казва "Байо-байо има мокок". А аз отговарям "Този ли зайо-байо има морков?"

И аз бих се засмяла и позабавлявала в такава ситуация. Но след това бих обяснила защо се смея всъщност. А то е, защото това са грешни думи, които или не съществуват, или съществуват, но имат различно от значението, което детето влага в тях. Казвам това не защото предполагам, че не го знаете. Казвам го за да покажа какво бих казала на детето си и как.

Какво значи "да поправяш"? За мен това значи да изговориш правилно думата или да употребиш правилната дума там, където детето бърка, без да разбира, че бърка. Според мен това е един задължителен елемент в процеса на учене на езика, словореда, смисъла, многообразието на езика, различните думи и т.н. Разбира се, съгласна съм и с това, че правилният говор е в пряка връзка с правописа в бъдеще.

Аз поправям децата си. И те се поправят взаимно. Бебешкият език, доколкото го е имало, се е употребявал само от бебето и е бил занимателен дотолкова, доколкото това са наистина бисери, които един обременен мозък на възрастен човек не може да съчини. Но задължително след това следва правилната дума и обяснението на допуснатата грешка. Защо "крака", а не "краци", щом е "рак" и "раци"? Логично! Ами защото това са правилата на езика и те трябва да се знаят. Колкото по-отрано, толкова по-добре.

Малката ми е на градина от 2 месеца и смея да твърдя, че говорът й се е влошил - започна да говори едно такова разлигавено, изяжда срички, букви, каквото й падне. На 2 год и половина "говореше като дърто" - така казваха за нея. Сега, след общуване с връстниците, за което аз толкова мечатех, тя прави крачки назад вместо напред. Да, децата имитират това, което чуят. Затова е много важно какво чуват. Очевидно, не само от родителите си... И аз съм доста склонна да обвиня родителите на дези деца, които са заедно с моето в една група и говорят бебешки и лигаво, че не са научили детето си да говори правилно, защото неговото лигавене се предава на моето дете... Аз, разбира се, уча дъщеря си да различава доброто от лошото и да не взима пример от грозното, колкото и привлекателно и различно да е то за нея, а да се старае тя да наложи правилното и хубавото, което тя знае.

С една дума, безхаберието на някои родители специално по отношение на говора на децата им на мен ми коства доста усилия. Убедена съм, че не съм единствената. Още по-силно е обаче убеждението ми, че такива като мен са в малцинство... 

Малко се отклоних от темата, за което моля за извинение. Дали обаче е отклонение или продължение - в смисъл, че всяко действие, репективно бездействие, има своите последствия, които рано или късно се проявяват и влияят на бъдещето ни.

Трябва разбира се .

Аз не бих го нарекла точно влошаване това. Децата усвояват различни начини на говорене, различни "регистри", те постепенно стават компетентни и в различаването им и в усещането в каква ситуация как е най-добре да се говори. Комуникативната компетентност включва и това - да можеш да говориш улично на улицата и литературно в официален случай например. Това са важни умения, които се усвояват чрез съответния социален опит, никой не може да ти ги предаде наготово. Начинът на говорене е включително и маркер за социален статус и децата няма начин да не почнат да разпознават кое говорене е "престижно" и кое се смята за просташко. Трябва им просто възможност за разнообразни езикови преживявания. 

А защо си мислиш, че ако едно дете не говори добре вината е на безхаберния родител? Що за умозаключения вадиш.  Способностите и научаването на децата да говорят са индивидуални, и ако твоето на 2 и половина е говорело като "дърто", моето проговори на 3 години с думи. Може би трябваше да му забранят да посещава градина, за да не започнат и другите деца като него да се изразяват с по една две думи, вместо с изречения.

С това не съм съгласна. Не смятам, че един интелигентен човек има нужда да умее да говори по просташки и да се слива с тези, които говорят "улично на улицата". Е, освен ако не е артист по призвание и/или по професия. Да, не говоря за дете, а за възрастен човек, но детето расте и целта ни (на родителите) е именно тази - да го направим Човек.


Тук мисля, че си противоречиш. Хем да умее да говори и така, и иначе, хем да се отличава чрез начина си на говорене, който е показател за социален статус.  И тук е много важно кой определя и на каква база се дефинира кое е просташкото и защо. Защото всеки е прав за себе си и за тези, които владеят само езика на улицата, останалите са говорещите "просташки", както е валидно и обратното. Всичко е въпрос на гледна точка и ценностна система.

И аз лично за себе си знам, че ще направя всичко, което се иска от мен, за да покажа на детето си и да я убедя, че лигавенето и/или неправилното говорене е грозното и просташкото, за да не би, имайки "възможност за разнообразни езикови преживявания", да избере за себе си този начин на говорене като "престижен" поради по-широкото му разпространение, например. 


Не си ме разбрала правилно. Изобщо не засягам това дали детето "говори добре" от физиологична гледна точка и дали си служи с разнообразие от думи или не. Говоря основно за лигавенето и развалянето на езика, което детето прави съзнателно, а не е поправяно и не му е било обяснено кое е правилното и кое не е. Тук се проявява безхаберието на родителите.

Аз употребявам израза "говори правилно", който е коренно различен от "говори добре", който употребяваш ти. Тези изрази имат различен смисъл. По никакъв начин не съм искала да засегна никого, но ако съм обидила - моля за извинение.

Това за социалния статус и начинътна изразяване и говорене е така. Но хайде да видим какво е средното ниво на родителите и децата в ДГ! По социален и образователен статус  родителите са такива, каквото е и самото население - малка част добре образовани и със сравнително висок социален статус,  малка част с много нисък социален статус и образование и останалото е средна хубост. Забелязвам, че все повече хора говорят само на уличен език или на някакъв диалект и само минават покрай нормите на книжовния език. Така говорят и децата, защото това научават от родителите си. При положение, че едно дете е с родители с добър социално ниво и добро образование е по-вероятно да говори по-добре и с по-богат активен речник в сравнение с връстниците си от групата в ДГ. И при положение, че по цял ден е потопено в речта на другите деца, които са по-зле с говора от него е напълно нормално да се промени като речник и говор.
Признавам си без бой, с моите се беше получило нещо подобно. И двамата тръгнаха на градина с много добър говор и речник за възрастта си и в сравнение с повечето деца от групите им. И в един момент започнаха да изяждат букви, да използват диалектни думи или да променят граматиката и систаксиса. Сега, каквото и да си говорим, едва ли има родител, на когото това да му е приятно.

Това за комуникативната компетентност е хубаво, но не и когато става въпрос за проговарящи деца. Те така или иначе с възрастта го придобиват като умение. Основата за мен е важна - както се научи да говори детето между 2 и 4-годишна възраст (че и поне до първи клас), това му остава за цял живот. Още си спомням как имахме в първи клас деца от едно село, които говореха много различно от нас (говорели са на диалект) и имаха големи проблеми с подигравки и с упражненията по български. И до седми клас, когато вече не бяхме заедно, си го носеха и им личеше.

E,  в началото децата като говорят на бебешки не се лигавят.
Това със съзнателното лигавене не мисля, че е толкова често срещано. И едва ли би попречило на научени вече деца да говорят.
Ще ти дам пример. Моето като проговаряше тепърва и казваше сума ти измислени думи. Например в яслата като беше водата наричаше "мАя". И някои деца покрай него, които говореха доста по добре също започнали така, но това не значи че са се върнали в развитието си. Приемат го за игра и нещо като приемане на него, да му покажат че го разбират.

  за поправянето съм