Публикувана: 6 фев. 2009, 19:07 ч.
Последно мнение: 29 юни 2009, 08:10 ч.

Раждане вкъщи - 3

46 528
715
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е темата на дискусиите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е темата на дискусиите във форума?
  
  Темата на дискусиите във форума се върти около домашното раждане, споделянето на лични преживявания, опит и информация, свързана с този процес. Участниците споделят своите истории, изразяват мнения и търсят взаимна подкрепа и насоки относно домашното раждане. Те също така споделят полезни връзки и ресурси.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват лични разкази за домашни раждания, споделяне на полезна информация и ресурси относно раждането и кърменето в обществото.
- Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
  
  Участниците във форума реагираха положително на предложението за поставяне на разкази и връзки в началото. Те изразиха желание да споделят лични истории и полезна информация, като взаимно се подкрепяли и ангажирали с идеята за събиране на ресурси в началото на темата.
- Как реагират участниците във форума на статистиката за домашните раждания във Варненска област?
- Как участниците във форума реагираха на цитата за раждането в линейката?

# 135 15 фев. 2009, 17:29 ч.

Мнения: 391

sipirumi, благодаря за това, и моите мисли горе долу до там са ме довели.

Lady Frost, ето няколко линка които намерих:
http://www.angelfire.com/moon2/jkluchar1995/
http://www.birthtraumaassociation.org.uk/what_is_trauma.htm
http://www.sheilakitzinger.com/ArticlesBySheila/BadBirthHaunts.htm
http://www.mothering.com/discussions/forumdisplay.php?f=502 - форум! Там ще получиш разбиране със сигурност Hug

http://www.tabs.org.nz/pdfdocs/159-168.pdf

heureuse

Цитат на: http://www.birthtraumaassociation.org.uk/what_is_trauma.htm

Women tell us that they are frequently told by their health care professionals that they should try and 'move on' with their lives or that they should just be grateful that they have a healthy baby. Unfortunately, this type of reaction shows a gross misunderstanding of the nature of Post Natal PTSD and may actually exacerbate the feelings of guilt and isolation that women already feel.

# 136 15 фев. 2009, 18:29 ч.

Мнения: 11 508

Искам да върна дискусията малко назад, когато Ескориал попита за депресиите.
Аз изкарах много тежка депресия след първото раждане, като в първите дни след раждането изпитвах абсолютна антипатия към църкащото вързопче в ръцете, което дори не можех да си представя, че е моята дъщеря.
На моменти и сега ме е страх от онези чувства.
Коментирах ги с акушерката си преди последното раждане, а тя ми каза, че е обичайно да се получи така, когато има хормонална дупка. Тя се получава обикновено след първото раждане (след всяко следващо раждане хормоналното равновесие се възстановява много по-бързо и го няма този момент), когато организма на майката претърпява драстични промени и от единия полюс бива запратена на другия като има застой на хормоните и затова се нарича хормонална дупка. При някои тази дупка може да продължи доста дълго и от следродилния блус да се превърне в депресия.
Това обяснява поне при мен нещата как се развиха. Обяснява и привързаността която изпитах към другите две деца веднага след раждането.

# 137 15 фев. 2009, 19:26 ч.

Мнения: 557

Честито и от мен на мамчето, родило в къщи!
Много ще се радвам, ако имаме възможност да прочетем разказче! Ако някой я познава - може да я покани в нашата тема Simple Smile

Честно да си призная, тази нощ много лошо спах заради неприятното чувство, че съм останала неразбрана и още повече - съм наранила някой с коментара си.
И аз съм губила бебе, като съм имала 2 живи и здрави деца и съм чувала коментари...знам, колко е болно...
Наистина не съм искала да съм груба с никой. Радвам се, че Sheila се опитва да ме разбере.

Lady Frost - ние сме тук, за да те подкрепяме, и ако наистина имаш нужда да споделиш - не се колебай. Надали някой ще те осъди за каквото и да било. Болката трябва да се споделя, много съм съгласна с това. Самата аз съм се чувствала неразбрана именно от човека, който съм си мислила, че трябва да ме разбира...надявам се това да не се случва с теб, мила.

