Гръцки език (начинаещи)

Νέα Ελληνικά Αρχάριοι

Курсове за изучаване на гръцки език за чужденци за овладяване на ниво А1 съгласно Общо Европейската рамкова спогодба  Κοινού Ευρωπαϊκού Πλαισίου Αναφοράς (ΚΕΠΑ). В рамките на полуинтезивния курс ще бъдат провеждани занятия в продължение на 10 седмици ( по 3 часа, 2 пъти седмично). Занятията в рамките на интензивния курс ще продължат 4 седмици (по 3 часа, 5 пъти седмично). При обучението ще се ползва учебника и учебните материали
Ξεκινώντας (Νέα Ελληνική ως Ξένη Γλώσσα 1) – издание на Гръцко-американския съюз.

Програма:
01/09/2010 -- 28/09/2010 , 15 часа седмично,понеделник-петък 9:00-12:00ч., 18:00-21:00ч.
04/10/2010--08/12/2010, 6 часа седмично,понеделник и сряда 9:00-12:00ч., 18:00-21:00ч.
05/10/2010-- 09/12/2010, 6 часа седмично,вторник и четвъртък 16:00-19:00ч.

Адрес:
Πρόγραμμα Νέας Ελληνικής Γλώσσας
Διδότου 15 (5ος όροφος)
10680 Αθήνα
Τηλ.: 2103680900, 2103680938, 2103680910
Fax: 2103633174
Email: moderngreek@hau.gr
Информация:
http://www.hau.gr/?i=greek_language_program.el.modern-greek.500

(Само да вметна, че упражненията към учебника Νέα Ελληνική ως Ξένη Γλώσσα 1, граматика и техните отговори са публикувани тук на по-предните страници).

Да.

Словосъчетания с употреба на ολική άλεση

ψωμί ολικής άλεσης или ολικής άλεσης ψωμί – хляб от пълнозърнесто брашно

προϊόντα ολικής άλεσης – продукти от пълнозърнесто брашно

αλεύρι σίκαλης ολικής άλεσης - пълнозърнесто ръжено брашно
 
δημητριακά ολικής άλεσης-пълнозърнести храни

βρώμη ολικής άλεσης-овесени ядки на цели зърна

η βρώμη-овес

νυφάδες βρώμης - люспи от овесени ядки

πίτουρο βρώμης-овесени трици
(овесените трици се произвеждат, като се смелят люспите на овесените ядки.)

Lana26, 

запис .

Обобщение

В гръцкия език съществителните имена имат определителен (το οριστικό) и неопределителен член (το αόριστο).

1.Определителният член обикновено се придружава от съществително име. Определителният член в гр. език стои ПРЕД съществителното име за разлика от българския език.Съществителното се променя в зависимост:

- от рода, има  три рода (γένη), αρσενικό –мъжки, θηλυκό –женски, ουδέτερο – среден.

- падеж, има четири падежа  (Именителен падеж (И.п.)-Ονομαστική,
Родителен падеж (Р.п.)-Γενική, Винителен (В.п.) – Αιτιατική, Звателен- Кλητική. В звателен падеж същ.имена нямат опр./неопр.член.

- число, има две числа (единствено-Ενικό, множествено-Πληθυντικό)

Промяната на определ./неопред. член и на съществителното според ролята на съществ. име в изречението, рода и числото представлява системата от падежи.
В състава на изречението съществителните изпълняват функцията на подлог – Υποκείμενο, пряко допълнение- Аντικείμενο άμεσο /непряко допълнение -Αντικείμενο έμμεσο.

2.Неопределителен член се използва когато се говори за неизвестни и неопределени лица/факти:
Единствено число
Им.п. м.р. ένας ж.р. μια ср.р. ένα
Род.п. м.р.ενός ж.р. μιας ср.р. ενός
Вин.п. м.р. ένα(ν)ж.р. μια ср.р. ένα
Примери:
Έχω μια φίλη στην Αθήνα.
Βλέπω ένα άσπρο αυτοκίνητο.
Θέλω έναν καναπέ.
Когато трябва да употребим множествено число неопредел. член не се използва:
Έχω περιοδικά στο γραφείο.
Θέλω βιβλία και μολύβια.
Ударение – едносричните думи нямат ударение, а двусричните, трисричните и др.имат ударение.(за монотонично ударение в гр.език, четете на стр.25(п.372)

Глаголите (Ρήματα) се променят по лице и число, наклонение, залог и време. В състава на изречението изпълняват ролята на сказуемо.

Сегашно време - Ενεστώτας (τώρα, σήμερα, κάθε μέρα, συχνά, πάντα, κάθε φορά) . Действието се извършва сега, днес, всеки ден, всеки път, често, винаги.
Минало свършено време - Αόριστος (χθες, προχθές ,πέρσι, το 1975). Действието се е извършило вчера, завчера, миналата година, във фиксиран момент в миналото.
Бъдеще време- Μελλοντας α (αύριο, μεθαύριο,σε λίγη ώρα,αργότερα). Действието ще се извърши в бъдещ момент.
Наклонение-изявително, подчинително и повелително.
Залог - деятелен, страдателен.

Прилагателните имена (Επίθετα) определят характеристиките, качествата на съществителните имена. Имат 3 рода, 2 числа и 4 падежа. Съгласуват се със придружаващите ги същ.имена, a в състава на изречението изпълняват роля на определение(προσδιορισμός).
Освен прилагателно име, ролята на определение може да  са  числителни имена или местоимения. Падежна система е в сила и за придружаващите съществителните имена определения (прилагателни,числителни,местомения).

