Никак даже. Синковецът и той като мене, бърбори и се запознава на втората минута.
Но аз успях да ти стопя.....леда, налииии??? 
Темерут съм. Зла и завистлива - не са много желаещите да си общуваме.
- Публикувана: 23 фев. 2009, 07:24 ч.
- Последно мнение: 7 май 2009, 21:55 ч.
Общителни ли сте?
...При мен положението е по средата - ако ми хареса средата съм общителна, ако не - трая си. Понякога пък нямам настроение за контакти. Не държа да съм център на внимание, а "душа на компанията" не ми приляга като роля. В тесен кръг обичам да се наприказвам, в голяма компания повече гледам и слушам или си приказвам с хората около мен.
Това по принцип се отнася и за мен, но зависи.
Става въпрос да си сред непознати, но приятели на приятели, например? Или непознати тип - на спирката, в таксито, автобуса и т.н.?
В първия случай съм точно както описа - зависи дали се почувствам добре сред тия хора.
Във втория, обаче - не, не започвам разговор и мразя да ме заговарят.
В тесен кръг от познати хора, не можеш да ми затвориш устата, иначе не.
Не съм общителна.Не се запознавам,не искам да ме заговарят,не искам да създавам близки отношения с непознати.
При мен е точно ОБРАТНОТО.
Понякога чак сама не се понасям колко съм приказлива и общителна - определено имам нужда и от мълчаливо наблюдение отстрани, но трудно успявам да замълча...
Нямам проблем да говоря с непознати, не се притеснявам, но не изпитвам потребност да го правя. Не бих заговорила непознат, освен ако не искам да го попитам нещо конкретно-колко е часът или къде се намира нещо. Но така-просто, за да си поговорим-не-от една страна не желая да се натрапвам, от друга-нямам такава необходимост. В работата ми се налага да общувам много и със съвсем различни хора, умея да намирам общ език с всякакви хора, но като че ли съм изморена от толкова общуване. С приятели обичам да говоря и да съм в центъра на вниманието.
