Раждане вкъщи - 3

Имам страхотни новини за България 
Но сега нямама възможност да опиша всичко. Ще се включа след седмица 

 zozima Изгледах видеото и ми направи впечатление идеята за страха, за който говорят.
Искам да ви попитам нещо. Иска ми се и който реши да отговори да се замисли и върне спомените си много добре, за да ми даде точен и искрен отговор.

По време на раждането изпитвали ли сте страх?

Не говоря за времето преди раждането, а само за периода на самото раждане. Т.е. от първата родилна контракция натам.
Изпитвали ли сте някакъв страх и къде и какви са били мислите ви, докато контракциите и напъните идваха и си отиваха?

Искам да кажа от личен опит, че по време и на трите си бременности съм имала какви ли не страхове относно раждането, бебето и т.н. Предполагам всяка бъдеща малко или много минава през подобни състояния. Но по време на самите раждания - не съм изпитала грам страх! Никакъв. Нищо. Мислех си за най-различни неща, съсредоточавах се върху тялото и контракциите, но нито за момент не се е прокраднал какъвто и да е страх в мен. Сякаш когато започнаха истинските контракции забравих всичките притеснения, които съм имала преди това.
И това се е случвало не само на раждането в къщи, но и в болничните ми раждания. Там просто не изпитвах нужда някой да ме следи, наблюдава или пък да следи бебето - просто знаех, че всичко е наред и няма нужда от каквото и да е друго, освен моето тяло и контракциите.
Затова ви питам дали и при вас е било така?


Редактирам, за да поясня още малко въпроса си.
Ако в болницата не ви бяха вменили страх, щяхте ли да го изпитате?
Давам пример:
Ако по време на раждането са следили тоновете на бебето и в един момент се вижда, че те започват да спадат - докторите обикновено реагират и коментират. Веднага в главата на майката се зараждат какви ли не страшни картинки относно нея и бебчето.
Това наричам - вменен страх.

Но ако никой не следи тоновете и вие нямате идея, че те спадат - щяхте ли да се притесните от нещо?

Такива примери могат да се дадат много.
И ми се струва, че страховете започват с влизането в болницата и следенето на бебето, но не и преди това.

Мег, очакваме хубавите новини!

Ескориал, нямах никакъв страх. Даже и като напъвах 2 часа с първата, не ми мигна окото. Само като доктора и акушерката си мрънкаха нещо ми се изостряха ушите.

hereuse, с първото и второто раждане отидох с пълно разкритие. Не знам как, но знаех кога беше времето. Всъшност с втората знаех, но с първата просто го усетих. И да ти кажа не ме беше страх да родя в колата

Ескориал, много хубави въпроси задаваш.
Страхове имах много. Особено последния път. Единият се потвърди - пак преносих и пак ме индуцираха.
Но като тръгнаха болките (и при трите раждания), няма спомен да съм имала страх. Никакъв. Сякаш знаех какво точно трябва да направя и всичко си протичаше нормално.
Дори при последното раждане се опитаха да ми вменят страх - падащи тонове на бебето. Точно в този момент бях изключително сигурна в себе си и поспорих с доктора, заради което се наложи да лежа около час вързана в много неприятна позиция, но доказах правотата си и след това дори лежах във ваната. Пак заради опит да ми вменят страх всъщност родих на сухо, но бях спокойна, стабилна и уверена, че всичко върви към отличен край.
Дори в момента, в който малкия се роди и не изплака, сложиха го под кислородна маска и чакахме 2 мин преди да си поеме дъх, пак бях спокойна и знаех, че всичко е наред. Това се наложи, заради голямата пауза преди последния напън, когато главата беше изцяло навън, а гръдния кош притиснат в родовия канал.
Много ми хареса клипа - вярно направен според мен като подход.
Ако може да се преведе на български и да се пусне тук?
Мег и аз нямам търпение!