Наречията (Επίρρηματα) поясняват действията откъм време, място, начин, количество и др. Наречията не се променят. Съществуват и двойни наречия като: αρκετά σύντομα, πολύ γρήγορα и т.н. Ролята на наречията в състава на изречението е обстотелствено пояснение (за време, място, начин).
Когато искаме да кажем„през лятото”,"в понеделник","в петък" за разлика от бълг.език не се използва предлог, а Винителен падеж - το καλοκαίρι, την Παρασκευή , την Τετάρτη....
Когато  трябва да се посочи час се използва στις (Винителен падеж) след което се казва часа.
Например: στις 22.00 (ώρα), στις 12.00 (το μεσημέρι/ μμ), στις 11.55 π.μ. , στις 08.00(πριν το μεσημέρι /π.μ.)
μμ= μεσημέρι, πμ= πριν το μεσημέρι
За обозначаване на време се използват и по-сложни изрази (обстотелствено пояснение за време),напр.
Γύρω στις 08.00, μέχρι τις 3 το μεσημέρι , λίγο πρίν απο τις 3 το μεσημέρι, λίγο πριν τις 08.00,  πριν από 1 ώρα.
Дати: Винителен падеж за деня, Родителен падеж за месеца.
στις 22 Φεβρουαρίου-на 22 февруари
στις 22 Ιουλίου-на 22 юли
στις 22 Απριλίου-на 22 април
Когато часът или датата са 1 , се използва στην
Пример: στην 1 ώρα, στην 1 Μαΐου

Към неизменяемите части на речта спадат предлозите(προθέσεις) и съюзите (σύνδεσμοι).

Видове съюзи:

1. Συμπλεκτικοί-- και (κι), ούτε, μήτε, ουδέ, μηδέ
2. Διαχωριστικοί --ή, είτε
3. Αντιθετικοί --μα, αλλά, παρά, όμως, ωστόσο, ενώ, αν και,
μολονότι, μόνο
4. Συμπερασματικοί --λοιπόν, ώστε, άρα, επομένως, που
5.Επεξηγηματικός-- δηλαδή
6. Ειδικοί --πως, που, ότι
7. χρονικοί --όταν, σαν, ενώ, καθώς, αφού, αφότου, πριν, (πριν να),
μόλις, προτού, ώσπου, ωσότου, όσο, που όποτε
8. Αιτιολογικοί --γιατί, επειδή, αφού, τι (ποιητικό)
9. Υποθετικοί --αν, σαν, άμα
10. Τελικοί --να, για, να (δυνατότερο από το να)
11. Αποτελεσματικοί --ώστε (να), που
12. Διστακτικοί --μη(ν), μήπως
13. Συγκριτικός-- παρά

1.Την Πέμπτη αρχίζουν τα μαθήματα.

Την Πέμπτη- в петък, наречие за време, обстоятелствено пояснение
Αρχίζουν – започват, сказуемо, сег.време, 3л.мн.число, изявително наклонение,деятелен залог
Τα- определ.член мн.ч. на μαθήματα –уроци, подлог, ср.р.,мн.ч., Им.падеж

2. Σήμερα τα παιδιά παίζουν στην αυλή του σχολείου.

Σήμερα-днес, наречие за време, обстоятелствено пояснение за време
τα определ.член мн.ч. на παιδιά-деца, подлог, ср.р.,мн.ч., Им.падеж
παίζουν-играят, сказуемо, сег.време, 3л.мн.число, изявително наклонение,деятелен залог
σε-предлог(неизменяема част)
την –определит.член на αυλή-двор,ж.р.ед.ч.,Вин. падеж, στην αυλή-обстоятелствено пояснение за място
του –определ.член на σχολείου-училище,ср.р.ед.ч.,Родителен падеж за притежание

3. Χτες το βράδυ είδα μια ωραία ταινία.

Χτες –вчера, наречие за време
το определит.член на βράδυ -съществ.име, ср.р.,ед.ч.
Χτες το βράδυ-(разширено) обстоятелствено пояснение за време
είδα –видях,сказуемо, мин.св.време,1л.ед.ч., изявително наклонение,деятелен залог
μια - неопределит.член ж.р.ед.ч, Вин. падеж
ωραία – определение-прилагателно,ж.р.ед.ч, Вин. падеж определя ταινία
ταινία- съществително ,ж.р.ед.ч.,Вин. падеж, пряко допълнение

Преговорни упражнения за усвояване на граматичния материал на първо ниво:

Лични местоимения

1.Напишете положителни и отрицателни отговори, както е в примера:
Βλέπεις τον Βασίλη; --Ναι, τον βλέπω (τον Βασίλη).
-- Όχι, δεν τον βλέπω (τον Βασίλη).
1.Βλέπεις την Άννα;
2.Συμβουλεύεις το παιδί;
3.Βλέπεις τους μαθητές;
4.Αγόρασες τα γραμματόσημα;
5.Στέλνεις τις φωτογραφίες;

2. Задайте съответстващи въпроси, съгласно примера.
Αγόρασες τα φάρμακα; - Ναι, τα αγόρασα.
1. Ναι, τις έκλεισα.
2. Ναι, τα αγόρασα.
3. Ναι, το στέλνω.
4. Όχι, δεν τη διαβάζω.
5. Όχι, δεν την πίνω.

3. Заменете съществителните с подходящи лични местоимения:
Пример:Η νοσοκόμα φώναξε τον Γιώργο. --» Η νοσοκόμα τον φώναξε.
1. Περιμένουμε τον Πέτρο.
2. Στέλνουμε τις φωτογραφίες.
3. Συχνά βλέπουμε τον Νίκο και την Καίτη .
4. Ποιος φώναξε τα παιδιά;
5. Λέει του μαθητή να προσέχει.
6. Δάνεισα στην Άννα την τσάντα.
7. Αγοράζουμε στα παιδιά ρούχα.
8. Δώσατε της Ελένης χρήματα;

4. Допълнете изреченията с лични местоимения съгласно примера:
Μας μαλώνουν. --» Εμάς μαλώνουν. Όχι εσάς.
1. Σας προσέχουν όλοι. ...........προσέχουν όλοι. Όχι εμάς.
2. Με φώναξαν. .......................φώναξαν. Όχι εσένα.
3. Τον κοιτάζουν όλοι. .............κοιτάζουν όλοι. Όχι τον αδελφό του.
4. Τους βλέπω στον δρόμο. ......βλέπω στον δρόμο. Όχι τους φίλους τους
5. Μου αναθέτει τη δουλειά. ......αναθέτει τη δουλειά. Όχι εσένα.
6. Σου λέει να είσαι ταχτικός........λέει να είσαι ταχτικός. Όχι του Γιάννη.

