За бедна или за богата къща сте? Или за компромисите в кухнята......

Е, ти нали не мислиш, че ще отида с три торби продукти. Естествено, че съм писала на Рени. Просто чакам и нейният отговор, но все пак исках да видя дали ще има други спонтанно луди като мен.

Рени55 виждам, че си на балкона, моля те кажи, какво да правим?

Изпреварили са ме...

Миличка,но тогава всички бяхме на този хал,а сега не е чак толкова зле (процентно)
Скъпи момичета вие с вашите ГОЛЕМИ  СЪРЦА ме разлпакахте.Цяла сутрин се чудих дали да пиша в темата,но сърце юнашко трае ли....
ИСКРЕННО  ВИ БЛАГОДАРЯ !!! Писах на ЛС на Нана - в момента баба им пазарува продуктите за готвене.Така,че нямат спешна нужда от помощ.Все пак има кой да помага - макар и малко....
Вашата безкрайна отзивчивост и сърдечност ме навежда на мисълта  да помагаме на такива семейства.Дали да не се отвори такава тема и който има познати,нуждаещи се от ХРАНА - да пишат и да помагаме с каквото можем.Както каза Нана  - мога да им купя 2 кг сирене или други продукти.Аз съм ЗА!
Сърцето ми от снощи е на камък свито......
С удоволствие им помагам (макар и скромно).С удоволствие бих помогнала и на други гладуващи ДЕЦА!
ИЗВИНЯВАМ  се на авторката на темата,че я оспамих!

Рени пиши, ако все пак има нужда.

 

Редактирам...

П.П. Рени, наистина пиши при нужда, не се притеснявай

Аз също предпочитам да помагам вече в натура.....Опарих се и за съжаление вече скептично гледам на благотворителни акции.......Съжалявам,че трябва да го напиша......

Рая, напълно съм съгласна с теб....Но...познавам хора в малки населени места, които ги мързи да работят, имат условия, имат всичко необходимо - земя, време, възможности, но предпочитат да си оплакват съдбата......И дори....и те икономисват - от препарати, от нови семена напр. , от вода и т.н. необходими за добра реколта , а после искат да имат....Ами..съжалявам...за да получиш нещо, трябва и да дадеш........И вече тук не опира до икономии, а до стиснатост и скъперничество......

За да не оспамваме още хубавата тема на мама Цоцоланка, а и като гледам май започнаха конфронтациите-кой, какво и как ще си пести парите, нека рени55 или някой друг да отвори друга тема за подпомагане на нуждаещи се семейства с хранителни продукти, както предложи рени.

Старая се да не правя компромиси.Както каза някой по-горе и аз знам 2 и 200.Също така знам,че е твърде възможно днес да имам-утре да нямам.Затова съм решила да ям вкусна храна,която ми харесва!Работя по ресторанти от 6 години..някой от вас нямат на идея какви количества храна се изхвърлят..да,ама колегите не чуват като им говоря,че има хора,които не могат хляб да си купят.В къщи храна не се хвърля!Това е закон,точно поради тази причина.Относно жената с трите дечица..много е тъжно и наистина,ако има нужда мисля,че може да и се помогне!Да,не е само тя,ама какво по-хубаво от това да направиш поне един ден от живота на някого по-лек и усмихнат!

Момичета,аз само споделих с вас какво ми се случи снощи.
Не търсех в случая помощ.Не се  притеснявайте.
Важното е,че всички ВИЕ имате желание да помогнете - а това е добре!

Преди не се е налагало кой знае колко да правя компромиси. Сега се налага. Опитвам се да правя повече компромиси с количеството, но за съжаление се налага да правя за някои неща и с качеството. Иначе всеки би желал да може да осигури един здравословен живот на семейството си, но понякога... нещата са различни... И когато си броиш последните стотинки... все ти е тая дали ядеш вместо сирене извара и т.н.

Не правя компромиси нито с качество,нито с количество.Поне засега.По тази причина си отнасям и доста критики от свекър и свекърва,но кой ли се връзва....

Правя конпромиси с качеството и с количеството,въпреки това се стремя за детето храната която купувам да е качествена
Минахме един курс на лечение от две години и не ми се мисли отново да се връщаме на това дередже. За съжаление не мога да си позволя да се храним напълно здравословно и ние с мъжо.

Слава Боу, не се налага да правя компромиси по отношение на храната. Винаги купувам това, което ни се яде. Друг е въпросът, че имаме доста семпъл вкус на хранене. Мъжът ми е най-щастлив ако за вечеря му сервирам една голяма купа с шопска салата, обилно поръсена със сирене. Аз си падам по месо - малко количество, без подправки, на скара или в краен случай печено. Патица с портокали или праскови, сушени домати, каперси... това у нас не се сервира, защото не го харесваме. Предпочитаме да се храним според сезона, наблягаме на пилешкото през по-голямата част от годината, зимата обичаме да похапваме свинско, гледам на масата да има риба поне веднъж седмично, но наша си, българска, за предпочитане черноморска. Хапваме скумрия, карагьоз, чернокоп - все на скара, понякога пъстърва или мряна, ако моят рибар донесе. Зеленчуците са според сезона - лятото сурови, зимата - задушена царевица, грах, боб; плодове - целогодишно, също според сезона. Рядко ще завъртя някой засукан десерт - не обичам сладко тесто, но два-три пъти годишно правя крем-карамел, с което ми се изчерпва кулинарната фантазия за сладкиши 
Като цяло, ядем проста храна, без сосове, без заливки, без излишно голяма обработка.
Компросмисът, който се улавям, че правим, е свързан в по-голяма степен с липсата на време - случва се веднъж седмично никой от двамата да няма сили и време да готви и си поръчваме пица, или минавам през китайския на път за вкъщи. Вкусно е и пести време... Но пък не е кой нзае колко здравословно 
Много ми стана мъчно, ког то прочетох за семейството, което не може да си позволи храна за децата си. Мога да си представя какво изпитва майка, която не може да даде на децата си дори минималното  Спомням си онези тъмни (в буквален и преносен смисъл) години след 89 година, с купоните и празните магазини, когато плачех с дни, защото ми се ядеше нещо сладичко  и майка ми помоли съседката, току що върнала се от Съюза, за няколко захарни бонбона  Години по-късно си дадох сметка какво е изпитвала тогава. А иначе самите деца... те дори не си дават сметка, че са лишавани. Както аз тогава не си давах сметка, че ядем пиле само в събота и неделя - лакомства - по Нова година, а кисело мляко и сирене - когато пуснат в магазина и нашите могат да се доредят да купят с купоните си  Дано никога повече не се повтарят тези дни, дано!

Опитвам се да не правя компромиси с храната, нито по отношение на количеството, нито по отношение на качеството.