за теб миничка Звезди
Силве,бъди до твоята приятелка.Тя има нужда от теб,сигурна съм.
Господи ужасно е
- Публикувана: 12 фев. 2009, 13:48 ч.
- Последно мнение: 20 май 2009, 01:07 ч.
Днес ми е тъжно защото...10
Тъжно ми е заради това:
"...ще ви помоля утре да стиснете по едни палчета за мен, защото съм на ФМ при д-р Марков и ми е много притеснено с оглед това,което се случи на Прити..."
Едно момиче го написа в друг подфорум (сигурна съм, че не е искала да ме обиди), но аз ли съм най-големия карък, аз ли съм единица мярка за човек, на който му се случват лоши неща . . .
Може да ви се струва глупаво, но ми стана много болно!
"...ще ви помоля утре да стиснете по едни палчета за мен, защото съм на ФМ при д-р Марков и ми е много притеснено с оглед това,което се случи на Прити..."
Едно момиче го написа в друг подфорум (сигурна съм, че не е искала да ме обиди), но аз ли съм най-големия карък, аз ли съм единица мярка за човек, на който му се случват лоши неща . . .
Може да ви се струва глупаво, но ми стана много болно!
Притенце, 
.
Може би момичето познава твоята история и неподходящо е свързала страховете си от неизвестното именно с теб.
Хората несъзнателно използват примери от битието и житието на другите. Наистина не осъзнават последствията.
Не е въпрос до каръкщина, но е минало през главата ти. Те познават тъжната ти страна.
След време сигурно някой ще пише, че е черпил сили от твоята история. Как не си се предала. ЖЗ.
.Може би момичето познава твоята история и неподходящо е свързала страховете си от неизвестното именно с теб.
Хората несъзнателно използват примери от битието и житието на другите. Наистина не осъзнават последствията.
Не е въпрос до каръкщина, но е минало през главата ти. Те познават тъжната ти страна.
След време сигурно някой ще пише, че е черпил сили от твоята история. Как не си се предала. ЖЗ.
Притинце
Рони го е казала много хубаво
След време сигурно някой ще пише, че е черпил сили от твоята история. Как не си се предала. ЖЗ.
Прити
Понякога човек, когато е притеснен казва/пише неща без да се замисли, че може да нарани някого. Ти не си карък, мила. Мисля си, че това момиче е било потресено от твоята мъка и затова се е изразило така. Не унивай, мисли си за хубавите неща, които те очакват със слънчицето, което очакваш.
Понякога човек, когато е притеснен казва/пише неща без да се замисли, че може да нарани някого. Ти не си карък, мила. Мисля си, че това момиче е било потресено от твоята мъка и затова се е изразило така. Не унивай, мисли си за хубавите неща, които те очакват със слънчицето, което очакваш.
Pretty, разбира се, че не си най-големият карък. Просто твоята история се е закотвила в съзнанието й. Със сигурност не е целяла да те засегне. Тъжното е че такива истории за другите са точно това, нещо, което на някой, някога, някъде се е случило, не дай боже на мен да се случи. Но няма нищо ненормално в това. Не се натъжавай заради такива неща.
-обичаме Ви и винаги ще Ви помним деца наши! Nane_nane........ .Знам че ти е тежко, но повярвай ми по-добре ,че са видели проблема навреме.Защото при мен не го видяха и аз си родих момченцето с увредено сърчице и след 5 дни вече го нямаше в ръцете ми......
.Знам че ти е тежко, но повярвай ми по-добре ,че са видели проблема навреме.Защото при мен не го видяха и аз си родих момченцето с увредено сърчице и след 5 дни вече го нямаше в ръцете ми...... Nane_nane, за твоят ангел
Шери ,не се самоизмъчвай така. Нищо лошо и нищо неправилно не си направила. Ако и аз имах този казвам късмет големите ,,бургаски специалисти'' да видят проблема щеше и аз да постъпя като Вас. Знам, че болката си я има, но това до последно да износиш детето, да го родиш и да си щастлива ,че всичко вече мина и............. след два дни когато се установи ной-лошото светът се срина в краката ми.
Така че Шери ти нямаш никаква вина миличка просто сме били ,,късметлийки'' .
Така че Шери ти нямаш никаква вина миличка просто сме били ,,късметлийки'' .
Шери,миличка и аз като теб непрекъснато се обвинявам че едва ли не убих момиченцето си....Всички лекари ме убеждаваха,че с тези малформации изобщо няма смисъл да се надявам на нещо,но въпреки това като че ли чак сега започвам да осъзнавам реално какво направих,Господи....Оставих ги да умъртвят дъщеричката ми-най-скъпото ми на света,смисълът на живота ми....Толкова дълго я чаках,така неистово я исках,не мога да забравя как мърдаше в мен,как риткаше и как всяко нейно неволно движение ме караше да се чувствам най-благословената жена...Разумът ми се опитва уж да надделее,но сърцето ми не може да преглътне болката-твърде жестоко е!Как можах да го допусна да се случи,как не успях да променя нещата-непрекъснато си задавам тези въпроси и всеки път нямам отговор....Казаха ми,че с такива увреждания организмът ми е 'трябвало'да изхвърли 'плода' още отначало,но докторите дълбокомислено клатеха глави и повтаряха:"Твърде много си я искала и така добре си се грижила за нея,че даже щеше и да си я родиш съвсем навреме!"Как да преглътна това и да ми стане по-леко?Момиченцето ми го няма,никога няма да се върне,7 месеца го носих и го родих,за да го лиша от живот....Такива неща не се забравят,никога и при никакви обстоятелства!Надявам се единствено тя да ми прости и да си я гушна един ден,когато отида горе....А дотогава я чакам всяка вечер да ме посети в съня ми и дори за мъничко да усетя,че съм мама,нейната мама....