Новозеландско-Австралийска все още лятна тема (3)

Рикк, предполагам, че това на което ти тръгваш е същото нещо, само дето тук си го плащаме, после връщат малко пари, но не всичко. Ще чакам да ми кажеш какво правите там. Никола много е пораснъл и е голям чаровник. Какво правите с него през деня? Дай ми някоя идея.
На всички болни бързо оздравяване   

Ами след като свекърва ми си тръгна, Никола е най-кротото и спокойно бебе на света  Не че е виновна с нещо жената, аз този сценрий съм го виждала многократно досега (иначе щях да й се ядосвам) - радостта към внуците приема странни измерения и резултатът е хиперстимулация и превъзбуждане на и без това крехката детска нервна система. Но реших да не се разправям и го изтърпях един месец. Майка ми като дойде обаче, това няма да се случи, въпреки че резултатът най-вероятно ще е хиперстимулация и превъзбуждане на моята 

Та какво правим - като се събуди към 5.30-6-7, се кърмим и той се ококорва и започва да пуска ени усмивки и да маха с ръчички и крачета. Аз му говоря, по някое време ставаме да се разхождаме из къщата и двора и му обяснявам разни неща, после пак става време за кърмене, после той заспива за кратко или по-дълго време, през което аз си правя кафе, зкусвам, пооправям къщата нещо... и общо взето този цикъл се повтаря, като всеки цикъл трае около два часа - тоест яде, "маймунства", както ние казваме, спи и после пак. По някое време излизаме да се разхождаме, и се радвам, че вече не спи през цялото време, а гледа любопитно около себе си. Често му пея, чета му приказки (www.az-deteto.com), пускам музика и танцуваме двамата. Люлея го, седнала на една фитнес топка, много е удобно  Много ме радва, че може да стои сам и да се забавлява, така ми остава доста време да си свърша неща, а съм спокойна, защото го намирам усмихнат. Често го нося в слинг вкъщи, вече времето го позволява, ззащото не е много горещо.

Общо взето, това е.

Така. Имахме навика с мъжа ми всяка вечер да се разхождаме. Особено в нчалото, като дойдохм  Австралия, когато живеехме в центъра, до реката и до лагуната, беше много рмантично  ; после се преместиме малко по-далече, в типичен "жилищен" квартал, където нямаше нищо (в смисъл, освен къщи), но продължихме да излизаме всяка вечер; Като се преместихме тук обаче, къде защото аз бях вече в понапреднала бременност, къде защото бяхме в нова къща и все имаше нещо за правене, занемарихме този навик, а откакто си купихм кола пък, съвсем угасна. И ето вчера, имахме гости вечерта и като ги изпращахме, открих, че времето навън е толкова свежо, а ние толкова отдавна не сме излизали, бебчо си беше в слинга и решихме да се поразходим на чист въздух.  Мъжът ми падна (беше валяло) и си пукна ябълката на раменната кост. Не е сериозно, но е с обездвижена ръка за поне месец... Сега се организирам тука, как ще гледам мъж, къща и бебе ... 

Rikk, Мерси за идеийте. Този линк много ми хареса, вчера му четох приказка, ама нещо май не му беше интересно. Той си има една шумяща, много шарена бебешка книжка и нея я четеме по няколко пъти на ден и мног и се кефи. Опитва се и да я изяде Ти каква музика му пускаш? На него всичките му неща свирят нещо и не съм пускала диск, ама може да взема да му пусна нещо. За момента мисля, че му харесва класическа мъзика Това с таткото е много неприятно. Бързо да се оправя и дано да не го боли.
Аз сега се чудя как да си постегна корема, а трябва и малко килца да сваля (ох, те никак не са малко  ) и се чудя как 

Упражнения за корем: Повдигане на крака от лег; лакътен и страничен планк; Саксонови наклони (те не са съвсем за корем, но оформят талията): навеждане встрани с вдигнати ръце, в които държиш лека тежест. В началото може и без тежест. Лицеви опори (ако не можеш истински, може на колене, в смисъл да не са ти изпънати краката).

Пускам му предимно българска музика, за да може да слуша български, а иначе и Вивалди и Шопен му харесват. Също понякога пускам олайн бг радио (www.bgradio.net). Aз му чета приказки не толкова заради самите приказки, колкото защото в един момент на мен ми свършва въображениео какво да му говоря, а гледам като е буден да му говоря нещо постоянно.

А ето го тука Никола, за радост на бабите и дядовците

http://www.youtube.com/watch?v=-suOlH6vSZ0

Привет момичета,
незнам дали е мястото тук да питам,но сме се ориентирали към законна емиграция и правим проучване на възможните дестинации.
Можете ли да ми кажете нещо повече за Австралия или Нова Зеландия?
Мъжа ми иска Кариби,но имаме деца и при мен на преден план са първо болници и здравеопазване,училища,цивилизация и после екзотиката.
Ще съм благодарна ако споделите вашият път до Австралия,живота и всички перипети които сте имали.
 

Rikk, мерси за линковете. Цял следобед слушам бг радио. Много му се радвам, не знаех, че го има онлине. Ако имаш още интересни линкове- давай ги  Никола е голям сладур. Моя калпазанин от около седмица разбра, че може да се обръща от корем по гръб (до тогава се обръщаше, ама по- скоро случайно, не можеше да го направи винаги когато поиска) и сега на практика не стои по корем. Само се въртим с него. Аз го слагам по корем, той стои половин минута и се обръща и ми се смее, аз пак го обръщам и така докато не ми писне. За него май е като игра.
Майка, приготвихте ли багажа, не остана вече.  Аз от сега да ти пожелая лек път, ако нещо не се засечем. Забавлявайте се и да разказваш като се върнеш.
Май вече е време за нова Великденска тема, как мислите?

rikk, много силен и любопитен Никола!! Я го виж само колко много се вдига главата и колко дълго я задържа и как се озърта.. голям сладур!   И не пропусна да даде малка чаровна усмивка както винаги!!! Пу-пу, много е сладък! Жив и здрав да ви е!!!!   Я кажи какво бу бяхте сложили отпред, че му беше толкова любопитно? Аз все се надявах да се извърти към камерата, но той упорито напред си гледаше. И като гледам колко много се надига ми се струва, че много скоро ще започне и да се обръща и да се търкаля.. е тогава започват и изненадите  .
Как е татито ви? Много неприятно това дето му се е случило. Боли ли го сега или просто трябва да се примири с дискомфорта от обездвижената ръка?

мама_Т, изгонихте ли бацилите от вас?   У нас малката започна да се покашля, но нищо не и давам засега.. ще я чакам сама да се пребори.

МАЙКА, готови ли сте? Кога излитате? Да знаеш ще съм с вас   Онзи ден на Кейт едно приятелче от училище замина с майка си и сестричката си за Индия. Цял ден съм ги мислила и изчислявала над кои земи и морета се намират!

jujolinka, не  знам какво точно те интересува за австралийското здравеопазване и образователна сиситема. Аз съм доволна (поне засега). По отношение на "пътя" ми до тук, едва ли бих могла да съм полезна, защото съм дошла с годеническа виза и защото беше преди 8 години.
Доколкото знам има други форуми, където се дискутират повече проблемите по имиграцията (документи, видове визи, плюсове и минуси и т.н.) и се обменя актуална информация. Иначе можеш да намериш много информация на официалната страница за имиграция www.immi.gov.au.

Мили благодаря ти за отговора,
аз там чета ,но исках да питам вас чисто по женски за живота,училищата,лекари и всичко онова което е много по-важно от визите и другите подробности.
Как са нещата с имотите?В смисъл може ли да се купи прилична къща .....?
Ще съм Ви наистина благодарна да споделите живота си там.Страхувам се като майка ,не е много лесно начинание 

Рикк, много сладък Никола!
И тримата се наредихме пред компютъра да гледаме клипчето и си спомнихме времето, когато Томи беше бебе.
Как е тати? Има ли болки?

АЛФИ, успех в борбата с коремчето  Трудна работа.
Колкото до нова тема - нашите теми се точат по-бавно, защото сме малко хора. Според правилата на форума една тема трябва да е 20 страници. Ние сме на 18-тата. Не остана много.

Jujolinka, и аз не мога да дам съвет на тема емиграция . Доидох тук ( Нова Зеландия) през 2001 година. Оттогава много нещасе промениха - точкова система и т.н. Но аз и тогава не съм кандидатствала за резиденс по канален ред, защото гаджето ми дойде първо. Получи резиденс и година селд това дойдох аз при него. Доказвахме пред властите че имаме връзка от няколко години и така ... КОлкото до болниците и училищата - в началото, като дойдох, всичко ме дразнеше (много е различно). Полека-лека възприех нещата такива, каквито са тук. Детето ми се ртоди в тукашна болница, през всичките 6 години, откак се е родил, съм се доверявала на тукашната здравна система - късно захранване, НЕ на вигантола, бебето няма нужда от вода, никакви кръвни картини и вторачвания в някакви си показатели и цифри (при здраво бебе) ... Не само за бебета, а и деца и възрастни - антибиотици само в краен случай, изобщо лекарства в краен случай ...  оставя се организма, колкото може, само да се опита да се пребори.
Образователната система - леле, плачеше ми се в началото, като сравнявах това, което помня от БГ с това, което ми разказваха пшриятели с деца в училищна възраст тук, както и за детските градини. НО сега съм на коренно противоположно мнение. Синът ми тръгна на градина на 3,5 год и много му хареса. НИКОГА, дори и в първяия ден не е плакал. Е да, сварвала съм го омазах с боички, без обувки, търкалящ се по мокета или в пясъчника омазан с пясък ... НО много щастлив. МНОГО ги занимаваха. Понякога си приготвяха сами обяда - мажат сандвичи или си правят малки пици - всичко е нарязано и пред тях. Всеки си избира какво обича и си реди на пицата, а после готвачката ги изпича. Мъфини си правеха и какво ли още не.
На 5 години тръгна на училище. И там рекалс, никакъв стрес и ей така, като 4е ли между другото, без много напън го нау4иха за отрицателно време да чете, а после и да пише. В самото училище имат то;лкова занимкания, 4е дори и работещи родители, като нас, могат да си позволят да запишат детето си на пиано, китара, баскетбол, арт клас, танци, ударни инструменти, пеене, шах клуб, разни клубове за развиване на мислкенето под формата на игри и какво ли още не. Няма нужда да се 4удиш кой ще го води някъде, докато ти си на работа, защото са организирани от училището и учителите/треньорите идват в самата сграда след учрбните занятия. Моят син е записан на пиано, тенис, арт клас, от следващия срок е и на Майнд Лаб" (развива мисленето). Членува и в шах клуба. И това всичкото без да трябва аз да обикалям из града да го водя тук и там. Да уточня, че ходи в държавно училище, а не в частно.
Още много мога да пиша, но ще закъснея за работа.

Мили, тръгваме сутринта на 9 Април, четвъртък, в 9.10 местно време.

Здравейте момичета!
mili46 -бацилите са още в къщи.Сега погнаха мен.Младежа се оправи...още малко хрема има...затова го задържах и днес в къщи..но аз трябва да се оправям,че тази седмица багаж ще стягам за местенето.
rikk -бебчо е голям сладур.Страхотна усмивка е И аз като  МАЙКА  като го гледах с умиление си спомних за моя син на тази възраст.
 МАЙКА -не остана време до България.И аз да ви пожелая лек път и много радости там през престоя ви.
jujolinka -аз не мога да ти бъда много полезна,защото съм тук от 5 месеца.Мога да ти кажа за училището(зависи колко са големи децата ти).Моя син е осми клас тук и си е както той казва като в детска гадина.Ние сравняваме с България,защото той учи там до 6 клас.Отначало се чудех как може почти нищо да не учат и се ядосвах,но сега смятам че така е по правилно.Не е нужно да пълниш детските главички със сумати ненужни глупости през всичките години на обучение.Тук са по Английската система на обучение,а както знаеш техните университети са едни от най добрите в света.Така че ги учат на каквото трябва за да кандидатстват.За болниците..за сега ми се наложи само веднъж да заведа малкия на кардиолог..имаше силно сърцебиене...ами отчаях се ..5часа в болницата и 5 прегледа от различни сестри и лекари  за да ми кажат,че нищо му няма.Ако в България обръщаха толкова внимание грешка нямаше да имат.Тука се престарават много според мен.Искам да ти кажа не се страхувай ами тръгвайте...това е по добро място за децата отколкото България..Ние най вече заради синът ни предприехме тази крачка.За жилищата ако почна да говоря няма да спра.Това ми е болната тема тук.Все пак имам професионално изкривяване Само ще ти кажа,че нямат нищо общо с нашите....Аз им казвам бунгала.Отвън изглеждат добре..ама вътре..всичко е гипсокартон.

мале каква глупост съм написала сега видях.Вместо градина..гадина..имам проблеми с Рто на клавиатурата... срам

 

ALFI, ако се сетя някой интересен линк ще пиша, ама ориентирай ме какво ти е интересно 

Мъжът ми няма болки, като не се движи ръката, но не може да прави почти нищо сам, което е неудобно, но какво да се прави. Ние с бебчо се справяме засега добре със ситуацията. Най-неприятното е, че аз не карам (откак блъснах огледалото съм се парализирала), и сега сме без кола, а всички знаят какво значи това. Добре поне, че сме на пешеходно разстояние от шопинг центъра.

ALFI, аз утре съм на физиотерапията и ще ти кажа какви сме ги вършили.

На всички болни - бързо оздравяване   

Rikk, показах записа на Деннис, много му хареса да гледа Никола Няколко пъти го гледа и му говори  
Иначе на мен всичко ми е интересно Приказки, песнички, филмчета. И мен много ме беше страх да карам от начало, ама сега без кола не мога. То ние живеем в квартал дето няма нищо, та съвсем. Пробвай да покараш, като си преодолееш стреса  е много хубаво.
Трябва да побутнем малко темата, че да имаме нова Великденска

Ти ми напомни, че миналата седмица като бяхме на встъпителната част на физиотерапията, едно момченце се беше заглеало в него, ама нашият - нищо. Явно по-късно започват да проявяват интерес към другарчета. За сметка на това едно друго бебе като се рзрева, и всички останали ревнаха като по команда 

Аз викам другата тема да е ANZAC ....