Публикувана: 4 фев. 2009, 14:30 ч.
Последно мнение: 13 март 2009, 11:48 ч.

проблем с храненето при 6 годишно дете и съвет за добър детски психолог

7 282
41
1

1
2
3
Всички

4 фев. 2009, 14:30 ч.

Мнения: 372

Здравейте!
Дъщеря ми е на 6 години и не яде почти нищо. Още от 2 годишна е така, не хапва нищо готвено, никакви плодове и зеленчуци, почти нищо...Пробвали сме какво ли не - с игри, лъжи, глад, но не помага. Много са малко нещата, които яде, основно сандвичи, и то едни и същи, или мекици, пържени филийки и палачинки и краставици. И тези неща ги яде в много малки количества, може по цели дни да изкара гладна. Запушва си носа от готвено ядене, миришело й гадно. В нас се готви, купуват се разнообразни неща, всички се храним нормално. По цял ден е на училище, там имат обяд и като я накарат да яде започва да плаче /хапва само хляб/. Много слабо и често боледуващо дете е. Давам витамини и стимулиращи апетита лекарства, без резултат, а и не може само на лекарства да се живее.
Молбата ми е, ако има и други майки с подобни проблеми да споделят и ако може някой да помогне със съвет за добър детски психолог в тази посока, защото май натам отиват нещата.

# 1 4 фев. 2009, 16:39 ч.

Здравей,
Твоето дете го гледат баби, нали? Wink

Почти виждам картинката - родителите са много заети и храненето на детето е натегнато, притеснително, потискащо задължение. Детето ти плаче когато му се предложи храна? То никога не е възприемало храната като едно от удоволствята в живота си? Храната е едно от удоволствията с които сме надарени. Защо инак бихме били облагодетелствани с 2000 вкусови сензори върху езика, всеки от които съдържа от 30 до 80 рецептора - значи - 60 000 до 160 000 рецептора? (За илюстрация и сравнение - в клитора, който е телесната точка с най-голяма концентрация на чувственост, се съдържат "само" 8000 нервни окончания, а в пениса - 2000). В носовете ни пък има над 25 милиона клетки, които различават до 10 000 миризми. Тези факти са достатъчни да докажат, че храненето просто трябва да е удоволствие за нас. Ние имаме вродено желание да изпитваме наслада. И че ако то не е наслада, за това сме виновни самите ние. Във вашия случай - вие, които сте направили така, че на вашето дете това удоволствие е не само отнето, ами заменено със страдание.
Ти искаш съвет и аз ще ти дам такъв, макар и да имам опасения, че ще го възприемеш по-скоро като упрек, или натякване. Това би била разбираема отбранителна реакция. Нещо не е свършено добре, кой е виновен - ти Simple Smile

Но аз наистина не те упреквам. Човек прави грешки най-вече от незнание, въпреки добрите си намерения, каквито съм убедена, че ти имаш.
Така че по-добре, вместо да затвърждаваш у детето си идеята, че храненето е "проблем", че то не може да се справи, че е болно и трябва пак да ходи на лекар, психиатър и т.н. - вземи точно обратните мерки.
Осъзнай първо ти, че човек се храни не само защото е полезно (както не прави секс само за да се размножи), а защото е приятно.
Направи самата ти и всички твои близки, които си ангажирала с тази дейност - изхранване на детето ти - усилие да му повярваш, че готвените ви манджи наистина на него му вонят гадно. Едно защото то има много повече вкусови рецептори от възрастните хора - с възрастта чувствителността се променя, намалява, обонянието - също. С възрастта започваме да не долавяме много от миризмите, които сме усещали като малки. Страшното във вашия случай е и че вкусът и обонянието подлежат на обучение. В края на краищата всичко става не в носа, устата, а в нашия мозък. Така ние сме способни, точно ние, които най-много обичаме нашето дете и сме най-загрижени за неговото добруване, сме способни да го превърнем във "вкусов" инвалид, неспособен да изпита иначе вроденото си желание за наслада от храната!
Как да го превърнем в инвалид?
Ами просто е:
- Представяме му, с целия си авторитет, храненето като мъка, задължение, тегоба.
- Наплашваме го, че щом не яде е болно, или непременно ще се разболее, или изобщо не е наред.
- Без да правим сметка, че като ни казва най-честно, че нещо му вони зле, то просто му вони зле. Въпреки, че ние го намираме за вкусно същото това нещо.
- Лъжем го докато го храним и му правим непочтени номера и цирк.
- Заплашваме го, или го травмираме по какъвто и да било начин. Ние сме по-възрастни и по-опитни. Можем да измислим смайващо много начини. То никога не може да се мери с нас, или да се бори с нас. Единственото, което може да направи, е да не яде при никакви номера, които му прилагаме.
- Караме го да се чувства виновно, че не му е вкусно и няма апетит. Щом дъщеря ти плаче и в училище, когато я подканят да яде, значи наистина Е травмирана.
- Тъпчем го с още разни хапчета и сиропчета в медицински опаковки.
- Помъкваме го на нов, много специален доктор, което действие сме обсъждали много загрижено пред самото него.

Как да му помогнем? Наистина?
- Сещаме се самите ние, че хапването е кеф, гот, куул, груви Simple Smile

Може да сме забравили някъде в заетостта си, нали Simple Smile

- Не го караме да яде. Нито насила, нито с измами. Никой нормален, интелигентен, разумен човек, над 2 годишен, който може да се движи нормално, живее в нормален дом, в който има храна и тя не е заключена, или скрита, не е умрял от глад. Няма такъв.
- Не му тикаме храна по двайсет пъти на ден. Предлагаме храна 4 пъти дневно и я прибираме след 30 минути от масата, ако не бъде изядена. Спокойно, без напрежение, без ах и ох.
- Вслушваме се и се вглеждаме в детето си. Какво не обича го? Манджа с червен пипер, магданоз, лук - дори да сме се опитали да го маскираме ситно настърган, или смлян, дори и най-мъничка сланинка по месцето го отвращава, не иска да яде дебело и набързо намазана филия и то непременно от друг човек, защото - сакън - ако на 6 годишното момиченце се даде филийка, масло, прибор за мазане - то или ще се изцапа, или ще се нарани, или ще похаби филийката, ще загуби време и т.н. - следиш ми мисълта, нали Wink

Детето не иска да си изпие витамините? Не иска портокал? Защото е кисел и задължителен Wink

Дай му връзка магданоз Simple Smile

Най-добре - купи връзка магданоз. Помоли го да ти помогне с разопаковането на напазаруваните неща. Дай му задача да измие магданоза. Кажи му как да го прибере за съхранение. Докато го прави отскочи и си отмъкни стръкче-две и ги изхрускай. Ти самата знаеш ли, че магданозът е вкусен и витаминозен? Wink

Не го карай и то да опита. Нека просто те гледа. Седни да се храниш пред него. Яж бавно, спокойно, с удоволствие. Не го карай да опита! То само ще реши, ако реши и ако поиска не му давай много. Само една хапчица и то малка.
Никога, за нищо на света, не обсъждай пред него храненето му и своето отношение към него - че това е нещо, което ти тежи, че детето ти "има проблем"... това би било неговият проблем, а не, че не ще да яде.
...
Така се започва. А за да бъде целият процес ефикасен и при това приятен - човек трябва да отдели време за него.
Това време, разбира се, е много повече отколкото времето да се намери и да се отиде на доктор, цената е много по-голяма (макар и не в същите парични знаци) от това да се платят консултациите на доктора и поредните хапчета... но си струва.
А ако не можеш да се справиш - значи просто не искаш. И никой не ти е виновен, уви.
Никой няма да го направи вместо тебе, или срещу заплащане. Дори детето ти, което толкова те обича, че просто не може да яде защото си му втълпила, че има проблем с храненето и то, като знае това, просто му се отщява изобщо да опита.

# 2 4 фев. 2009, 16:49 ч.

Мнения: 1 547

Чудесен пост, браво! Мнението ми е абсолютно същото, само дето никога не ми стигна търпение и време да го изпиша така подробно. Grinning

# 3 4 фев. 2009, 17:10 ч.

Мнения: 372

zalabalada,
Много ти благодаря за изчерпателния отговор Simple Smile

Не се сърдя, напротив благодарна съм за всякакви съвети.
Цялото си свободно време отделям на нея, не е малко, освен когато е на училище, в останалото време с мен...не съм описала може би подробно ситуацията, но нищо, така може и да получа различни насоки и мнения. Никога не съм и се карала за това и никога не съм говорила пред нея за проблема. Винаги готвим заедно, на нея й е кеф да бърка, да пита, аз обеснявам, но като стигнем до ядене пак старата песен..Също така слагам яденето, не го изяжда, прибирам си го...питам "искаш ли да опиташ?", казва не, аз съвсем спокойно не настоявам...Подходът ми е такъв от бебе и ще продължавам, благодаря за съвета...
За консултация с психолог се замислям, защото ме притеснява да не са някъде по-дълбоко причините - баща й е същия, неговата сестра също, като деца са били също такива, та и до ден днешен...освен това детето преживява и раздяла между мен и баща й, и колкото и да се опитваме да й създаваме нормална атмосфера, това няма как допълнително да не се отразява..
Може да ме разбере човек, с такова дете. Майките на хранещите се деца, както и лекарите и много близки казват, че аз съм виновна и ме упрекват постоянно, че не си храня детето. Да, не я храня насила и няма да го направя. сигурно съм виновна, но съм в безизходица и затова търся съвети, а ако съм толкова некадърна и не мога да се справя сама, невиждам нищо срамно в това да търся помощ.
Много ти благодаря за изчерпателния отговор, ще се опитам да се придържам към най-доброто, което си описала Simple Smile

# 4 4 фев. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 2 331

Цитат на: zalabalada в ср, 04 фев 2009, 16:39

.........................

Не знам дали си права за причините, довели до конкретния проблем на конкретното дете, но ...със сигурност постът ти е великолепен, силно поучителен...Подкрепям с две ръце написаното като майка на дете с много "претенции" към вкус и качество на храната.Със сигурност аз го направих такъв.При дъщеря ми тактиката беше друга и храненето и е друго.Промених точно това, което си написала и се получи.Сега и двете ми деца си хапват порядъчно и с желание.Само дето на момчето ми съм "убила" желанието за експерименти и трудно опитва нови вкусове, но не се отказвам...

# 5 4 фев. 2009, 17:17 ч.

Мнения: 1 547

Добре, elish, а встрани от храненето как стоят нещата - детето ти весело ли е, общително ли е, лесно ли контактува? Като отидете на гости яде ли, на заведение храни ли се повече? Чисто медицински всичко наред ли е? Ти лично обяснявала ли си и физиологичната нужда от храна и какво се случва, ако тя не се удовлетворява?

# 6 4 фев. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 372

За обясняването съм обяснявала, това не спирам да го правя..
Независимо дали е в нас, на гости или на заведение, проблема е един и същи, яде само определени неща.
Чисто медицински, освен чести инфекции - нос, очи, гърло, един да е болен, тя е следващата, други сериозни проблеми няма.
Не е много общително дете, в началото в непозната компания не говори, мълчи, след което като ги поопознае не може да й се затвори устата. не споделя много, трябва винаги аз да я предразполагам за това и нещата се получават, но сама инициатива да сподели нещо - рядко. Доста умно и добре развито за възрастта си дете е, знае повече от повечето деца на нейната възраст, така казват и учителите.
Незнам какво й се върти в главичката Simple Smile

# 7 4 фев. 2009, 20:27 ч.

Мнения: 868

Уау, то какво друго да добави човек след лекцията на залаба-what-ever, произнесена от висок и недостигаем подиум на... стига, че ще я стигна по красноречие и по извисено възмущение.

