Публикувана: 6 фев. 2009, 19:07 ч.
Последно мнение: 29 юни 2009, 08:10 ч.

Раждане вкъщи - 3

46 521
715
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е темата на дискусиите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е темата на дискусиите във форума?
  
  Темата на дискусиите във форума се върти около домашното раждане, споделянето на лични преживявания, опит и информация, свързана с този процес. Участниците споделят своите истории, изразяват мнения и търсят взаимна подкрепа и насоки относно домашното раждане. Те също така споделят полезни връзки и ресурси.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват лични разкази за домашни раждания, споделяне на полезна информация и ресурси относно раждането и кърменето в обществото.
- Как участниците във форума реагираха на предложението за поставяне на разкази и връзки на първа страница?
  
  Участниците във форума реагираха положително на предложението за поставяне на разкази и връзки в началото. Те изразиха желание да споделят лични истории и полезна информация, като взаимно се подкрепяли и ангажирали с идеята за събиране на ресурси в началото на темата.
- Как реагират участниците във форума на статистиката за домашните раждания във Варненска област?
- Как участниците във форума реагираха на цитата за раждането в линейката?

# 150 16 фев. 2009, 18:34 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Малко не можах да следя темичката и сега набързо прочетох... Никой тук не ме е обидил, моля за извинение, ако е изглеждало така! Нито пък визирах някого конкретно с думите си. Споделих си разни наблюдения, които съм направила напоследък.
Много съм благодарна, че ви открих и че ми търпите мрънканиците! Hug

Благодаря за линкчетата!

# 151 16 фев. 2009, 19:11 ч.

Мнения: 557

Цитат на: sipirumi в пн, 16 фев 2009, 17:59

...
Но чета за възли, увити пъпна връв и прочие... това разбира ли се при раждането по някакъв начин?
Другият лош вариант може да бъде кървене след раждането, което при мен не вярвам да стане, защото дори с цезаровото не кървих много. За този случай ЕМТ би трябвало да са подготвени да реагират.

sipirumi , Цитирам само това, защото на другите въпроси не мога да ти отговоря от личен опит.
Големия ми син - Мартин се роди с истински възел на пъпната връв. Като се роди и възела се стегна от дърпането на връвта явно при излизането на бебето. Това не е проблем. Просто най-добре да я срежите след това и толкова. Тя така или иначе няма да пулсира в такова състояние.
А Карина се роди с два пъти увита пъпна връв около врата. И то доста стегната. Роди се и аз я чух, че се опитва да проплаче, но по-скоро мрънкаше, отколкото да изплаче хубаво. Тогава се завъртях да я видя и инстинктивно отвих пъпната връв, която даже не се виждаше, че е увита. Карина веднага порозовя и проплака хубаво. Така, че не мисля, че и това е някакъв сериозен проблем.
А за кървене след раждането, силно ти препоръчвам билката Shepherd's Purse на тинктура. Може да вземеш около 20тина капки веднага след раждането и после на всеки 2-3 часа пак по 10тина ако ти се струва, че кървиш много.
Аз взех веднага след раждането 15тина капки за всеки случай и не ми се е налагало да вземам повече след това.

# 152 16 фев. 2009, 19:22 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

sipirumi, ако някой ще ти асистира при раждането, дори връвта да е оплетена, много лесно може да се отплете още при показване на главичката. Бебето трябва леко да се притисне да не тръгва да излиза повече и връвта да не се стяга допълнително. След това пъхаш пръст под нея и внимателно се прехвърля през главата на бебето да се освободи. Това разбира се можеш и сама да го направиш!

Оплетената пъпна връв не е проблем като цяло. Може да дърпа бебето обратно и да забавя раждането, ако е къса (случва се рядко). Но това е нещо, което може да се види на видеозон при преглед.

# 153 16 фев. 2009, 20:49 ч.

Мнения: 1 199

Сипируми, и мен този въпрос силно ме интересува, четох малко по въпроса и това което видях е че за да е сигурно че при руптура бебето ще бъде спасено, трябва да бъде извадено до 17 минути след руптурата. Беше от сайта на някаква американска лекарска организация, при повече време мога пак да го изровя. Аз лично мисля да си питам гинеколожката дали в такъв случай ако съм в болница ще могат да реагират достатъчно бързо. За съжаление не мисля че в този случай вярата в мен и волята ми биха повлияли върху това дали матката ще издържи или не. Все пак това е рязана матка, имало е вече една изкуствена намеса. Да допълня, руптури се случват много рядко, нали знаеш?

