Октомврийче сладко спи, майка му във форума крещи

Ай хело от мен сега.
Надявам се дивотиите от последните дни да са вече минало.

Понеже и аз мисля да захраня с картоф, имам следния въпрос. След като се сварят картофите, какво се правят после? Пасират се/мачкат се и се дават направо или се смесват с АМ/кърма? И колко време може да се съхраняват в хладилник? Нали в началото се дава по 1-2 лъжички. Едва ли се приготвят преди всяко ядене. Всъщност то това важи за всякакви зеленчуци и плодове де...

Имам и още нещо, което искам да обсъдим, но малкият днес е ужасно крив и иска постоянно гуш и цица... Ще пиша по-късно.

Абе личи си, че нещо сте се наговорили 
Ама аз сериозно да попитам-някой има ли такъв уред дет вари на пара, защото се чудя дали да си купувам,  като чета сурови зеленчуци доста по-натам се дават

  Адинче, моята колежка в стерилизатор ги правеше на микровълновата

Аз имам и съм доволна. Освен зеленчуци, съм приготвяла риба и ориз.

ми тогава ще се оглеждам да си взема, а в стерилизатор не смея да пробвам

 Ей тва имам аз. Понеже нямам картофи, сложих ябълки за демонстрация 

Да кажа два лафа докат спим. Не ми се ще Фийл да си ходи, дори и временно, но уважавам реакцията й, щото и на мен ми минаваха такива по едно време.

Дарина, разсъждавала съм по темата добри/лоши ли са майките, които рано тръгват на работа и оставят друг да гледа децата през деня и съм се самоопределила като лоша майка, защото и първия път постъпих така, и сега пак смятам. Най-добре за детето според мен е мама да го гледа поне до 3 год. Постъпвам неправилно и напълно го осъзнавам.

Кибиците, ние и преди сме си говорили за кухни, обсъждали сме мъжете си нееднократно, а на памперсите сме отделяли цели страници дебати, придружени със снимков материал. Който смята темата ни за скучна, неполезна и т.н. да не я чете просто; разбрахме, че има къде по-интересни и задружни групички - на октомврийките от не разбрах коя година, на септемврийките.......Сори за тона, но се засегнах лично (и аз  ), щото почти година вече съм неразделна част от отбора  

Фризьор, маникюр, педикюр, козметик планирам от 2 мес. и все не се дореждам. Дори майка ми ми напомни тия дни, че съм забравила май  

Танче, искрено се забавлявах на постовете ти, писани с една ръка (в другата Ивко) и без очила  . По колко време се чудех за някои думички...  

Никози, абсолютно си права. Моите емоции са същите. Никой не ми е правил забележка, може би не го показвам, но малката абсолютно ме е обсебила. След първото раждане не помня да съм изпитвала такива силни чувства към бебето. Естествено ежедневието ми се въртеше около него, но не помня да съм го възприемала като смисъл на живота ми, както е сега.

За замразяването да кажа, понеже ми е в областта. Неизбежно се губят най-вече вкусовите качества на продуктите и малка част от съставките, но е пренебрежимо. Също ще замразявам тиква за по-нататък. Съни, разбира се, че можеш да стерилизираш тиква. Пюретата са точно това - стерилизирани пасирани плодове и зеленчуци. Ще се разровя из дебелите книги и ако намеря нещо интересно ще пиша.
Барби, пюрета мисля да приготвям няколко порции наведнъж и да съхранявам в хладилник в контейнерчетата за кърма на Авент (може и в стъклени бурканчета, добре измити и подсушени). Няколко дни нищо им няма, но за различните продукти е различен броя, трябва до литературата да се допитам. Важното е само да отсипеш в друг съд като ще даваш на бебето, да не попада слюнка в останалото пюре.

Айде да похваля  и моята свекърва а и синчето и,много си ги обичами двамата  и се разбираме прекрасно с нея.Е с мъжо си се караме от време на време ,ама то така да не ни е скучно,той винаги накрая го изкарва на майтап и аз не мога да устоя да не се посмея,а иначе преди много му се палех и страдах.Мисля и ние да направим една разходка днес ако има още слънце докъто се нагласим,наядем и облечем.
Злати,за акането ,и мойто го прави най малко два пъти до 3-4 пъти на ден ,кога повече ,кога по-малко,е от сутринта го преоблякох целия два пъти ,че се беше умазал до под мишниците
Мисля че това си е до метаболизъм и не е притеснително ака детето е добре.Айде отивам да хапна ,че нещо кърмата ми сякаш намаля и ще се опитам да я подсиля.

