И аз така. И все по-често си мисля за това и се ужасявам при перспективата. Понякога ми се иска пак да съм малка и майка и татко да са млади, все по-често ме налягат детски спомени и си мисля, че това време никога няма да се повтори. Май остарявам
на гроба ми.А аз държа в ръка малка виличка, за десерта, който ме очаква на Небето.Сериозна съм.Това за виличката го прочетох в една книга и много ми хареса.Ще трябва да си напиша завещание, инъче току-виж са ме оплакали и загробили съвсем по традиционному
.Само надписа на надгробния камък не мога да си измъдря.Искам да е нещо мнного обещаващо, че като го прочетат , хората да не се натъжават, а да им се прииска така да живеят, че да дойдат и те на това място, като им дойде момента.
,а в скоро време ще се беся,ще оставя 2000лв на тези които ще дойдат на погребението ми да се напията,като маймуни за мое здраве. 
...с мъжо все се бъзикаме. 
... да не се davat пари за кремации,погребения и т.н.Той да е на доста преклонна възраст ,понеже съм все пак с 12 год.по млада от него