Дъщеря ми играеше на компютрите в работата ми на 9-10 г. - имаше едни плоски игри навремето, преди ерата на триизмерната реалност... едно пиленце ходеше по безкрайна планина, едни човечета в джунгла, незабравимия Тетрис... В 7 клас вече пишеше прилично в Word и не си падаше прекалено по игри, взе да открива чара на чата. Слава богу, добутахме го без сътресения до пълнолетие.
Дребния на 1 г. вече се дразни, ако му пробутвам клавиатура без екран много добре разбира, че с чукането върху клавишите се получават всички тези мърдащи интересни картинки и чудеса на екрана. Още не е овладял добре мишката, но вече пише в кю и скайп и може да си изпрати "писанието". Интересно му е и да си говори с баба и дядо в скайп. Пускам му клипчета с руски песнички, ако имам работа (тя ми е основно на компа), а той ми виси в ръцете и не ще да се отделя.
Аз мисля, че бях уцелила златната среда с каката - предоставяне на (видимо) пълна свобода на компютъра, но и много разяснения и неизбежните ограничения, поднесени като форма на свобода (цар съм на йезуитските формулировки). Сега с малкия ... животът е все по-дигитализиран, дано успея също да уцеля точния баланс. Но съм наясно, че не мога да го спра напълно от компа. Смятам до 3 г. да има инцидентни 10-на мин. на ден, нататък ще видим...