- Публикувана: 16 фев. 2009, 09:58 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 18:30 ч.
За бедна или за богата къща сте? Или за компромисите в кухнята......
Уф, сложен въпрос. Най-лесно ми идва приказката, че баба знае 2 и 200 
Искам да ползваме само био продукти и само от снобарски магазини, но не можем. Искам и домашно производство, ама и това няма как да стане. Така че редувам - по-скъпо при повод и гости, по-обикновено за всекидневието. Ясно е, че не мога за делник да губя по 6-8 часа да приготвя любимата ми патица по пекински например 
Но баща ми ми каза онзи ден, като си бях един месец у нас и готвих аз, че много хабя продуктите /визира, че изрязвам де що има жили и сланинки/
, както и че прекалено много месо слагам и че супата ми не била супа, а гъста яхния 
и от сорта. Но за двама пенсионери е съвсем разбираемо 
Искам да ползваме само био продукти и само от снобарски магазини, но не можем. Искам и домашно производство, ама и това няма как да стане. Така че редувам - по-скъпо при повод и гости, по-обикновено за всекидневието. Ясно е, че не мога за делник да губя по 6-8 часа да приготвя любимата ми патица по пекински например Но баща ми ми каза онзи ден, като си бях един месец у нас и готвих аз, че много хабя продуктите /визира, че изрязвам де що има жили и сланинки/
, както и че прекалено много месо слагам и че супата ми не била супа, а гъста яхния и от сорта. Но за двама пенсионери е съвсем разбираемо 
не правя компромиси. въобще не ми е хрумвало, за първи път в тази тема прочетох, че може да купуваш по-евтино сирене за баница или тутманик 
Що не вземеш да прочетеш и поста, че има хора, които нямат пари да си купят изобщо сирене??? Съжалявам, че съм рязка, обаче хора вие на Луната ли живеете?
разбира се че правя компромиси...
нямам време много за готвене... особено през деня. Сдъвчеш хамбургер или пица на крак... Вечер ако се прибера навреме добре - но ако остана по-дълго на работа... и се прибера в 21.30 примерно???? какво мога да спретна за 1/2 час??? Често пъти използваме полуфабрикати - по бързо и по-лесно. Но това си е абсолютен КОМПРОМИС откъдето и да го погледнеш.
Е....с едно обаче не правя компромис
сиренето което ядем от години е домашното козе сирене на мама !!!!
нямам време много за готвене... особено през деня. Сдъвчеш хамбургер или пица на крак... Вечер ако се прибера навреме добре - но ако остана по-дълго на работа... и се прибера в 21.30 примерно???? какво мога да спретна за 1/2 час??? Често пъти използваме полуфабрикати - по бързо и по-лесно. Но това си е абсолютен КОМПРОМИС откъдето и да го погледнеш.
Е....с едно обаче не правя компромис
сиренето което ядем от години е домашното козе сирене на мама !!!!
Компромис.
Какво всъщност означава компромис?
Според речника - споразумение при взаимни отстъпки; лична постъпка която човек прави против убежденията си.
И ето вече става сложно. Вече 3 ден май си мисля по въпроса, който ти Маме ни натресе да си чешем тиквите.
Предварително се извинявам за дългия пост, ама аз 3 дни го мисля това.
Да кажем, че моите убеждения са, че млякото е полезно и съответно производните продукти като сирене масло и т.н., но изведнъж се оказва, че моето дете, в момента в който спирам да го кърмя (на 1 година) развива белтъчна алергия. Значи не можеше да яде нищо, ама нищичко, в което има и грам мляко, масло или телешко. Какво става с всички правила, натяквани ми дълго, как най-полезната храна за дете на тази възраст е телешкото, нещо със сирене и т.н...... Почвам да правя компромис с тези си лични убеждения. Започвам да храня детето си само с ориз, и бисквити, в които няма мляко и т.н. Имало е цели месеци на обостреност, в които друго освен ориз и пуешко в краен случай не можеше да яде....Да кажем, че тя е възрастен човек, и знаейки тези си проблеми, си купува само ориз и не лапва грам сирене. Отивайки в магазин с някой, чийто убеждения са, че въглехидратите са бич за организма и как белтъчната храна и в частност сиренето са най-прекрасната храна, става сблъсък на убеждения. Според този, който яде сирене, този с ориза и картофите прави компромис с храната си.
