Разликата в интелектуалният статус пречи ли на връзката/ брака?

Не, не пречи принципно (стига разликата да не е от земята до небето, де)
Имам мой познат, комютърен специалист, който твърди, че не иска ди има нищо общо с умна жена, щото жената си е за е...., а за общуването са приятелите, а умната жена би го натоварвала във вечерните часове.
Така че, колкото хода, толкова мнения...

Ето този твой познат е типичен пример за ограничен индивид въпреки компютърното си образование.

Този твой приятел компютърен спец е девствен.  Много фантазира пред компа, красавица дето не пита, а само лапа. 

Абе, не е, да ти кажа - все ги намира едни такива стройни блондинки (и аз се чудя откъде и как му се връзват) - и си е  щастлив човека - не че моята прогноза е, че рано или късно някоя скрита умница няма да му намери цаката, де...

И аз се чудя стройните блондинки как му връзват.

Чета, чета и ... се плаша!

Всички пишете примери.. с бившите си, а моят пример е с настоящия ми съпруг...

Познаваме се от 6 години, женени от 4... И двамата сме интелигентни... аз съм с магистратура, а той със средно. Той чете повече от мен, увлича се по история и археология, а аз по ... не знам вече с дете и работа дали се увличам по нещо.
Но... живеем в село близо до София (той живее в тази къща, откакто се е родил, тук живеят и родителите му), и сега работи отвкъщи - прави мебели. А аз работя в София и ежедневно се срещам с хора от различни нива и социален статус. Пътувам всеки ден.

Той не е излизал отвкъщи никога с изключение на казармата, а аз живея разделена от моите родители откакто навърших 13. Учила съм в чужбина, живяла съм на 8 различни места, включително в студентски град, по квартири с приятели и т.н.
Та думата ми е, че не е проблемът в интелекта, защото моят съпруг е доста умен, интуитивен за доста неща, мъдър за неща, за които аз съм вятърничева, но житейския опит, широтата на погледа и перспективата ни е различна. За семейната среда изобщо не ми се и говори...Понякога това ми тежи... понякога не...

В началото изобщо не го забелязвах - обичах го безумно. И сега го обичам, но ми прави впечатление наивността му някои въпроси и невъзможността ми да споделя в дълбочина проблеми и въпроси от работата ми... Улавям се понякога да кимам в знак на съгласие с нещо, за което той ми обяснява, просто защото знам, че и да му кажа колко греши, няма да ме разбере... защото ще трябва да му обясня как работи света по принцип...

Страхувам се какво може да последва...

Да, нашата връзка е такава 
Аз не го приемам за дефект, а за ефект 
Смятам се за природно интелигентен човек,
имам добро образование и съм посещавала
всички кръжоци, които можеха да се посещават,
когато бях ученичка. Адски любознателна съм и
дори се усещам как без да искам попивам толкова
информация, която в повечето случаи изобщо не ми е
нужна. Мъжът ми не е такъв, но може би това е
единствения му недостатък. Оценявам всичко
останало, което никак, никак не е малко, а и
най-важното - аз командвам парада - за всичко 

Е,  това е същината. И аз така искам.

Има, имаааааааааа!

Интелектуалният статус е едно,а образованието нещо съвсем друго.Защото големи прасета и тъпанари раждат висшите учебни заведения.Но ако пропастта в интелектуално отношение не е дълбока,аз не виждам причина една двойка да се чувства щастлива.

Шанел, точно това имах пред вид. Интелектуалният статус, не образованието.

ВиШУтУ не  гарантира интелекта

Смятам,че за пълноценна връзка е нужно и двамата да са на приблизително еднакво интелектуално ниво. Само така ще намират общи теми на разовор и  ще се на еднакво ниво в общуването,в противен случай ще се отвори огромна пропаст, а без комуникацията връзката ще се разпадне бързо. 

Когато има разлика в интелекта между съпрузите провалът е сигурен.
1.Това, че ще има коренно различни приятелски кръгове не е маловажно като сметнем колко са поводите за събиране с приятели в годината.
2. Дори гледането на телевизия би се превърнало в проблем(т.е. всяка вечер проблем), ако не двамата в повечето свободно време трябва да стоят в различни стаи.
3. При всеки въпрос да има пререкания и хиляди обяснения като за малко дете. Да не можеш един смислен разговор да проведеш.
4. Да не могат никъде да отидат двамата заедно, защото все на единият няма да му е интересно, а другия постоянно ще гледа нацупена физиономия и ще му мине мерака.
5.Да не излизат с компания, защото страничните хора на единия все няма да му са приятни и трябва да прави компромис.
6. Твърде вероятно и да имате доста различни цели в живота.
 А, бе, компромиси и компромиси до безкрай или да правиш, каквото искаш, но постояно да гледаш нацупена физиономия насреща. Ужас направо. Не си е работа.

нито едно от посочените не е основания за провал, двамата могат да се обичат и уважават и при значителна разлика в интелекта и интересите