Сега да се отчета за мъника. Днес сме по-добре, дори си играе самичко, но със страхотна хрема. Т спадна на 38 и дано не се повиши пак , че вече карам на акумулатори. За 48 часа имам 2 часа съм и едвам гледам. Умирам за сън. Цяла вечер се превръщам в сервитьорка. Ту чай, ту-вода - все го гореше милото, ами така е 40 градуса беше снощи. Оф, дано вече се пооправя На всичко отгоре мацката, на чието място съм май щяла да се връща месец Май и така ми стана криво. Вече го нямам този ентусиазъм за работа, защото тя е направила голяма каша с нещата и май нямам мерак да ги оправям. Дали не е егоистично от моя страна По принцип съм педант в работата си и всичко държа да е изпипано до най-малката подробност. Затова се бъхтех по толкова много часове, но сега.......... просто нямам желание