# 154 16 фев. 2009, 21:12 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Знам, че е рядко и затова не се притеснявам особено, освен това четох някъде че има доста предупредителни знаци, които се усещат и от майка и от асистент. Затова даже и препоръчват да се избягват разни упойки при ВБАК за да се усеща точно какво се случва.
Знам, че и положителното мислене помага, но аз съм си такава - мисля винаги за най-лошото, подготвям план и след това мога да забравя за което. Трябва да имам отговор на всичко Laughing

и пак знам че не мога да се подготвя за всички възможни изходи.

На мен акушерка ми каза за тези 30 минути, както и че отнема 15-20 за ОР да се подготви дори и при спешно секцио, затова често когато отиде жена с ВБАК да ражда ОР стои приготвен и я чакат, в случай на нужда. Но определено трябва да направя повече рисърч в тази насока.
Благодаря ви за отговорите! Ние определено ще сме с акушерка, той мъжът ми едва това преглътна, да не говорим за неасистирано раждане. Той всъщност все още не знае, че съм 100% за домашно, защото имах и болничен вариант с практика домашни акушерки, но тъй като е нелегално в нащият щат ВБАК щяха да ме израждат в болницата. Лошото е, че са на 1.50 часа от вкъщи а болницата на час. В петък имах консултация с тях да се видим и поговорим, но се забутах и не го намерих. Казах на мъжа това е знак, че не трябва да ходя в болница, а той отговори че е просто знак че имам нужда от джипиес и ми взе вчера един. Само че още не знае, че аз взех моето решение вече. Laughing

# 155 16 фев. 2009, 21:30 ч.

Мнения: 340

Сипируми, и аз да потвърдя 17те минути, за които споменава heureuse. На мен това ми го каза дулата, която е супер опитна. Тя също ми каза, че руптурата дава предупреждение. Ще трябва да се довериш на опита на акушерката ти и на своята интуиция.

Рискът от руптура е подобен на риска от много други ужасни усложнения, които могат да ти се случат и в болница и на операционната маса. Така че според мен няма смисъл да базираш решението къде да раждаш на тези малки рискове. Безрисково раждане няма.

Но, това което разбрах при моето раждане е, че е много важно човек да открие какво най-много го плаши. Аз си мислех, че рискът от руптура ме плаши. Но се оказа, че този страх е само рационален, а не емоционален. Оказа се, че по време на самото раждане, не ми и мина през ум да се шашкам за руптура. Оказа се, че много повече ме е страх, че като напъна силно и ще си разкъсам перинеума чак до ануса. Това е малък риск, но аз през цялото време се притеснявах точно от това, кой знае защо. Просто така чувствах нещата. Та мисълта ми е да си помислиш дали наистина руптурата те плаши. Ако наистина те плаши и не знаеш как да преодолеш този страх, аз бих отишла в болница за да съм по-спокойна. Защото вкъщи през цялото време ще "ослушваш" дали не ти се къса белега и само ще се паникьосаш. Дулата ми разказваше, че една нейна клиентка през 15 часа раждане 5 пъти крещяла, че усеща, че й се къса белега, а нямало нищо подобно.

# 156 16 фев. 2009, 21:39 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Сиси Боата e много права в това, което казва. Че трябва да открием кое всъщност ни плаши и да решим това - дали като отстраним страха или вземем някакви предохранителни мерки.

# 157 16 фев. 2009, 21:49 ч.

Мнения: 3 869

Цитат на: Сиси Боата в пн, 16 фев 2009, 21:30

Но, това което разбрах при моето раждане е, че е много важно човек да открие какво най-много го плаши.

Абсолютно точно! Когато пребориш всичките си страхове преди раждането, всичко е повече от наред. Моят най-голям страх беше, че може да стигна до болница и секцио, ама той не беше истински страх, в смисъл, че не го усещах емоционално, а само като рационална опция. Само емоционално заредените страхове са наистина опасни и върху тях трябва да се работи предварително.

# 158 16 фев. 2009, 22:00 ч.

Мнения: 340

Цитат на: Meg! в пн, 16 фев 2009, 21:49

Само емоционално заредените страхове са наистина опасни и върху тях трябва да се работи предварително.

И аз така мисля. Но е трудно да ги откриеш. Аз, например, идея си нямах, че ще ме е страх от разкъсване до ануса. Знаех, че съществува като риск, но никога не съм си мислела, че по време на раждането само това ще ми е в главата.

Как се откриват емоционалните страхове предварително? Много ми е интересно това. Аз не можах. Дулата ме пита преди раждането няколко пъти какъв ми е най-големият страх, но аз всеки път повтарях за руптурата, а после по време на раждането пеех съвсем друга песен. И тя после ми каза, че много се учудила от къде се взел този страх, който никога не съм споменала.

# 159 16 фев. 2009, 22:06 ч.

ул. "Мечтание"
Мнения: 6 140

Аз си мисля, че като настъпи времето за следващо бременност, отново ще ходя при моята терапевтка. Именно за да мога да се справя с тези неща. Просто не съм убедена, че сама ще мога да разплета кълбото на страховете си. Е, естествено, тогава вече може да съм в други отношения със себе си и да не се налага. Но пък чуждия поглед над нас мисля, че може да е полезен.

# 160 17 фев. 2009, 09:47 ч.

Мнения: 3 869

Емоционално заредените страхове се откриват сравнително лесно (поне за мен е така) - предизвикват емоция и силни визиуализиции с подробности и чувства; изискват известно време, за да се отървеш от тях в момента, в който си ги мислиш и често се връщаш към тях. И в положителен, и в отрицателен аспект, емоцията е тази, която "завърта колелото".

Сиси, в твоя случай със страха от разкъсване, мисля че се появил в много точен момент и е бил градивен. Не си се страхувала преди това от такова нещо, а в момента на раждането, ти е помогнал да контролираш напъните. Аз нямах страх от разкъсване като страх от самото събитие, а като нежелана последица - т.е., че ще трябваше да хода до болница (а това беше карайно нежелано за мен), затова се постарах всячески да няма разкъсвания Simple Smile

# 161 17 фев. 2009, 14:10 ч.

WA, USA
Мнения: 512

Страх ме е че детето ще умре. Може би просто ми е насадено че ако няма лекари наоколо бебето е в опасност. Мисля си, че акушерката ще си тръгне и той ще спре да диша или нещо от сорта. Синът ни направи фибрилен гърч от висока температура през септември и беше ужасяващо, въпреки че добре знам че не е опасно за детето и т.н. стоях и го гледах и изпадах в истерия. Това ми е най-големия страх, че нещо може да се случи с бебето а аз няма да мога да му помогна.

# 162 17 фев. 2009, 15:02 ч.

Мнения: 340

Мег, може би си права. Аз наистина от този страх не исках изобщо да напъвам. Дулата ми казваше, че това е ок и да правя каквото ми се струва, че трябва, но лекаря и сестрата ми повтаряха, че непременно трябва да напъвам. И аз на една контракция слушах себе си, на една контракция-- лекаря. Резултатът е, че се получи разкъсване втора степен. Кой знае може би ако не бях напъвала изобщо (както исках, а и между другото не чувствах абсолютно никаква нужда да напъвам), великанчо пак щеше да си излезе по живо, по здраво, но без разкъсване. Но било каквото било. Пак добре, че отървах проклетото секцио, епидуралната упойка, мониторите и всички системи. Айде да не бъда максималистка Grinning

Сипируми, това ми звучи като рационален страх, повече от колкото емоционален. Като раждаш сигурно няма да имаш време да мислиш за това защото няма как да усетиш опасността за бебето, защото няма да имаш монитор, който да следи тоновете. Даже ако си в болница този страх може да е по-голям защото непрекъснато ще ти следят тоновете, а те понякога падат без да има реална опасност. Но ако наистина след като се роди бебо те "стегне шапката", винаги можеш да отидеш до болницата за да го прегледат и да те уверят, че е здрав и добре.

# 163 17 фев. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 329

Да, с това напъване сложна работа. И мен все ме беше страх да не се разкъсам. И се разкъсах разбира се Simple Smile

Но при мен напъните продлжиха около 3 часа. Някъде около час и половина и аз им помагах. Акушерката ми казваше да напъвам, далеч съм от мисълта да я обвинявам за което. Но аз пък за ралика от теб чувствах направо непреодолимо желание да напъвам. Всъщност главата на бебето се показваше и аз напъвах с контракциите, за да излезе по-бързо. Но пак отне толкова много време и накрая имах разкъсване. Може би ако не бях напъвла, щеше да е друго, но... другия път Simple Smile

# 164 17 фев. 2009, 15:38 ч.

Мнения: 1 199

Момичета, как са ви стигнали силите да напъвате 3 часа? Аз напъвах два и не ми бяха останали никакви силици. Наистина цял ден преди да започнат контракциите просто крак не бях подвила от чистене, ама нали човек се мобилизира като ражда? При мен беше немислимо да не напъвам, защото иначе болките бяха нетърпими. Напънът притъпяваше болката. И накрая като стана така че вече и нямах сили да напъвам... Sad

Препоръчани теми

Загубихме малкото вълче.

Има ли смисъл?

Име за бебе от смесен брак.

250
Име за бебето

Съсед провокира кучетата ни

Причина:

Причина: