проблем с храненето при 6 годишно дете и съвет за добър детски психолог

Не мога да разбера на какво дължа подобни коментари. 

може би категоричността с която "омаловажаваш" проблема и предлагаш "универсално лекарство" да се приема като надменност и неуважение към проблемите на другите, подценяване на сериозността им и т.н., но все пак е било взето предвид че не е нарочно а поради несблъскване лично с такъв проблем, и неспособност да си представиш и неразбиране колко може той да се задълбочи и излезе извън контрол. Иначе можеха да бъдат много по-рязки в изказа си.

не е вярно например че няма нормален човек, който ако има достъп до храна да умре от глад. булимията и анорексията могат да убият човек и дори само 6 годишните не са имунизирани от тях... ако детето е впечатлително и в родата/семейството или в детската градина има някой дебел човек от контакта с  когото то се е отвратило и е решило че на всяка цена няма да надебелее ето ти проблем. Ето ти пример: на около 4-5г изключително много ме отвращаваха начервените целувки на приятелките на баба ми, до степен че дори и сега на над 30 години дори само идеята за червило ми е противна. ако яденето или последиците от него ме бяха отвратили толкова и толкова тотално - досега да съм умряла от глад, /е отврати ме попарата и дори на децата си които видимо я обичат предложена от друг не мога да я дам- подвига ми се само като я видя/
 а да оставиш една булимичка или анорексичка на самотек е все едно да й подпишеш смъртната присъда например

не ме разбирай погрешно не те съдя, дори не те опреквам, просто се опитвам да ти обясня гледната точка родила коментарите от които си се почувствала неоправдано засегната.
 

Къде омаловажавам проблема? Жената е поискала координати на психолог и и пускам линк към такива тук във форума. Изобщо не съм си позволила да коментирам проблема с храненето, защото не съм специалист. Явно ме бъркаш с някой. Ако не е така, наистина, моля да цитираш думите, с които омаловажавам проблема и се предлагам каквото и да е лекарство. Хранителните разстройства са сериозен проблем и не ми е хрумвало да ги омаловажавам. Вярвам, че е станала грешка.

може ида е станала грешка, може репликата към тебе да е била всъщност за друг, просто такава реакция която цитираш обикновено е провокирана от това че някой е приел казаното по начина по който съм описала. и резулатата е едно безсмислено противопоставяне между две загрижени и желаещи да помогнат добри жени...
написаното не приемай лично към тебе, говорех принципно че кото ти е отговорил така най-вероятно е възприел така както съм описала написаното от теб /или по погрешка от няко друг/ 
опитах се да предотвратя развихрянето на конфронтацията, но честно казано не съм следила стриктно никовете и може и да визирам написаното от друга мама по погрешка и заради реакцията към теб да съмго свързала с теб
ако е така се извинявам и какато казах не нападам и не упреквам, не е нищо лично

а ти защо отнесе тази реплика към себе си?!? изчетох цялата тема и не бих я отнесла изобщо към твоите постинги честно казано
 явно съм припознала отговора, който цитираш ти, като такъв към постинга на залабалада като съм отговорила... защото той би го предизвикал с най-голяма вероятност, и не съм обърнала достатъчно внимание чий е ника 
но не се отричам от съдържанието му, просто не си ти адресата нито на моя нито на поста който ти цитираш според мен 

oceanid Благодаря за уточнението! Няма конфликт, но Шани си позволи груби коментари адресирани към изказалите се в темата, а в това число влизат и моите постове, и тези на други хора, които са добронамерени и оказват някакъв вид подкрепа. Ако някой или някои са я провокирали е добре да насочи коментарите си конкретно към тях.
Извинявам се, че разводних темата.

Благодаря на всички!
Майките със същите проблеми ме поуспокоиха малко, че нещата може и да се оправят към пубертета и че не е задължително да са свързани с проблеми.
Иначе за психолог не съм взела още решение, за сега се боря сама, но това което ме притеснява е да не се задълбочи проблема /има достатъчно примери за болемии, анорексии и подобни/ и после няма да си го простя.
За сега мисля да изчакам още малко, да видим - има напредък, онзи ден успях да и дам маруля от една салата, без да се усети, мрънкаше че не иска, но явно й хареса и започна да си взима сама, когато не я гледам.
Поисках да й давам и храна от вкъщи за в училище, но отказа и това - щяла да яде насила, нищо че й се повръщало.
Мисля, че е нормално да се притесняваме за всичко свързано с децата ни.

