само да се запиша,че ми е интересна
- Публикувана: 4 фев. 2009, 14:30 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 11:48 ч.
проблем с храненето при 6 годишно дете и съвет за добър детски психолог
Храната в училищния стол може наистина да не й е вкусна. Пробвала ли си да смесваш любимите й неща с нещо, което искаш да изяде?
Примерно правиш зелена салата с нарязани моркови, чушки и краставици. Острани украсяваш с навити лентички шунка или пуешко и малки кръгчета от франзела. Казваш, че е някаква страхотна рецепта, взета от някой, който тя харесва.
Също украсени сандвичи със зеленчуци, месо, сирене. Ако внасяш по 1 нов продукт към тези, които харесва, може да й е по-лесно да го възприеме. Примерно да пробваш филийката вместо да я пържиш, да я изпечеш с мазнина в тавичка. И така бавно да променяш.
Твърде възможно е и вашата раздяла да й е оказала влияние. А твоите отношения с детето какви са? Възможно ли е да се бунтува за нещо или да те обвинява...Според мен може да говориш с психолог, без да водиш детето.
Спомням си като малка, че се водех за злоядо дете. Баба ми правеше пилешка супа и вадеше част от пилето, защото беше много за супата. Винаги ми настояваха да ям това безвкусно варено пиле, защото е полезно
Като се сетя и сега още тръпки ме побиват. Доскоро не понасях никакво пилешко, нито супата.
Моята щерка е малка още и успявам да приложа номера с колко много моркови яде Зайо, в книжките винаги наблягам, ако има нарисуван плод или зеленчук.
Примерно правиш зелена салата с нарязани моркови, чушки и краставици. Острани украсяваш с навити лентички шунка или пуешко и малки кръгчета от франзела. Казваш, че е някаква страхотна рецепта, взета от някой, който тя харесва.
Също украсени сандвичи със зеленчуци, месо, сирене. Ако внасяш по 1 нов продукт към тези, които харесва, може да й е по-лесно да го възприеме. Примерно да пробваш филийката вместо да я пържиш, да я изпечеш с мазнина в тавичка. И така бавно да променяш.
Твърде възможно е и вашата раздяла да й е оказала влияние. А твоите отношения с детето какви са? Възможно ли е да се бунтува за нещо или да те обвинява...Според мен може да говориш с психолог, без да водиш детето.
Спомням си като малка, че се водех за злоядо дете. Баба ми правеше пилешка супа и вадеше част от пилето, защото беше много за супата. Винаги ми настояваха да ям това безвкусно варено пиле, защото е полезно
Като се сетя и сега още тръпки ме побиват. Доскоро не понасях никакво пилешко, нито супата.Моята щерка е малка още и успявам да приложа номера с колко много моркови яде Зайо, в книжките винаги наблягам, ако има нарисуван плод или зеленчук.
И моите не искат да се хранят. Не насилвам, не се правя на маймуна. Не ги ангажирам в готвенето, нито им правя интересни сандвичи и оригинални салати, за да им привличам вниманието. Мисля, че ще го израстат. Баби не ги гледат въобще. Никога не задълбавам на тема храна. В детската градина не искал да се храни, а учителките се опитвали да го насилват. Поговорих с тях и им казах никога, никога да не го карат да яде, както аз никога не правя.
Ние с баща им сме слаби, а защо сме такива - защото храната не е от първостепенно значение за нас. На мои познати, които са доста пълни децата им имат невероятен апетит и похапват като за възрастен човек. А това разбира се, означава че и те ще бъдат дебели, започва се от детството.
За мен храната не е удоволствие и никога не е било. Храня се, за да съм жива. Понякога в 3-4 хапвам за първи път, за да не припадна. Моето е крайност, но пък не разбирам и случаите, когато храната се превръща в едно от най-големите удоволствия. Това е признак, че липсват други неща ...
Elish, пишеш, че не спираш да обясняваш. Да ти кажа честно, и ако на мен постоянно ми обясняват и аз няма да ям.
Ние с баща им сме слаби, а защо сме такива - защото храната не е от първостепенно значение за нас. На мои познати, които са доста пълни децата им имат невероятен апетит и похапват като за възрастен човек. А това разбира се, означава че и те ще бъдат дебели, започва се от детството.