Това, че майките са виновни когато имат гледачки, работят, или че изобщо майките си позволяват да имат друга мисъл освен за готвене и сервиране на храна е абсурдна теза. Става дума за дете на 6 години! Елиш, детето ти не е единствено. Дори е нормално. Ако имат избор между пържени филии или зеленчуци, повечето деца ще изберат тестените продукти. Ако имат избор между плод или солети, много деца ще посегнат към солети за закуска.

Ще ти трябва време, наистина, но въвеждай здравословните опции за всички в семейството (и надявам се, татко или баба или който там е в картината да са твърдо на твоя страна). С други думи, правилата трябва да се еднакви за всички и да се контролират от всички. Ако имаш гледачка, тя трябва да спазва строго твоите правила!

Сервирай каквото мислиш е здравословно за цялото семейство, и ако детето отказва да яде, не му се дава алтернатива. Опитай поне известно време. Може и да продължаваш да обясняваш за витамините и здравето или да намерите книжка/филмче на тая тема. Може дори при следващата визита при педиатър да го/я помолиш да спомене за ползата от плодове и зеленчуци.

Моето е доста по-малко, и когато отказва зеленчуци или плодове, му обяснявам как заекът от Мечо Пух специално ги е брал от градината Simple Smile

Не винаги работи, но по-често да, отколкото не. Понякога говорим за цветовете на плодовете и какви витамини са свързани с кой цвят. Освен това съм забелязала, че детето яде плодове ако цялото семейство ядем плодове заедно.

Някои еволюционни психолози обясняват, че децата не искат да ядат зеленикави на цвят зеленчуци и плодове, защото за нашите пра-пра-деди това е било знак за нещо неузряло или дори опасно. А за ранните човеци захар е била много важна и трудно-откриваема тогава! Децата понякога носят тоя древен инстикт. Опитай с плодове и зеленчуци с ярки, топли цветове: ярко червено, оранжево, т.н.

Ако ядете в ресторанти често, избирайте такива, които предлагат здравословни храни (трудно е, но възможно).

Търпение! Пожелавам ти успех! (И не се чуствай толкова виновна Peace

)

Аз не мисля, че психолог е наложителен, но ако наистина търсиш, дано намериш някой добър (бягай от тези, които размахват пръсти Wink

P.S. А ето и линк към популяризирана интерпретация на изследване върху връзката между гени и предпочитание към храни. Разбира се, както винаги, аз мисля, че гени и среда действат заедно при възпитание, така че не се отказвай http://nutrition.about.com/od/nutritionforchildren/a/bitterstudy.htm

Последна редакция: ср, 04 фев 2009, 22:01 от Pixie

# 8 4 фев. 2009, 21:53 ч.

Мнения: 4 605

записвам се че мн интересна станала тази тема
аз намерих решение - слагам го да яде като гледа детски филми, клипове , снимки
само така яде супи и готвено иначе ще кара само на болкуци

# 9 4 фев. 2009, 23:18 ч.

Мнения: 3 034

при нас проблемът /ако може да се каже, че това е 'проблем'/ е, че девойките предпочитат кухнята на баба. т.е. при нея ядат като гладни сомалийчета, а в къщи се държат като преситени мачета.
донякъде е обяснимо - и аз предпочитах на баба ми манджите, макар че майка ми винаги е готвела вкусно.
обаче лошото е, че те не стоят при баба си толкова често. в повечето време са си в къщи.
и явно моята кухня не им е от най-любимите. но никога не ги карам да ядат нещо, за което са казали, че не им харесва. за да знаят, обаче, дали им харесва - трябва да го пробват. и ако тогава пак не им хареса, ги оставям.
защото е имало случаи да се подведат по външния вид, а като хапнат да се окаже, че то видиш ли било вкусно, освен грозно.

# 10 6 фев. 2009, 01:37 ч.

През девет земи в десета
Мнения: 2 001

Записвам се да следя темата,имам си един племеник със същия проблем Confused

# 11 6 фев. 2009, 04:59 ч.

usa
Мнения: 2 113

а не допускате ли, че на детето може наистина да не му харесват повечето храни? че са му неприятни на вкус и мирис? че всъщност няма нужда от голямо разнообразие на храни?
моят син също се прехранва предимно с хляб и хлебни производни, мляко и млечни производни, от плодовете яде само ягоди, ябълки и банани, зеленчуци чат-пат единствено на супа, пиле и риба, яйца. след като преди около половин година по мое предложение и с негово желание опита диня и броколи и повърна, реших, че е излишно да го малтретирам. ние ядем разнообразно, не крием храната, когато иска може да посегне и да опита каквото иска. когато реши сам, аз разговори за храна избягвам вече да водя.

Последна редакция: пт, 06 фев 2009, 07:17 от миз

# 12 8 фев. 2009, 03:27 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: elish в ср, 04 фев 2009, 17:10

zalabalada,
Много ти благодаря за изчерпателния отговор Simple Smile

Сега обвиняващите те и упрекващи ги зарежи! Хорските уста не можеш заключи.
Дори да е семеен модел злоядството(да го наречем), възможно и да има принос тъгата от раздялата между родителите...., но не психологизирай различието на детето ти и"затрудненията", свързани с него!...

Аз не ти препоръчвам психолог, макар да имам професионални компетенции в тази сфера- могат да се направят бели и наистина се вменява посланието:"Ти си болна!"...
Аз бях чувствителна към това, че детето не остава гладно за себе си- просто яде различни количества и неща от общоприетите... Ние всички сме различни и всеки е уникален! Нейните норми не е необходимо да съвпадат с общоприетите....

Имам братовчедка (над 40-те)- никога в живота си не е яла сирене и домати и твърди, че са гадни-.Децата й са възприели същото -без изобщо да опитат.

А дъщерите (вече студентки) на моя приятелка израснаха само с филийки- намазани с олио, маргарин и поръсени с шарена сол...

Та спи (обичам грешките на езика и не ги поправям , защото те според Фройд и не само назовават точно нещата)...Та ПРЕСПИ своята тревожност и чувство за вина и остави детето си да следва и задоволява своите потребности... Peace

Много е вероятно затормозяващия околните начин на хранене да е неговото детско "изобретение" да печели внимание! Hug

Сигурна съм, че детето не изглежда мършаво и хилаво (слабо е различно от тези понятия) , въпреки честите си боледувания! Нали?

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 03:46 от Venecias

# 13 8 фев. 2009, 03:50 ч.

космополитно
Мнения: 941

Цитат на: elish в ср, 04 фев 2009, 18:21

...чести инфекции - нос, очи, гърло, един да е болен, тя е следващата, други сериозни проблеми няма.

А, сетих се купи й и се опитайте да изпие 1 опоковса детски сироп с име- FOR KIDS, скъпичък е но много мобилизира имунната система! На растителна основа е и няма противопоказания. Плюс това има цяла гама от тази серия, та виж може да има и друг подходящ за Вашия случай!? Thinking

# 14 8 фев. 2009, 10:47 ч.

Мнения: 678

Ади също изпи една опакповка FOR KIDS,но пак сме болни,след 10 дни ще взема още едно шише.
За апетита не мога да кажа дали се е повишил,тъй като тя си го има в повече.Но за съставката Гинко билоба съм очарована,започна много да запомня песнички и стихчета.

# 15 8 фев. 2009, 13:31 ч.

Мнения: 428

само да се запиша,че ми е интересна

# 16 15 фев. 2009, 23:26 ч.

Мнения: 19 332

Храната в училищния стол може наистина да не й е вкусна. Пробвала ли си да смесваш любимите й неща с нещо, което искаш да изяде?
Примерно правиш зелена салата с нарязани моркови, чушки и краставици. Острани украсяваш с навити лентички шунка или пуешко и малки кръгчета от франзела. Казваш, че е някаква страхотна рецепта, взета от някой, който тя харесва.
Също украсени сандвичи със зеленчуци, месо, сирене. Ако внасяш по 1 нов продукт към тези, които харесва, може да й е по-лесно да го възприеме. Примерно да пробваш филийката вместо да я пържиш, да я изпечеш с мазнина в тавичка. И така бавно да променяш.
Твърде възможно е и вашата раздяла да й е оказала влияние. А твоите отношения с детето какви са? Възможно ли е да се бунтува за нещо или да те обвинява...Според мен може да говориш с психолог, без да водиш детето.

Спомням си като малка, че се водех за злоядо дете. Баба ми правеше пилешка супа и вадеше част от пилето, защото беше много за супата. Винаги ми настояваха да ям това безвкусно варено пиле, защото е полезно Sick

Като се сетя и сега още тръпки ме побиват. Доскоро не понасях никакво пилешко, нито супата.

Моята щерка е малка още и успявам да приложа номера с колко много моркови яде Зайо, в книжките винаги наблягам, ако има нарисуван плод или зеленчук.

# 17 16 фев. 2009, 11:03 ч.

Мнения: 636

И моите не искат да се хранят. Не насилвам, не се правя на маймуна. Не ги ангажирам в готвенето, нито им правя интересни сандвичи и оригинални салати, за да им привличам вниманието. Мисля, че ще го израстат. Баби не ги гледат въобще. Никога не задълбавам на тема храна. В детската градина не искал да се храни, а учителките се опитвали да го насилват. Поговорих с тях и им казах никога, никога да не го карат да яде, както аз никога не правя.

Ние с баща им сме слаби, а защо сме такива - защото храната не е от първостепенно значение за нас. На мои познати, които са доста пълни децата им имат невероятен апетит и похапват като за възрастен човек. А това разбира се, означава че и те ще бъдат дебели, започва се от детството.

За мен храната не е удоволствие и никога не е било. Храня се, за да съм жива. Понякога в 3-4 хапвам за първи път, за да не припадна. Моето е крайност, но пък не разбирам и случаите, когато храната се превръща в едно от най-големите удоволствия. Това е признак, че липсват други неща ...

Elish, пишеш, че не спираш да обясняваш. Да ти кажа честно, и ако на мен постоянно ми обясняват и аз няма да ям.

# 18 16 фев. 2009, 15:22 ч.

Мнения: 188

И ние сме в отбора на имащите проблем с храненето. Дъщеря ми се храни изключително еднообразно - хляб, принцеси, баници, яйца, ориз, макарони, риба. Рядко хапва банан, мандарина, ягоди. Много храни изобщо не е вкусвала, за да разбере дали наистина й харесва или не. Така е от много малка. Опитвала съм и с добро и с лошо, насила не става.
Аз също смятам,че проблема е от психологически характер. От както е тръгнала на градина не е яла там нищо друго освен хляб. Отначало госпожите се опитали да я накарат да яде, но тя отказала. Предупредила съм ги да не я насилват и въпреки това почти всяка сутрин Вики ме моли да кажа на госпожите,че тя няма да яде или твърдо ми заявява: Аз днес няма да ям!
Старая се да не говоря непрекъснато за това как задължително трябва да яде и плодове и зеленчуци, въпреки че доста често боледува и аз самата смятам,че това идва отчасти и от еднообразната храна.

# 19 16 фев. 2009, 19:37 ч.

Мнения: 1 567

Цитат на: elish в ср, 04 фев 2009, 14:30

Здравейте!
Дъщеря ми е на 6 години и не яде почти нищо.

Имах този проблем. Отдавна. Със синът ми. Адски капризен на тема храна.
Всичко отмина с навлизането в пуберитета. Хормоните се развихриха и ... започна да лапа като хала.
И сега има храни, гозби, които не ще и да помирише. Е, примирих се и когато ги готвя, за него винаги приготвям нещо различно. В гамата на "гадните" ястия са .. newsm78

мусака, лазаня, макарони с кайма, пържените картофи... А де? Странно, но...не ги яде. Предпичита пържени яйца или филия със шунка...
Всеки си има вкус.

# 20 16 фев. 2009, 21:13 ч.

София
Мнения: 6 477

Аз бях злояда някога и няма да заравя "гадостите", които е трябвало да ям...заспивала съм с храна в бузата..и само защото обичах ограничен кръг неща....С времето всичко се промени, но непрестанното натякване колко съм слаба, занчи болна и гонитбата с филии, намазани с какво ли не доведоха до момент, в който апетита ми се нормализира, никой не го отчете до мига, в който започнах да преяждам....и в следмащите 25 години водя безуспешна битка с избишните килограми! Дъщеря ми също е злояда, но аз съм я оставила - колкото и каквото иска. Сега филмчето Мързелград я научи да яде ябълки в добри количества и така...майка ми я научи да яде разни плодове и нерядко вечеря точно плодове и си е съвсем добре - жизенена и здрава!

# 21 7 март 2009, 23:51 ч.

Мнения: 2 757

Никакви украси не помагат, когато на детето една храна му е гадна. Ако е както казваш едва ли детето ти има психологически проблем ако никой никога не го е насилвал и заплашвал да яде. Имам 3 такива деца и те разбирам, че се притесняваш, че детето ти не яде като другите. Но ако това не му пречи на развитието и здравето притесненията ти са безсмислени и са насадени от хората около нас и от много четене и вглеждане в децата ни.
Не си виновна ти, че детето ти е злоядо. Самият факт, че моите деца също ядат само хляб и краставици е красноречив. Моите ядат и паста, варени картофи и бял ориз всичко това без сол и без нищо. Демек безвкусни храни. Явно наистина рецепторите им или са повече или са по чувствителни или нещо има, физическа причина в детето, а не в теб.
Ще прояде като му дойде времето. Знам, че не върви точно аз да давам акъл, щото имам същия проблем. Но още по малко върви да дават акъл хора, които не са го имали никога и поради това не го и разбират. Както този пост със съвета за украсяването примерно и слагането на различни неща на куп. Моите деца при това положение старателно с пръстчета си пробират, което си им харесва и останалото така си остава. При някои деца украсата може и да работи, но при тях или проблемът не е толкова голям или просто е по различен Peace

# 22 8 март 2009, 00:55 ч.

Мнения: 2 818

Пробвали ли сте хомеопатия?

Щом не й харесва обяда, може да си носи от вкъщи, като я оставиш сама да си го приготви.

# 23 8 март 2009, 01:45 ч.

Мнения: 1 817

И аз ще се запиша
Големият ми син беше доста злояд. И сега е, но има светлинка в тунела.
Яде точно определени неща. Добре, че яде готвено. Верно 5-6 неща, но постепенно се увеличава асортимента. Месо НЕ яде.
Моята хитрост беше следната: Да му предлагам храни, които уж не обича, но в момент, когато е многоого изморен и гладен. Казвам му само да опита и се правя на разсеяна Laughing

.. и така се получава. Wink

Сега е 1 клас и като се върне от уч-ще е моментът е подходящ. Издебнах го. Радвам се, че се получи.

# 24 8 март 2009, 10:49 ч.

София
Мнения: 12 375

Здравей, elish ! Въпреки другите отговори на въпроса ти смятам, че посещението при психолог е отговорно решение. Може да няма нищо, но няма и причина да бягаме от психолозите като дявол от тамян. Това че човек отива при такъв специалист не означава, че е психично болен, а е нормално колкото да се отиде на зъболекар. Това са линкове към две теми, които могат да те ориентират при избора на специалист:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.315

Специалиста ще прецени дали се касае за проблем от психологическо естество или просто за дете със специални предпочитания към храната. Споменаваш развод или раздяла със съпруга, а това е сериозна причина за реакция от страна на детето. Дори и преди раздялата може да е реагирало, защото децата са много чувствителни и не могат да кажат "Чувствам се виновен", а реагират с поведението. Естествено, мисля че родителите винаги даваме най- доброто, на което сме способни, но и ние сме просто хора със своите преживявания и проблеми и не можем да станем свръхчовеци, за да не травмираме никога децата си . Няма смисъл да се обвиняваме, защото това може да ни попречи да откриваме и поправяме грешките си. А всички правим грешки. Постоянно. Hug

# 25 8 март 2009, 11:50 ч.

Мнения: 2 757

Лично на мен ми писна за всяко нещо в този клуб да ме пращат на психолог. Не знам каква е тази тенденция, мода ли е, загриженост за прехраната на психолозите ли е... Най интересното е, че мнозинството от пращащите народа на психолог никога не са посещавали такъв, ясно защото са убедени, че самите те нямат нужда от такъв. Ама за другите знаят, че трябва да посетят Thinking

само за снимка , ти всякакви храни ли харесваш ? Едва ли. Ама няма да идеш на психолог понеже нещо не ти е вкусно нали. На детето просто повече неща не са му вкусни. Все пак яде нещо, не е съвсем да отказва храна да кажеш, че може да е в знак на протест относно развода примерно. Питала ли си порастнали бивши злояди деца защо не са яли. Аз съм и са ми казвали,че просто не са гладни. Това, че не ти се отделят стомашни сокове за да предизвикат глад обикновено не значи, че имаш психологичен проблем.
Оня ден една спецка ме прати на психолог понеже съм изнервена от децата си. А съм изнервена, защото първо, са много дразнещи и натоварващи психически и физически и второ защото не спя и съм адски уморена. Да съм изнервена е естествена и нормална реакция на ненормални условия на живот, а не психилогичен проблем. Да вземе да ме остави да се наспя и да ми погледа децата па после да видим дали ще ме праща на психолог. Почувства се доста глупаво като и казах, че имама нужда от сън и да остана сама със себе си поне за малко, а не от психолог, но разбира се съгласи с мен. И съответно препоръча психолог за детето ми. Като че ли се чуди само как да им намери пациенти на тия специалисти.

