Преди 4 месеца си купихме апартамент в другия края на квартала, в който и преди живеехме. Детската градина на дъщеря ми беше непосредствено до стария ни блок и никога не сме имали проблеми с воденето на ДГ, заради метеорологичните условия и пр.
Сега обаче ДГ е на почти 20 мин. ходене пеша от новото ни жилище, транспорт до там няма. Не всеки ден съпругът ми има възможност да ни кара с колата и тази зима се наложи точно в най-големите студове да мръзнем с детето, докато стигнем до градината- тя плаче, а аз с нея, изморява се, не иска да върви...Ходенето като време си е наистина сериозно, особено на - 10 градуса или като вали дъжд като из ведро.
До новия ни блок е другата квартална ДГ. Дъщеря ми е вече ІІ-група и има свободни места, няма дори и чакащи, т.е. преместването няма да е проблем. Притесняваме само това, че вече е свикнала с децата от групата си /заедно са повече от две години/, свикнала е и с учителките си. Дали и как ще се адаптира в новата градина, ще може ли да си намери нови приятелчета, ще й харесат ли учителките?
Пред голяма дилема съм: дали още две години да се мъчим с детето, вървейки пеш до старата ДГ, но да бъде в среда, която познава, или заради удобството да я запиша в другата?
А пък и очаквам второто си дете, което ще рече, че вече освен мен и дъщеря ми ще трябва и бебето да ходи да "взема" и "води" кака си от градина. А не ми се мисли как това ще става през зимата, особено сутрин на минусови температури?