моя големия син много се влияе от вида на храната, беквално се храни с очи, и ако не му хареса на вид може само по тази причина и цял ден нищо да не яде. и при това положение му вярвам като ми казва че му се гади от вида на храната

обаче... именно вида на едни сандвичи на тост взе че му хареса а те са с шунка топено сирене, домат краставица  и пържени картофки, и в това положение предпочитам да изяжда по един такъв по пътя, ако и да не ми е първи в листата отколкото нищо или да е с "убеждаване", 1-2-3 пъти в седмицата това обядва, и поне не психясваме. и е за отбелязване че от пържените картофи като сам си ги е поръчал не го боли коремът, от комбинацията кетчуп- домат - същооо, и за себе си съм убедена че всичко е на психологическа основа при него. дано като го тресне пубертета да прояде по-нормално /нали тогава ще си има други грижи, дано храната да се измести от центъра на събитията/

по едно време го водех след училище в тропс къщата, за да може да си избере, какавото му хареса на момента, и също имаше ефект. ако е възможно и приемливо за вас, можеш да пробваш и това: в този тип закусвални има голям избор, дори и само салата илил само десерт да си избира пак ще е напредък, пък и се стараят порциите да имат търговски вид,

oceanid,  аз не вярвам изобщо да го боли корем. Лъже, защото е видял, че номера с болежките минава.
На сестра ми сина се оплакваше от главоболие от време на време. Дете на 5 годинки. Не можеше да спи, па унил па.... Сестра ми се беше уплашила и го заведе на лекар. Лекарката директно и казала, че децата често си измислят че ги боли това и онова с манипулативна цел и че е сигурна, че на Йоан му няма нищо. Сега не знам дали наистина е така и детето лъже, но съм забелязала, че както си го боли глава изведнъж му минава и започва да си се държи нормално и с настроение. Но като го питаш си продължава да твърди по инерция, че го боли, а то просто си личи, че не е така. И щерка и като тръгнеше на детска и почваше веднага да я боли корем. И заплашва директно, че ще реве. Правеше го доста време, ама явно и писна. Оня ден ми вика Аз вече не рева на детската. И аз я попитах Защо, да не би да не ти обръщат внимание и ти е писнало да ревеш. И тя каза Да 
Всъщност интересно ми е порастнали злояди деца със стомашни оплаквания сега като си спомнят злоядото детство дали си спомнят и болката в стомаха 

хаххаааа
ами аз според баба ми която ме е гледала първите 3 години съм била ужасно злоядо дете, с триста зора 5-6 лъжички била успявала да ме накра да изям. но понеже и характер не ми е липсвал та съм карала през просото никакви такива "боли ме корема" като може направо "няма да ям"  затова пък от онези времена ми е останала непоносимост към попара и всякакви манджи дробени с хляб - просто няма начин да ги хапна!!!
аз лично се помня като много ящно дете... когато аз си решавах кога и колко да ям и си ги купувах закуските в училище или след плуване. не беше за вярване какви количества изяждах, особено като ме тресна пубуртета

Моят син е на 4г. и яде основно сандвичи, пици, макарони, спагети и в общи линии тези неща.
Никога не е опитвал плод, от зеленчуците само краставица и то, като по-малък, сега и нея не я иска. Само, като види портокали, мандарини, ябълки и др.подобни измити и сложени на масата, запушва си носа,започва да реве и изобщо не влиза в трапезарията. Реагира по подобен начин и към салатите. Правили сме фрешове, цедим ги през марля, слагаме вътре захар, какви ли не варианти е не и не. Опитвали сме варианта с Фанта и фреш от портокал - 50/50 и така усети вкуса на плода и не ги пи.
Вчера бях приятно изненадана, че в детската е опитал ябълка, ееее голямо постижение.
Надявам се малко по малко да започнем да се храним по разнообразно
Ами това е и аз да споделя.

Здравейте!
Благодаря за полезната тема!
Значи не е само при нас този проблем!
Моята дъщеря е на 6,5 г, яде сандвичи, банички, попара, кремчета нишесте, салам, сирене, банани, понякога ябълки, обича варено жито.... Май че това е. В детската градина години наред отказваше да се храни с друго, освен с хляб и шарена сол или конфитюр. Едва от миналата година реши да хапва и супи и плодове в градината. Но вкъщи отказва.
Тя също преживя раздяла с баща си преди четири години.. Сега ни предстои да заживеем самостоятелно с нея и втория й татко и се надявам като сме самички и взема мерки, да прояде. Ще се възползвам от вашите съвети  .

И едно мнение за детския психолог - може само да е от полза! Тя имаше нощни кошмари, напишкваше се - и двете неща вече стават по-рядко. Просто психолога много може да помогне и да даде насоки как да се държим с детето, за да му помогнем да преодолее различни проблеми. Ние и детето всъщност правим промяната, той само подпомага и насочва.

Здравейте!
Темата наистина е много полезна.  Ще я следя с интерес.