Раждане вкъщи - 3

Съжалявам, но не мога да се съглася с отричането с лека ръка на чувствата на друг човек. Сигурна съм че има неща във вашият живот които биха ви разревали а за които на мен окото няма да ми мигне, това не ги прави по-леки за вас. Всички сме различни, с различни слабости и ценни системи.
И по вашата логика, ние в развитите страни трябва да нямаме право да сме тъжни изобщо, като се има в предвид колко по-лош живота може да бъде. Нещата които искам и се радвам в живота си, не са тези които са просто по-добри от тези на съседката. Те са неща които душата ми ги изисква, интелектуалният ми Аз ги нуждае, независимо от това какво преживяват други хора.
Когато жена явно наранена на такова дълбоко ниво има нужда да поговори за това с някой (което сигурно няма да стане в една "обикновена" група жени), аз си отварям ушите и слушам. Поучаването за позитивно мислене и изглед само би я накарало да се чувства по неадекватно или гневно. В по-късен период, да, но когато раната е очевидно все още отворена...е студенокръвно.


Така е.

Най-малко това съм имала предвид 

Lady Frost Искрено се извинявам, ако съм ти прозвучала студенокръвно. Namaste. 



Абсолютно се съгласих!

На мен когато някой ми е поставял нещата в сравнителна перспектива, помагал ми е да се откъсна от своята гледна точка и да видя че същото може да изглежда и по друг, по оптимистичен начин, на мен това най-много ми е помагало. Съвсем искрено го казвам. Явно всички реагираме по различен начин и Лейди Фрост няма нужда от това. Съжалявам ако съм прозвучала коравосърдечно.

Шийла, много добре си се аргументирала и съм съгласна с теб, въпреки че първоначално щях да се съглася с heureuse и escorial.

Уважавам чувствата на Лейди Фрост, но истината е, че не разбирам на какво се дължи интензитета им.  Мисля, че и heureuse и escorial може би са имали това предвид.

Лейди Фрост, понеже и аз имах нежелано и ненужно секцио и аз също се ядосвах (макар и не колкото теб, а по-скоро колкото heureuse и Вери) ми се иска да те попитам какво точно е в основата на болката ти.  Ако чустваш въпросът ми като чоплене в рана, не ми отговаряй, разбира се.

Ще ти кажа какво точно ме мъчеше мен.  Мен ме беше яд, че родих секцио първия път поради две причини: 1) чуствах, че не съм направила най-доброто за бебето си, защото прочетох, че естественото раждане дава по-добър старт на бебето (аргумент подобен на аргументите в полза на кърменето); 2) яд ме беше, че секциото ограничава избора ми и броя на бъдещи раждания (дори още ме е леко яд, че заради първите лекари трябваше да поемам риска от руптура на матката при второто си раждане).  

Знам, че някои жени ги е яд защото не са успяли да преживеят едно от основните преживявания, което ни прави жени-- естественото раждане.  Мен, специално, това не ме вълнуваше.  Нямах особено желание, от емоционална гледна точка, да преживея раждането.

Та мисълта ми е, че за да преодолееш разочарованието си, мисля, че трябва да си отговориш защо точно си разочарована.  Ти сигурно си знаеш, де    Аз просто питам за да преценя дали мога (и как) да ти кажа нещо успокояващо...

ПП. heureuse, и с теб съм съгласна.  Наистина различните хора реагират различно.

escorial и heureuse, исках да уточня, аз знам че сте имали добри намерения. И сигурно аз реагирах по остро, защото темата ми е една от чувствителните. Напоследък ми се е паднало да си говоря с една майка, която е загубила втората си бременност и носеше толкова пресна тъга, че сълзи и се стичаха от очите. Тя говореше за отношението на хората около нея и репликата "Поне си имаш едно дете, а други нямат дори такова" и как това направо и е бъркало в душата. След това пих кафе с една от новите майки и тя каза че и е трудно, но не се чувства свободна да говори за това, защото фактически живота и е много добър на хартия. А и редовно чета един форум където има подфорум за майки които направо си страдат от това което им се е случило при раждането, и там е единственото място където могат да говорят за това.

Сиси, да, разнищването на чувствата и на това което се е случило като че помага, когато има такава дълбока мъка.

Тази нощ една съфорумка също си е родила вкъщи своето момиченце! Много се радвам и им пожелавам и тук Любов и Вълшебство! 

И за тези, които си мечтаят за HBAC да кажа, че предишното й раждане е секцио .

Момичета, напълнихте ми сърцето!!! Толкова много се радвам за тях!!! Чакам с нетърпение разказа!!! 

Това да не е Мая? 

Прекрасна новина! Да и е честито! Това в България ли?
Дано да получим разказ.

В София, да! 
Не разбрах дали Ирина е била наоколо.
Невероятно силна беше последните месеци, просто нямаше как да не успее!

Още по-хубаво!

Честито на мамчето! Чакаме разказ

Не може да се продължи напред докато мъката не се изживее. Често не й обръщаме внимане, защото сме заети с бебе, семейство или пък работа. По-късно, когато нещата си влязат в каналният път и имаме повече време за равносметки ни удря сякаш се е случило вчера. И е особено силно чувството, когато се решим на второ дете, започнем да четем и да разбираме защо нещата са се случили така. Аз лично се чувствам ограбена и насилена заради пари. Нормално раждане е около 3-4000, секцио 35000. Нямаше нито една необходима интервенция през раждането ми, затова не мога да се чувствам спасена. Затова когато казват да съм благодарна за резултата побеснявам. Същото е някой да те ограби и да ти каже да си благодарна, че не те е убил например. И досега не чувствам че съм родила сина си.

PPD е major depressive epizode with postpartum onset и е обикновен депресивен епизо, не е депресивно заболяване, което е доста по-задълбочено и продължително. Депресивни епизоди обикновено се получават след травматични преживявания, големи промени в живота, химичен дисбаланс, темперамент, пазочарование от преживяното и т.н. много са причините. Хормоните също имат тяхното място, но повече са причинители на baby blues, което е променливо настроение и повече сълзи. Абсолютно смятам че ППД може да бъде предотвратена със силна подкрепа и терапия, да се даде шанс на жената да изживее раждането отново и да получи валидация на чувствата си, да подреди приоритетите си отново. Затова мисля, че съпорт групите са безценни, пък били те само и онлайн.

Шийла, по такъв повод никога не бих казала това, което са казали на тази майка. Много е далеч от начина ми на мислене. Не вярвам че когато една майка загуби дете, това че има други деца компенсира по някакъв начин загубата. Знам че че не си правила паралел с мен:hug:

На никого ли не му се е случвало да зацикли в мъката, да потъне напълно в нея, до такава степен че да загуби перспективи, да не може да се откъсне от този цикъл на страдание? В такъв момент проблемът не е в невъзможността да се изживее мъката, а в липсата на сравнителна перспектива, за да прецениш тежестта на проблема си от различна от твоята гледна точка и да се опиташ да излезеш от това състояние. Ако още повече задълбаваш в мъката, можеш само още повече да потъваш. Не знам дали става въпрос за психологически тип или на всеки човек може да му се случи това, но съм сигурна че има И такива състояния. И си мисля че границата между тях невинаги лесно се улавя. Така че напълно съм съгласна че в някои случаи трябва просто да помогнем на човека на изживее мъката си като го изслушваме, но това не е адекватната помощ във всички случаи. При Лейди Фрост явно е първия случай, най-малкото защото няма нужда от другото. 

За моето единствено притеснение по повод нежеланото ми секцио - евентуални дългосрочни последици върху здравето на бебето, за каквито четох че са възможни. Заведох бебето на хомеопат превантивно и тъй като имам много положителен опит с хомеопатията, с това се успокоих напълно Иначе с факта че медицината е бизнес се бях сблъсквала и по-рано и може би още тогава попретръпнах и приех това като едно от нещата в съвременния свят, които не мога да променя. С което изобщо не подценявам разочарованието на Сипируми, просто обяснявам защо мен конкретно това не ме засегна след секциото ми. 

Честито на новата мама! Ще чакам с нетърпение разказа й.