
.
.
. Мястото, където ходихме беше много хубаво, но НЕ успяхме да си починем. Даже се прибрахме по-рано от предвиденото. Диването беше като пощуряло. Лягаше си по нощите и ставаше в 6 ч. Естествено будеше цялата къща и по цял ден предаваше фасони. Абе много непослушна беше. Иначе въздуха и се отрази много добре.
.
.
.


АЦЦ бяхме вземали на мъжа ми прахчета, много доволни останахме 




.
Доста гадно преживяване беше. Аз очаквах да продължи кратко, едно рязко дръпване или нещо от сорта. Изплакване за момента и после плач от последвалата болка. Да стисна очи за секунди и после да си го гушна. Ама не би...около 5 минути трая гадната процедура. Мъжа ми стиска с все сила ръчичките, аз крачетата, лекаря си върши работата, Дени плаче и се дърпа. Накрая милото вече нямаше глас и само нареждаше "мамо, моля те, хайде стига вече, кажи му да спре". Гадна работа!
Но пък няма да ходим няколко дни подред. Чак след 10 дни на контролен преглед. След като излязохме от кабинета, Дени заяви че тоя лекар е тъпак и повече не иска да му вижда очите. Боли го, но търпи геройски без да плаче. Разказва гордо по телефона на баба си и дядо си как в асансьора мама го е поздравила, че е герой и за награда сме му купили часовник на Бен 10
А си знаеше стихотворението перфектно.Препоръчани теми