Благодаря Ви за споделеното за депресиите. Като се замисля и при мен се получи нещо, за което говорите с първото дете. Веднага след като го родих го сложиха върху мен, а аз си мислех - "вземете го: не знам какво да го правя!"
С второто беше съвсем друго - роди се, те го взеха веднага да го мерят, а аз се разплаках и им казах - къде го водите, защо ми го вземате?
С Карина - роди се и докато не се обърнах да я видя, не ми пукаше сякаш много...но в момента, в който я докоснах - просто ме заля вълна от еуфория. Не ми стигаше устата да се разшири толкова, колкото исках да се усмихна Simple Smile

# 138 15 фев. 2009, 19:31 ч.

Мнения: 340

Чела съм също, че следродилната депресия е по-често срещана в общества където поколенията живеят далече едно от друго. Т.е. помощта от баби (на която толкова често се мръщим в България) е лек срещу родилна депресия. И изобщо явно е важно майката да не е майка 100% от деня си за да може да съхрани индивидуалността си.

# 139 15 фев. 2009, 20:31 ч.

Мнения: 3 869

За депресията, аз четох определинята и при мен (въпреки прекрасното ми раждане, което беше точно както го исках) имаше едно състояние определяно като baby blues - доста по-леко от истинката следродилна депресия. Само че нямаше нищо общо с раждането, а с промянате след него. И не грижите за бебето, а липсата на грижа за мен острана на околните. Понеже иначе съм много бойна мома, много неща правя накуп и сама, имам нетипичен стил на хранене и пр. сякаш хората около мен очакваха както лесно и спокойно си родих, така с бебе в ръка пак да въртя кухнята, да пълня и празня перални и пр. Това най-много ме мъчеше - липсата на възможност да планирам времето си (а бях царица на планирането! Simple Smile

) и съответно да разполагам с него, и глада - буквално си гладувах 2-3 седмици, понеже никой не се наемаш да приготви свежа, подходяща за мен храна Sad

И по този повод свалих още едно кило от тези преди бременността Confused

# 140 15 фев. 2009, 22:29 ч.

Мнения: 5 714

Ей стана ми интересно кое е това мамче. И май май е Мая Wink

. Много се радвам за нея. Страхотно!

Депресии не съм имала след двете раждания. Баби и преди и сега не е имало около мен, все сме си двамата с мъжа ми. Но като се замисля, когато родих Маги, сякаш по- трудно ми беше да осмисля дадени ситуации около отглеждането и грижите за нея. По- трудно ми беше да се справя психически, но за момент. Не мисля, че беше баш депресия.

# 141 15 фев. 2009, 22:41 ч.

Мнения: 7 914

следродилна депресия се опита да ме хвана 2-3 дена след самото раждане, но мисля че с позитивно мислене успях да я подтисна и унищожа Thinking

# 142 16 фев. 2009, 00:24 ч.

Мнения: 3 638

Най-сетне и аз да се разпиша в новата хубава темичка Simple Smile

Първо честито на rikk за прекрасното бебче - наистина е много сладък и усмихнат, какво позитивно пристигане Heart Eyes

Кюбит, честито и на теб, радвам се от сърце Hug

То сега е лесно да се каже, но имах подозрения, много активен беше станал интересът ти към раждането Simple Smile

А пък според статистиките декември е много успешен месец за зачеване, предположения си правя Wink

Желая ти прекрасна бременност!

Тук в Холандия пък четвъртия ден след раждането го наричат "ден на сълзите". Не е бабина деветина, просто и в официалните им информации обясняват този феномен. Явно точно тогава спада нивото на хормоните след раждането и жената се "осъзнава" за първи път. На мен ми беше много чудно как ли пък точно на 4-я ден ще съм тъжна, но наистина точно тогава избухнах в сълзи изведнъж още сутринта, защото реших, че няма да мога да се справя добре и с двете бебета. Въобще всичко ми се струваше много черно... Мъжете също доста често изпитват проблеми след раждането, при тях най-вече свързани с чувство на вина, че не са могли по никакъв начин да помогнат на партньорката си.

# 143 16 фев. 2009, 00:51 ч.

Мнения: 5 714

А да, като каза 4-ти ден се сетих, че ревах като магарица точно тогава вечерта по телефона на мъжа ми. След раждането на Маги. Laughing

Сега ми е смешно. С Ясен не съм плакала.