# 26 8 март 2009, 12:26 ч.

София
Мнения: 12 375

NikiFin Естествено, че не харесвам всякаква и храна и почти всеки човек си има предпочитания. Не казвам, че детето има проблем, но майката пита за психолог и аз отговарям на молбата и с координати на такива. Това е форум и дори да бях психолог, а не съм, не бих могла да от тук кажа дали детето има проблем или не. Не виждам защо след като майката би искала да се види със специалист да не го направи, за да е по- спокойна?

Не всяка нервност и не всеки проблем може да се отнесе към психолог или лекар. А и ти не се обиждай ако ти препоръчват психолог, защото в България може и да е скандална подобна препоръка, но в други страни, като тази в която живееш, това е нещо съвсем нормално като посещението при зъболекар. Та ако някой го боли зъб ще му се препоръча зъболекар, а ако е нервен психолог. Без задни мисли. Wink

Да не говорим, че в по- северните страни са толкова студени и затворени, толкова неспособни да реагират естествено на емоциите си, че определено повечето имат нужда от такъв специалист, за да влязат в норма. Нормално и на тях ти, и децата ти да им се струвате прекалено експресивни, нервни и дори истерични, защото сте с по- южен произход. В Испания и Португалия могат да ви сметнат за студени и затворени. Колкото и света да е станал село почти никой не е готов да приеме за нормални различията в културата и темперамента на отделните нации. Hug

# 27 8 март 2009, 12:52 ч.

Мнения: 2 757

само за снимка , не се обиждам изобщо. Но ме дразни това, че не мисли като говори, а кара по инерция. Като не знае какъв съвет да даде и айде на психолог. Аз нямам време до кенефа да ида, камо ли на психолог да се помъкна да ми прави терапии през което време кой ще гледа децата не е ясно. Необмислени и повърхностни приказки ме дразнят, това е. Освен това тя никога не ме е виждала да проявявам изнервеност. Пред нея винаги съм най спокойният човек на света. Чак си мисля, че не ми е повярвала, че съм адски изнервена, защото от всичките минимум 20 срещи с нея не съм и дала шанс да забелечи и частица от южния ми темперамент. Жената просто си приказва колко да не заспи, нали заплата трябва да вземе за нещо.
Мен не ме притеснява ходене то на психолог или психиатър. Ходила съм, когато съм преценила, че имам нужда и нямам проблем да си го призная нито пред себе си нито пред другите, че съм имала такива нужди. За разлика от много хора, за които е срам и позор да посетят такъв специалист

# 28 8 март 2009, 12:58 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Високопарни речи Crazy

на човек, гледащ и анализиращ от страни...
Ама ако сте минали лично през злоядо дете, друго щеше да е.
... както и да е... Писала съм 1000 пъти по теми за злоядства. Не ми се пише 1001-ви път.
Наистина пуберството помага отчасти. За жалост, понякога психиката на родителя не издържа до тогава.
Елиш - дано твоята да издържи още някоя и друга година. На финала си Hug

# 29 8 март 2009, 13:26 ч.

Мнения: 553

поста с ненасилието е чудесен и провилен сам по себе си... в общия случай но какато обикновено докато не ти доъде до главатити изглежда лесно
е не винаги е така:
моя големия син е голе долу същата картинка, аз също не го насилвам но също търсех причините и такива може да има съвсем обекнивни
баща му и баба му макар и да не са капризни също отбягват определени храни и се оказа че има насмледственост която оказва влияние- а по-точно недостатъчно првоизводство на ензимите които обработват мазнините. резултата: ако яде мазно но му остава в стомаха за ферментира, дразни червата става му тежко. трябва да си идиот за да не направиш връзката и да започнеш да отбягваш всичко мазно с времето. и какаво остава- сладките неща. намалих му сладкото и като не може да усвоява мазно започна да гори белтъчините, започна да дъха на ацетон, такива неща...
в този случай помагат препарати които достовят такива ензими- примерно мезимфорте, но психологическата бариера е вече факт и трудно ще се преодолее...
втори проблем този път с мен: аз практически никога не изпитвам глад- оказа се че имама прегъната жлъчка, отделя се по-малко сокове и чувството за глад което другите хора изпитват- при мен го няма- усещам чак като ми прилошее от глад и като почне да ми става лошо- но тогава вече съм прегладняла и предпочитам да изпия нещо много сладко, не съм в съсътояние в този момент да се нахраня нормално- спасението- хранене в определени часове, макар че не се чувствам гладна..
нещата не са винаги черно-бели.

моя съвет е да й даваш да яде колкото иска от нещата които яде, за да пребориш психологическата бариера към храната, да се консултираш с еднокринолог да се изследва дали няма някакава ензимна недостатъчност и евентуално как да се елиминира тя.
друга причина за неяденето може да енякакава хранителна алергия която обаче се изразява пасивно, не с обриви, а с нещо скрито което обаче затормозва организма. знаеш ли че има хранителни алергии/най-често не към самите храни а към консервантите в тях, което обяснява избягването на много и различни храни привидно без връзка между тях/ които водят до депресия, и други такива екзотични реакции, без нито един от обичайните симптоми за алергия...

едно е сигурно детето ти дества логично и последователно- но е трудно да се види логиката на дествията му. мозъкът е много подценяван по отношение на храненето, и нехаресването на определени храни и това че ти се прияжда нещо е продукт на "статистика" която мозъкът си води за храните и кака се отразяват на тялото му още от първия ден.
по въпроса за миризмите- те дават много подробна информация на мозъка за състава на храната, затова детето толковареагира на тях.

