С какви продукти на лукса, комфорта и стила си разхубавявате живота?

Едно мнение в началото на темата ме размаза!

 
 

Не знам какво да отговоря, честно  Така както е зададен въпроса излиза, че животът се разхубавява само с продукти на лукса, комфорта и стила. Не е така. Така животът става само по - луксозен, по - комфортен и по - стилен. Животът става по - хубав с хубавите неща, а те са различни за всеки отделен човек. Дори за мен са едни, а за съпруга ми други /е, някои си съвпадат де  /. За мен хубаво е да почета книга, изтегната в хамака на двора на шарена сянка, за мъжа ми - да си подивее с мотора на един рокерски събор или да си човърка нещо по колата. За двама ни е хубаво да си запалим вечер барбекюто, да си опечем пържолки и да ги полеем с приятели. За бебчо пък сигурно хубавите неща се изчерпват засега с хубаво сукане, малко гукане и да слуша как му пея песнички 
Мисълта ми е, че не живея стилно, чер хайвер не ям и никога не съм яла, шампанско никога не съм пила, освен онова българското и то на Нова година  , а картините по стената в хола не са на Пикасо, а са на Принтер  , залепени върху ламинат, но това не прави живота ми по - малко хубав.

Колко хубаво казано

Лукс е вътрешното усещане за щастие. Всичко останало е вятър и мъгла - и сатенените чаршафи и скъпия парфюм. Ако си го докарал дотам те да те правят щастлив, значи здраво си го закъсал. И не, не завиждам, просто не ми дреме за тия неща!

обичам да ми е комфортно. такава съм, че мразя хамалогии. не живея луксозно както аз го разбирам, но държа на удобствата, които мога да си позволя. това, че цял живот съм мила чинии на ръка, а от неотдавна ги мие машина не е лукс, а именно удобство (това е пример, моля да не го нищим две страници). така е с всяко нещо, което успявам да си осигуря с пари. живяла съм в невероятна мизерия и изобщо доста кофти ми бяха нещата, преди да поема живота си в свои ръце. имам известна склонност към вещомания - обичам техниката, иновациите и интелигентните решения (те обикновено не са много евтини). това лукс ли е? не. просто гледам да си улеснявам живота. лукс е това, че цяло лято ще се вея по концерти и фестивали за по няколко дни. за пръв път ще имам такова лято - ама така е, като не съм си го изживяла, когато трябваше. когато не съм на тези мероприятия обаче, ще съм завряна в нелуксозната софия с не особено луксозните си колеги, за да успея да реализирам малкото планиран лукс в идните месеци. лукс е, защото няма да се лишавам от нещо, за да го направя. луксът е в това, че си го избирам да е така, че имам тази възможност. лукс е това, че го правя, защото така ми е кеф, фактът че в момента мога да си позволя този избор. вещите са си вещи - хубаво е да ги има, да са качествени и да ти правят кеф. когато вече достигнах в бита си на определено ниво на комфорт взех да надграждам в съвсем друга посока и това се оказа всъщност лукса за мен. преди две години уийкенд в копривщица беше лукс. и какво, да не би да не бях щастлива като се случеше? бях:) и пак съм:)

Четейки темата, за която първо бих искала да поздравя авторката, си мисля, че повечето от нас искат да живеят, така както живее "средната класа". За съжаление, стандарта на живот в България е толкова нисък, а по-голямата част от хората, преживяват от заплата на заплата.
А да имаш уреди в кухнята, кола, да подменяш често мебелите си и да ходиш на почивка и да имаш елементарните удобства не е лукс, а нормален начин на живот.
Що се касае до кърпите и чаршафите, наистина повечето домакинства ползват по-стари такива. Включително и аз. Баба ми едно време е купувала, сякаш ще спре производството в световен мащаб. И сега ми е жал да ги изхвърля, здрави са, а и имам чисто нови такива. Освен това е купувала всичко по няколко бройки, имам впредвид домакински неща, като сервизи, покривки..... и сега се чудя какво да ги правя. Нито да ги изхвърлиш, нито да ги държиш вкъщи.
Сещам се и за един по-фрапиращ пример. На една позната майка и, някога е купила две бебешки колички и сега, когато се роди бебето и даде едната. Смяхме се много. Количката беше в бяло и кафяво, имаше ги в синьо и червено едно време. Кога е предполагала жената, че ще дойдат такива времена. Е от това трупане къщите са ни, такива.

Никога не съм била вещоман. За мен скъп е този предмет, който ми "говори" нещо /и пак бих го харизала на някой, ако има по-голяма нужда от мен/. Единствената ми слабост са книгите, хубавите парфюми и сапуни. За всичко друго предпочитам минимализма, доброто качество и удобството.

Аз също ползвам от старите кърпи и се радвам много, че имам прилично количество.
Сегашните не стават за нищо. И евтини и скъпи съм купувала, просто не попиват, както аз искам. Резултатът е, че ги слагам за красота.

Вещоман съм. Голям. Обичам красивите неща. Понякога те дори не струват много скъпо.
Дори обикновените неща на фона нещо луксозно изпъкват и изглеждат по-добре отколкото реално са. Например обикновен ленен панталон от манго за 35лв /днес си го купих/ стои като такъв, ушит от шивача ми, комбиниран с обувки Стефан Келиан.
Най-обикновената храна - зелена салата+ варен картоф е по-вкусна в чиния от костен порцелан. Кафето сутрин ми доставя по-голяма наслада, ако е във фина чашка от китайски костен порцелан, а денят ми е по-красив, когато съм с хубав парфюм.
Това е луксът за мен - дребните нещо, които правят живота ни по-красив.

Аз лично не съм вещоман,обичам и харесвам дома си такъв какъвто е---без излишни вещи,изчистени линии и хармония между детайлите.

Слабост ми е и ми доставя огромна наслада гледката на нови  дрешки в гардероба,ходенето на фризьор всяка седмица...обичам да се глезя,без да прекалявам и да изпадам в крайности.
Обичам хубавите парфюми,с тях май прекалявам малко,но обичам да ги имам.Всеки има своята страст.
Обичам колата си и почивката в чужбина през лятото.
Предпочитам да пия кафето си в хубави заведения,това ме прави щастлива,не го правя всеки ден,поради липса на свободно време,но когато го правя обичам да е горчиво и ароматно в ухаещ на лукс бар.

Спането на сатенени чаршафи е адски неудобно...
Миналото лято след 3 нощи борба по придържането на възглавниците под главите ни, там, където им е мястото, с мъжа ми абдикирахме тотално от лускозната идея.

По темата - лукс за мен е свободното време, което нямам... Лукс е да си изключа телефона и да не мисля колко пропуснати обаждания или мейли ще имам. Лукс е да отделя пълноценно време за детето си /пълноценно, в което да мисля само върху това, което то ми говори и прави, а не върху още 10 неща/. Лукс е да отида на спорт 2 пъти седмично, много обичам да го правя. Или на масаж, без да смятам времето за следващия ангажимент. В този смисъл ходенето на маникюр, фризьор и пр. не считам за лукс, а за досадна необходимост и кражба от ценното време, в което да не правя НИЩО.

Лукс е да съм здрава и да кипя от енергия, умората и всекидневните ангажименти обезмислят притежанието на маркови, скъпи, евтини и т.н. вещи.

   Пробвай памучен сатен-няма да помислиш за друго 


                    А за здравето си права -най-най-най важното!!!

                         И на мен ми се струваше такова преди 10 години. Преди две обаче случайно погледа ми попадна на същите, извадих ги и о, чудо - прилепнаха ми като втора кожа. Оттогава много си ги обичам, но не ги смятам за лукс, доколкото не са нещо уникално.
                        Имам обаче едни чаши, каквито сигурно няма никъде, и са на милион години, кристални, за шампанско. Уникална форма, пия от тях, когато искам да се почувствам наистина специално  .

Права си. Както казват евреите: " Другото ще си го купим"

carma flower, допустимата широчина на изображенията в подписа е 470 пиксела, твоите ги превишават.

Ако се спи с пижами и нощници - да, пързалката е страшна
За щастие нямам такива атрибути в гардероба си.