Приемната грижа

   Да, имам такива познати. На въпроса ти как се чувстват. Много мило,че си се сетила да питаш.
Ама какво да ти кажа...Ако кажа ,че се чувстват добре, няма да е истина. Ако кажа ,че не се чувстват добре, веднага ще се намери някой дървен философ тук,който да каже че щом те не се чувстват добре, това се отразява на детето и не е полезно за него да расте в какава среда.Затова ти отговарям криво-ляво са добре. Истината е ,че живеят трудно като всички средностатистически българи, нито получават помощ от мтел, нито са чували за нея, нито някой си е направил труда да ги информира. Като всички приемни семейства носят на гърба си много трудности и отговорноси. Детето продължава да изостава в развитието си, видимо е ,че е различно, децата имат по-различно отношение към него, да не кажа по-силна дума. Това ги товари и емоционално. Не стига,че е недоимъка , ами и това. Да продължавам ли?Или вече ти се изпари интереса и любопитството...

Танюшка, благодаря за това, че споделяш мнението си. Разбира се аз също искам да споделя какво мисля по този въпрос, след като разбирам, че имаш познати, които са приемни родители. Първо искам да ги поздравя за отговорното съзнание и желанието да се грижат за това дете. Опеределно на никого не му е лесно в ден днешен да отглежда децата си. Но пък сме прекрасно наясно, че всичко, което правим го правим в името на тях. Истината е в това, че този въпрос засяга глобално социалната политика на цялата ни държава, степента на информираност е следствие от медиите, от кампаниите и от това все пак и човек сам да се поразрови и да види как стоят нещата по дадена тема. Ето сега се отваря възможност да споделяме тази информация за тази инициатива, за изнесената статистика, данни и затова, че има възможност за финансовата  помощ от Мтел .Считам, че и на това хората трябва да сме радостни, но също считам, че и държавата, както и други по-големи фирми трябва да подпомагат финансово подобни каузи. Според мен тежестта трябва да падне основно върху държавата, разбира се добре дошло е когато има спонсорства и подпомагания. Ето например аз лично съм пускала смс-и покрай тази кампания Българската Коледа и за други инициативи. Трябва двустранна информираност от една страна ние да търсим информация за правата и привилигиите си, от друга за това да се разбира посредством средствата за комуникация. Силно се надявам и вярвам, че с течение на времето обществените каузи ще придобиват все по-голям отзвук и ангажираност.Хубав ден!:)

     
  Да, медиите информират,но те не могат да накарат никой да стане или да не стане приемен родител. Нито могат да накарат някой какво да мисли или да не мисли за приемната грижа. Да бъдеш или да не бъдеш приемен родител е дълбоко вътрешно решение което е в синхрон с цялостната ти духовност и ценностна система и не се поддава на външни манипулации. Медиите могат да предложат теми за разглеждане и да изнесат факти. Но хората не са толкова глупави и манипулативни...Моята приятелка ,когато ставаше приемен родител си направи собствено проучване. Но не от медии и от статистики, а се срещна с приемни семейства, беше и в ДСП, където зададе няколко въпросчета.В резултат нейното проучване стигна до други факти, но въпреки това тя стана приемен родител. Нищо не можеше да я спре...
  Както и обратното-никакви 100-200лв от мтел или някой друг благотворител не могат да накарат някой да стане приемен родител. На всеки е ясно ,че големите фирми просто си гонят финансовите интереси .
 АЗ лично мисля,чче приемната грижа в б-я е на път да се оформи като услуга НА социално слаби ЗА социално слаби.
 Аз си задавам едни други въпроси. Дали наистина е толкова броя на приемните семейства в б-я,дали цифрата не е преувеличена и ако е, защо?
 Защо цели 40-50 години по време на социалистическа б-я никой не се сети колко вредни били институциите за отглежданите в тях деца, а се сетиха чак сега и се юрнаха да затварят институциите и да въвеждат приемната грижа.Защо по времето на сициализма нямаше приемна грижа? Защо толкова се мъчим да приличаме на европейците и им вървим по акъла да въвеждаме неща,които явно не са за нашия манталитет? Дали пък след 50 години някой умник няма да се сети изведнъж, че приемната грижа е вредна и не вземе да върне пак институциите или измисли нещо друго? Някой умник с политическа власт, имам предвид естествено.

Привет Танюшка. Съгласна съм с теб, че не медиите могат да оформят нашето решение, но предвид това, че казваш, че никой не е казал на твоята приятелка за финасовата помощ от мтел считам, че това преспокойно можеше да се разбере от медиите. Едва ли служител ще дойде и ще позвъни на врататта на приемен родител, за да се каже, че от мтел даряват еднократна помощ. Разбира се, че парите даваните от тях не могат да оформят решението ни да станем приемни родители, но тук говорим за социалния жест, всички можем да си направим сметка, че ако и друти фирми примерно пет шест се включат в такава инициатива и примерно и те дадат по 100 лв. тази помощ би се увеличила десетократно. Тогава например едни 1000 лева отново няма да бъдат стимул ,за да станеш приемен родител, но отново ще бъдат социален жест ,ето за това говоря. А що се отнася за времето от социализма тогава грижите, които са се полагали за тези деца са били в пъти по-добри, отколкото понастоящем. Имам роднина работила в социален дом, тя е жив  все още ми разказва за това, че тогава всичко е било на ниво и храненето и грижите и медицинското обслужване по такива места. А за днес считам, че приемната грижа е най-добрият вариант за това тези деца да растат спокойни и щастливи.) Лека вечер.)

  Ами и аз съм жив свидетел, ама не са ми баш такива спомените. На 47 години съм. Откакто се помня, училището в родното село на баща ми е дом за деца от 3 до 7 години. Помня мизерията, мръсотията, сополивите мръсни деца накацали по оградата, които се радваха на парче вафла, която им давах. Помня как жените от селото, които работеха в Дома никога не говореха за тях като за "децата", а ги наричаха презрително "копелеата". Помня как регулярно в дома на мой братовчед се появяваха играчки, които майка му и баща му нямаше откъде да купят. По-късно свързах периодите на появяване на играчките с получаването на дарения в Дома. Майка му работеше там като готвачка... и зареждаше хладилника с продукти от "безплатния магазин", демек от дажбите на децата. Помня и как играеха децата на двора. Извън него много рядко ги извеждаха. Цялото им детство преминаваше на територията на един училищен двор. Та по време на игри на стратегически места в този двор стоеше по една леля с жилава прясна пръчка. И я използваше редовно за щяло и нещяло. А децата дори не плачеха... защото нямаше кой да ги чуе, още мо-малко да ги утеши.... Извинявам се за емоциите, но не се сдържах.

истината е, че картинката в социалните домове не е никак лицеприятна. И до ден днешен такива неща се случват там. С теб Форест Гъмп даваме два различини примера за отношение към тези деца, истината е някъде по средата в смисъл такъв, че социалните домове са нож с две остриета. Затова и считам, че по-добрия  вариант е  създаването на приемната грижа. В приемно семейство, което например няма свои деца ,а иска едва ли ,ако си вземат дете ще ги бият с пръчка... Затова съм на мнение, че тези социални домове трябва да се затворят, каквото и да си говорим колко добре да са се грижели за децата по времето на социализма или обратното, ако са били тормозени тези деца заслужават по-добри условия на живот. Силно се надявам ,че приемната грижа ще се популяризира и ще набере още повече подкрепа, за да може напълно да изместят тези социални домове.

Manastasia, според мене истината не може да е по средата, тя е въпрос на гледна точка ( както се рекламират по btv) - истината за Форест е от позицията на свидетел на едно доста неприятно време, както и на осиновител на две прекрасни деца, минали през мелачката на институционалното отглеждане, твоята истина е от позицията на ентусиазиран наблюдател на един процес, в който влагаш доста положителни емоции, но разполагаш с много малко информация. От една страна ме радва ентусиазма ти, но от друга страна се учудвам, че не си се поинтересувала от съседната тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=223351.0 , в която се обсъжда приемната грижа от 2007 година та до наши дни .... Ако имаш време - прочети я, ще научиш доста интересни неща  , но за съжаление има опасност ентусиазмът ти да се поизпари - какво да се прави, все пак живеем в България ..... Важно е да има повече подкрепа за приемната грижа, но за съжаление тази подкрепа май не стига до тези, за които е предназначена ...... 

Привет!:)) Разбира се, че всеки си има своята гледна точка и мнение по даден въпрос. Аз се радвам, че тук се включват хора, които споделят своя опит и виждания. Относно темата към която Alleks ме е препратила зачетох се и това, което мога да кажа е, че не бих тръгнала да сравнявам приемните семейства с трудов договор и приемните семейства в рамките на тази инициатива -Приеми дете- създай бъдеще. Може би ще изтъкна само един мотив и той е свързан с това, че аз лично, ако желая да стане приемен родител не бих го направила, за да ми се води стаж, не бих се договорила трудово за да отгглеждам дете, за да има в дома ми радост. Приемната грижа е въпрос на хуманност. Ако имаш желаниe и възможност ставаш приемен родител считам, че тази форма на отглеждане не дете трябва да си прокара път и постепенно да замести социалните домове.Хубав ден!:))

Manastasia, сигурно се шегуваш? Повечето хора стават приемни родители точно, за да са на работа, за да имат доходи, не само заради радостта в дома си. И това не е само в България, а навсякъде по света и там не отглеждат само 1-2 деца, а поне 4-5 наведнъж. Само да попитам/доста съм проЗтЪ/ какво и е различното на тая инициатива и мислиш ли, че издръжката на едно дете е еднократна помощ от 200 лв и ли пък 100 лв месечно за 1 година? Попрочети темата, попрочети я, вникни в проблемите на тия хора и тогава продължавай с идеалите...И аз не можах да се сдържа като Форест, извинете 

      Каква е тая мода тук да се извинявате ,не мога да разбера.
Аз няма да се извинявам и смятам да напиша един малко по-дълъг пост. Който се дразни от това, моля да не чете.

    Манастасия,
 В близките няколко години това не може да стане! И дори  в следващите десетина години , ако питаш мен. Сама виждаш,че да приемеш дете в сърцето си и дома си, е въпрос на  манталитет. Как мислиш -толкова лесно ли ще се промени българинът ,който досега не е бил склонен да приеме чуждо дете !?
   Както са ти казали и другите, трябваше малко да попрочетеш и тогава да пишеш.
 В домовете има около 9 хиляди деца. Една част от тях ще бъдат осиновени. Други деца поради ред причини са неосиновяеми. Те ще бъдат настанени във фамилни центрове и в приемни семейства. Да, но да не забравяме ,че входът на институциите не е затворен и те продължават да приемат още деца.
  Мястото на приемната грижа в целия тоя процес засега е незначително. Приемната грижа бавно и тромаво прохожда. И първите приемни семейства, пионерите както се казва, ще изнесат на гърба си най-тежкия товар.
 Ако си беше направила труда да прочетеш темите за приемната грижа, щеше да разбереш,че има два вида-доброволни и професионални приемни семейства. Защо ме караш сега да пиша елементарни неща! Ако беше толкоз съпричастна към приемната грижа ,трябваше вече да знаеш  историята й, а не  да пишеш глупости.
Но понеже явно искаш всичко наготово да ти се поднася, ще ти кажа,че професионалната приемна грижа започва преди около 8 години в б-я именно с трудови договори. От две години обаче социалното министерство се усети,че май е дало прекалено много трудови права на приемните родители и реши да си оттегли трудовите договори. Сега се сключват само граждански договори.Няма нищо лошо в това да имаш трудови права,нали, когато полагаш труд!?         
Много се радвам,че отваряш дума за радостта. Радост има в оглеждането на вяко дете-и приемно, и осиновено, и биологично. Радостта обаче няма нищо общо с темата ти. Впрочем за какво е тя? За спонсорството на мтел ли? Стига с тоя мтел.
   Ако съм приемен родител, аз имам работодател или ...как се казваше..възложител ли беше...забравих. Това досега с трудовите договори беше Социално подпомагане ,после с гражданските договори-общината. С други думи-държавата. Та , държавата има задължението да плаща издръжка на детето и мен не ме интересува от какви източници са дошли тези пари.Дали от мтел или от други дарители,няма значение.Възложителят да си оправи отношенията с държавата и да не занимава приемните родители с мтели и спонсори.Приемният родител отглежда дете! Това му е работата.Не е негова работа да си търси спонсори.
   
     

Момичета, темата я прочетох достатъчно задълбочено, не е енеобходимо да ми разяснявате ситуацията. Все пак и аз имам своя гледна точка по въпроса. Аз например не бих станала приемен родител и за това да очаквам да ми тече стаж. Значи по тоя логика, ако една жена е домакиня и поцял ден е вкъщи, гледа децата си, готви, грижи се за дома, че дайте тогава и тези отношения да ми бъдат уредени с трудов или граждански договор. Ясно е, че приемната грижа ще се утвърди бавно и тромаво в страната ни, виждам, че и вие гледате скептично на това, но не бих искала да ви обвинявам. Въпросът не е в това да мерим кой е спонсро, кой с колко помага, а дали съвкупно държавата и бизнеса биха могли да задвижат механизма приемната грижа да добие по-голяма популярност в страна ни пък и ако ще да е с трудов договор. Засега е хубаво, че виждам как НПО, държава и бизнес са си подали ръка и за втора поредна година инициатива говори с факти.

Дай боже повече жени в България, които могат да си позволят да са домакини и да си гледат децата, без да им се налага да работят, а да има кой да ги издържа. Ама аз такива ... абе познавам, ама са много малко и никоя от тях и не помисля за приемна грижа.

Виждам, че не ти се чете, Manastasia, затова ще напиша какво на практика би трябвало да значи приемна грижа, за да е ефективна. Почти всеки Божи ден в нашата държава биват изоставяни или извеждани от семействата си по различни причини деца. Е, за да няма социални домове, би трябвало да има хора, които във всеки момент от денонощието, всеки ден да са готови да приемат дете, което обикновено е проблемно. Това не може да стане, ако тези хора работят постоянно някъде по обясними причини. За да живеят и поне хранят и обличат децата, за които се грижат, тези хора се нуждаят от парични средства. Със 100 лв. месечна помощ не става. И с дарения не става, трябва да има нещо сигурно като доход, с който да се планира бюджет, пък макар и минимален. Всички допълнителни помощи - добре дошли.

 

   Аз също искам да дам нещо като определение на приемната грижа. Ясно и просто казано , по същността си , приемната грижа е грижа  за дете в неравностойно положение за определен период от време.
     Сред моите приятели и познати също никой не  е приемен родител, и не иска да стане, освен моята най-добра приятелка за която съм ви разказвала . Не искат да стават приемни родители по ред причини, които аз разбирам . Безработни жени, без доходи, така си стоят, но не искат да вземат дете.
 Аз мисля,че мотивацията да станеш приемен родител винаги има две страни. Да ги наречем вътрешна и външна. Човек винаги има някакъв дълбоко личен подтик за да направи нещо.Този подтик може да е най-различен и винаги е дълбоко съкровен ,интимен бих казала, и ние трябва да го уважаваме и да не критикуваме. Друг е въпросът ,че хората не винаги си го признават ,страх ги е да се разкрият. Една жена ми каза,че е много самотна и затова иска да си вземе детенце. Друга била разочарована от собствените си деца, трета искала да се развива като педагог и възпитател и за това обмисляла да стане приемен родител.Няма нищо лошо в това,нали, ако в крайна сметка  има хора,които качествено и с любов да се грижат за децата. И трите жени обаче все още мислят... и ще си останат  само с мисленето... ако не ги подтикне и нещо отвън,което да ги накра най-накрая да вземат решение.Това е за вътрешната мотивация.
Какво е външна мотивация то е ясно.Това пак са импулсите, които ни подтикват да направим нещо,но дошли отвън-доброто заплащане, доброто отношение към нас и т.н.
 Ясно е,че външна и вътрешна мотивация трябва да заработят заедно за да се получи солидна и стабилна мотивация. А не от ден за утре, както има доста приемни родители ,които вземат дете,но бърже се откажат. Това пък е още по-опасно.
А сега не е ясно защо хората не искат да стават приемни родители. Отговорът на този въпрос може би е  комплекс от много причини. И заплащането е малко, и отношението на обществото към приемните родители не е отношение към едни благородни същества. А и в народностната ни психология липсва благородството като национална черта. Благодетелите се броят на пръсти в историята ни. А в ежедневието съвсем липсват.
Така че ,виждаш ли, Манастасия, колко са дълбоки процесите в приемната грижа. Не е само да дойде Емтел да ти даде 100лева  
Иначе съм съгласна с теб,че държавата и бизнесът трябва да си подадат ръка .И на мен ще ми е много интересно да разбера как по-точно става това, какви са икономическите механизми . Защо например фирмите ще имат изгода да финансират приемната грижа, какво ще ги накара да направят това, за което ти говориш.
 А и последно ,за да не говорим само празни приказки ,ще те помоля да напишеш, ако знаеш разбира се, кои приемни родители имат право да помощ от емтел,на какви условия трябва да отговарят за да им отпуснат тази помощ?
 Извинявам се за правописните грешки.
  
  
    

Момичета, не знам какво толкова ви извади тази тема очите . Танюшка, съгласна съм с теб, че да станеш приемен родител зависи от вътрешна и външна мотивация. Куп са факторите, които влиаят върху решението да станеш приемен родител или го правиш, или не. По въпроса за допълнителните помощи всичко са добре дошли казва Форест Гъмп,  е,и аз смятам така  и по тази логика излиза, че и помощта, която оказва Мтел е добре дошла, нали така? Въпросът не е да се визирате и задълбавате че помощта не е достатъчна,че били някакви си 100, 200 или 300 лева... да прави сте, че при приемната грижа трябва да се формира стабилен сигурен доход, това е въпрос от социалната политика, който тепърва може би ще се разисква, а и си е работа на държавата,оформих тази тема, защото филма,който изгледах ме заинтригува предвид изнесените факти- не е нужно да ми разяснявате е вие статистката, радвам се, че споделихте мнението си по въпроса.