За мен храната не е удоволствие и никога не е било. Храня се, за да съм жива. Понякога в 3-4 хапвам за първи път, за да не припадна. Моето е крайност, но пък не разбирам и случаите, когато храната се превръща в едно от най-големите удоволствия. Това е признак, че липсват други неща ...
Elish, пишеш, че не спираш да обясняваш. Да ти кажа честно, и ако на мен постоянно ми обясняват и аз няма да ям.
И ние сме в отбора на имащите проблем с храненето. Дъщеря ми се храни изключително еднообразно - хляб, принцеси, баници, яйца, ориз, макарони, риба. Рядко хапва банан, мандарина, ягоди. Много храни изобщо не е вкусвала, за да разбере дали наистина й харесва или не. Така е от много малка. Опитвала съм и с добро и с лошо, насила не става.
Аз също смятам,че проблема е от психологически характер. От както е тръгнала на градина не е яла там нищо друго освен хляб. Отначало госпожите се опитали да я накарат да яде, но тя отказала. Предупредила съм ги да не я насилват и въпреки това почти всяка сутрин Вики ме моли да кажа на госпожите,че тя няма да яде или твърдо ми заявява: Аз днес няма да ям!
Старая се да не говоря непрекъснато за това как задължително трябва да яде и плодове и зеленчуци, въпреки че доста често боледува и аз самата смятам,че това идва отчасти и от еднообразната храна.
Аз също смятам,че проблема е от психологически характер. От както е тръгнала на градина не е яла там нищо друго освен хляб. Отначало госпожите се опитали да я накарат да яде, но тя отказала. Предупредила съм ги да не я насилват и въпреки това почти всяка сутрин Вики ме моли да кажа на госпожите,че тя няма да яде или твърдо ми заявява: Аз днес няма да ям!
Старая се да не говоря непрекъснато за това как задължително трябва да яде и плодове и зеленчуци, въпреки че доста често боледува и аз самата смятам,че това идва отчасти и от еднообразната храна.
Здравейте!
Дъщеря ми е на 6 години и не яде почти нищо.
Дъщеря ми е на 6 години и не яде почти нищо.
Имах този проблем. Отдавна. Със синът ми. Адски капризен на тема храна.
Всичко отмина с навлизането в пуберитета. Хормоните се развихриха и ... започна да лапа като хала.
И сега има храни, гозби, които не ще и да помирише. Е, примирих се и когато ги готвя, за него винаги приготвям нещо различно. В гамата на "гадните" ястия са ..
мусака, лазаня, макарони с кайма, пържените картофи... А де? Странно, но...не ги яде. Предпичита пържени яйца или филия със шунка... Всеки си има вкус.
Аз бях злояда някога и няма да заравя "гадостите", които е трябвало да ям...заспивала съм с храна в бузата..и само защото обичах ограничен кръг неща....С времето всичко се промени, но непрестанното натякване колко съм слаба, занчи болна и гонитбата с филии, намазани с какво ли не доведоха до момент, в който апетита ми се нормализира, никой не го отчете до мига, в който започнах да преяждам....и в следмащите 25 години водя безуспешна битка с избишните килограми! Дъщеря ми също е злояда, но аз съм я оставила - колкото и каквото иска. Сега филмчето Мързелград я научи да яде ябълки в добри количества и така...майка ми я научи да яде разни плодове и нерядко вечеря точно плодове и си е съвсем добре - жизенена и здрава!
Никакви украси не помагат, когато на детето една храна му е гадна. Ако е както казваш едва ли детето ти има психологически проблем ако никой никога не го е насилвал и заплашвал да яде. Имам 3 такива деца и те разбирам, че се притесняваш, че детето ти не яде като другите. Но ако това не му пречи на развитието и здравето притесненията ти са безсмислени и са насадени от хората около нас и от много четене и вглеждане в децата ни.
Не си виновна ти, че детето ти е злоядо. Самият факт, че моите деца също ядат само хляб и краставици е красноречив. Моите ядат и паста, варени картофи и бял ориз всичко това без сол и без нищо. Демек безвкусни храни. Явно наистина рецепторите им или са повече или са по чувствителни или нещо има, физическа причина в детето, а не в теб.
