Bela,.... 
искам да ти кажа нещо хубаво,успокояващо,да забравиш поне за миг! Но не знам,не мога 
дори самата аз се страхувам все още,не мога да простя на себе си!)не спирам да мисля колко по-различно би могло да бъде...дори се страхувам да го поставя в лентичка,искам да избягам от тази мъка!!!Не мога да повярвам,че с е е случило на мен и че се оставих да ме убедят-вредно било,плодът би могъл да е деформиран безвъзратно..и аз се уплаших,просто не издържах...
бях социален работник в център за деца с увреждания и .не можах да приема тази отговорност,да си представя да съм от другата страна-да не е моя работа,а да е моя животПосле не можех да се върна там и напуснах.Пет години след това се роди дъщеричката ми,а аз все още не мога да повчрвам и виждам в съня си другото момиченце(дълбоко в мен го знам,иде ми да се убия!!!!!!
Може би ще си простя един ден,а може би не,но животът продължава,върти ни и нещата все по-бързо се променят..но дори и в ден като днешния си мисля за нея и колко по-различна би била съдбата ми сега....
Липсваш ми ,мое малко цвете!!!
искам да ти кажа нещо хубаво,успокояващо,да забравиш поне за миг! Но не знам,не мога дори самата аз се страхувам все още,не мога да простя на себе си!)не спирам да мисля колко по-различно би могло да бъде...дори се страхувам да го поставя в лентичка,искам да избягам от тази мъка!!!Не мога да повярвам,че с е е случило на мен и че се оставих да ме убедят-вредно било,плодът би могъл да е деформиран безвъзратно..и аз се уплаших,просто не издържах...бях социален работник в център за деца с увреждания и .не можах да приема тази отговорност,да си представя да съм от другата страна-да не е моя работа,а да е моя живот
После не можех да се върна там и напуснах.Пет години след това се роди дъщеричката ми,а аз все още не мога да повчрвам и виждам в съня си другото момиченце(дълбоко в мен го знам,иде ми да се убия!!!!!!Може би ще си простя един ден,а може би не,но животът продължава,върти ни и нещата все по-бързо се променят..но дори и в ден като днешния си мисля за нея и колко по-различна би била съдбата ми сега....
Липсваш ми ,мое малко цвете!!!
на моменти дори не си следя мисълта и съм адски неадекватна. Заради децата и съпругът ми се старая да съм горе-долу нормална, но наистина не се справям кой знае колко добре. Уж правя ежедневните неща , а се чувствам куха.