Според мен първото дете винаги малко или много е по-пренебрегнато, в смисъл най-малкото, че е по-неопитна майката, може и да греша но това са мойте наблюдения.

За пюретата вече коментирахме и доста педита казаха, че е най-добре да се започне с купешки.
Когато започнем домашните обаче ще питаме майките с опит, че е трудно хем да е вкусно, хем несурово и със запазени витамини.

За яслите който не е разбрал аз не работя и никъде не ме чакат, но незнам колко ще издържа да общувам само с бебето и с майки и други бебета  Няма как обаче ако става дума за пари, спор няма, че трябва да се работи...

Добър ден и от мен.
Никози мен лично ме беше много страх още докато бях бременна дали няма да обичам едното, повече за сметка на другото. Единственият резултат е, че баткото става непоносим лигльо и се привързва болезнено към мене заради моя стремеж да не се почувства пренебрегнат. Иначе и двамата смея да твърдя, че ги заобичах с цялото си сърце още в момента, в който изплакаха за първи път. Може би, защото ги бях обикнала още докато бяха в корема ми. Е Цеци го обичах още като видях двете чертички на теста, а баткото в момента, в който ми се наложи да постъпя в болница и при реалния риск да го загубя 
Не знам дали е правилно, но за съхранението на готовите пюрета процедирах по следния начин. Приготвях, след което замразявах във формички за лед. За всяко хранене вадех необходимите ми кубчета, които оставях да се размразят както кърмата. Единственото, което не става по този начин е картофа. За него сварявах един картоф, пасирах с водата в която е врял, добавях млякото - малкия ядеше, каквото останеше майка му го изяждаше.
Като стана по-голям вече приговях пюретата за цяла седмица, след което ги пълнех горещи в бурканчета с винтова капачка и обръщах надолу, за да създаде вакуум. След това в хладилника и се отваряше съответно за харнене. Аз сварявах и пасирах зеленчуците/плодовете поотделно, след което ги миксирах, както преценях за добре.
Сега всички зеленчуци ги имам сурово замразени във фризера, точно защото си направих сметката, че този път захранването ще ни се падне към март месец, когато е най-бедно откъм зеленчуци и плодове.
За варенето, освен на пара ми се струва, че спокойно може с изворна вода (понеже при пасирането е необходим бульон, а така вътре ще има витамини от продуктите)  Нека Алис каже, че е компетентна в това отношение.
Дари, аз с Веско се върнах на 9 месец на работа. Никоя от бабите не можеше да го гледа, защото работят. В яслата не го искаха, защото не можел да ходи и да се храни (а по закон трябва да го приемат  ). Остана за две седмици да го гледа баща му и тогава каза, че не е знаел колко много е изпуснал тези 9 месеца. След това Господ реши да ни помогне и намерихме страхотна жена да го гледа, която и сега ми помага. Но който и да помага е много важно от самото начало да му обясниш ясно какво искаш и защо го искаш. С мойта свекърва в това отношение проблеми съм нямала, съобразявала се е винаги, като изключиме гоненето с лъжица на детето. Но я разбирам кат се има предвид мъжа ми колко е бил злояд
За сега това е от мен.
ПП Госпойце голяма част от тези, които визираш като цирк, те приеха с широко отворени обятия в Октомврийки и бяха изключително съпричастни с проблемите ти, така че не мисля да е много етично от твоя страна да даваш такива определения 

  И ние вчера бяхме същите   ,а бодито му беше страшно,да ви кажа как го изпрах със сапун дуру много съм доволна от него като натъркам дрешките оставя ги да постоят,изплаквам и хайде в  и стават като пуканки след това

Заспахме, ся да драсна и аз няколко реда по дневния ред...

Горещо благодаря за идеята за замразяване на тиква! Вкъщи всички върло я обичаме, но се бях примирила, че по време на захранването не й е сезона и детето ще я яде от купешки бурканчета... Още тия дни ще пробвам.
С други зеленчуци няма да експериментирам, че си нямам домашно производство кат' Маняна и ми се струва излишен труд.
Решетка за пара аз имам досущ като Каменцето. Купена е от също Метро, отдавна, и не помня да струваше повече от 8-10 лв. Варила съм в нея обаче само замразени зеленчуци, за картофи не мисля, че ще стане окей. Пък и витамините в картофите се запазват по-добре, ако се сварят небелени и после се обелят и почистят.
Що се отнася до разреждането на пюретата с кърма - точно наскоро прочетох мнение на Бу, че изобщо не е задължително и всъщност много деца предпочитат вкуса чист. Достатъчно е да си дояждат на гърда преди или след пюрето. Мен този въпрос много ме вълнуваше, че не мога да цедя, нямам и замразена кърма, така че отговорът ме устройва

За обичането - при мен е сложно и даже се случваше да се обвинявам   Непрекъснато слушах от другите майки (вас тук и тези, с които общувах на живо) как обожават плода в корема си и как това било най-щастливото събитие на света. А аз повръщах ли, повръщах и животът ми се струваше напълно приключил откъм светлата си част, какво ти щастливо събитие. Плюс това се страхувах за контактите и практиките си отпреди детето (оказа се основателно) и въпреки 9-те месеца гадене - всички тука знаят, че аз повръщах и по време на контракциите дори   - продължих на пълни обороти с работа и вс. останало, та даже и крака успях да си счупя.
Никоя ехографска снимка не ме накара да заобичам детето си, преди да се роди.
След раждането - бях 3 дни в реанимация, парцал, със загуба на 1400 мл кръв и денонощно натъпкана с антибиотици. Не виждах детето през тях, какво ти - имах съвсем смътна идея, че имам дете, чувствах се просто болна.
Когато ми дадоха Марта на третия ден следобяд, тя беше три неща, много нехарактерни за новородено бебе: 1. будна, 2. много кисела, 3. не плачеше. Закачих я на гърдата и с възторг констатирах мощния й сукателен рефлекс въпреки трите дни шише, но тогава не знаех, че няма да имам капка коластра или мляко още 2-3 дни и ще реве от глад, нито че ще имам рани 2 месеца. Плюс това ми беше трудно да ставам от леглото и, всъщност, заради ниския хемоглобин за пръв път не ми се зави свят при излизане навън някъде на 10-ия-12-ия ден след раждането.
Първи месец - паника, невежеството на първескинята, колики, ама гладно ли е това дете сега, ама стига ли му кърмата, ама топло ли му е, студено ли му е, що спи, а що не спи, как се забавлява 20-дневно "картофче" в 12-те му часа будуване (а книгите настояваха ли, настояваха че новородените спели по 20-22 ч) и т.н.

Някъде в края на втория месец вече знаех за каква любов става дума. Толкова голяма, че чак разрушителна. Примери имам няколко, кой от кой по-красноречиви, ама ще ви кажа най-смешния само На предишната консултация се наложи да чакаме близо 1 ч 30 мин, малката ревна, още преди да ни приемат в кабинета, аз бях набрала на педиатърката отпреди и вдигнах лют скандал, а накрая, когато детето гладно и изтощено от рев заспа в ръцете им, аз излязох със стъклената врата на поликлиниката  
Е те тоя месец видях, че са сменили счупеното стъкло с ламаринена плоскост... да се предпазят от други прояви на справедлив майчин гняв  

Аз не знам дали ще имам повече деца, та няма как да знам дали ще обичам второто повече. Някои лекари категорично ми препоръчват да нямам, заради начина, по който протече това раждане, а мен не ме хвърля във възторг периодът на бременността.
Освен това, намерих за много мизерна и унизителна цялата практика и битност на раждането, та също не разбрах някакъв голям кеф от него - цялата там програма с клизми, бръснене, студени тоалетни, магарета, мръсотия, казармени практики и т.н.
Иначе аз от отношението на персонала не мога да се оплача, може би заради екзотиката на случая ми ме гледаха като писано яйце (поне онези, които бяха на смяна и запознати с него).

Що се отнася до отглеждането на детето - ами, засега не съм срещнала човек, на когото мога да се доверя в тази област. Дори на майка си не бих я оставила за повече от час-два на тоя етап (едно, че кърмя, но и без този аспект също не бих). Яслите предполагам, са същата казарма като болниците, та... едва ли. Съзнавам обаче факта, че не бих издържала 3 години вкъщи между памперсите и тенджерите, та аз 3 месеца едвам издържам. Тъй че това решение предстои да се вземе и обмисли. Предполагам, намирането на подходяща жена ще е най-добрият вариант след година-две, но де ще я намерим   Сестра ми (10 г. по-голяма) е гледана от майка ни 3 месеца - толкова е било тогава майчинството, аз - 3 години без 2-3 месеца и разлика определено се усеща.