Неправилни глаголи:

1. Образувайте повелително наклонение на неправилните глаголи:
Пример:Λέω μια ιστορία --» Πες μια ιστορία. Πείτε μια ιστορία.
1. Πίνω το φάρμακο.
2. Μπαίνω στο λεωφορείο.
3. Τρώω γρήγορα.
4. Βγαίνω στα ψώνια.
5. Ακούω τις ειδήσεις.
6. Λέω το μυστικό.
7. Πηγαίνω στο γήπεδο.

2.Попълнете с глаголите в скобите, като използвате указаното глаг.време:
1. Στη γιορτή του πατέρα (εμείς)... ...(τρώω-мин.св.време),
........(πίνω-мин.св.време)
2.(Εσείς)....... στις επτά στο μάθημα, (πηγαίνω- 
Бъдеще еднократно време)
3. (Εμείς)..... στον γιατρό, (πηγαίνω-бъдеще многокртано)
4.(Εσείς) από ποια πόρτα.......... (βγαίνω-мин.св.време)

3. Напишете текста в сегашно време. Επιστρέφοντας е деепричастие (връщайки се).
Χτες η Ελένη έφυγε βιαστικά από το γραφείο της. Πήγε στο ταχυδρομείο και
έστειλε ένα γράμμα στην αδελφή της. Επιστρέφοντας στο σπίτι έκανε μερικα
ψώνια. Στο μανάβικο της γειτονιάς βρήκε φρέσκα λαχανικά και φρούτα.
Αγόρασε ντομάτες και πορτοκάλια. Απ' τον φούρνο πήρε ψωμί και γάλα. Πήγε
σπίτι μαγείρεψε, έφαγε, έπλυνε τα πιάτα και είδε τηλεόραση ως αργά.

Σήμερα η Ελένη φεύγει........


Употреба на Αρέσει... / Αρέσει να...

Примери:
Μου αρέσει το παλτό της Καίτης. Μου αρέσουν οι παλιές φωτογραφίες.
Σου αρέσει η ζακέτα μου;
Του αρέσουν τα ταξίδια.
Της αρέσει η κλασική μουσική;
Μας αρέσουν τα λουλούδια.
Σας άρεσε η ταινία;
Τους αρέσει η ελληνική γλώσσα.

Μου αρέσει να βλέπω τηλεόραση.
Σου αρέσει να μαγειρεύεις;
Τους άρεσε να πηγαίνουν για μπάνιο το απόγευμα.

Спрежение на глагола Αρέσω

1. Напишете положителни и отрицателни отговори, както е в примера:
Σου αρέσει το σπίτι της Μαίρης; - Ναι, μου αρέσει. - Όχι, δεν μου αρέσει.
1. Σου αρέσουν τα φρούτα;
2. Σας αρέσει το ποδόσφαιρο;
3. Τους άρεσε το μάθημα;
4. Της άρεσε η ταινία;
5.Σας άρεσε η Αθήνα;
6.Σου αρέσει η Κρήτη;
7.Του αρέσει η ζωγραφική;
8.Σου αρέσει η πίτσα;

2.Напишете изречения съгласно примера:
 (εγώ - τα γλυκά) -- Μου αρέσουν τα γλυκά.
1. (εγώ - η μουσική)
2. (αυτή - το κολύμπι)
3. (εσείς - το καλό φαγητό)
4. (αυτοί - το τραγούδι)
5. (αυτές - ο χορός)

3. Допишете с глаголите в скобите:
Μου αρέσει (μαγειρεύω) --Μου αρέσει να μαγειρεύω.
1. Σου αρέσει ........στο θέατρο; (πηγαίνω)
2. Δεν μας αρέσει .......τη νύχτα, (ταξιδεύω)
3. Σας αρέσει....... χαρτιά; (παίζω)
4. Τους άρεσε ...........βόλτα στην παραλία, (κάνω)
5. Σας αρέσει........ το σπίτι; (καθαρίζω)

Притежателни местоимения:

1. Образувайте кратките(слабите) форми на притежателните местоимения:
ο δικός μου πατέρας— ο πατέρας μου
1. η δική σου αλυσίδα
2. το δικό του τετράδιο
3. τους δικούς μας ανθρώπους
4. της δικής του οικογένειας
5. τις δικές σου καρέκλες
6. του δικού σας πατέρα
7. οι δικοί τους καθηγητές
8. των δικών της βιβλίων

2. Образувайте пълните (силните) форми на притежателните местоимения:
Το γραφείο του είναι πολύ μικρό. --» Το δικό του γραφείο είναι πολύ μικρό.
1. Οι δρόμοι της χώρας μας είναι παλιοί.
2. Το σπίτι μας είναι παλιό.
3. Η φωνή τους ήταν βραχνή.
4. Τα ρούχα σας είναι βρόμικα.
5. Έχασα τα γυαλιά μου.

Кръщаване на дете - Βάπτιση του Παιδιού

Βάπτιση-видео

Δήλωση Γέννησης – Акт за раждане,
издава се от компетентния орган (ληξιαρχείο - отдел"Гражданско състояние",регистрация на брак и раждане на дете) в района на местожителство/раждането на детето. Изисква се документ от лекар или акушер(ка). Издаването на Δήλωση Γέννησης трябва да стане до 10 дни след раждането на детето.

Кръщелно свидетелство
Издава се от компетентния орган (ληξιαρχείο ) в района на кръщенето. Ако той е различен от района на раждане на детето, ликсиархио-то  от района на кръщенето (ληξίαρχο του τόπου βάπτισης)  изпраща се протокол до района на местоживеене в срок от 10 дни.
Необходимо е:
1.Детето да бъде регистрирано от компетентния орган (ληξιαρχείο του δήμου) в района на местожителство.
2. Сертификат подпечатан от свещеник удостоверяващ кръщението.
3. Свидетели на кръщенето – кръстникът (изисква се да е навършил 14 години), бащата и майката, попечител на детето, роднини по права линия.
Кръщелното свидетелство се издава до 90 дни от деня на кръщението.

