Кой е Бог? И дали наистина го има?

Да, на мен тази мисъл ми се промъква понякога - че моят син сам избра пътя си. Не казвам, че е искал да умре, просто това решение, което е взел (пояснявам, че е карал с около 180 км/ч в зона 60 км/ч ограничение) до какво наистина може да доведе.
Безрасъдство, непокорство, стечение на обстоятелствата, съдба...

не можахме да го спасим от него самия, а колко се опитвахме и го пазехме

 

Ема много ми е мъчно за момчето ти,толкова е млад,красив и пълен с енергия.Жалко че е напуснал живота толкова рано съжалявам

Никой никога не може да ме убеди, че бог има.
Аз изгубих още една мечта.

тъжна мама 
Съжалявам за всичко, през което преминаваш... Надявам се следващите 2 чертички по-бързо да дойдат

тъжна мама  мила незнам дали има бог или не само знам ,че каквото ти е писано това ще стане и за зялос ние нищо не можем да направим ,не можем да се опълчим срещу съдбата това не зависи от нас .с моята бременост вита мини пих на доки радовно ходих ,изледвания супер всички перфектни което зависеше от мен го бях направила и какво нищо родих едно бебе с тежка сърдечна малоформация което живя 62 дни и си отиде от мен завинаги .с първата ми бременост ,тогава бях на 16 втори курс стягах се да не ми личи ,родителите ми разбраха чак в 6 месец ,не ми се разправя подробности ,но в 8 месец паднах по корем ,в шестия се изгорих без да искам разбира се пак по корема и за капак като раждах нямаше никой при мен в пред родилна зала ,говоря за 1990г.на детето му излиза и се прибира главата 9 пъти ,беше толкова омотана ,че се чудеха как е жива родисе 4 кл.било и е писано да живее и това е .ТЪЖНА МАМА и ти ще имаш живо и здраво дете някой ден ,както и аз ,но когато ни е писано0.

тъжна мама   
Знам какво е да загубиш поредната надежда.
Аз много дълго чаках своето дете и получих най прекрасния син, който можех да си пожелая.
Сигурна съм,че и ти ще го срещнеш. Дано да откриеш нещо хубаво, което може да стопли сърцето ти след преживяната болка и детето ти ще те намери.

  За Бога, вече съм писала в тази тема. Не няма го. Но ние сме тука - СЕГА  и имаме право на щастие и на избор.

Бог не е духчето от лампата на Аладин, казваме желанието, тропаме с крак и то става...
Започва се първо с покаянието и смирението.
Бог на никого с нищо не е длъжен, той направи това което трябваше, въпроса е ние ще направим ли нашата част...
Тъжна мама, съжалявам за изгубените ти надежди, но не всичко е свършило. 

Покаяние, за какво? За желанието да дариш живот ли???
Смирение за кое? Че децата ни си отиват от този свят, някои от тях дори преди да са успели да го видят???
  Тъжна мама

Покащнието и смирението си го дръжте за вас.
И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ НАВИРАТЕ ТЕЗИ ГЛУПОСТИ В ЛИЦЕТО, ЧЕ ПОЧВАМ ДА СЕ ДРАЗНЯ!

И мен не ми е приятно да ми завират това в лицето...
Всеки има своята житейска драма, всеки изживява мъката по свой начин, но чак толкова...

Послените две мами са в двете крайности - милички душички, не се сблъсквайте така, не спорете за това.....
Няма кой да дойде да разреши такъв спор и да докаже със сигурност нещата....Аз също отстъпвам от вярата в труден миг, което не е за хвалба....
Човек има нужда да вярва. Представете си само - не вярваш в Бог, защото ти е отговорил с "не" и не вярваш в себе си, защото си бил безсилен да оправиш нещата....Какво ти остава - бездна от чернилка и отчаяние...
Тъжна мама, според мен ти вярваш повече в Бог от много други - ти се караш с Него, мразиш Го, отричаш Го, гневиш Му се......Значи вътре в себе си знаеш, че Го има, но не искаш "да му простиш за решението, което е взел".....И знаеш ли, аз също като теб бих се държала, сигурна съм, защото.......знам.....
Miqito, разбирам дръзновението ти, радвам му се, но в момент като този за тъжна мама наистина не съществува Бог, защото няма как да свърже величието му с отнетата си рожба.....Наистина не бива да я нападаш защитавайки Бог, защото я принуждаваш още повече да се гневи  и отрича, вместо да се успокои....
Когато бебето ми лежеше само в реанимация не можете да си представите как съм крещяла на Бог, че е жесток, че го мразя и повече няма да стъпя в храмовете му, че ако стане нещо с детето ми ще се самоубия и Той ще носи вината за два живота и все в този дух.....Заплахи, които са.....глупави и безмислени......Два такива случая има с двете ми по-малки деца....
Факта, че най-големите умове на точните науки са били вярващи сигурно не е случаен.....Физици,математици, химици, полиглоти и енциклопедисти....
Само дето въпросът за отнетите дечица остава отворен да зее, като паст на чудовище.....Кой би имал толкова вяра и любов в себе си, че в такъв момент да не възроптае и да не се ожесточи, че дори да не загуби всяка вяра......
Ох, много е лесно да философстваш на гърба на чуждото нещастие......
Тъжна мама, болката ти е безгранична, не искам да си представя какво ти е, нито какво им е на другите майки в твоето положение....Искам да мога да кажа нещо, което да звучи в съзнанието ти и да ти даде отговор, да те успокои, но ......не мога.....
Прегръщам те силно-силно и да знаеш, че ще откриеш отговорите, още тук, докато си в този живот, ще видиш.....

migito обърни внимание къде е темата!
Alexa , благодаря! Това е едно от най милите неща, които някой някога ми е казвал.
Преди 2 дни разбрах, че губя и второто си дете. И НАИСТИНА МИ ПИСНА ДА ЧУВАМ "БОГ ТАКА Е РЕШИЛ".
Няма нищо общо. Никога през живота си не съм била вярваща, няма и да бъда. Просто ми писна да ми го навират в лицето.
Първото ми дете го убиха хора, а не Бог. А второто нямаше шанс, защото много избързах със зачеването и организмът ми не е напълно възстановен.
Така че в единия случай са виновни двама некадърни и надменни лекари, а в другия съм си виновна аз с моето нетърпение.
НЯКАДЕ ДА ВИДЯХТЕ БОГ? АЗ НЕ!

Така е, но сега е твой ред да направиш нещо, което зависи само от теб - нито от Бог, нито от случайността - прояви търпение. Този съвет ти го дава жена, която никога не го е имала и винаги е страдала от това.....Дано си по-силна от мен и изтърпиш.....Изчакай организма си - шока от преживяните ужаси го е направил податлив и несигурен - дай му време да се изгради наново....
Аз ще се моля за теб, обещавам ти!
Когато прегърнеш детето си след време, ще се сещаш за мен, да знаеш Ще казваш: ей, преди време една мама във форума, няква вярвящя-невярваща, ми каза, че ще стане всичко това....
Не се изживявам като намесник или посредник на Бог - просто много ме боли за вас, нищо, че не ви познавам, и искам да дам от себе си всичко, на което съм способна за ваша полза, независимо от това кой в какво вярва....
Целувам ви.....

Точно за това говоря и аз.Отново успяваш да намериш точните думи по-добре от мен.
Нещата зависят само и единствено от нас самите, не от бог или от съдбата или както там му викат.
Мисля, че вече някъде бях казала, че ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА ВЯРВА В КАКВОТО И В КОГОТО СИ ИСКА, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ДА ГО НАВИРА В ЛИЦЕТО НА ДРУГИТЕ.
АЗ ВЯРВА МСАМО И ЕДИНСТВЕНО В СЕБЕ СИ.
Грешките са присъщи на хората и е смешно да се оправдаваме с Бог или със съдба или каквото и да било. дори и първия път имам вина, че не се доверих на инстинкта си, а на "специалисти" и останах безучастна. Можех просто да си тръгна и да сменя болницата и лекарите. Можех да не си спестявам 1600 лева и сега нещата щяха да са различни.
Отново човешки грешки. Не защото "Бог така е решил".
Започнах темата, защото това оправдание е смешно и нереално.
Ние нщмаме нужда да ни казват, че 'Бог решава" имаме нужда да знаем, че такива като нас са продължили и са успели. това е част от борбата.

Мила тъжна мамо,
Прегледах всичко написано то теб. Така и предполагах, че грешката не е в Бог, а някъде другаде. "Некадърни лекари, нетърпение и др.", но не разбирам защо обвиняващ Бог, създателя на живота??? Забрави и остави тия простотии от рода на:"на Бог му трябват ангелчета и затова взима нашите деца или Бог откъсва най-красивите цветя от земята, за да са при него в небето". Що за глупости. Та това е антихристиянко и аморално. Та кой родител и нормален човек вярва и намира такива приказки за логични и истинни. Библията казва, че на всеки се случва според времето и случаят. Само истината оттам може да ни направи свободни. Свободни от подобни лъжи (че Бог убива децата ни или че след смърта има рай и ад - та кой от вас мили любящи родители би измъчвал детето си в тенджера с вряла вода - що за абсурд е това), религиозно лицемерие и самозаблуда.
Сигурно не ти харесва написаното от мен дотук, но се опитвам да си представя болката ти и гнева, който си натрупала срещу Бог. Някъде четох една история: "Млада жена се разхождала на брега на морето и разговаряла с Бог, обвинявайки го за всичко лошо, което и се е случило в живота.... Питала го непрестанно къде е бил той и защо не се е намесвал?... А Бог и отговорил, че през цялото време и преди и сега винаги е бил с нея... А тя отново започнала с обвиненията и попитала къде си сега, не си до мен в пясъка виждам само едни следи? а той отвърнал, че това са неговите следи, защото през целия й живот и досега "той я носел на ръце" - грижил се е и й е давал от силите, надхвърлящи нормалното....
Мила тъжна мамо, потърси го точно в този тежък момент и му дай възможност за отговор. Той не се отрича от нас, въпреки страданията, които му причиняваме (сещаме се за него само по празници, християни сме само на маса с ядене и пиене, вярваме, че е толкова жесток, че взима децата ни, че мъчи хората в ада, че ни е създал без живатя ни да има смисъл..........)