Да кажем, че говорим за здрави хора, оставям темата за алергията на страна. Но пак, в резултат на различни статии, реклами и т.н ние формираме някакви лични убеждения и ако поведението ни, пазаруването на продукти се отклонява от нашето лично убеждение – значи сме направили компромис. Но това значи ли, че ако нечие друго лично убеждение е коренно различно от нашето, прави компромис? Според нас – може би да. Но според друг, който пък има същото лично убеждения като втория, първия е този, който явно прави компромиси. И тогава почваме анализи – този дали е достатъчно добре материално, че да си купува това или онова, а той човека е възможно да си има просто други лични убеждения.
Защо написах всичко това. Защото когато чета някои от вас – викам си еееее като мен..... После прочитам следващ пост – аааа този уж е по-различен, даже противоположен на предния, ама и той като мен мисли (просто дал друг пример). Пък и казвайки, че не правим компромис с нищо, това според мен означава, че се съобразяваме с личните си виждания и постъпваме съобразно рамките на мислене, които те са ни наложили.
Ако обаче си мислим, че не правим компромис, а в същото време сме изконсумирали неща, които са ни заблудили, че са отговарящи на личните ни убеждения, а всъщност те не са – тогава може ли твърдо да заявим – аз не правя компромис с нищо. Според мен, не можем.
Казвате, че не правите компромис нито с качеството нито с количеството. Дори отчасти, като пусна Мамето темата, по скоро исках да отговоря – не, не правя, просто най-общо, защото наистина в последните няколко години си мисля, че не правя. Но реших да не пиша първосигнално и да помисля малко повече. А, дали не се заблуждавам??? От кое количество нататък не е компромис, и от кое качество нататък не е компромис?
А ако излезем от кухнята, по същата логика – както някои твърдо заявяват, че не правят компромис с нищо, как изглежда въздуха, който дишаме? Можем ли да кажем – аз не правя компромис с тези неща и си дишам специален въздух? Колко от нас могат да избират дали да живеят в Балкана, или в мръсните и задушени градове? Не можем да не направим компромис, защото в най-честия случай или ще сме гладни и дишащи чист въздух, или ще имаме работата, която искаме и ще сме натъпкани в големия град. Ами правим ли компромис с държават, в която живеем???
Ами ако по асоциация с Дъглас Адамс, ако излезем от планетата Земя? Как ли изглеждат отвъд нашата планета вижданията ни за храната например и не изглеждаме ли смешни, казвайки – аз не правя никакъв компромис с храната си, а в същото време, някой от съседната галактика да пише в наръчниците си, че хората са едни смешни същества, които се самозаблуждават, че ядат храна ххх и ууу, която според техните архаични теории е изключително полезна за тях, но и най-елементарен зетгалактически тест установява вредата от храната ххх и ууу върху човешката тяло.........
...................
Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещван край на западния спирале клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот – за така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има – или по точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.Много бяха предложенията за решаване на този проблем, но повечето се отнасяха да движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
Итака, проблемът си оставаше нерешен – много хора се чувстваха зле, а повечето от тях – отвратително, включително и онези с електронните часовници.......
Дъглас Адамс..............................................
Всеки може да го тълкува и разбира както иска, да замести часовниците с който си иска продукт или технология, но определено, това за зелените хартийки си е все още така, както когато е писана книгата. Та дори “личните” ни убеждения в голяма степен са формирани, в резултат на добре подготвени кампании, платени със същите тези зелени хартийки. В голяма степен тяхното движение и количество формират вижданията ни........
Ще кажете – да ама ябълките са полезни за всички, кой може да оспори нейната полезност и вкус..... Аз мога..... защото алегрията ни беше и към ябълки......... но не искам да разказвам подробно точно какво ни се случваше, ако лапнехме и 1 залък ябълка.....
Всички правим компромиси. Едни според мен се заблуждават, че не правят, други се заблуждават, че правят, само защото не могат да си купят нещо, но в един момент не се знае, кой от двамата е с по-голям компромис и въобще къде е абсолютната истина. Няма такава. (според мен разбира се). Всеки постъпва според убежденията си (наложени в по-голямат си част отвън) и когато не може да постъпи според тях прави компромис. А КОЙ/КОЯ ОТ ВАС СЕ НАЕМА ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕЙНОТО УБЕЖДЕНИЕ Е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО, ВЯРНО И МЕРОДАВНО???
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми, заради теб Маме. Всъщност може би има някои будиски монаси, или други подобни, които евентуално биха могли да кажат – аз не правя компромис, ама ........знае ли човек
Какво всъщност означава компромис?
Според речника - споразумение при взаимни отстъпки; лична постъпка която човек прави против убежденията си.
И ето вече става сложно. Вече 3 ден май си мисля по въпроса, който ти Маме ни натресе да си чешем тиквите.
Предварително се извинявам за дългия пост, ама аз 3 дни го мисля това.Да кажем, че моите убеждения са, че млякото е полезно и съответно производните продукти като сирене масло и т.н., но изведнъж се оказва, че моето дете, в момента в който спирам да го кърмя (на 1 година) развива белтъчна алергия. Значи не можеше да яде нищо, ама нищичко, в което има и грам мляко, масло или телешко. Какво става с всички правила, натяквани ми дълго, как най-полезната храна за дете на тази възраст е телешкото, нещо със сирене и т.н...... Почвам да правя компромис с тези си лични убеждения. Започвам да храня детето си само с ориз, и бисквити, в които няма мляко и т.н. Имало е цели месеци на обостреност, в които друго освен ориз и пуешко в краен случай не можеше да яде....Да кажем, че тя е възрастен човек, и знаейки тези си проблеми, си купува само ориз и не лапва грам сирене. Отивайки в магазин с някой, чийто убеждения са, че въглехидратите са бич за организма и как белтъчната храна и в частност сиренето са най-прекрасната храна, става сблъсък на убеждения. Според този, който яде сирене, този с ориза и картофите прави компромис с храната си.
Да кажем, че говорим за здрави хора, оставям темата за алергията на страна. Но пак, в резултат на различни статии, реклами и т.н ние формираме някакви лични убеждения и ако поведението ни, пазаруването на продукти се отклонява от нашето лично убеждение – значи сме направили компромис. Но това значи ли, че ако нечие друго лично убеждение е коренно различно от нашето, прави компромис? Според нас – може би да. Но според друг, който пък има същото лично убеждения като втория, първия е този, който явно прави компромиси. И тогава почваме анализи – този дали е достатъчно добре материално, че да си купува това или онова, а той човека е възможно да си има просто други лични убеждения.
Защо написах всичко това. Защото когато чета някои от вас – викам си еееее като мен..... После прочитам следващ пост – аааа този уж е по-различен, даже противоположен на предния, ама и той като мен мисли (просто дал друг пример). Пък и казвайки, че не правим компромис с нищо, това според мен означава, че се съобразяваме с личните си виждания и постъпваме съобразно рамките на мислене, които те са ни наложили.
Ако обаче си мислим, че не правим компромис, а в същото време сме изконсумирали неща, които са ни заблудили, че са отговарящи на личните ни убеждения, а всъщност те не са – тогава може ли твърдо да заявим – аз не правя компромис с нищо. Според мен, не можем.
Казвате, че не правите компромис нито с качеството нито с количеството. Дори отчасти, като пусна Мамето темата, по скоро исках да отговоря – не, не правя, просто най-общо, защото наистина в последните няколко години си мисля, че не правя. Но реших да не пиша първосигнално и да помисля малко повече. А, дали не се заблуждавам??? От кое количество нататък не е компромис, и от кое качество нататък не е компромис?
А ако излезем от кухнята, по същата логика – както някои твърдо заявяват, че не правят компромис с нищо, как изглежда въздуха, който дишаме? Можем ли да кажем – аз не правя компромис с тези неща и си дишам специален въздух? Колко от нас могат да избират дали да живеят в Балкана, или в мръсните и задушени градове? Не можем да не направим компромис, защото в най-честия случай или ще сме гладни и дишащи чист въздух, или ще имаме работата, която искаме и ще сме натъпкани в големия град. Ами правим ли компромис с държават, в която живеем???
Ами ако по асоциация с Дъглас Адамс, ако излезем от планетата Земя? Как ли изглеждат отвъд нашата планета вижданията ни за храната например и не изглеждаме ли смешни, казвайки – аз не правя никакъв компромис с храната си, а в същото време, някой от съседната галактика да пише в наръчниците си, че хората са едни смешни същества, които се самозаблуждават, че ядат храна ххх и ууу, която според техните архаични теории е изключително полезна за тях, но и най-елементарен зетгалактически тест установява вредата от храната ххх и ууу върху човешката тяло.........
...................
Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещван край на западния спирале клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот – за така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има – или по точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.Много бяха предложенията за решаване на този проблем, но повечето се отнасяха да движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
Итака, проблемът си оставаше нерешен – много хора се чувстваха зле, а повечето от тях – отвратително, включително и онези с електронните часовници.......
Дъглас Адамс..............................................
Всеки може да го тълкува и разбира както иска, да замести часовниците с който си иска продукт или технология, но определено, това за зелените хартийки си е все още така, както когато е писана книгата. Та дори “личните” ни убеждения в голяма степен са формирани, в резултат на добре подготвени кампании, платени със същите тези зелени хартийки. В голяма степен тяхното движение и количество формират вижданията ни........
Ще кажете – да ама ябълките са полезни за всички, кой може да оспори нейната полезност и вкус..... Аз мога..... защото алегрията ни беше и към ябълки......... но не искам да разказвам подробно точно какво ни се случваше, ако лапнехме и 1 залък ябълка.....
Всички правим компромиси. Едни според мен се заблуждават, че не правят, други се заблуждават, че правят, само защото не могат да си купят нещо, но в един момент не се знае, кой от двамата е с по-голям компромис и въобще къде е абсолютната истина. Няма такава. (според мен разбира се). Всеки постъпва според убежденията си (наложени в по-голямат си част отвън) и когато не може да постъпи според тях прави компромис. А КОЙ/КОЯ ОТ ВАС СЕ НАЕМА ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕЙНОТО УБЕЖДЕНИЕ Е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО, ВЯРНО И МЕРОДАВНО???
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми, заради теб Маме. Всъщност може би има някои будиски монаси, или други подобни, които евентуално биха могли да кажат – аз не правя компромис, ама ........знае ли човек
Krische, направо ме разби с поста си! Много пъти го чета и премислям! 
Направо ме вкара в размисли и мен!.........
Благодаря, че ги сподели с нас - има над какво да се замислим! 
Направо ме вкара в размисли и мен!.........
............................
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми...............
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми...............
Компромис.
Какво всъщност означава компромис?
Според речника - споразумение при взаимни отстъпки; лична постъпка която човек прави против убежденията си.
Всички правим компромиси. Едни според мен се заблуждават, че не правят, други се заблуждават, че правят, само защото не могат да си купят нещо, но в един момент не се знае, кой от двамата е с по-голям компромис и въобще къде е абсолютната истина. Няма такава. (според мен разбира се). Всеки постъпва според убежденията си (наложени в по-голямат си част отвън) и когато не може да постъпи според тях прави компромис. А КОЙ/КОЯ ОТ ВАС СЕ НАЕМА ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕЙНОТО УБЕЖДЕНИЕ Е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО, ВЯРНО И МЕРОДАВНО???
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми, заради теб Маме. Всъщност може би има някои будиски монаси, или други подобни, които евентуално биха могли да кажат – аз не правя компромис, ама ........знае ли човек
Какво всъщност означава компромис?
Според речника - споразумение при взаимни отстъпки; лична постъпка която човек прави против убежденията си.
Всички правим компромиси. Едни според мен се заблуждават, че не правят, други се заблуждават, че правят, само защото не могат да си купят нещо, но в един момент не се знае, кой от двамата е с по-голям компромис и въобще къде е абсолютната истина. Няма такава. (според мен разбира се). Всеки постъпва според убежденията си (наложени в по-голямат си част отвън) и когато не може да постъпи според тях прави компромис. А КОЙ/КОЯ ОТ ВАС СЕ НАЕМА ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕЙНОТО УБЕЖДЕНИЕ Е ЕДИНСТВЕНО ПРАВИЛНОТО, ВЯРНО И МЕРОДАВНО???
п.с. Мнението си ми е лично и не го налагам на никой, нито целя нещо. Просто исках да изложа пред вас мислите си, които вече 3ти ден чоплят съзнанието ми, заради теб Маме. Всъщност може би има някои будиски монаси, или други подобни, които евентуално биха могли да кажат – аз не правя компромис, ама ........знае ли човек
Да, разбира се. Правя компромиси и с едното, и с другото, и по всяко време, независимо празник или делник. Не го наричам компромис, но разумно потребление и разумно разходване на продукти и пари.
Мога да си позволя всичко. Но не мога (или по-скоро не желая) да си позволявам да изхвърлям неизползвани продукти съсипали се в хладилника. Едно е да се храниш (и живееш) в непрекъснати икономии и с мисълта как от нищо да направиш нещо, друго е да харчиш и готвиш разумно.
Избягвам да купувам вредни за здравето неща като разни видове колбаси примерно. Колбаси купувам сравнително рядко. Нямам никаква представа с какви боклуци и химии са тъпкани и това не ми харесва. Не се храня по заведения по същата причина. Никога не купувам полуфабрикати пак по същата причина. Купешки хляб мразя, но купувам заради народа в къщи които го предпочитат (аз не ям)
Кисело мляко си квася сама. Първо, знам че е истинско, второ, правя количество, което би ми струвало солидна сума ако беше купено в готов вид. Плодове и зеленчуци обаче се купуват в огромни количества и се старая всичко да влезне в употреба преди да се е развалило и отиде в кофата.
Пазарувам от евтини магазини и зареждам фризера на спешъл.
Аз категорически не разбирам хора, които си вкарват много голями заплати в хранителните магазини (и отиващи в тоалетната съответно). Една голяма част от тяхните разходи са за абсолютни боклуци- сладкишчета, вафлички, бисквитки и прочее глупости. Понякога ми призлява като надникна в чужда количка в супермаркета какво яде народа. Най-интересното е че като правило такива хора не само харчат страшно много, но и се хранят много еднообразно и вредно.
Екологично съобразеният начин на живот започва от това какво ядем и как харчим. Аз не съм крайна в манията си за здравословно хранене, още не съм станала веганка и суровоядка, но някои продукти по магазините са толкова вредни и тъпкани с химия, че всячески се страя да избягвам. И разбира се, винаги мисля за цената. Няма да предпочета боклука само защото е по-евтин, но мисля за цената и търся изгодната оферта.
Една позната веднъж разказваше много огрижена как не понасяла в хранителния магазин да се стиска за пари и да гледа цените. "И кога-вика- най-сетне ще мога да пазарувам без да гледам етикетите? Получавах малко, ясно. Доходът ми растя главоломно, а с това и харченето ми в супермаркета, но аз все още гледам цените."
Е, не знам за нея, но за себе си мога да кажа, че доходът ми няма абсолютно никакво значение за това дали ще гледам цените и изгодното. Аз получавам особен вид удоволствие от спестяването на средства. Ще се заям на касата и за центове които са ми чукнали в повече. Обожавам да си получавам продукт без пари поради грешка на касиерката.
Икономя постоянно. Ток, вода, бензин...Всичко за което се сетите преминава през преценката ми за разумност на разхода. Без вманиачаване, но с трезва преценка.
И като заключение ще кажа, че такъв начин на живот не е за "бедна къща". Богатите хора спечелили парите си със собствен труд, знаят цената им и ги ценят. Грижата за здравето си и здравословното хранене също е част от грижата за портфейла. Пръска пари без да мисли само този, който не ги изкарва сам или изкарва "лесни" пари.
Мога да си позволя всичко. Но не мога (или по-скоро не желая) да си позволявам да изхвърлям неизползвани продукти съсипали се в хладилника. Едно е да се храниш (и живееш) в непрекъснати икономии и с мисълта как от нищо да направиш нещо, друго е да харчиш и готвиш разумно.
Избягвам да купувам вредни за здравето неща като разни видове колбаси примерно. Колбаси купувам сравнително рядко. Нямам никаква представа с какви боклуци и химии са тъпкани и това не ми харесва. Не се храня по заведения по същата причина. Никога не купувам полуфабрикати пак по същата причина. Купешки хляб мразя, но купувам заради народа в къщи които го предпочитат (аз не ям)
Кисело мляко си квася сама. Първо, знам че е истинско, второ, правя количество, което би ми струвало солидна сума ако беше купено в готов вид. Плодове и зеленчуци обаче се купуват в огромни количества и се старая всичко да влезне в употреба преди да се е развалило и отиде в кофата.
Пазарувам от евтини магазини и зареждам фризера на спешъл.
Аз категорически не разбирам хора, които си вкарват много голями заплати в хранителните магазини (и отиващи в тоалетната съответно
). Една голяма част от тяхните разходи са за абсолютни боклуци- сладкишчета, вафлички, бисквитки и прочее глупости. Понякога ми призлява като надникна в чужда количка в супермаркета какво яде народа. Най-интересното е че като правило такива хора не само харчат страшно много, но и се хранят много еднообразно и вредно.Екологично съобразеният начин на живот започва от това какво ядем и как харчим. Аз не съм крайна в манията си за здравословно хранене, още не съм станала веганка и суровоядка, но някои продукти по магазините са толкова вредни и тъпкани с химия, че всячески се страя да избягвам. И разбира се, винаги мисля за цената. Няма да предпочета боклука само защото е по-евтин, но мисля за цената и търся изгодната оферта.
Една позната веднъж разказваше много огрижена как не понасяла в хранителния магазин да се стиска за пари и да гледа цените. "И кога-вика- най-сетне ще мога да пазарувам без да гледам етикетите? Получавах малко, ясно. Доходът ми растя главоломно, а с това и харченето ми в супермаркета, но аз все още гледам цените."
Е, не знам за нея, но за себе си мога да кажа, че доходът ми няма абсолютно никакво значение за това дали ще гледам цените и изгодното. Аз получавам особен вид удоволствие от спестяването на средства. Ще се заям на касата и за центове които са ми чукнали в повече. Обожавам да си получавам продукт без пари поради грешка на касиерката.
Икономя постоянно. Ток, вода, бензин...Всичко за което се сетите преминава през преценката ми за разумност на разхода. Без вманиачаване, но с трезва преценка.
И като заключение ще кажа, че такъв начин на живот не е за "бедна къща". Богатите хора спечелили парите си със собствен труд, знаят цената им и ги ценят. Грижата за здравето си и здравословното хранене също е част от грижата за портфейла. Пръска пари без да мисли само този, който не ги изкарва сам или изкарва "лесни" пари.
Правя компромиси според моментното финансово състояние. У дома яденето е приоритетно, тоест главата на семейството държи да си хапва прилично и ще се лиши от дреха и обувки за сметка на добра храна, така че, ако имам възможност - готвя с най-доброто. (не ме разбирайте погрешно - например за мен домашно прясно и кисело мляко е по-добро от всякакво купешко, същото важи и за домашна патица или пуйка, домашно прасе...) Но пък в същото време за пиле с бира купувам евтина бира
.................................
Не мисля че темата беше чак с такова философско значение.Ставаше въпрос за съвсем по-обикновенни неща.Като например аз когато пълня чушки с яйца слагам мноооого сирене,яйца и съвсем малко брашно за гъстота;докато свекървата слага малко сирене,яйца и мноого брашно за икономия(в този случай тя прави компромиса,защото пълни повече чушки,но не са така вкусни).Или когато купувам кисело мляко - купувам от една марка,която е по-скъпа на пазара,но съм сигурна че в кофичката има мляко,а не нишесте или сухо мляко.
. Една голяма част от тяхните разходи са за абсолютни боклуци- сладкишчета, вафлички, бисквитки и прочее глупости.
И това не мисля че е точно по темата - тя не е дали правим компромиси със здравето си...
В случая ако обичаш шоколадови вафлички,но си купуваш обикновенни понеже са по евтини правиш компромис,но това че и двете са еднакво вредни е вече съвсем отделна тема.
Не мисля че темата беше чак с такова философско значение.Ставаше въпрос за съвсем по-обикновенни неща.Като например аз когато пълня чушки с яйца слагам мноооого сирене,яйца и съвсем малко брашно за гъстота;докато свекървата слага малко сирене,яйца и мноого брашно за икономия(в този случай тя прави компромиса,защото пълни повече чушки,но не са така вкусни).Или когато купувам кисело мляко - купувам от една марка,която е по-скъпа на пазара,но съм сигурна че в кофичката има мляко,а не нишесте или сухо мляко.
А защо си мислиш на 100%, че е компромис това, което прави тя? Замисляла ли си се, че това, което на теб ти е вкусно, не значи че трябва да й е вкусно и на нея....... Въобще май не си схванала, какво точно написах и че точно това се опитах да кажа, споделяйки размислите си..... И още много мога да напиша по темата...., но ще се въздържа.
Има си хора, които са родени консуматори и такива, които се замислят за повече от това дали са им пълни стомасите и дали имат нужното количество зелени хартийки
Кое прави нещо обикновено и просто и кое го прави специално....... Единствено нашето отношение .......Можем да правим всеки ден необикновен, а може и просто да избутваме минутите до следващия, величаейки самите себе си......
Може просто да създадем красота, от стръка праз, от листото магданоз...... и това да направи нашия ден необикновен, а може и да ядем черен хайвер с лъжица от консерва, убеждавайки себе си, колко сме велики, че можем да ядем такова КАЧЕСТВО и такова КОЛИЧЕСТВО........
Както пък друг автор казва:
Същественото е невидимо за очите
А защо си мислиш на 100%, че е компромис това, което прави тя? Замисляла ли си се, че това, което на теб ти е вкусно, не значи че трябва да й е вкусно и на нея.......
Защото го е казвала и кара мен да ги правя понеже на нея сърце не й дава да "хвърли" толкоз сирене.
Въпроса не е в това дали ядеш хайвер,а в това дали си позволяваш нещата така както ги обичаш.Ако обичам чушките с много сирене,всеки друг вариянт е компромис,независимо поради какво причина - финансова,здравословна или морална.
П.П.Сори за спама,ама тя темата съвсем в страни отиде
Яяя...не бях се сещала да слагам брашно в чушките. Мерси за идеята! Почвам и аз да икономисвам сиренето.
Казваш значи не бил въпроса за компромис със здравето си. Но нещата тук са много вързани. Тези които живеят на принципа "пари за ядене не икономя" много често не могат две манджи да сготвят, а се хранят изключително с боклуци- суха храна (колбаси и сандвичи), полуфабрикати и заведения. В тяхното меню е целия промишлен асортимент със сладкишчета (сами не могат да си направят). Не е въпросът в това че аз харесвам тези пастички но са ми скъпи, а в това че аз не харесвам пастички с километражен списък от химикали в състава им.
Значи, той прави компромис със здравето си и джоба печелейки време за мързел. Аз правя компромис с време и труд за сметка на по-здравословно хранене и по-малък разход. Това е. Неговият разход за храна е два пъти по-висок от моя, а храненето му н-пъти по-боклучиво.
Мерси за идеята! Почвам и аз да икономисвам сиренето. Казваш значи не бил въпроса за компромис със здравето си. Но нещата тук са много вързани. Тези които живеят на принципа "пари за ядене не икономя" много често не могат две манджи да сготвят, а се хранят изключително с боклуци- суха храна (колбаси и сандвичи), полуфабрикати и заведения. В тяхното меню е целия промишлен асортимент със сладкишчета (сами не могат да си направят). Не е въпросът в това че аз харесвам тези пастички но са ми скъпи, а в това че аз не харесвам пастички с километражен списък от химикали в състава им.
Значи, той прави компромис със здравето си и джоба печелейки време за мързел. Аз правя компромис с време и труд за сметка на по-здравословно хранене и по-малък разход. Това е. Неговият разход за храна е два пъти по-висок от моя, а храненето му н-пъти по-боклучиво.