Задължения на кръстника:
•    Η λαμπάδα – кръщелна свещ
•    Две малки кърпи за кръстника и свещеника
•    Една голяма кърпа за детето
•    Τα λαδόπανα
•    Зехтин
•    Един сапун
•    Кръщелни дрехи и обувки на детето
•    Кръстче за детето
•    Украса за църквата

Традиции  
В много райони на Гърция, семействата избират за кръстник човека, който е бил кръстник на сватбата им. В последно време по-младите двойки избират някой от своите приятели.
Кръстникът / кръстницата трябва да се православни християни. Според каноните на Ортодоксалната църква кръстникът се счита за духовен баща на детето и е забранено да кръщава деца от противоположния пол. Кръстникът има задължението да подари кръщелен кръст, който ще "съпровожда" детето през целия му живот. Кръщенето обикновено е през първата година от живота на децата, главно поради практически причини. От друга страна не е добре, когато детето e на 3-4 години и обръщението към него е ...... „μπέμπα”. Според гръцката традиция, първото дете на двойката  "наследява" името на един от двамата родители на съпруга. Въпреки че изборът на име днес е чисто личен въпрос за родителите, православната религия забранява древните гръцки имена. Докладвани са и инциденти, когато свещеникът отказва да извърши церемонията поради това, че родителите не желаят да се ограничават от имената в гръцкия християнски религиозен календар. Според обичая, забранява се детето да се подстригва преди кръщенето. Според традицията, кръщелните дрехи на детето след кръщенето трябва да се изперат с морска вода. Традицията изисква първата неделя след кръщението, кръстникът / кръстницата да придружат детето в църква с кръщелната свещ (λαμπάδα) и да присъстват на неделната литургия.

Задължения на родителите за кръщенето:
•    Покани за кръщенето
•    Бонбониери - Μπουμπουνιέρες
•    Сладки
•    Снимки и видео
•    Подарък за кръстника/кръстницата

Λαδόπανα
1.Λαδόπανα - малко чаршафче или пелена от плат. Словообразуване:Λαδό-зехтин,πανα-пелена
2.Λαδόπανα (σετ) - бельо , шапчица + малко чаршафче

Μπουμπουνιέρα
Малък подарък(сувенир) за гости, който се дава на всеки от поканените за спомен от тържеството (кръщене или сватба).

      Μαρτυρικό Βάπτισης


Μαρτυρικό Βάπτισης-в някаква степен по форма наподобява бълг.мартеница, представлява панделка или цветен конец (розов,син) съчетан с дребна фигурка.

Преговорни упражнения за усвояване на граматичния материал
на първо ниво:

Съществителни имена

1.Напишете съществителните в противоположното число на същия падеж:
η φράση --» οι φράσεις
1. η δύναμη
2. της απόφασης
3. την είδηση
4. οι σκέψεις
5. τις πράξεις
6. των γεννήσεων.
7. των λέξεων
8. τις υποθέσεις .

*Съществ.имена от ж.р.,ед.ч., които завършват на –η и образуват множествено число на
–εις, в Родителен падеж мн.число приемат окончание  –εων.
η λέξη- οι λέξεις -των λέξεων
η πόλη -οι πόλεις- των πόλεων

2.Допълнете изреченията с думите в скобите:
Το πρωί περίμενα στη ........του λεωφορείου μια ώρα. (στάση)
Το πρωί περίμενα στη στάση του λεωφορείου μια ώρα.
1. Χτες το βράδυ άκουσα τις....... από την τηλεόραση, (είδηση)
2. Οι ......που έδωσε δεν με ικανοποίησαν καθόλου, (εξήγηση)
3. Τα αεροδρόμια συνήθως βρίσκονται έξω από τις ........(πόλη)
4. Η Καίτη έχει μεγάλη........ Κατάφερε να χάσει 20 κιλά. (θέληση)
5. Ο παππούς περιμένει τον ταχυδρόμο για να πάρει τη............
(σύνταξη)
6. Οι ...........και οι............... των αεροπλάνων γράφονται
στον πίνακα των................. (άφιξη, αναχώρηση, πτήση)

3.Напишете определителен и неопределителен член на съществителните:
Пример: ο/ένας σκύλος
τετράδιο
αυτοκίνητο
σπίτι
βαλίτσα
ομπρέλα
γιατρός
καρέκλα
παιδί
μαθητής
γραφείο
λουλούδι

4. Открийте и подчертайте определителния и неопределителния член
на съществителните в изреченията:
1.Διάβαζαν καθημερινά τις μικρές αγγελίες των εφημερίδων.
2. Γράφτηκαν σ' ένα γραφείο ανεργίας.
3. Ο Γιάννης θα πάει σε μια επαρχιακή πόλη.
4. Το γραφείο της βρίσκεται στο κέντρο της πόλης.
5. Προσλήφθηκε σε μια εταιρεία.
6.Ο φίλος σου περιμένει μέσα στο αυτοκίνητο,
7.Ο Κώστας θα δουλέψει σε μια οικοδομή.
8. Αυτό το βιβλίο μου άρεσε πολύ.
9. Δήλωσαν συμμετοχή σε έναν διαγωνισμό χορού.
10. Πληρώσαμε τον λογαριασμό και φύγαμε.

Страдателен залог

1.Напишете изреченията в страдателен залог както е в примера:
Το ποτάμι ποτίζει τα χωράφια.
Τα χωράφια ποτίζονται από το ποτάμι.
1. Ο εργοδότης πληρώνει τους εργάτες.
2. Ο κ. Γεωργίου υπογράφει την αίτηση.
3. Η Ελένη γράφει την επιστολή.
4. Ο ήλιος φωτίζει τη γη.
5. Η μητέρα πλένει τα ρούχα.
6. Ο κηπουρός κλαδεύει τα δέντρα του κήπου.
7. Ο διευθυντής ανοίγει τον φάκελο.
8. Ο δημοσιογράφος μεταδίδει τον ποδοσφαιρικό αγώνα.
9. Οι ταχυδρόμοι μοιράζουν τα γράμματα.
10. Οι φωτιές καταστρέφουν τα δάση.

2. Напишете изреченията в деятелен залог както е в примера:
Το δωμάτιο ζεσταίνεται από το τζάκι.
Το τζάκι ζεσταίνει το δωμάτιο.
1.Οι δρόμοι πλένονται από τη βροχή.
2. Τα λουλούδια ποτίζονται από μένα μια φορά την εβδομάδα.
3.Τα γραπτά των μαθητών διορθώνονται από τους καθηγητές.
4.Το συμβόλαιο υπογράφεται πρώτα από τον δικηγόρο.
5.Τα ταξίδια περιορίζονται από τον διευθυντή της εταιρείας.

Το τελικό –ν

Βοήθησα τ.... συμμαθητή μου να λύσει τ.... άσκηση.
Βοήθησα τον συμμαθητή μου να λύσει την άσκηση.
1. Συνάντησα τ.... Πέτρο στο σπίτι των φίλων μας.
2. Θα κατέβουμε στ... επόμενο σταθμό.
3. Περίμενε πολύς κόσμος στ... ουρά.
4. Δε.... κατάλαβα τ... άσκηση.
5. Τ.... διάβασες τ... εφημερίδα;
6. Μπήκε αθόρυβα και τ.... τρόμαξε τ... Γιώργο.
7. Μ... οδηγείς γρήγορα.
8. Μ.... ντρέπεσαι να ρωτάς, όταν έχεις απορίες.
9. Είναι ψηλός σ τ πατέρα του.
10. Οι πυροσβέστες έσβησαν τ.... φωτιά αμέσως.
11. Τα ρούχα σου είναι στ... ντουλάπα.
12. Τ... Μαρία τ... τσίμπησε μια μέλισσα.
13. Θύμωσε, γιατί φόρεσα τ... μπλούζα της.
14. Κοιτάξαμε τ... φωτογραφία του παππού.

Глаголи

1.Допълнете с подходяща форма на глагола είμαι:
1.Εγώ από την Τιφλίδα. Εσύ απο πού.......... ;
2 Σήμερα η Μαρία και η Δήμητρα.......... άρρωστες.
3 Χτες εγώ δεν......... στο σχολείο άρρωστος.
4. Χτες εμείς.......... στον κινηματογράφο. Το έργο......... πολύ
ωραίο.
5. Νίκο, το περασμένο Σάββατο......... στο πάρτι της Ελένης;
6. Αύριο εμείς ..........απασχολημένοι.
7. Αύριο το μεσημέρι εσείς πού ..............;
8. Νίκο, το βράδυ .............στο σπίτι; Θέλω να σου φέρω μερικούς
δίσκους.

2. Поставете глаголите в бъдеще еднократно време:
Σήμερα το σπίτι είναι ανάστατο. Η οικογένεια θα ταξιδέψει (ταξιδεύω) για τη
Θεσσαλονίκη.

Εκεί ...................(μένω) για μια εβδομάδα στο σπίτι μιας φιλικής οικογένειας.
Οι δύο οικογένειες γνωρίζονται καλά, γιατί παλιότερα έμεναν στην ίδια
πολυκατοικία στην Τιφλίδα της Γεωργίας. Τα παιδιά είναι πολύ χαρούμενα.
Περιμένουν με αγωνία την ώρα που το τραίνο ....................(φεύγω) για
τη Θεσσαλονίκη. Εκεί ..........(παίζω),...........(διασκεδάζω) και ........................
 (κουβεντιάζω) με τους φίλους τους που έχουν πολύ καιρό να τους δουν.
Μόνο ο παππούς δεν ...........(φεύγω). Αυτός..................... (μένω) στο σπίτι,
γιατί τον κουράζουν τα μακρινά ταξίδια. "Παππού.............. (επιστρέφω) γρήγορα.
Σε μια εβδομάδα ................(είμαι) πάλι κοντά σου", λένε τα εγγονάκια του και φεύγοντας
τον αγκαλιάζουν.

3. Поставете глаголите в минало свършено време:
Με τον ερχομό του φθινοπώρου η εικόνα της μικρής γειτονιάς μας άλλαξε
(αλλάζω) ξαφνικά.

Όλα ................(παίρνω) μια άλλη μορφή. Ο καταγάλανος
ουρανός............... (γεμίζω) με άσπρα και μαύρα σύννεφα, ο δυνατός αέρας
.................. (σκορπίζω) στους δρόμους τα κίτρινα φύλλα των δέντρων και οι
χαρούμενες φωνές των παιδιών στους δρόμους............. (παύω).    Χτες το
απόγευμα ..........(πέφτω) οι πρώτες στάλες   της  βροχής και η μυρουδιά από
το βρεγμένο χώμα μας................(θυμίζω) πως το φθινόπωρο............... (φτάνω).
Η μητέρα μου.......... (βγάζω) από το πατάρι τα χειμωνιάτικα ρούχα, τα ..................
(αερίζω), τα ............(σιδερώνω) και τα ................(βάζω) στη μεγάλη ντουλάπα.
.................(στρώνω) τα χαλιά και ..................(ντύνω) το σπίτι μας που τώρα
...................... (αλλάζω) όψη. Τα αδέλφια μου χάρηκαν για όλα αυτά. Εγώ όμως
...........(νιώθω) λύπη, γιατί το καλοκαίρι.............. (φεύγω) και μαζί του................
(τελειώνω) και οι διακοπές. Τώρα, με τα κρύα και τις βροχές του φθινοπώρου,
......................(αρχίζω) και τα βάσανα του σχολείου.

Прилагателни имена

1.Допълнете изреченията с подходяща форма на прилагателните
имена в скобите:
Της Μαρίας της αρέσουν (μακρινός) οι μακρινές εκδρομές με το αυτοκίνητο.

Σήμερα είναι Σάββατο. Ο καιρός είναι........ (καλός). Στον......... (γαλανός)
ουρανό υπάρχουν μόνο δύο – τρία.......... (λευκός) σύννεφα και η μέρα
φαίνεται ...........(ζεστός). Η οικογένεια αποφάσισε να επισκεφθεί τον θείο
τον Γιάννη στο........... (κοντινός) χωριό. Η Μαρία έβαλε την .............(κόκκινος)
 μπλούζα, το ............(μαύρος) παντελόνι και τα......... (αθλητικός) παπούτσια.
Σε λίγο η οικογένεια μπήκε στο.......... (καινούργιος) αυτοκίνητο και έφυγε
για την......... (παλιός) Εθνική οδό. Οταν απομακρύνθηκαν από
την............ (πολυάνθρωπος) πόλη, απλώθηκε μπροστά τους μια ...........
(πανέμορφος) θέα. Η ................ (καταπράσινος) πλαγιά του βουνού
κατέβαινε μέχρι τα .....................(γαλανός) νερά της θάλασσας.
Στο βάθος έβλεπες τους................. (τεράστιος) .......................(ολάνθιστος) κάμπους.

Географски райони и административни области на Гърция (области, номове, общини)


Разнообразният терен на Гърция формира геоморфологичните характеристики на всеки район и определя начина на живот.
Гърция е разделена на девет основни райони (διαμερίσματα). Разделението е направено на база историческите и географски характеристики на района. Към всеки район  има зони със сходни морфологични и климатични условия. Географските райони на Гърция са:

1. Στερεά Ελλάδα- Εύβοια
2. Μακεδονία
3. Πελοπόννησος
4. Θεσσαλία
5. Κρήτη
6. Νησιά Αιγαίου πελάγους
7. Θράκη
8. Ήπειρος
9. Νησιά Ιονίου πελάγους



Административно Гърция е разделена на административни области (διοικητικές περιφέρειες). Ръководителят на административна област се нарича областен управител - περιφερειάρχης. Гърция е разделена на 13 административни области:

1. Αττική
2. Στερεά Ελλάδα
3. Κεντρική Μακεδονία
4. Κρήτη
5. Ανατολική Μακεδονία και Θράκη
6. Ήπειρος
7. Ιόνια νησιά
8. Βόρειο Αιγαίο
9. Πελοπόννησος
10.Νότιο Αιγαίο
11. Θεσσαλία
12. Δυτική Ελλάδα
13. Δυτική Μακεδονία



Във всяка административна област има номове, които могат и да не принадлежат към един и същ географски район. Различните проблеми и нуждите на хората се решават от административното управление. Има три нива на административно деление: организации със местно управление Ο.Τ.Α., области, номове. Δήμοι  и κοινότητες (общините) са включени в състава на Ο.Τ.Α.(Οργανισμοί Τοπικής Αυτοδιοίκησης). Ръководителите на общините са δήμαρχοι или κοινοτάρχες , както и съответните общински съвети, които се избират от населението. Те се занимават с разрешаване на проблемите на местно ниво.
През 1997 г. в Гърция бе приет законопроекта за местното самоуправление известен като Каподистриас-Καποδίστριας. Много общини са обединени в по-големи. Факторите, които играят важна роля за административното разделяне са история, географско местоположение, големина и население, и т.н. Някои общини са останали независими, поради исторически, културни или други причини. (Йоанис Каподистриас е първият ръководител на новогръцката държава след освобождението от турците. За Каподистриас приоритет е бил административното управление на страната – той е създал данъчната система и Националната Банка с цел финансово подпомагане на индустриалното развитие. Създал е много училища и съдилища, помогнал е за развитието на земеделието. За нещастие не успява да завърши своята мисия, тъй като е убит на 25.09.1831 г. Организационните му способности и политика, както и усилията му за развитие на гръцкото общество представляват един от най-значимите моменти от съвременната гръцка история.).
През 2010 г. бе направена промяна в административното деление, т.нар.закон Каподистриас-2 (Καποδίστριας 2) или Каликратис (Καλλικράτης) . Според новото делене Гърция има 16 административни области. (Каликратис и Иктинос са двама известни архитекти от втората половина на 5 в. пр.н.е. в древна Гърция. Въпреки известността им няма конкретни данни за техния живот. Храмовете и обектите, които са изградили са огромни – те имат важно значение. В съответствие с докладите на Плутарх, Каликратис работи на четири основни обекта в древна Атина - стените на Атина (460-450 г. пр.н.е.), възстановяването на част от периферната стена на Атина, възстановяването на един от храмовете на Акропола (448 г. пр.н.е.) и при строителството на Партенона.

Χάρτης της Ελλάδας
Кликнете върху някой от номовете за по-подробна карта.

Здравейте, случайно влязох в темата и с учудване видях, че съм писала преди повече от година ... е гръцкия не съм научила, но желанието си ми е останало, ще опитам пак ... изгледах няколко видеоурока в ю-туб, нещо като мини сериалчета и много ми харесаха. Ииии имам регистрация в горния сайт, явно от преди, не знам защо преди не съм успяла да вляза ... ще разгледам и на сайта какво има.

- Καλημέρα! Πού μπορώ να βρω κάποιο καλό ξενοδοχείο; (Калимера! Пу борона вро капио кало ксенодохийо?) – Добър ден! Къде мога да намеря някой добър хотел?
- Εκεί, στη γωνία. Θέλετε κάποιο πιο οικονομικό ή πολυτελείας; (Еки, стигония. Телете капийо пио икономико и полителияс?) – Там на ъгъла. Искате някой по-евтин или луксозен?
- Όχι, ψάχνω για κάποιο οικονομικό ξενοδοχείο. (Охи, псахно я капийо икономико ксенодохийо.) – Не, търся някой евтин хотел.
- Τότε αυτό, το οποίο Σας δείχνω, είναι κατάλληλο για Σας. (Тоте афто пу саздихно, ине каталило я сас.) – Тогава този, който Ви показвам, е подходящ за Вас.
- Σας ευχαριστώ πολύ, κύριε! Καλή σας μέρα! (Сас ефхаристо поли, кирие! Кали сас мера!) – Много Ви благодаря, господине! Приятен ден!
- Καλή Σας μέρα! (Кали сас мера!) – Приятен ден!

Привет!
Точно проучвах въпроса за курсове по гръцки в София и подаднах на тази тема.
Страхотни сте   

ПАДЕЖИТЕ В ГРЪЦКИЯ ЕЗИК

Преди да обясним конкретно какво означава падеж и как се използват четирите падежа в гръцкия език, добре е да разясним някои по-общи положения.
Граматиката и нейните правила е необходима дори и за правилното използване на майчиния ни език, но – разбира се – ние, като българи, знаем да говорим и да разбираме езика си. Т.е. мнозина от нас въобще не се занимават с грамтични правила, които или са забравени от ученическите ни години, или – нека да си признаем! – никога не са били знаени добре.
За използването на майчиния ни език граматиката е желателна, но не и задължителна.
Оттук произлиза и първата голяма трудност при доброто заучаване на гръцкия език от българите – а и от всички чужденци. Тъй като за да бъде разбран и овладян на приемливо ниво гръцкият език, което би позволило на чужденеца да се чувства конфортно, умеейки да контактува добре на гръцки, са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ да бъдат РАЗБРАНИ някои граматични положения.
На практика “трудните” правила в новогръцкия език не са много. Зависи, обаче, какъв ще бъде начинът, по който те ще бъдат представени на желаещите да научат гръцки.

Една от най-големите трудности българите срещат при това, че една и съща дума може да свучи по различен начин – напр. φίλος – φίλου – φίλο – φίλοι – φίλων – φίλους – φίλε (думата “приятел”, но в различни употреби в изречението). Като се вземе предвид, че гръцкият език е и богат на склонения – т.е. на категории думи с различни окончания, и от трите рода – мъжки, женски, среден, тогава проблемът наистина става огромени почти непреодолим. Ето защо много от нашите сънародници учат гръцки единствено “по слух”, което обаче води до много грешки и до понякога сериозни проблеми при разбирането в ежедневното контактуване с гърците.

Нека да обясним ЗАЩО думите – конкретно имената (съществително име, прилагателно име, местоимение, причастие) променят своя вид непрестанно в живата реч.

В индоевропейските езици (един от които е и гръцкият) има основно два начина на свързване на думите в изречението:
- с предлози – както е и на български език (напр. “отивам НА работа”, мисля ЗА майка”, “плащам В хотела” и т.н.)
- посредством ПАДЕЖИ – както е в руския език или в немския, например. Т.е. там, където на български бихме поставили предлог, за да изразим връзката между имената, в този случай МОЖЕ да използваме ПАДЕЖ вместо предлог. Или предлог, след който ще поставим думата в определен падеж.

Нека да видим КАКВО ОЗНАЧАВА ПАДЕЖ и как можем да разпознаем съответните падежи в гърцкия език.

ПАДЕЖЪТ ПРЕДСТАВЛЯВА НАЧИН НА СВЪРЗВАНЕ НА ДУМИТЕ В ИЗРЕЧЕНИЕТО.
ПАДЕЖИТЕ СЕ ИЗРАЗЯВАТ В ПРОМЯНА НА КРАЙНАТА ЧАСТ НА ДУМАТА – ИЛИ НА ТАКА НАРЕЧЕНОТО “ОКОНЧАНИЕ” НА ДУМАТА.
В ГРЪЦКИЯ ЕЗИК СЪЩО ТАКА МОЖЕМ ДА РАЗЛИЧИМ ПАДЕЖИТЕ И ПО ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН, КОЙТО ВИНАГИ СЕ ПОСТАВЯ ПРЕД СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА (ИЛИ ПРЕД ЕДНО ЦЯЛО СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ) И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ СЪГЛАСУВА С РОДА, ЧИСЛОТО И ПАДЕЖА НА КОНКРЕТНАТА ДУМА.
Т.Е. НАЙ-ЛЕСНИЯТ НАЧИН ДА РАЗБЕРЕМ В КОЙ ПАДЕЖ Е ЕДНА ДУМА (ИЛИ ЦЯЛО СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ) Е ДА ЗАБЕЛЕЖИМ В КОЙ ПАДЕЖ СЕ НАМИРА ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН, КОЙТО СЕ ОТНАСЯ КЪМ НЕЯ.
Повтаряме – падежът в гръцкият език се разпознава:
по промяната на окончанието на думата (съществително име, прилагателно име, местоимение, причастие)
по промяната на определителния член, к ойто – напомняме – представлява отделна сричка, поставяна ПРЕД думата, към която се отнася и кооято сричка винаги се поше ОТДЕЛНО от думата.

Сега нека да се спрем последователно на четирите падежа, които съществуват в новогръцкия език:

І. ИМЕНИТЕЛЕН ПАДЕЖ - Ονομαστική πτώση (ономастик`и пт`оси)
Когато името изпълнява ролята на подлог – или да го обясним още по-простичко – на ВЪРШИТЕЛ НА ДЕЙСТВИЕТО и отговаря на въпроса “КОЙ ВЪРШИ ДЕЙСТВИЕТО?” – тогава то стои в именителен падеж.
Това е и основната форма на всяко едно име – именно в този му вид ние ще го намерим в речника.

Наприммер: Η Μαρία μαγειρεύει το φαγητό. – (И Мар`ия магир`еви то фагит`о.) – Мария готви яденето.
Кой готви яденето? – Мария. Следователно “Мария” е в именителен падеж, тъй като името означава вършителя на действието.

Ο Γιάννης περιμένει στην καφετέρια. – (О `Янис перим`ени стин кафет`ерия.) – Янис чака в кафатарията.
Кой чака в кафетерията? – Янис. Името “Янис” в това изречение е вършителят на действието и следователно е в именителен падеж.

ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ

Докато Именителният падеж се разбира сравнително по-лесно от българите, то Винителният определено представлява известна трудност за нас. Още повече, че той е най-използваният в разговорният новогръцки език.
Именителният падеж има две основни употреби:

І. На прякото допълнение
Когато едно име в изречението отговаря на въпроса КОГО? или КАКВО?, то се поставя във Винителен падеж.

Например: Παίρνω τα ψώνια στο χέρι μου. – П`ерно та псоня сто х`ери му. – Взимам покупките в ръката си.
В случая “покупките” са във Винителен падеж, защото отговарят на въпроса “КАКВО взимам в ръката си?”

Χτες συνάντησα τον Γιάννη. – Хтес син`андиса тон Яни. – Вчера срещнах Янис.
КОГО срещнах вчера? – Янис (думите от мъжки род завършват в основната си форма винаги на “с”, но в остонолите падежи това окончание се променя и “с” изпада) е името във Винителен падеж, тъй като отговаря на въпроса КОГО?

За да започне правилно да се използват падежите, просто е необходимо те да бъдат разбрани правилно, както и мислено да си задаваме въпроса “КОЙ върши действието?” – за подлога – вършителя на действието в изричението (Именителен падеж), или КОГО? КАКВО? – за прякото допълнение (Винителен падеж). След известно време използването на падежите се превръща в навик и става автоматично.

Κλείνω την πόρτα. – Кл`ино тин п`орта. – Затварям вратата.
КАКВО затварям? – вратата. Следователно “вратата” е прякото допълнение, докато вършителят на действието, логично, съм АЗ.


ІІ. Времева употреба на Винителния падеж
Тази употреба е още по-непривична за българите. Тя се изразява в следното:
ДУМИТЕ (или словосъчетанията), означаващи времеви периоди (дните на седмицата, сезоните, години, месеци и т.н.) се поставят НАПРАВО ВЪВ ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ, БЕЗ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕДЛОГ.
На български език ние използваме в такъв случай предлози – ПРЕЗ зимата, В понеделнике, ПРЕЗ март, ПРЕЗ миналата година и т.н. Докато на гръцки НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРЕДЛОЗИ в подобни случаи, а единствено съответната дума се поставя във ВИНИТЕЛЕН ПАДЕЖ.

Την περασμένη Δευτέρα – Тин Перазм`ени Дефт`ера - в миналия понеделник

Την άνοιξη – тин `аникси – през пролетта

Το άλλο Σαββατοκύριακο – то `ало саваток`ирияко – през следващия уикенд

Τον Ιούνιο – през юни

Във всичките горепосочени примери - το, την, τον са съответните определителни членове към думите, но във Винителен падеж, не са предлози! Както не веднъж подчертахме, определителният член на гръцки език приема падежа, рода и числото на думата, към която се отнася.

РОДИТЕЛЕН ПАДЕЖ

Това е най-трудният падеж в гръцкия език. Както що се отнася до употребата, така и до образуването му. Това е и причината Родителният падеж в новогръцкия, разговорен език да отпада все повече, като вместо него сеизползва Винителен падеж, въвеждан от предлози.

Наименованието на Родителния падеж на гръцки е Γενική πτώση – където “πτώση” – “пт`оси” означава “падеж”, а “Γενική” е женският род от прилагателното име “γενικός” – “геник`ос”, което означава “генерален”, а в граматическата терминология – “родителен”. Произлиза от името “γένος”, което означава “род”.

Родителният падеж има основно две употреби, които са следните:

І. На притежанието
На български език ние изразяваме притежанието чрез употребата на предлога “НА” – “къщата НА Мария”, “работата НА Георги”, “децата НА Светла”. На гръцки, обаче, вместо предлога НА, притежателят се поставя направо в Родителен падеж, без предлог! Така, че по-горните примери, на гръцки ще звучат по следния начин:
«το σπίτι της Μαρίας»
«η δουλειά του Γιώργη»
«τα παιδιά της Φωτεινής»
където της Μαρίας, του Γιώργη, της Φωτεινής са ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ и съответно са поставени в Родетелен падеж – разбира се, БЕЗ ПРЕДЛОГ!
Дори и да бъде разбрана добре тази употреба на Родителния падеж, съвсем нормално е в разговорната реч да се правят множество грешки, тъй като е необходима практика и специални упражнения, за да могат падежите да се използват от чужденците без да е необходимо те да се замислят в процеса на говоренето.

ІІ. На непрякото допълнение
При конкретната употреба ще отбележим, че много по-трудно е да бъде разбрана начално какво означава категорията “непряко допълнение”, отколкото използването на тази функция на Родителния падеж в гръцкия език.
За да улесним читателите, ще подчертаем следното: там, където на български поставяме предлога НА, на гръцки поставяме Родителен падеж.
Например:

Говоря на Елена
Давам подарък на дъщеря си
Обаждам се по телефона на хазайката

Подчертаните думи на гръцки ще бъдат поставено НАПРАВО в Родителен падеж, БЕЗ ПРЕДЛОГ, разбира се:

Μιλάω της Ελένης – мил`ао тиз Ел`енис (чува се “тиз”, тъй като “с” се озвучава от следващия гласен звук “е”, скойто започва името “Елени”)
Δίνω το δώρο της κόρης μου – д`ино д`оро тис к`оризму
Τηλεφωνώ της σπιτονοικοκυράς - тилефон`о тис спитоникокирас


ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ

Това е най-лесният падеж в гръцкия език, както що се отнася до употребата му, така и до образуването му. Причината е, че в него стоят имената на лицата, към които се обръщаме в диалог – така че объркването при използването му е минимално.
При това в повечето случаи Звателен падеж съвпада с Именителния (т.е. с основната форма на думата) и изучаващият гръцки не се затруднява как да промени окночанието на съответната дума.

Например:
Надежда, ела тук!
Господине, колко е часът?
Госпожице, къде се намира площад “Синтагма”?

На гръцки тези примери ще звучат така:
Ελπίδα, έλα εδώ! – “Елп`ида, `ела ед`о!”, като думата “ελπίδα” означава “надежда”, както и женското име “Надежда”
Κύριε, τι ώρα είναι; - “К`ирие, ти `ора `ине?
Δεσποινίς, πού βρίσκεται η πλατεία του «Συντάγματος»; - Деспин`ис, пу вр`искете и плат`ия ту Синт`агматос?”, където “Σύνταγμα” означава “конституция” – така се нарича и централният площад, пред гръцкия Парламент, а “πλατεία” означава “площад”.

Подчертаните думи се намират в Звателен падеж, тъй като те означават лицата, към които се обръщаме, за да ги запитаме нещо (или – по-генерално, да им кажем нещо).

Предложената граматика в този урок, както и в предишните, се дава с цел улесняването на читателите, тъй като това е ядрото на всички затруднения, що се касае до ИМЕННАТА СИСТЕМА в гръцкия език. Т.е. всяко едно име (съществително, прилагателно, местоимение, причастие, а и определителният член, също така) ВИНАГИ се намира в някой от четирите падежа на новогръцкия език. Разбира се, припомняме, че основната форма на всяко едно име е Именителният падеж: т.е. ние така ще намерим съответното име в речника (Именителният падеж е падежът на ВЪРШИТЕЛЯТ НА ДЕЙСТВИЕТО, който отговаря на въпроса: КОЙ ВЪРШИ ДЕЙСТВИЕТО?”).