# 144 16 фев. 2009, 01:04 ч.

Мнения: 6 788

Цитат на: Сиси Боата в нд, 15 фев 2009, 19:31

Аз го усетих това на собствен гръб! Свекито дойде при нас на 5-ия ден от раждането на бебка, в мига в който влезев стаята в болницата , аз просто усетих как нещо нередно се случва, и после като си тръгна, толкова много ревах, просто се побърках и тогава за пръв път се усетих "депресирана". Стоя 2.5 седмици и нямах търпение да си ходи. Отчитам като много груба грешка това и ако беше майка ми с нас, щях да се чувствам много по-спокойна.
Виждам, че говорите за депресията на 3-4 ден, може и това да е било, а не свеки, но все пак държа да отбележа, че самото й появяване ми беше като студен душ. Confused

Взе да ми говори за сокчета, за вода, за захар още на първия половин час ..... #Cussing out

Просто се чувствах много безпомощна. Дори поисках да остана в болницата още един ден, не ми се прибираше вкъщи!! Embarassed

Кюбит, мила, честито на теб! Безпроблемни 9 месеца и един чудесен разказ на финала! Wink

# 145 16 фев. 2009, 03:02 ч.

Мнения: 329

Аз засега (13 дни след раждането), мисля не съм усетила признаци на депресия, ако не счита, че се ядосвам, че къщата не е достатъчно подредена Rolling Eyes

Една от акшерките в болницата обаче подели нещо интересно, а именно, че следродилната депресия се дължи на осъзнати или неосъзнати конфликти от миналото. И понеже раждането е емблематично събитие, което ти преобръща целия живот, човек започва да си прави равносметки и така се стига до въпросната депресия.

Теорията за хормоните също звучи разумно.

Аз не пиша много напоследък, защото бебо не ще да се отдли от мен. Добре сме, кърмим се, гушкаме се и вече проявява характер Laughing

# 146 16 фев. 2009, 04:01 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Влизам само набързо за да спомена един сайт, който открих и има страшно полезна информация и покрепа също, но е на Английски:

http://www.mothering.com/discussions/forumdisplay.php?f=502

# 147 16 фев. 2009, 15:34 ч.

Мнения: 1 266

Баси колко я търсих тази тема, някъде я бях затрила, а вие вече сте на третата! Отивам да чета назад.

Само мернах, че Меги казва, че е гладувала - и аз ъака, направо не знам откъде се вземаше тая кърма Rolling Eyes

# 148 16 фев. 2009, 17:59 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Имам въпрос, вие имате повече опит - живеем на 30 мин от болницата, с линейка 15мин. Това достатъчно близо ли е? При 911 обаждане полиция идва за по-малко от минута, а ЕМТ за минута, знам от опит със сина ми, но ЕМТ имат ли някакъв опит с проблемни раждания? Мисля си за евентуална раптура на матката или за увита пъпна връв. При раптура казват че ти трябват 30мин за да се спаси живота и на двамата, което ми изглежда така - започва болка, обаждаме се на ЕР да подготвят операционната, средно отнема около 10-15 мин затова, а ние на 20 сме там. Така, че това горе-долу съм го измислила.
Но чета за възли, увити пъпна връв и прочие... това разбира ли се при раждането по някакъв начин?
Другият лош вариант може да бъде кървене след раждането, което при мен не вярвам да стане, защото дори с цезаровото не кървих много. За този случай ЕМТ би трябвало да са подготвени да реагират.

# 149 16 фев. 2009, 18:17 ч.

Мнения: 3 869

sipirumi Grinning

номерът е точно да не ги мислиш и планираш тези неща! Мая ще каже повече като се появи, но определено целта на подготовката е да се убедиш сама себе си, че всичко е наред и ще бъде наред. Това е най-крако казано, иначе може с часове да се говори кое и как и като как става това убеждение сам себе си, вярата и пр.

Препоръчани теми

Загубихме малкото вълче.

Има ли смисъл?

Име за бебе от смесен брак.

250
Име за бебето

Съсед провокира кучетата ни

Причина:

Причина: