Публикувана: 27 фев. 2009, 16:55 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2020, 14:35 ч.

Приемен родител

70 814
343
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е процедурата за ставане на приемен родител и осиновяване на дете в България?
Какви са разликите между доброволен и професионален приемен родител в България?
Какви са изискванията към родителите за спешно настаняване на деца в приемни семейства в България?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е процедурата за ставане на приемен родител и осиновяване на дете в България?
  
  Процедурата за ставане на приемен родител включва подаване на документи в отдел „Закрила на детето“, преминаване на обучение и проучване за пригодност. Приемните семейства се избират от Отдела за закрила на детето, като се взема предвид емоционалната връзка, създадена с детето. Осиновяването на дете в България изисква подготовка и одобрение от компетентните институции, като процедурата може да бъде бавна. Съществуват различни видове приемни родители - доброволци и професионалисти, като за професионалните приемни родители е задължително да нямат друга работа на трудов договор.
- Какви са разликите между доброволен и професионален приемен родител в България?
  
  Разликата между доброволен и професионален приемен родител в България се състои в трудовия договор. Доброволният приемен родител може да има друга работа на трудов договор, докато професионалният приемен родител е задължен да бъде назначен само на трудов договор за приемно родителство.
- Какви са изискванията към родителите за спешно настаняване на деца в приемни семейства в България?
  
  В случай на спешно настаняване на деца в приемни семейства в България, изискванията към родителите включват одобрение за приемно семейство и определяне като подходящи за съответното дете от Отдела за закрила на детето. Няма специфични изисквания, освен да са одобрени за приемно семейство, като при спешното настаняване няма време за т.нар. напасване.
- Какви са ползите и предизвикателствата на приемните родители в България?
- Какви са изискванията за професионален приемен родител?

# 45 11 март 2009, 06:22 ч.

Мнения: 51

Малката сега е първи клас.Още когато започна предучилищната подадох молба за първи клас в близко училище.Смятах,че няма да имам проблем,след като молбата ми беше от първите,но останах изненадана май месец,когато позната учителка ми се обади да си проверя нещата,че детето е отхвърлено.Отидох веднага при директора и поисках обяснение за решението му.Приемали само близко живеещите-казвам ами това ни е адреса,значи може.Е,да но приемаме деца,чиито братчета и сестри са тук-казвам аз съм учила тук,двете ми деца също.И трето-приемали деца на преподаватели в училището.Но виждате ли,ако някой се откажел щял незабавно да ми се обади.Бях бясна,казах му че моето дете няма да им запълва дупките и ще учи там,където аз реша-но това няма да е в повереното му училище.Записах я в друго и може би стана за добро.

# 46 14 март 2009, 10:10 ч.

Мнения: 13 512

Моят социален работник ми предложи съдействие при записване в детска градина или училище. Сигурна съм,че има предимство

# 47 14 март 2009, 10:39 ч.

Мнения: 1 479

Имат предимство. Не е трябвало да се обръщате към директора, а към социалните. Виждала съм как един обикновен телефонен разговор прави чудеса.

# 48 14 март 2009, 10:41 ч.

Мнения: 13 512

И изобщо- за всички затруднения с бюрокрацията, се обръщайте към социалния си работник. Наистина за всичко могат да ви помогнат.

# 49 14 март 2009, 10:52 ч.

Мнения: 1 479

Цитат на: *** в сб, 14 мар 2009, 09:47

Само monda кажи наистина ли може тази програма в един момент да приключи Shocked

не е възможно просто държавата да причини на децата такова нещо ooooh!

мога ли да се откажа от средствата и как само да не върнат детето в дом, ако тава се случи newsm78

В приемната грижа нещо си куца newsm78

в самия замисъл май. По света е достатъчно популярна, но е факт, че към м. януари 2009 във Великобритания има недостиг на 10000 приемни семейства.

Ако програмата приключи, каквото и да направиш, детето ще бъде изведено. Независимо от какво си се отказала или какво си направила.

Но спокойно - приемната грижа не е създадена за година-две. Целта и е да се изведат възможно най-много деца от институциите и с времето само ще се усъвършенства. Повод за тревога няма и честно си признавам, че до вчера дори не се бях замисляла за приключване на програмата. Тя най-вероятно ще съществува и когато твоето дете е вече порастнало и създало собствено семейство. bouquet

# 50 14 март 2009, 12:01 ч.

Мнения: 1 325

Моята позиция за приемната грижа е :"ни риба, ни рак". Имам някакви резерви към тази мярка на закрила на детето. Аз не бих станала приемен родител, по-скоро бих осиновила отново. Не мога да се привържа към едно дете, да дам всичко от себе си и в някакъв момент да го загубя. Да не знам как е, какво прави, да не го виждам всеки ден...
Малко полувинчата мярка ми се струва - и за детето и да семейството. Пък и като съм гледала предимно по американски филми, как ги разнасят от едно приемно семейство на друго...Може би не е съвсем така на практика, може и да греша. Но да покажеш на едно дете какво е семейство, после да го преместиш в друго или да го върнеш в дом, да минават някакви хора през живота му през 5 мин., не знам. Децата имат нужда от стабилност, от постоянни величини в живота си, от едно семейство. Към това трябва да се стремим всички, които имаме отношение към "децата лишени от родителска грижа".
Не че искам да разубедя някой в намеренията му да стане приемен родител, в никакъв случай. Не съм чела в детайли условията, при които децата се настаняват в приемните семейства, но дано да е до пълноление поне. За да може детето да отрасне с това семейство.

# 51 14 март 2009, 12:32 ч.

Мнения: 1 479

sislie, мислиш неправилно. Приемната грижа не е направена, за да местиш детето от семейство в семейство или от приемно семейство в дом.
В домовете ни има деца, които по една или друга причина не могат да бъдат осиновени. За тези деца е приемната грижа. Целта е детето да не е в дом /смята се за в бъдеще то дори да не попада там, а още от родилния дом да се настанява в приемно семейство/ и накрая да се върне при биологичните си родители или да бъде осиновено. Така че в идеалния случай семействата са само 2 - приемно и биологично.
Има дългосрочна приемна грижа - до навършване на 18 години на детето. Тя е за деца, които нямат семейства или нямат големи шансове да бъдат осиновени.
Има и краткосрочна - тя е за деца, чиито биологични родители по някаква причина не могат да се грижат временно за тях или за деца, които могат да бъдат осиновени.

За съжаление се случва някой приемен родител да е бил с погрешни очаквания и като настанят детето да се окаже, че не може да се справи. Няма смисъл да се лъжем и да твърдим, че всичко е розово. Вие, като осиновителка, знаете че децата от институция са много по-различни от децата отгледани в биологично семейство. Повечето, които не са влизали в дом или не са виждали дете от дом са с грешни очаквания и почти винаги се получава - "Ама аз исках една тиха и кротка кукла, а те ми дадоха една бясна дивачка". Тогава детето се връща в дом и му се търси ново приемно семейство. Но това не се случва само при приемните семейства и приемните деца. Има и осиновители, разсиновили по тези причини.

Но за обичта сте права... много е трудно да се привържеш към едно дете и в един момент да трябва да се разделиш с него. Повечето хора, с които съм говорила аз, не са съгласни да станат приемни родители точно поради тази причина.

# 52 14 март 2009, 12:34 ч.

Мнения: 1 163

Sislie, и аз затова се замислям последните дни. Ще взема детенце ще свикнем ние с него то с нас и в един момент хайде чао и вземаме друго. Пак период на адаптация и пак раздели.
Stillness ти какво ще кажеш?

# 53 14 март 2009, 12:51 ч.

Мнения: 1 479

Аз съм дълбоко философска личност и преди всичко ме интересува какво е добре за детето Wink

Сега сериозно. Разбира се, че ще ми е тежко. Няма как да не се привържа. Ама знаете ли как ми вика "мамо"? Simple Smile

За мен идеята за раздяла ми е още по-тежка, защото знам, че като се върне при биологичните си родители, повече няма да го видя. Цял живот ще се чудя какво ли е станало с него, какъв ли човек е станал, как ли живее... И все пак се опитвам да убедя себе си, че раздялата ще е добра за детето. Все пак ще отиде при биологичните си родители...
За следващо дете... със сигурност на мен ще ми трябва известно време да съм сама преди да се реша да взема друго (ако въобще се реша). Но си мисля, че с времето и увеличаване на броя на децата, всичко ще изглежда различно. Така че с второто, третото, четвъртото разделите ще са все по-лесни, защото вече ще сме го преживели. Не, че пак няма да боли - но ще сме претръпнали. Особено, ако сме успели да се убедим, че така е по-добре за детето...

Абе честно казано не знам... За сега си е мой, като стигнем до раздялата ще мога да ви кажа точно как съм я приела. В началото, по време на обучението смятах, че ще виждам в себе си просто една детегледачка и дори няма да се привържа...

# 54 14 март 2009, 13:00 ч.

Благодаря

Ами за края на програмата и аз не бях се замисляла, но наистина няма логика да бъде прекратена.
Stillness аз също не съм омъжена и нямам биологични деца с тази разлика, че моя приятел беше до мен по време на проучването, обучението, посещенията при малкия и ме подкрепя във всичко. Той е много добър родител. Нямаше как да го избера по този критерий, въпрос на късмет си е явно Rolling Eyes

но и такива мъже има Peace

А сега малко хорска простотия:
1. "За колко го купихте това толкова хубаво дете?" Shocked

-съседка
2. " Това па за какво ти беше? Има време ще си родиш твое #2gunfire

- позната
3. " Много мило дете е, но с тези заболявания... не ви съветвам да го осиновявате #Crazy

- учителка в детска градина.

Има и още #Cussing out

никого не съм убила Stop

Домашната работа наистина е повечко, но за разлика от теб на мен половинката ми помага. Занимавам се с детето, но веднага щом той се прибере от работа го взима, а и вкъщи ми е създал всички възможни условия и благодарение на това се справям по- бързо. На теб определено ти е по- трудно. Не исках в предишната тема да засегна никого, но изброих някои положения, свързани с отглеждането на детето най - вече за кандидат - приемната майка, която има 2 деца / едното първокласник/ , двама възрастни на легло и иска да вземе бебе Rolling Eyes

Е, има хора, които се справят с онова, което е непосилно за другите. Аз признавам си не бих могла. Имам условия за отглеждането на повече от едно дете и много бих искала да взема още едно, но за сега се въздържам. Единствената причина е, че малкия е твърде обсебващ. Няма да се справя с разпределението на вниманието и се притеснявам, че другото дете ще бъде ощетено. Знам, че трябва малко да го "откопчая" от мен, но на този етап това не е възможно.

# 55 14 март 2009, 13:49 ч.

Мнения: 1 325

Stillness, ти очевидно си навътре в нещата. И очевидно приемна грижа има навсякъде по света, явно по-добър вариант за децатата "неподлежащи" на осиновяване не е намерен.
Но...аз лично не бих могла да гледам едно дете години наред и след това да прекъсна връзката с него, когато то бъде върнато в биологичното си семейство. Все едно да дам дъщеря си на някого. Абсурд! И някакси не разбирам или не мисля правилно, обаче години наред детето е било при теб, междувременно се е работило с биологичните родители в посока да си го вземат и след 5,6,7 години, например, целта е постигната - то е обратно при тях. За колко време, до кога? Щом са могли години да живея без него и години наред да ги "кандърдисват" да си вземат детето обратно(включително да си стъпят на крака и т.н. и т.н.) какви родители ще бъдат т.наречените "биологични родители". И какво като са биологични? Май социалната ни политика прекалено се е вкопчила в това "биологични".
Сигурно има случаи в които наистина си струва биологичното семейство или биологичната майка да се подкрепят и да им се даде възможност да си върнат детето. Но смятам, че такива случаи не са чак толкова много. Според мен ако някой прецени, че не може да се грижи за детето си и то не може да остане в семейството (баби, лели и т.н.) най-отговорното поведение е да се подпише декларация за осиновяване. Иначе какво - и аз не мога ама и на други няма да дам.

А за дечицата, за които наистина няма никакъв шанс за осиновяване, приемната грижа е най-доброто за тях, но в условията на дългосрочност.

# 56 14 март 2009, 14:04 ч.

Мнения: 1 325

Всъщност, писах в темата, защото и аз съм се замисляла доста често за приемната грижа. Адмирирам хората, които са се заели с това. Смятам, че има много семейство които биха станали приемни родители и не самата процедура, а по-скоро "проблема" с емоционалната страна на приемната грижа ги възпира. И това е съвсем нормално, иначе не би било човешко. Не сме роботи да гледаме деца на конвейр.

Аз самата бих искала да участвам под някаква форма в подобряване на живота на ничийте деца. Но не съм сигурна дали ще имам достатъчно сили да откъсна от себе си едно дете, което по закон няма да е мое, но което в душата и сърцето ми ще стане мое.

# 57 14 март 2009, 14:15 ч.

Мнения: 1 479

Да... за съжаление, както вече стана ясно, приемните родители имат преди всичко задължения, а биологичните - преди всичко права. Някак си несправедливо изглежда, жена, която не я интересува и не иска да види детето си, да решава дали то ще се лекува, дали ще отиде на ексурзия до Германия, дали да бъде кръстено, дали да му бъдат пробити ушите и т.н. и т.н....

Обаче има и друго - ами ако това дете беше моето? Всичко се случва. Може да катастрофирам и да изпадна в кома, може в състояние на афект да убия поредната клюкарка, която си мисли, че личния ми живот и пикантните му истории и принадлежат и да попадна в затвора, може да ослепея и поради тази причина да не мога да работя и да се окажа във финансова нестабилност... много неща могат да се случат. Та ако имам биологично дете какво ще стане с него. Признавам си, че ако е при приемни родители, много ще ме боли. Ще се разкъсвам от ревност, че то на друга вика "мамо", че друга целува за лека нощ, че друга прегръща, че с друга се чувства щастливо. И все пак ще предпочета да отиде в приемно семейство, отколкото да попадне в дом. И накрая ще съм благодарна на тази жена, че има силата да ми го върне...

# 58 14 март 2009, 14:25 ч.

Мнения: 1 325

Права си Stillness. Обаче в изброените от теб случаи мисля, че първо гледат да настанят детето в семейството. Например при леля, баба. (да е жива и здрава сестра ми, пък и аз).

# 59 14 март 2009, 15:21 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: sislie в сб, 14 мар 2009, 14:25

Права си Stillness. Обаче в изброените от теб случаи мисля, че първо гледат да настанят детето в семейството. Например при леля, баба. (да е жива и здрава сестра ми, пък и аз).

Имах вълнения по темата и затова пуснах:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276263.0
Когато се консултирах с адвокатка ми каза, че 1. в България дори да имам документ (завещание напр., в което да съм оформила желанието си при кого да бъде отглеждано детето след смъртта ми) няма сигурност , че ще бде зачетен. Властта да решават къде ще попадне детето била на социалните. Тръпки ме побиват като си помисля колко са "компетенти"...
Дано е живот и здраве, ама не е лошо човек да помисли и за неща, от които не е застрахован!

Препоръчани теми

Потресена съм! Някой иска ли да стане приемен родител на едно слънчево детенце?

387
Осиновители

Бебето ми не ме иска

17
Недоносени

Как да отгледаме иноватори у дома

Коригирана и реална възраст

Причина:

Причина: