*~104 арабски гълъбици сплитат червено-бели мартеници~*

Бибито
аз преди да хвръкна за фризиора ще налапам по голямата част от закуската и тортата, щото момите тука казват, че много за закуска им слагам.
    За рожденните дни
DUA-Душко ще ти я напиша, ама аз съм я писала на много и те казват, че не ставала тяхната като моята Значииии трябва да те гощавам и нагледно да показвам. А аз по един не много сложен начин я правя. Май съм я направила и по тарикатска да не се моря много- Направила съм я Мимич-мусака както казва мъжът ми . ПоМимвам манджите

катенце  пазара на мързеливите е уникален-тук има из4истени тикви4ки,накълцан магданоз за табуле,из4истени бакла и грах,навити сърми4ки с лозови листа-абе вси4ко за което се сетиш,и което изисква домакинска работа-минаваш, купуваш и мяташ в тенджерата или  фризера-затова и са го кръстили така,но пък и осигурява прехраната на доста семейства,защото именно жени в трудно соц.положение взимат продуктите и ги приготвят.

биби мерси за по4ерпката ,4акам снимките

дарко ето ти малко въведение за живота тук
1-облеклото-варира от потници и къси поли-до напълно забулени-т.е не се вижда нищо от тях,всеки сам си избира стил на обли4ане

2-социален живот-има кафенета,ресторанти-в някой се сервира алкохол в други не,молове,кина,дискотеки,паркове,нет клубове-само едно уто4нение-нета е по бавен отколкото в БГ.Имаме си културен център-работи всеки 4етвъртък,българките сме доста-все с някоя ще си допаднеш .Едно уто4нение ако лятото си тук-денем не се излиза,освен ако нямаш работа ,затова оба4е след 19 запо4ва живота-магазините освен тези в центъра работят лятото до около 22.30,а в някой квартали и до 1 след полунощ-но  улиците са пълни с хора по4ти до сутринта.Имаме си и ледена пързалка,а и има и доста басейни-някои са смесени,други само за жени или само за мъже,има театри  и опера,фитнеси-като се замисля едва ли има нещо което го има в БГ и да го няма тук

Ако решиш да се поглезиш ,но не знаеш езика-има фризорски салони на рускини,а и една бг също има такъв,а има и българка маникюристка.
Алкохол се продава свободно.
в на4алото не пии вода от 4ешмата,с по разли4ен състав е,и трябва време да свикнеш,както и преди ти писах-ако искаш си вземи приемник на ИТВ.ако имаш и още въпроси питай-в на4алото на темата има линк към темата за Сирия която бяхме писали-по4ети и там

дуа не ми споменавай за Нур и Моханнад-хлапетата бяха луди по него,и когато лятото бяхме в БГ,следяха сериите по нета

Привет!

Мароканско Кате  радвам се, че си добре, хубаво стихче , и на Теди също   
Деси много сте хубави на снимките  а ресторанта е чуден 
Другарче мило 
Мелани довечера ще се включа да си поприказваме 
Снежна  добре сме мила  а тези студове ми омръзнаха вече    искам да е топличко .....  много е пораснало твоето мече  Аднан 

Здравейте Девойки от арабската пустиня,
Анита13 добре си дошла Деси, имаш ли новини за Скай Блю, днес съм се присетила за нея. Дали си оправиха нещата с визата на мъжа и?
Белбейка как си? Расте ли коремчето? Вие двете с Цецито да не се засватите от рано? Таман да няма за в бъдеще конфликти в родата откъде емомата, откъде е зетя
Цеци докъде стигна със задачките?
Ренка малко ти е останало виждам, дано ти се срещнат нещата. А това за килограмите, не се тормози... Не мой сички да сме като Гала от "На Кафе"
Свеар как си?
Лили ще очаквам да ни информираш за историята с иранското момиче, така трябва да е око за око, зъб за зъб. Нали идваме от него край
Нямаме ирански мами, не се разрешава брак с първи братовчеди шегичка
Тунизийско слънце, накъде пътуваш сега?
Наира радвам се, че всичко е минало наред със срещата. Колко  малко му трябва на човек за да е щастлив Разкажи нещо интересно, ей така за зареждане на батериите
Деси прати ми парола да видя Наира

хехе Наде ще ти разказвам малко по - малко ! 
всеки ден по нещо..
един ден се връщахме да го оставим в хотела,но нямахме кола и изпозвахме автобус...
и сядаме най-отзаде двамата  и пред нас от ляво и отдясно има по две седалки с 4 рима седнали араби...
приятеля ми каза не казвай нищо на арабски пред нас има ираки... и не искам да заговарят(много не харесва иракита)
  и така стойм си и по едно време сестра ми Пънар ,тя явно разбира ,че онези за араби! и с една голяма усмивка се обръща към нас (стой между нас и тях) и извикваа Зикооо(малкото му име) арабииии  !!!
той така се изчерви,толкова се крии и после го заговориха...
питаха го коя съм аз? помислиха ,че съм му някаква любовница .... на мен ми стана много гадно...
и той се ядоса и им каза не това е жена ми от скоро сме женени...
млъкнаха... после се извиняваха извинявахаа
 

Аааааа, успя да ме размееш, смони ми за мойто старо мойто време. Знам че не ги обичат, то и техните толкоз, защото знаят какво мислене имат
Ама сестра ти е обучена за скрита камера 

Наде-уби ме с това за първите братовчеди  

Сорая:искам да ви видяяяяяя,на лични ми прати сн  

Много хубави ресторанти по сирийско,ама при нас не се сещам за типичен сирийски ресторант ,виж иракски,саудитски,пакистански,ирански,китайски,афганистански,ливански,емратски и естествено индийски има много....паметта ли ми изневерява  

Дуа-какви рибки гледаш?

Шило-а твоите какви са,всички ли умряха?

В емирските семейства аквариумите са на почит,но след птиците.В много къщи си имат рекички или езерца с костенурки и предимно рибки-кои,шаранови пъстри рибки.
Много отглеждат гълъби,разни дребни птички,пауните са много популярни също.
По-бедните чужденци като нас гледат също кафезни птички и костенурки,рибки.
Сред англичаните работещи тука са на мода соленоводните аквариуми,които масово разпродават в нета(заради кризата напускат Дубай).
Едно езерце,които ме впечетли беше в една прекрасна вила,на емирец,женен за германка:имат езеро под стъкления под в приемната  

малко нагледно от живота на зелената ни столица Абу Даби:


http://auhgal.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

Лили не разбрах кои бягат англичаните ли? Нещата явно са доста сериозни... няма ли надежда за оправяне, виж Обама обещава Америка да излезе по-силна от кризата, само не разбрах за сметка на кого иначе лошо няма...
Абра върна ли се в Дубай, не виждам да е писала тук. Ех, не се преместихме докато нещата бяха наред, сега с тая криза съвсем няма да ма види пустинята, че и аз нея също
Мисля, си може би, че има българки женени за иранци, но те най-вероятно си живеят тук в България.
Иначе са си хубави мъже...
Наира прати ни и на нас снимки, барем една
Гледах онази вечер "Red sands" не го препоръчвам за нощно кино, но интересуващите се от джинове могат да му се насладят 

Джин ли чух  я дай трейлър, Наде?

Ми зле е ,вливат пари,но бавно ще става оправянето,иншаАлла!
Хотелите свалиха цените,хората въпреки това не идват.

Не съм чела вестници,но има масови уволнения и хората си заминават
Гледам сложиха табела на нашия блок,че има свободни апартаменти за наемане:значи хора са се изнесли...
Казват,че като децата свършат училище юни още повече ще си заминат за винаги..

Те иранците са по търговията(внос-износ ),но май не се женят много за чужденки като арабите.
Гледах в списание сники от сватба в Бърдж ал Араб на иранец с американка:чудесна двойка бяха,а сватбата беше върха на лукса.Много иранци тука са в строителния бизнес и са милионери,машаАлла!

 

Лили, ето ти го от замундата http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=158500&hit=1
Ти в апартамент ли живееш? Колко са ви наемите сега там на един мебелиран апартамент с 2 спални

Мерси Наде,преди и беше блокнат този сайт,сега не е .
Ами обзаведен не знам точно,то зависи и от квартала ,сградата.
Средно 100 000 дирхама на година ($1=3,66 дирхама)
Паднаха наемите с 30 % за сега.

Хубаво си хортувате..и аз нещо шях да казвам, но точно гледах за търския самолет, който е катастрофирал на летището в Амстердам и ми настръхна косата. Да пази Господ!
Деси, ако обичаш, кажи им на тези женички да отворят един клон на въпросния пазар и тук - има доста мързеливи, както и такива като мен, които нямат време да въздъхнат, камо ли да кълцат и белят зеленчуци. Благодаря предварително!
Биби, да сте живи и здрави и двамата! В началото не можех да се сетя кой има рождени дни, но като сложи софрата, ми се освежи паметта 
Наде, ха добре дошла! Губиш се нещо напоследък, а не бива 
Лили, кризата не подминава никой. Виж ние нали сме си вечно в криза, не се шашкаме толкова, но на нормалните хора много им се вгорчи животът. Но пък те ще се оправят, а ние пак ще си тънем в мизиреия. Нямам никакви съмнения в това. Да сваялт още цените в Дубай, че да си направим по една екскурзия барем 
Сорая, разказвай-разказвай! Вие за първи път ли се виждате или сте се срещали и преди това? Истанбул се превръща в център на българо-арабската любов  Всички там си определят среща, много е практично.
Мелани, наистина е добре да им ограничите малко езиците на децата. Аз съм фен на децата, които говорят по няколко езика и не мисля,че това ги затормозява, но все пак има някакви разумни рамки. Да са живи и здрави, ще ги научат всичките езици 
Дарко, забрави страховете и притесненията - сигурна съм,че Сирия ще те очарова!
 Близнаците,
Който пропуснах да ме прощава, но съм гроги и след малко се паркирам.
Приятна вечер на всички!

Добър вечер на майките и децата  

Как сте?

Ето, идвам да споделя нещо ново и хубаво: през 2005-та година участвах в международен проект, заедно с представители на - по това време - 9 страни.

Много ми хареса - да уточня - беше финансиран от Щатите, и в този смисъл - много много бюрократичен, но пък как иначе се контролира такава маса от хора, това имаше свои предимства - като следваш процедурата, "гърбът" ти е защитен.

Това задание ме научи на много, че и аз научих /мисля/ някои хора на доста неща, свързани с работата.
Част от регионите, в които работихме не бяха прекрасни, затова колегите от по-развитите страни много се нервеха и изпадаха и в паника дори. В този смисъл, имаше от всичко, включително и както се случва с млади хора в по-затворена среда - срещи, раздели и любови, някои от които останали там, други - приключили с брак.

След краят на програмата, втори такъв проект нямаше /въпрос на финансиране ... като има - има, като няма - търсиш/....

Нека призная, че иначе това е и работа, която дава много добро заплащане, да не говорим за другото развитие. След нея като "скала за - труд - пари", се нареждат след-военни територии, географски изолирани места, където се отзовах и аз. И забравих за "стария екип".

И с радост видях, че пак набират група - след толкова години.

С боязън кандидатствах по мейл - като мислех ... ех, няма да ме искат - вече омъжена, а и така дълго ги забравих и имаше уговорки "мини да се видим", но знаете колко от тези уговорки наистина спазваме.....

Става въпрос за 3 интензивни месеца, с "откъсване" - всмисъл - преселваш се на мястото, където са всички.

Написах аз - умения, очаквания, лични и семейни състояния .... Адресирах мейла до жена, която познавам добре. От стария екип. Е, не й писах "Здрасти Лаура, Катя съм!" /не се казва Лаура/...

Писах, пратих и се усетих, че трябва да се занимая после с конника - да се обЯсним.   

Тя ми се обади и каза, че пък те мислели за мен, ... не се знае така ли е, надявали се старите колеги - по-добре е те да дойдат, по-малко се обяснява, запознати са... "проверени са" /има и една лоша страна  - повече се пазарят за пари/ и каза.... да взема и конника като кандидат - обучител, понеже опитът им показвал, че семейните хора по-малко се "лудват" при стрес, а и така сме щели да помогнем онези колеги, които  от "чужбинските" си мислят, че няма да им дадат шанс за изява, понеже са муслим - примерно.

Та така, Алхамдуллах.... не очаквах!         
                   

Днес е денят на хвалбите... Та и аз да се похваля в този ред на мисли.Да сме живи и здрави  до края на април, де.Днес нашият тати  потвърди окончателно съгласието си за пътуването на каката до Франция!Аз май се радвам повече от детето, да си призная честно не вярвах до последно.Оказа се обаче, че човек, когото си мислиш, че изцяло познаваш, винаги има  с какво да те изненада...  Добре че изненадата е положителна!
Та сега остава да изготви пълномощното, пратихме му данните и така...
Сега отивам да проверявам разни домашни, а по-късно пак ще се включа.

Как да ви пратя Лили,Наде?     
Катееееееееееее Мароооккк 
И за всичкиии     
Друго толкова да е смешно нямаше всички други моменти бяха романтични
С корабче по Босфора беше много хубаво..
Един ден решихме да отидем на кино.Отидхме в един мол купихме си билети ,но имаше малко време и решихме да хапнем сладолед и да пием нещо преди филма...Седнахме в един ресторант..Решихме каквото аз поръчам и той иска това..Донесоха ни първо соковете-праскова(изобщо не го понесе) и до като чакахме... решихме да играем на лист,ножица и хартия... играем играем... но той реши да играе с двете ръце аз не исках и целия сок върху него го разлях ,счупих и чашата... и да не говорим каква ммиризма има сок от праскова върху пуловер      В киното на никой не му хареса миризмата...
Друг ден бях останала сама вкъщи но искам да изляза с него..  и реших сама с автобуса,бях запомнила от миналия път къде точно трябва да сляза и кой автобус беше( В турция по принцип всичко си пише)и се разбрах с него като се качя в автобуса ще му се обадя да се приготвя и да отива към такси... Добре отидох аз на спирката дойде и автобуса... качих се... седнах и сега вадя телефона да му звъна..Звъняя телефона ИЗКЛЮЧЕН!!!      не мога да ви опиша как се изплаших! аз сама в автобуса ,в големия Истанбул пътувам към Бакъркьой квартала ,че дори и там нищо незнам и трябва да стоя там до 18-19 ч ..докато кака ми дойде да ме вземе!   
Държа да не се разплача... Звъняя пак след 10 мин... Изключеееен...след още 15 мин пак изключен... казах си каквото и да става да не се притеснявам... ще отида на най-сигорното място което се сещам(джамия) и там ще изчакам до вечерта  (аз бях в автобуса към 11 сутринта)... Но след 5 мин .някакъв номер ми звъни... и тойй ее от хотела ми се обажда.... понеже телефона му е кувейтски и картата след 1ч седмица и вече не може да работи на този телефон.... казах му бързо да се качва на такси и да идва... че съм сама и се изплаших... качи се тойй...
срещата ни беше пред един мол в този квартал..
Слязох от автобуса и вървя към мола ,упътена от един продавач...
стигнах .. след малко и той дойде и всичко си дойде на мястото
Но доста се изплаших ,честно казаноо...   
Всеки ден излизахме.. 2 вечери бяхме в една от сестрите ,в нейния дом.. много хубаво си прекарахме
Бяха най-хубавите и ценни до този момент, моменти в живота ми ..Шокран Аллах за тях!
разбира се на края имаше много сълзи...от моя страна и ми беше доста тежко дори първия ден като се прибрах легнах да спя и на сутринта съм на училище..Звънни ми алармата и по инерция събуждам се бързо и поглеждам на дясно дали е до мен...Но него го нямаа... След това стоя и си мисля тогава защо ми звънни аларматаа и ми идва на умаа ,че сега е време да си взема душ,да го събудя и да тръгваме към Бакъркьой(най-честно там се срещахме когато бяхме сами т.е аз нямах придружител) и след 5 мин . осъзнавам ,че аз съм във Варна,България и трябва да се приготвям за училище..!!!   
 
Благодаря на Всичкии!