
Благодаря на всички за милите пожелания и загрижеността!
Ние от 3 дни сме си вкъщи и сме добре.
Накратко за раждането- тъй като, ако си спомняте, първия път се наложи по спешност да ме срежат и родих секцио, доктора каза, че и сега ще трябва секцио. Определихме дата 31.03., но аз имах предчувствие, че ще се роди по-рано \ като знам и Ивана как ни изненада рано-рано\. Стана точно като предния път-на 26.03. сутринта ставайки ми изтекоха водите и потеглихме за болницата. Вкараха ме в операционната и в 10.30 ч Мелита се появи на бял свят жива и здрава. Много мъничка се роди, още по-малка и от Ивана, въпреки че издържа една седмица повече - 2550гр и 45 см. Но нищо, ще порасне, явно такава си ми е природата и не мога да нося големи плодове \то като не качвам никакви килограми през бременността
Сега отново съм се побъркала на тема кърмене-почти по цял ден това правим. Така ми се иска вече да е пораснала като Ивана..........
Ивана остана малко при нашите, докато ние се адаптираме и ужасно ми е мъчно за нея. Само като си помисля и започвам да рева.
Руми, Кате и другите с по 2 деца, вие как сте с чувствата към децата? Аз направо съм се побъркала-ужасно съм объркана, сякаш само Ивана съществува за мен. Много съм поддтисната




Много е хубава.
/ още много, много години напред!!!