въвъ връзка с постинга за хилядите рецептори... хубаво казано но нее вярно- те имат ПЪРВО пзнавателна и ЗАЩИТНА ФУНКЦИЯ а не са там за да си доставяме удоволствие.

опита да разбереш защо точно детето не яде нещо, като те чета много ми прилича детето ти да не може да усвоява някоя честа съставка в храните, примерно мазнини някакви или да има алергия към някой често срещан консервант и резултатъ да е цялостно неразположение след консумацията им, без конкретен симптом , за който детето да ти се оплаче като болка обрив и т.н.

# 30 8 март 2009, 13:34 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: Шани в нд, 08 мар 2009, 12:58

Високопарни речи Crazy

на човек, гледащ и анализиращ от страни...
Ама ако сте минали лично през злоядо дете, друго щеше да е.
... както и да е...

Не мога да разбера на какво дължа подобни коментари.

# 31 8 март 2009, 14:02 ч.

Мнения: 553

Цитат на: само за снимка в нд, 08 мар 2009, 13:34

Цитат на: Шани в нд, 08 мар 2009, 12:58

Високопарни речи Crazy

Не мога да разбера на какво дължа подобни коментари.

може би категоричността с която "омаловажаваш" проблема и предлагаш "универсално лекарство" да се приема като надменност и неуважение към проблемите на другите, подценяване на сериозността им и т.н., но все пак е било взето предвид че не е нарочно а поради несблъскване лично с такъв проблем, и неспособност да си представиш и неразбиране колко може той да се задълбочи и излезе извън контрол. Иначе можеха да бъдат много по-рязки в изказа си.

не е вярно например че няма нормален човек, който ако има достъп до храна да умре от глад. булимията и анорексията могат да убият човек и дори само 6 годишните не са имунизирани от тях... ако детето е впечатлително и в родата/семейството или в детската градина има някой дебел човек от контакта с когото то се е отвратило и е решило че на всяка цена няма да надебелее ето ти проблем. Ето ти пример: на около 4-5г изключително много ме отвращаваха начервените целувки на приятелките на баба ми, до степен че дори и сега на над 30 години дори само идеята за червило ми е противна. ако яденето или последиците от него ме бяха отвратили толкова и толкова тотално - досега да съм умряла от глад, /е отврати ме попарата и дори на децата си които видимо я обичат предложена от друг не мога да я дам- подвига ми се само като я видя/
а да оставиш една булимичка или анорексичка на самотек е все едно да й подпишеш смъртната присъда например

не ме разбирай погрешно не те съдя, дори не те опреквам, просто се опитвам да ти обясня гледната точка родила коментарите от които си се почувствала неоправдано засегната.

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 14:11 от oceanid

# 32 8 март 2009, 14:19 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: oceanid в нд, 08 мар 2009, 14:02

Цитат на: само за снимка в нд, 08 мар 2009, 13:34

Цитат на: Шани в нд, 08 мар 2009, 12:58

Високопарни речи Crazy

Не мога да разбера на какво дължа подобни коментари.

Къде омаловажавам проблема? Жената е поискала координати на психолог и и пускам линк към такива тук във форума. Изобщо не съм си позволила да коментирам проблема с храненето, защото не съм специалист. Явно ме бъркаш с някой. newsm78

Ако не е така, наистина, моля да цитираш думите, с които омаловажавам проблема и се предлагам каквото и да е лекарство. Хранителните разстройства са сериозен проблем и не ми е хрумвало да ги омаловажавам. Вярвам, че е станала грешка.

# 33 8 март 2009, 14:41 ч.

Мнения: 553

може ида е станала грешка, може репликата към тебе да е била всъщност за друг, просто такава реакция която цитираш обикновено е провокирана от това че някой е приел казаното по начина по който съм описала. и резулатата е едно безсмислено противопоставяне между две загрижени и желаещи да помогнат добри жени...
написаното не приемай лично към тебе, говорех принципно че кото ти е отговорил така най-вероятно е възприел така както съм описала написаното от теб /или по погрешка от няко друг/
опитах се да предотвратя развихрянето на конфронтацията, но честно казано не съм следила стриктно никовете и може и да визирам написаното от друга мама по погрешка и заради реакцията към теб да съмго свързала с теб
ако е така се извинявам и какато казах не нападам и не упреквам, не е нищо лично

а ти защо отнесе тази реплика към себе си?!? изчетох цялата тема и не бих я отнесла изобщо към твоите постинги честно казано
явно съм припознала отговора, който цитираш ти, като такъв към постинга на залабалада като съм отговорила... защото той би го предизвикал с най-голяма вероятност, и не съм обърнала достатъчно внимание чий е ника Embarassed

но не се отричам от съдържанието му, просто не си ти адресата нито на моя нито на поста който ти цитираш според мен Hug

Последна редакция: нд, 08 мар 2009, 14:50 от oceanid

# 34 8 март 2009, 15:19 ч.

София
Мнения: 12 375

oceanid Благодаря за уточнението! Hug

Няма конфликт, но Шани си позволи груби коментари адресирани към изказалите се в темата, а в това число влизат и моите постове, и тези на други хора, които са добронамерени и оказват някакъв вид подкрепа. Ако някой или някои са я провокирали е добре да насочи коментарите си конкретно към тях.
Извинявам се, че разводних темата. Embarassed

# 35 10 март 2009, 17:21 ч.

Мнения: 372

Благодаря на всички!
Майките със същите проблеми ме поуспокоиха малко, че нещата може и да се оправят към пубертета и че не е задължително да са свързани с проблеми.
Иначе за психолог не съм взела още решение, за сега се боря сама, но това което ме притеснява е да не се задълбочи проблема /има достатъчно примери за болемии, анорексии и подобни/ и после няма да си го простя.
За сега мисля да изчакам още малко, да видим - има напредък, онзи ден успях да и дам маруля от една салата, без да се усети, мрънкаше че не иска, но явно й хареса и започна да си взима сама, когато не я гледам. Simple Smile

Поисках да й давам и храна от вкъщи за в училище, но отказа и това - щяла да яде насила, нищо че й се повръщало.
Мисля, че е нормално да се притесняваме за всичко свързано с децата ни.

# 36 10 март 2009, 23:15 ч.

Мнения: 553

моя големия син много се влияе от вида на храната, беквално се храни с очи, и ако не му хареса на вид може само по тази причина и цял ден нищо да не яде. и при това положение му вярвам като ми казва че му се гади от вида на храната

обаче... именно вида на едни сандвичи на тост взе че му хареса а те са с шунка топено сирене, домат краставица и пържени картофки, и в това положение предпочитам да изяжда по един такъв по пътя, ако и да не ми е първи в листата отколкото нищо или да е с "убеждаване", 1-2-3 пъти в седмицата това обядва, и поне не психясваме. и е за отбелязване че от пържените картофи като сам си ги е поръчал не го боли коремът, от комбинацията кетчуп- домат - същооо, и за себе си съм убедена че всичко е на психологическа основа при него. дано като го тресне пубертета да прояде по-нормално /нали тогава ще си има други грижи, дано храната да се измести от центъра на събитията/

по едно време го водех след училище в тропс къщата, за да може да си избере, какавото му хареса на момента, и също имаше ефект. ако е възможно и приемливо за вас, можеш да пробваш и това: в този тип закусвални има голям избор, дори и само салата илил само десерт да си избира пак ще е напредък, пък и се стараят порциите да имат търговски вид,

# 37 11 март 2009, 09:31 ч.

Мнения: 2 757

oceanid, аз не вярвам изобщо да го боли корем. Лъже, защото е видял, че номера с болежките минава.
На сестра ми сина се оплакваше от главоболие от време на време. Дете на 5 годинки. Не можеше да спи, па унил па.... Сестра ми се беше уплашила и го заведе на лекар. Лекарката директно и казала, че децата често си измислят че ги боли това и онова с манипулативна цел и че е сигурна, че на Йоан му няма нищо. Сега не знам дали наистина е така и детето лъже, но съм забелязала, че както си го боли глава изведнъж му минава и започва да си се държи нормално и с настроение. Но като го питаш си продължава да твърди по инерция, че го боли, а то просто си личи, че не е така. И щерка и като тръгнеше на детска и почваше веднага да я боли корем. И заплашва директно, че ще реве. Правеше го доста време, ама явно и писна. Оня ден ми вика Аз вече не рева на детската. И аз я попитах Защо, да не би да не ти обръщат внимание и ти е писнало да ревеш. И тя каза Да Laughing

Всъщност интересно ми е порастнали злояди деца със стомашни оплаквания сега като си спомнят злоядото детство дали си спомнят и болката в стомаха Wink

# 38 11 март 2009, 15:28 ч.

Мнения: 553

хаххаааа
ами аз според баба ми която ме е гледала първите 3 години съм била ужасно злоядо дете, с триста зора 5-6 лъжички била успявала да ме накра да изям. но понеже и характер не ми е липсвал та съм карала през просото никакви такива "боли ме корема" като може направо "няма да ям" затова пък от онези времена ми е останала непоносимост към попара и всякакви манджи дробени с хляб - просто няма начин да ги хапна!!!
аз лично се помня като много ящно дете... когато аз си решавах кога и колко да ям и си ги купувах закуските в училище или след плуване. не беше за вярване какви количества изяждах, особено като ме тресна пубуртета

# 39 12 март 2009, 17:07 ч.

Мнения: 112

Моят син е на 4г. и яде основно сандвичи, пици, макарони, спагети и в общи линии тези неща.
Никога не е опитвал плод, от зеленчуците само краставица и то, като по-малък, сега и нея не я иска. Само, като види портокали, мандарини, ябълки и др.подобни измити и сложени на масата, запушва си носа,започва да реве и изобщо не влиза в трапезарията. Реагира по подобен начин и към салатите. Правили сме фрешове, цедим ги през марля, слагаме вътре захар, какви ли не варианти е не и не. Опитвали сме варианта с Фанта и фреш от портокал - 50/50 и така усети вкуса на плода и не ги пи.
Вчера бях приятно изненадана, че в детската е опитал ябълка, ееее голямо постижение.
Надявам се малко по малко да започнем да се храним по разнообразно
Ами това е и аз да споделя.

# 40 12 март 2009, 17:30 ч.

Мнения: X

Здравейте!
Благодаря за полезната тема!
Значи не е само при нас този проблем!
Моята дъщеря е на 6,5 г, яде сандвичи, банички, попара, кремчета нишесте, салам, сирене, банани, понякога ябълки, обича варено жито.... Май че това е. В детската градина години наред отказваше да се храни с друго, освен с хляб и шарена сол или конфитюр. Едва от миналата година реши да хапва и супи и плодове в градината. Но вкъщи отказва.
Тя също преживя раздяла с баща си преди четири години.. Сега ни предстои да заживеем самостоятелно с нея и втория й татко и се надявам като сме самички и взема мерки, да прояде. Ще се възползвам от вашите съвети Hug

.

И едно мнение за детския психолог - може само да е от полза! Тя имаше нощни кошмари, напишкваше се - и двете неща вече стават по-рядко. Просто психолога много може да помогне и да даде насоки как да се държим с детето, за да му помогнем да преодолее различни проблеми. Ние и детето всъщност правим промяната, той само подпомага и насочва.

# 41 13 март 2009, 11:48 ч.

Варна
Мнения: 2 097

Здравейте!
Темата наистина е много полезна. Peace

Ще я следя с интерес.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Много предпазливо дете

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Причина:

Причина: