Любители на кучета-6

За жалост това вече не е възможна опция.По-точно трябва да пазя другите кучета от него.В това се състои големия проблем.Види ли куче откача и дори да е със строгия нашийник се почва едно дърпане...Понякога това е добре.За пример следния случай:Като бяхме на едно село нападна един помияр,собственост на едни идиоти.Излязло пумито на пътя и лае срещу мъжа ми и дъщерята.Аз съм с кучето.Като го видя......Гони го чак в неговия двор.Стопанката му не направи нищо по въпроса,когато нейното псе лаеше по малката на един метър от нея.И аз не направих нищо,когато пък моето куче нападна нейното. Щото не се случваше за пръв път нейното куче да ни скача ....Човешкото търпение си има своите граници.

Китана, тази неарументирана агресия ТРЯБВА да бъде премахната възможно най-бързо! Вземи го под внимание. Кучето може (и по всяка вероятност ще) да ви създаде големи неприятности. Потърсете специалист, който да ви помогне да решите проблема.
Ха честито на Бриджит на donika.t 
Lady Death, успешно представяне желая! Първа изложба ли е? Да пуснеш после снимки!

Да ти кажа,предвид всичко,което му се случи (по-точно всичко,което му направиха няколко кучета,повечето домашни)си е съвсем аргументирана агресията.
Когато го взехме,хората за него бяха непознати,а кучетата-приятели.Сега е обратното.

Единствената аргументирана агресия е самоотбраната по време на атака от друго куче!
Всичко останало (гонене, нападение при следващи срещи, ръмжене, подгонване и хапане на други кучета, хапане на кучета от същат порода/безпородни, целенасочен подбор на следваща "жертва" и пр и пр.) се счита за неаргументирана агресия.
Доколкото разбирам от написаното НЕ става въпрос за йерархичен/териториален сблъсък или страхова агресия, а за поредица неконтроирани ухапвания. Следователно имате проблем за решаване.

Поставяйки така въпроса за агресията,съм съгласна с теб.
Направило ми е впечатление,че когато се е случвало да се сбие с друго куче,не хапе жестоко,а просто....като че дава урок .Ако не беше това,кокера,който му попадна на муцуната,щеше да бъде изгризан.Освен на кучето,нашия даде и малък урок на госпожата,че е по-добре да си водиш кучето на повод,защото не се знае на какво  ще налети.

Ммдааммм, често срещания проблем с дребосъци без повод  Омръзнало ми е.
Все се чудя защо закон и кметска заповед да важи за нас, а за дребните не. Вечно са без повод. И в повечето случаи двигат много излишен шум.
Докато Атина беше много бременна (3-4 дни преди да роди), бяхме позорно нахапани от агресивно пуделче. Полудях, защото в този момент буквано я душех с повода, за да не докопа въпросното пуделче. От друга страна си давах ясна сетка, че може да я нахапе по корема и цицките и да я нарани. Не на последно място ме уплаши да не започне да ражда ... Опитах се да мина между кучетата и по възможност да си остна на краката, че падна ли и аз се превръщам в жертва на пудела. Стопанката пък вместо да си го прибере, обясяваше колко бил злобен техния (все едно агресията е повод за гордост или радост ). Разтърва ни минаваща жена, която го хлопна с чанта.
Почти ежедневно бягам по улиците от пинчер. Гледката е колкто куриозна, толква и плачевна. Стопанките му просто нямат връзка с главния - молиш, викаш, резултат никакъв. Повод? Глупости! Поводът е е за тях! Не можах да ги убедя тез жени, че кучето им може да бъде УБИТО по-бързо, отколкото аз бих могла да реагирам.  Реших, че е най-добре като чуя кучето (защото то не млъква, по дяволите!) да хващам директно в другата посока на бегом.
Абе лудница. Вече почти съм се отказала да вярвам, че хората ще се възпитат кога, как и защо се води куче в градски условия и не само.

 Аууу, стига де. И аз водя моите диваци без повод, но пък те не са агресивни. Големият не обича особено немски овчарки, защото са доста досадни кученца ( да ме извинят собствениците на такива  ), но общо взето нямаме проблеми. В нашия парк се сби няколко пъти с един БОК, но слава богу е без поражения. Много се мразят. Като види черно-бяло овчарско куче и започва да рие и да ръмжи, докато не разбере, че това не е Балкан. Представяте ли си гледката пинчер срещу БОК  . Но мога да кажа, че единият път ме спаси, защото кучето спря срещу мен и започна да ме ръмжи. Тогава Тито  дойде от някъде ( явно го е видял) и той на свой ред започна да го ръмжи, а онова се хвърли отгоре му. Добре, че собственикът му дотича бързо, защото не ми се мисли какво щеше да стане.

Така е,Аркана.Много си права!И,за съжаление,заради свещенната тъпота на стопаните си,трябва да страдат животните.Защото единствения начин,по който може да се научи такъв представител на "кучешкото"съсловие да води любимеца си на повод е да бъде заплашен от изяждане същия този любимец.
Мъжа ми ми е разказвал такива случки ,че...Например как се е опитвал да спаси едно чуждо чихуахуа от нашето куче,като го е вдигнал с нашийника във въздуха,за да не остане дребното без глава.
И,ИраМИра,няма значение дали кучето ти е агресивно или не,за да го водиш на повод.Представяш ли си твое куче да попадне в муцуната на някой рот,например?

 Китана, водя кучетата на разходка, за да потичат и да поиграят със себеподобни. Ако моето куче попадне в устата на някой рот, ще съдя собственика му до дупка, защото агресивно куче и без намордник не се разхожда в градския парк. Там се водят само социализирани животни.

Ох,не знам какво да кажа.Темата ми е много болезнена,макар и да минаха  години.Понякога обаче не са виновни стопаните на малки кучета.
Явно сме си получили урока,че само веднъж излезнахме пред входа без каишка.
За съжаление урокът беше много жесток и кървав.

мерси

Момичета , аз съм тук и ви чета , но няма кво да пиша. 
Ние сме в двор , извън него неизлиза кучо. 
Но , ви следя зорко. 

Аз като стопанка на огромни черни териери и дребна хинка, мога да кажа че и от двете страни трябва много да внимаваме при разходките.
Когато съм с големите, до поляната винаги ходим на повод и с повишено внимание да не изскочи някой дребосък право пред нас. Няма да го захапят или гонят, но дори да го настъпят или бутнат, ще се вдигне олелия, а и писъците на стопанина са гарантирани.
На поляната се познаваме, и знаем с кого може да играем, а с кого се разминаваме от далече.
Извеждам ли хинката ВИНАГИ сме на повод. Хем да мога да я вдигна ако някой "голям" се втурне към нея, хем да не се стресне и избяга я от някого, я през улицата.

Според мен без повод могат да се водят само на разходки в гората, полето или голяма поляна на която няма непознати хора или кучета. Във всеки друг случай е рисково или за твоето или за чуждите кучета.
Затова любимите ни разходки са в планината

 Е, добре де, на повод животното не може да потича или поиграе. Какъв е смисълът на разходката тогава  ? И какво, ако моето е вързано, а рота пуснат ( това го казвам примерно, защото така тръгна разговора). Това, че моят е вързан с какво ще го спре да не го нападне, ако е агресивен?!

Ира,представи си следната случка:кучетата си играят на поляната в някакъв парк(досега никой парк не е определен като специален и само за кучета),по страничната алея се разхождат кротко стопанин с неговия ротвайлер на повод.Кучето ти се затичва към рота,който може да нападне и то не защото е агресивен,ами ,примерно,защото си е помисли,че кучето ти напада собственика,или просто защото не харесва точно твоето куче.
Не само,че нямаш основания да съдиш собственика на ротвайлера,ами можеш да си отнесеш и нещо повече от забележка.
Ако става въпрос за това как иначе да се разходи кучето....Как смяташ аз разхождам моето,като знам,че всичко на четири крака може да бъде нападнато от него?Ще ти кажа как:имаме една градинка,в която не ходят никакви други хора,освен кучкари,и по принцип е много самотно местенце.Имам си статично въже от 5 метра(рядко използвам цялата му дължина),с което разхождам кучето.Очите ми пак са на осем,за да избегна възможността да изкочи отнякъде някой кокер........Кофти е и за мен и за кучето,но няма как иначе.А да слагам намордник просто не искам,защото не малко пъти малкия ме е спасявал(и мен,и съпруга ,и детето)от кучешки набези,най-вече на бездомните в квартала.

Няма да забравя един път....Минавам покрай един строеж(вече е завършен,де) и оттам изкачат 2 бездомни,лаят и настъпват към нас.Кучето ми се наежи,но му казах "Не!",защото знам какво ще се случи и искам да го избегна.Послуша ме като че ли,но докато си го помисля и онея ми ти песове тръгнаха в сериозна атака към моите крака.Носех една торба и замахнах с нея към тях.В този момент кучето ми се хвърли към тях и с няколко изщраквания отказа бездомниците от всякакви щения,свързани с нас.

Моя разбойник може да си има много кусури,и да е доста често проблемен,но много пъти е защитавал и нас и детето .