При мен е малко сложно и с връщането на работа. От 14 години правя едно и също нещо, от които първите три "чиракувах", а последните 11 работя кажи-речи по едни и същи проекти и, по-голямата част от времето, на едно и също бюро. Някъде около година-две преди да забременея, усетих затварянето на един цикъл в кариерата си и че съм станала толкова добра, че няма накъде повече да се развивам. (Поради тази причина щях да предприема паузата с майчинството и по-рано, но настоящият татко не се бе появил, а с тогавашния "кандидат-татко" бяхме в непоправим разрив на отношенията...)
Тъй че пред мен стои и въпросът накъде да поема след майчинството. Не че не мога да се върна към предишните си занимания, но не знам дали ще ме влече. Също така съм свикнала да отделям на работата си около 10-12 ч дневно (понякога и нощно), а това е невъзможно с малко дете, пък било то и на градина или с гледачка.

Мисля, че по-дълъг пост не съм писала. Четете - или не четете - по усмотрение

Децата си ги обичам и двечките много, обаче при баткото забелязвам, че малко като опитен заек ми е той, и че с Викито съм много по сигурна какво правя  ...
При опитите си за захранване и аз използвах за варене на пара металния гевгир който вървеше с един комплект тенджери от сватбата...
Сега планирам да намеря нещо ей- такова и да го ползваме не само за бебето:
http://www.appliancist.com/deni-stainless-steel-food-steamer.jpg
Много вкусни стават нещата на пара!
А, за бебето с кърма или АМ могат да се разреждат пюретата непосредствено преди ядене, поне в началото ...

Дарина, САЩ са най- несоциалната държава с тия 3 месеца отпуск по майчинство, ужас просто  . А, ти ако издържиш на режима с работата и помпата ще заслужиш златен медал и моето възхищение...  ... Аз лично едва ли бих се справила  ... Със свеки- предполагам, че няма да имате проблеми. Хубаво би било да си имплементирате още една баба, ако имате такава и да ги редувате, докато поотрасне Боянчето... това е най- доброто за детето, пък и за работещите му родители тук, поне до около година и половина, най добре две според мен.

Благодаря за отговорите, alliss3, manana, Параход, Софко  Точно нещо такова очаквах да чуя. Винаги сте ми били полезни с опит.

И сега да подхвана една друга тема. За яслата и гледането на децата до към 3г.
Да започна с това - ясно е, че е лукс да си гледаш детето до 3г. И то не само от икономическа, но и от психологическа гледна точка, за майката става въпрос. Това не подлежи на коментар мисля. По-скоро за друго искам да поговорим. От разговорите ми с доста мои приятели и познати се сблъсках с теорията, че едно дете до 2,5 - 3 годишна възраст иска вниманието на възрастен, а след това се появява нуждата от контакт със себеподобни, т.е. други деца. И е ясно, че всяко дете така или иначе ще се сблъска с причинители на различни болести, нали така се изгражда имунитет. Но е по-добре това да стане колкото може по-късно. Един вид е рано имунитет да се гради на 2-годишна възраст, по-добре да е след 3-тата година. Та от тази позиция, яслата, ако има възможност, е по-добре да се прескочи и детето да тръгне направо на детска градина.
Интересно ми е какво мислят по въпроса майките на по-големи деца(а и не само те) без да засягаме финансовата страна на проблема. Вече видях няколко мнения за яслата, от които се сетих да побутна разговора в тази посока и си мисля, че темата ще бъде интересна.

Покрай фермана пропуснах на отговоря на Злати.
Ако детето е на кърма, то най-нормалното нещо на света е да ака така! Кърмачетата имат т.нар. "прандиална" (от храната) диария, която постепеннно изчезва със захранването.
Също така от Асето от Кабинета по кърмене знам един лаф, че е нормално за кърмаче да "ака по 7 пъти на ден и веднъж на 7 дни".
Мойта дъщеря не е имала пропуснат ден, откак се е родила, и е имала може би 5-6, в които е пълнила памперса веднъж.
До около месец акаше наистина 7 пъти дневно, а сега - между 2 и 4, като минали ли са повече от 12 часа от предишния залп - непременно сменям всички дрехи  

За да има съмнения педиатърката, трябва да е видяла съдържимото на памперса, нетипичен цвят, консистенция и прочие...