Нямаше страх, дори и когато се опитваха да ми вменят такъв пак бях спокойна, някак си не реагирах на техните загрижени коментари. Не знам дали е от болка или просто съм знаела, че всичко ще е наред. Взеха бебо в интензивното заради температура и някак си пак си знаех, че е добре и няма проблеми. Най-странното е че сега ми се губят цели моменти от след раждането, а не съм била дрогирана, не знам защо, може би съм изключила нарочно заради цезаровото.
Сега съм супер спокойна, сигурна съм че всичко е наред с новото бебе. Реших да не ходя на ултразвук, няма голям смисъл май от тях, пък и никой не знае какво причиняват на бебетата. Ако всичко трябва да е наред ще е така, ако ли пък не - ще се справяме с каквото дойде, за всичко си има причина. Май най-после се примирих че съм безсилна и не мога да контролирам всичко около себе си и се чувствам много добре.
Освен това си намерих едни натурални витамини с микроелементи, DHA и билки - листа от малина, коприва и още някакви и изобщо не ми става лошо от тях, даже ми помагат със сутрешните прилошавания. Другата седмица ще се видим за първи път с акушерката официално, с дете и съпруг, дано се харесат колкото и ние двете си допаднахме. Реших да не казвам на майка ми за изборът ми, само негативни неща ще чуя, няма смисъл, пък и тя и въобще не предполага. Първата и реплика беше че ще е пак секцио, защото не били минали 5 години, а после допълни, е то лекарите ще си решат, сякаш аз съм парче месо. Сега разбирам защо завърших със секцио първият път - цял живот съм възпитавана да бъда добрият пациент и аз станах.
Прочетох Silent Knife и Ina May's guide to childbirth. Много полезни книги, за тези които се готвят за ВБАК и домашно раждане.

"не мога да контролирам всичко около себе си"
Колко вярно и неразбирането на което е донесло сумати проблеми в миналото и настоящето.

"цял живот съм възпитавана да бъда добрият пациент и аз станах."

Обучавани сме да слушаме от всякъде, не само от родители. Не е лесно да се отучим.

Ей, Меги, запали ми любопитството!  

Не съм изпитвала реален страх! Защото реално абсолютно нищо не лошо не се случваше. Дълбоко, дълбоко в себе си го знаех. Но аз дадох воля на мислите си. Позволих да ми вменят притеснение и страх, че нищо не се случва, които бяха на чисто ментално ниво. Винаги най-големи грешки съм правила, когато не съм слушала интуицията си, а съм оставяла разума да ме води. И при раждането ми беше абсолютно същото. Not smart! Ама дано съм се поучила от тази си грешка!

Аз имам една чуденка. Какво точно имат предвид под "падане на тоновете"? Какво са наистина лоши тонове?  

Защото по моята логика в процеса на раждането тоновете се променят. Ставата по-слаби (примерно), защото бебето се движи, а тъпия апарат не се движи с него. Имам чувството, че не съм чела за раждане при което тоновете да не "паднат" когато бебето е вече почти на финала, жената е с пълно разкритие и започват напъните.   Моля, ако някой има по-адекватно инфо да го сподели, ще ми се да го разнищя това, за да се успокоя!   (аз имам ли чуденка в главата си не мога да се успокоя, докато не я разнищя )

Edit:Аз продължавам да досаждам! Нали съм една умница голяма и само мисля. (мдам, то все хубаво ми казват хората да спра да мисля, да видим кога ще го направя най-сетне)
Та по същество. Мисля си, че няма нужда да чета нищо за раждането вкъщи. Мисля, че най-важните неща ги знам. Но се лутам някак си между двата варианта, да се подготвя много добре откъм факти или да се оставя нещата просто да се случат. Мисля, че мъж ми има нужда от тази подготовка повече от мен, защото той ще е мислещия, докато раждам. Той трябва да знае как да ми помогне в определени ситуации...
Не знам, може би когато забременея и настане момент да раждам нещата ще се наредят от самосебе си, но дали тогава няма да е късно, ако преценя, че е трябвало да се подкова добре откъм фактология?! Ей такива мисли ми се въртят в главата. Знам, че решението си е мое, но ми се ще и вие да си кажете. Просто не мога да усетя добре кое ми е подсказано от разума и кое е вътрешно усещане. Често пъти, чуждите споделки ми помагат да си настроя собствените мисли.

Страх имах само от лекарите и явно е бил основателен. Въпреки че преносих 9 дни, нито за миг не се притесних за детето. По време на разждането, т.е. докато траеха контракциите, изпитвах единствено щастие, знаех, че бебето ще слезе и че всичко върви прекрасно. Не искам да се сещам за вменения страх - постараха се много, но няма да пиша за това.

sipirumi, сега чета Silent Knife,  до половината съм, Ina May's Guide  вече я прочетох, много е увлекателна. Взела съм си и други, които чакат ред - Spiritual Midwifery и Hearts and Hands. Четох и някои на Оден. С една дума - подготвям се.

Вечерница, и аз си мислех за превод и може да спретна един. Но исках да чуя мнение дали само на мен клипчето ми се струва много силно или наистина е такова.

Фрост, бях чела някъде нещо за тоновете, как може да се познае дали са лъжливо влошени, но не помня къде.  Ще се опитам да го намеря.


Мег! Чакам с огромно нетърпение да чуя добрите новини! 

Много ще съм ти благодарна! Мисля, че това за тоновете е полезна информация! 

Сега като каза, че те е страх от докторите... Мен въобще не ме беше страх от доктори преди да тръгна да раждам. Като цяла никога не съм им била фенка, но и не съм имала особени сблъсъци с тях. Признавам, си приемах ги като авторитет. Уважавам хората, които знаят и могат повече от мен. Да не говорим, че ми беше голяма мечта да стана лекар. Но след раждането сякаш ми се отвориха очите. За което всъщност съм много благодарна.

Мисля си, че Зозима индиректно ми помогна да реша своята дилема.  С мъж ми трябва много добре да се подготвим за евентуален VBAC в болнични условия.

Много интересни теми сте подхванали...
Клипчето ми хареса...тук-там се губя в превода  затова един превод (наготово  ) не му е излишен...
Еscorial, това им беше хубавото на моите раждания - нулев страх! Нищо! Ни трепване, ни притеснение! Преди раждането всякакви мисли и сценарии са ми минавали през главата...оставях ги да си отминават. Някъде бях чела, че страха е враг номер едно на бременната жена и му бях посочила вратата  . От друга страна убеждението, че Бог ме пази и той е създал тялото ми, детето в него и способността да го родя си изигра положителната роля. Знаех, че болката не е задължителна и не е непоносима...в което се убедих по-късно...
Раждането вкъщи (и активното раждане в болница) ми е все по-интересна тема...въобще не отлепям от тук и чакам с нетърпение всичко, което пишете...
Днес мъжа ми пак ме изненада с желанието си за още едно дете...аз отново го убедих, че съм готова за това приключение...подозирам, че ще трябва той да се подготви повече, защото аз вече си огледах гнездото и реших къде ще се излюпва пиленцето като му дойде времето...
Сега в главата ми има само един сценарий с хиляди вариации...и странни стомашни присвивания от вълнение, за които нямам обяснение и описание...нещо се мъти май...в сърцето ми...

Имам въпросче - има ли книги , преведени на български език по тези теми? (и още много въпросчета имам, подобни на тези, които се въртят в главата на Lady Frost, на които им избистрям отговорите )

Много приятно ме изненадахте с отговорите си! Благодаря ви!   

Не очаквах, че толкова много хора са се чувствали по същия начин, по който и аз по отношение на страха.
За себе си правя следния извод:
За да помогна наистина на бременната, бих я подкрепяла и излушала всички нейни страхове преди раждането. Те са съзнателни и може би до някаква степен желани, за да може тя са се подготви максимално добре с информация относно предстоящото раждане.
Но по време на самото раждане обстановката трябва да е такава, че по никакъв начин да не се предизвикват съзнателните страхове. Защото всъщност освен тях, други няма и да се появят. Или ако се появят - тя знае, че ще трябва да ги последва и абсолютно инстинстивно ще вземе правилното решение.
Затова си мисля, че максимално трябва да се подкрепя раждащата и дори и най-"безобидни" процедури като следене на тоновете трябва да се избягват. Защото те връщат раждащата към менталната и същност, а притъпяват интуитивната. На пръв поглед следенето на тоновете може да изглежда даже желателно, но всъщност в повечето случаи би довело до несигурност и безпокойство за самата жена. Което вече пречи на благоприятното протичане на раждането.