Ще прояде като му дойде времето. Знам, че не върви точно аз да давам акъл, щото имам същия проблем. Но още по малко върви да дават акъл хора, които не са го имали никога и поради това не го и разбират. Както този пост със съвета за украсяването примерно и слагането на различни неща на куп. Моите деца при това положение старателно с пръстчета си пробират, което си им харесва и останалото така си остава. При някои деца украсата може и да работи, но при тях или проблемът не е толкова голям или просто е по различен
Не си виновна ти, че детето ти е злоядо. Самият факт, че моите деца също ядат само хляб и краставици е красноречив. Моите ядат и паста, варени картофи и бял ориз всичко това без сол и без нищо. Демек безвкусни храни. Явно наистина рецепторите им или са повече или са по чувствителни или нещо има, физическа причина в детето, а не в теб.
Ще прояде като му дойде времето. Знам, че не върви точно аз да давам акъл, щото имам същия проблем. Но още по малко върви да дават акъл хора, които не са го имали никога и поради това не го и разбират. Както този пост със съвета за украсяването примерно и слагането на различни неща на куп. Моите деца при това положение старателно с пръстчета си пробират, което си им харесва и останалото така си остава. При някои деца украсата може и да работи, но при тях или проблемът не е толкова голям или просто е по различен
И аз ще се запиша
Големият ми син беше доста злояд. И сега е, но има светлинка в тунела.
Яде точно определени неща. Добре, че яде готвено. Верно 5-6 неща, но постепенно се увеличава асортимента. Месо НЕ яде.
Моята хитрост беше следната: Да му предлагам храни, които уж не обича, но в момент, когато е многоого изморен и гладен. Казвам му само да опита и се правя на разсеяна
.. и така се получава. 
Сега е 1 клас и като се върне от уч-ще е моментът е подходящ. Издебнах го. Радвам се, че се получи.
Големият ми син беше доста злояд. И сега е, но има светлинка в тунела.
Яде точно определени неща. Добре, че яде готвено. Верно 5-6 неща, но постепенно се увеличава асортимента. Месо НЕ яде.
Моята хитрост беше следната: Да му предлагам храни, които уж не обича, но в момент, когато е многоого изморен и гладен. Казвам му само да опита и се правя на разсеяна
.. и така се получава. Сега е 1 клас и като се върне от уч-ще е моментът е подходящ. Издебнах го. Радвам се, че се получи.
Здравей, elish ! Въпреки другите отговори на въпроса ти смятам, че посещението при психолог е отговорно решение. Може да няма нищо, но няма и причина да бягаме от психолозите като дявол от тамян. Това че човек отива при такъв специалист не означава, че е психично болен, а е нормално колкото да се отиде на зъболекар. Това са линкове към две теми, които могат да те ориентират при избора на специалист:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.315
Специалиста ще прецени дали се касае за проблем от психологическо естество или просто за дете със специални предпочитания към храната. Споменаваш развод или раздяла със съпруга, а това е сериозна причина за реакция от страна на детето. Дори и преди раздялата може да е реагирало, защото децата са много чувствителни и не могат да кажат "Чувствам се виновен", а реагират с поведението. Естествено, мисля че родителите винаги даваме най- доброто, на което сме способни, но и ние сме просто хора със своите преживявания и проблеми и не можем да станем свръхчовеци, за да не травмираме никога децата си . Няма смисъл да се обвиняваме, защото това може да ни попречи да откриваме и поправяме грешките си. А всички правим грешки. Постоянно.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.315
Специалиста ще прецени дали се касае за проблем от психологическо естество или просто за дете със специални предпочитания към храната. Споменаваш развод или раздяла със съпруга, а това е сериозна причина за реакция от страна на детето. Дори и преди раздялата може да е реагирало, защото децата са много чувствителни и не могат да кажат "Чувствам се виновен", а реагират с поведението. Естествено, мисля че родителите винаги даваме най- доброто, на което сме способни, но и ние сме просто хора със своите преживявания и проблеми и не можем да станем свръхчовеци, за да не травмираме никога децата си . Няма смисъл да се обвиняваме, защото това може да ни попречи да откриваме и поправяме грешките си. А всички правим грешки. Постоянно.
Лично на мен ми писна за всяко нещо в този клуб да ме пращат на психолог. Не знам каква е тази тенденция, мода ли е, загриженост за прехраната на психолозите ли е... Най интересното е, че мнозинството от пращащите народа на психолог никога не са посещавали такъв, ясно защото са убедени, че самите те нямат нужда от такъв. Ама за другите знаят, че трябва да посетят 
само за снимка , ти всякакви храни ли харесваш ? Едва ли. Ама няма да идеш на психолог понеже нещо не ти е вкусно нали. На детето просто повече неща не са му вкусни. Все пак яде нещо, не е съвсем да отказва храна да кажеш, че може да е в знак на протест относно развода примерно. Питала ли си порастнали бивши злояди деца защо не са яли. Аз съм и са ми казвали,че просто не са гладни. Това, че не ти се отделят стомашни сокове за да предизвикат глад обикновено не значи, че имаш психологичен проблем.
Оня ден една спецка ме прати на психолог понеже съм изнервена от децата си. А съм изнервена, защото първо, са много дразнещи и натоварващи психически и физически и второ защото не спя и съм адски уморена. Да съм изнервена е естествена и нормална реакция на ненормални условия на живот, а не психилогичен проблем. Да вземе да ме остави да се наспя и да ми погледа децата па после да видим дали ще ме праща на психолог. Почувства се доста глупаво като и казах, че имама нужда от сън и да остана сама със себе си поне за малко, а не от психолог, но разбира се съгласи с мен. И съответно препоръча психолог за детето ми. Като че ли се чуди само как да им намери пациенти на тия специалисти.
само за снимка , ти всякакви храни ли харесваш ? Едва ли. Ама няма да идеш на психолог понеже нещо не ти е вкусно нали. На детето просто повече неща не са му вкусни. Все пак яде нещо, не е съвсем да отказва храна да кажеш, че може да е в знак на протест относно развода примерно. Питала ли си порастнали бивши злояди деца защо не са яли. Аз съм и са ми казвали,че просто не са гладни. Това, че не ти се отделят стомашни сокове за да предизвикат глад обикновено не значи, че имаш психологичен проблем.
Оня ден една спецка ме прати на психолог понеже съм изнервена от децата си. А съм изнервена, защото първо, са много дразнещи и натоварващи психически и физически и второ защото не спя и съм адски уморена. Да съм изнервена е естествена и нормална реакция на ненормални условия на живот, а не психилогичен проблем. Да вземе да ме остави да се наспя и да ми погледа децата па после да видим дали ще ме праща на психолог. Почувства се доста глупаво като и казах, че имама нужда от сън и да остана сама със себе си поне за малко, а не от психолог, но разбира се съгласи с мен. И съответно препоръча психолог за детето ми. Като че ли се чуди само как да им намери пациенти на тия специалисти.
NikiFin Естествено, че не харесвам всякаква и храна и почти всеки човек си има предпочитания. Не казвам, че детето има проблем, но майката пита за психолог и аз отговарям на молбата и с координати на такива. Това е форум и дори да бях психолог, а не съм, не бих могла да от тук кажа дали детето има проблем или не. Не виждам защо след като майката би искала да се види със специалист да не го направи, за да е по- спокойна?
Не всяка нервност и не всеки проблем може да се отнесе към психолог или лекар. А и ти не се обиждай ако ти препоръчват психолог, защото в България може и да е скандална подобна препоръка, но в други страни, като тази в която живееш, това е нещо съвсем нормално като посещението при зъболекар. Та ако някой го боли зъб ще му се препоръча зъболекар, а ако е нервен психолог. Без задни мисли. Да не говорим, че в по- северните страни са толкова студени и затворени, толкова неспособни да реагират естествено на емоциите си, че определено повечето имат нужда от такъв специалист, за да влязат в норма. Нормално и на тях ти, и децата ти да им се струвате прекалено експресивни, нервни и дори истерични, защото сте с по- южен произход. В Испания и Португалия могат да ви сметнат за студени и затворени. Колкото и света да е станал село почти никой не е готов да приеме за нормални различията в културата и темперамента на отделните нации.
Не всяка нервност и не всеки проблем може да се отнесе към психолог или лекар. А и ти не се обиждай ако ти препоръчват психолог, защото в България може и да е скандална подобна препоръка, но в други страни, като тази в която живееш, това е нещо съвсем нормално като посещението при зъболекар. Та ако някой го боли зъб ще му се препоръча зъболекар, а ако е нервен психолог. Без задни мисли.
Да не говорим, че в по- северните страни са толкова студени и затворени, толкова неспособни да реагират естествено на емоциите си, че определено повечето имат нужда от такъв специалист, за да влязат в норма. Нормално и на тях ти, и децата ти да им се струвате прекалено експресивни, нервни и дори истерични, защото сте с по- южен произход. В Испания и Португалия могат да ви сметнат за студени и затворени. Колкото и света да е станал село почти никой не е готов да приеме за нормални различията в културата и темперамента на отделните нации.
само за снимка , не се обиждам изобщо. Но ме дразни това, че не мисли като говори, а кара по инерция. Като не знае какъв съвет да даде и айде на психолог. Аз нямам време до кенефа да ида, камо ли на психолог да се помъкна да ми прави терапии през което време кой ще гледа децата не е ясно. Необмислени и повърхностни приказки ме дразнят, това е. Освен това тя никога не ме е виждала да проявявам изнервеност. Пред нея винаги съм най спокойният човек на света. Чак си мисля, че не ми е повярвала, че съм адски изнервена, защото от всичките минимум 20 срещи с нея не съм и дала шанс да забелечи и частица от южния ми темперамент. Жената просто си приказва колко да не заспи, нали заплата трябва да вземе за нещо.
Мен не ме притеснява ходене то на психолог или психиатър. Ходила съм, когато съм преценила, че имам нужда и нямам проблем да си го призная нито пред себе си нито пред другите, че съм имала такива нужди. За разлика от много хора, за които е срам и позор да посетят такъв специалист
Мен не ме притеснява ходене то на психолог или психиатър. Ходила съм, когато съм преценила, че имам нужда и нямам проблем да си го призная нито пред себе си нито пред другите, че съм имала такива нужди. За разлика от много хора, за които е срам и позор да посетят такъв специалист
Високопарни речи 
на човек, гледащ и анализиращ от страни...
Ама ако сте минали лично през злоядо дете, друго щеше да е.
... както и да е... Писала съм 1000 пъти по теми за злоядства. Не ми се пише 1001-ви път.
Наистина пуберството помага отчасти. За жалост, понякога психиката на родителя не издържа до тогава.
Елиш - дано твоята да издържи още някоя и друга година. На финала си
на човек, гледащ и анализиращ от страни...Ама ако сте минали лично през злоядо дете, друго щеше да е.
... както и да е... Писала съм 1000 пъти по теми за злоядства. Не ми се пише 1001-ви път.
Наистина пуберството помага отчасти. За жалост, понякога психиката на родителя не издържа до тогава.
Елиш - дано твоята да издържи още някоя и друга година. На финала си
поста с ненасилието е чудесен и провилен сам по себе си... в общия случай но какато обикновено докато не ти доъде до главатити изглежда лесно
е не винаги е така:
моя големия син е голе долу същата картинка, аз също не го насилвам но също търсех причините и такива може да има съвсем обекнивни
баща му и баба му макар и да не са капризни също отбягват определени храни и се оказа че има насмледственост която оказва влияние- а по-точно недостатъчно првоизводство на ензимите които обработват мазнините. резултата: ако яде мазно но му остава в стомаха за ферментира, дразни червата става му тежко. трябва да си идиот за да не направиш връзката и да започнеш да отбягваш всичко мазно с времето. и какаво остава- сладките неща. намалих му сладкото и като не може да усвоява мазно започна да гори белтъчините, започна да дъха на ацетон, такива неща...
в този случай помагат препарати които достовят такива ензими- примерно мезимфорте, но психологическата бариера е вече факт и трудно ще се преодолее...
втори проблем този път с мен: аз практически никога не изпитвам глад- оказа се че имама прегъната жлъчка, отделя се по-малко сокове и чувството за глад което другите хора изпитват- при мен го няма- усещам чак като ми прилошее от глад и като почне да ми става лошо- но тогава вече съм прегладняла и предпочитам да изпия нещо много сладко, не съм в съсътояние в този момент да се нахраня нормално- спасението- хранене в определени часове, макар че не се чувствам гладна..
нещата не са винаги черно-бели.
моя съвет е да й даваш да яде колкото иска от нещата които яде, за да пребориш психологическата бариера към храната, да се консултираш с еднокринолог да се изследва дали няма някакава ензимна недостатъчност и евентуално как да се елиминира тя.
друга причина за неяденето може да енякакава хранителна алергия която обаче се изразява пасивно, не с обриви, а с нещо скрито което обаче затормозва организма. знаеш ли че има хранителни алергии/най-често не към самите храни а към консервантите в тях, което обяснява избягването на много и различни храни привидно без връзка между тях/ които водят до депресия, и други такива екзотични реакции, без нито един от обичайните симптоми за алергия...
едно е сигурно детето ти дества логично и последователно- но е трудно да се види логиката на дествията му. мозъкът е много подценяван по отношение на храненето, и нехаресването на определени храни и това че ти се прияжда нещо е продукт на "статистика" която мозъкът си води за храните и кака се отразяват на тялото му още от първия ден.
по въпроса за миризмите- те дават много подробна информация на мозъка за състава на храната, затова детето толковареагира на тях.
въвъ връзка с постинга за хилядите рецептори... хубаво казано но нее вярно- те имат ПЪРВО пзнавателна и ЗАЩИТНА ФУНКЦИЯ а не са там за да си доставяме удоволствие.
опита да разбереш защо точно детето не яде нещо, като те чета много ми прилича детето ти да не може да усвоява някоя честа съставка в храните, примерно мазнини някакви или да има алергия към някой често срещан консервант и резултатъ да е цялостно неразположение след консумацията им, без конкретен симптом , за който детето да ти се оплаче като болка обрив и т.н.
е не винаги е така:
моя големия син е голе долу същата картинка, аз също не го насилвам но също търсех причините и такива може да има съвсем обекнивни
баща му и баба му макар и да не са капризни също отбягват определени храни и се оказа че има насмледственост която оказва влияние- а по-точно недостатъчно првоизводство на ензимите които обработват мазнините. резултата: ако яде мазно но му остава в стомаха за ферментира, дразни червата става му тежко. трябва да си идиот за да не направиш връзката и да започнеш да отбягваш всичко мазно с времето. и какаво остава- сладките неща. намалих му сладкото и като не може да усвоява мазно започна да гори белтъчините, започна да дъха на ацетон, такива неща...
в този случай помагат препарати които достовят такива ензими- примерно мезимфорте, но психологическата бариера е вече факт и трудно ще се преодолее...
втори проблем този път с мен: аз практически никога не изпитвам глад- оказа се че имама прегъната жлъчка, отделя се по-малко сокове и чувството за глад което другите хора изпитват- при мен го няма- усещам чак като ми прилошее от глад и като почне да ми става лошо- но тогава вече съм прегладняла и предпочитам да изпия нещо много сладко, не съм в съсътояние в този момент да се нахраня нормално- спасението- хранене в определени часове, макар че не се чувствам гладна..
нещата не са винаги черно-бели.
моя съвет е да й даваш да яде колкото иска от нещата които яде, за да пребориш психологическата бариера към храната, да се консултираш с еднокринолог да се изследва дали няма някакава ензимна недостатъчност и евентуално как да се елиминира тя.
друга причина за неяденето може да енякакава хранителна алергия която обаче се изразява пасивно, не с обриви, а с нещо скрито което обаче затормозва организма. знаеш ли че има хранителни алергии/най-често не към самите храни а към консервантите в тях, което обяснява избягването на много и различни храни привидно без връзка между тях/ които водят до депресия, и други такива екзотични реакции, без нито един от обичайните симптоми за алергия...
едно е сигурно детето ти дества логично и последователно- но е трудно да се види логиката на дествията му. мозъкът е много подценяван по отношение на храненето, и нехаресването на определени храни и това че ти се прияжда нещо е продукт на "статистика" която мозъкът си води за храните и кака се отразяват на тялото му още от първия ден.
по въпроса за миризмите- те дават много подробна информация на мозъка за състава на храната, затова детето толковареагира на тях.
въвъ връзка с постинга за хилядите рецептори... хубаво казано но нее вярно- те имат ПЪРВО пзнавателна и ЗАЩИТНА ФУНКЦИЯ а не са там за да си доставяме удоволствие.
опита да разбереш защо точно детето не яде нещо, като те чета много ми прилича детето ти да не може да усвоява някоя честа съставка в храните, примерно мазнини някакви или да има алергия към някой често срещан консервант и резултатъ да е цялостно неразположение след консумацията им, без конкретен симптом , за който детето да ти се оплаче като болка обрив и т.н.