Преди последното ми раждане имах един страх - съзнателен: Страх, че ще имам някакъв страх по време на раждането
Да обаче, понеже този страх си беше абсолютно съзнателен - той изчезна с началото на раждането и не се появи никакъв друг. И аз така - дълбоко в себе си знаех, че всичко е наред и дори и след като бебето се роди и беше с 2 пъти увита пъпна връв и едвам дишаше - пак знаех, че всичко ще е наред. Даже съвсем спокойно, без да бързам я развих внимателно. Връзката между бебе и майка е толкова силна в този момент, че надали който и да е апарат на тоя свят би я заменил.

Естествено това не го знае една жена, на която за първи път и предстои да ражда. Но това не означава, че няма как да се опитаме да и го разкажем и обясним. Мисля, че това е голяма част от подкрепата, която тя заслужава да получи.


Мисля си и още нещо - ако всички имахме възможност да видим ражданията, които се случват в семейството ни, преди да дойде нашия ред да раждаме - тогава щяхме да сме много по-наясно какво представлява самото раждане и голяма част от страховете, които идват с бременноста, просто нямаше да се появят.
Както с кърменето - ако можехме да наблюдаваме всички жени около нас, които кърмят, щяхме да сме много по-наясно какво означава да кърмиш бебето си и че при всяка една жена се случват малки или големи "фалове", които са напълно преодолими. Това просто би затвърдило представата ни, че кърменето е нещо абсолютно нормално и естествено, а не тепърва да трябва да го откриваме, едва след като родим.

Ако говорим с дъщерите си, а и със синовете си, и им разказваме как сме се чувствали по време на раждането, а не какво са казали докторите - тяхната представа за раждането ще израстне върху съвсем друга основа, а не върху страх.

Вижте на каква книжка попаднах днес:
"The father's home birth handbook"
http://homebirthbook.com/

За всички, които искат да образоват татковците относно раждането у дома

Само да спомена, че нашия татко така и не прочете всико, което беше запланувал преди раждането, но това не му попречи да хране бебето

И от мен едно по-скоро любопитно материалче: http://ecochildsplay.com/2009/06/13/pregnant-man-gives-birth-to-second-child/

И да почерпя.  Тази сутрин, рано, рано, моя близка приятелка роди момиченце! За жалост със секцио заради седалищно предложение. Аз поне се радвам, че бебка сама си е тръгнала да се ражда, а плановото секцио беше насрочено за 17ти.

Аз имах някакъв ирационален стах (то пък все едно един страх може да е рационален  ) по време на раждането, и заради него отидох в болницата  Когато продължих да повръщам дълго време, се притесних, че може да се обезводня и най-общо казано физически да не съм в съсътояние да родя. Това беше формалното обяснение, зад което разбира се се крият глупави причини... както и да е. В болницата, за щастие, никой не ми е вменявал страх, напротив, през цялото време акушерката повтаряше - браво, справяш се изключително добре, всичко е наред и т..н.

Но разбирам какво имаш предвид - съвременните технологични начини на лечение често отнемат силата на духа, а оттам и на тялото, да се справя самичко, дори и в такива естествени ситуации, като едно раждане. Освен това в обществото от години е наложен начин на мислене, че "те лекуват", "те израждат", "ти преавят еди какво си", въобще все ситуации, в които ти се падаш страдателен залог (много сполучлива игра на думи). По този начин хората малко по малко започват да се чувстват нищожни, и всъщност сами си вредят, като просто се предават и отказват да се борят, защото чакат някой друг да ги оправи, и по някаква причина вярват, че те сами не могат. И после е много трудно да обясня, че не съм водила детето си при педиатър, защото не е болно, нито пък имам амерение да го водя, за "да го види"  Че отказах да си правя някои изследвания по време на бременността, защото знаех, че съм наред и трябваше да слушам проповеди от лекарите как си излагам бебето на риск и други подобни простотии. Между другото, на мен пък по време на бременността не ми мина през ум никакво притеснение нито за зравето на детето, нито пък за моето ... бях си уверена, че всичко си ни е наред и категорично отказах да пия добавки - тема за редовни скандали с родните ми майка и баща...

Тази вечер съвсем случайно открих доста интересна документация за процедурите по здравна каса. Ако някой се интересува, текста може да бъде свален от тук: www.uni-hospital.government.bg/DOWNLOAD/NZOK/KP/141.DOC

Намерих и това прословуто информирано съгласие, ама бая се узорих: http://bglog.net/bebelog/10869 При това е информираното съграсие е само за планово секцио. Аз подписвах друго, но не го открих.