Ми движех се, но ме болеше. След 3-4 месеца вече не нищо ми нямаше.
- Публикувана: 2 март 2009, 10:19 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 20:18 ч.
Колко време след секцио?
Благодаря на всички за отговорите!
Разбира се,че изпитът не е по-важен от детенцето ми,но няма смисъл да се презастраховам за нещо и после да се ядосвам,защо не съм го направила.Нищо няма да му стане на бебето,ако излезе няколко дни по-рано от термина например
Дано има предразположение за индукция,а ако няма ще чакам да се появи.Когато -тогава 
Пък аз ще си се кача по работа,то за мен е притесннието,дали няма да ми стане нещо толкова скоро след раждането,но ако всичко протече като първия път
няма какво да отлагам ангажимента и да се наддържам на кълката,че съм току-що родила 
Разбира се,че изпитът не е по-важен от детенцето ми,но няма смисъл да се презастраховам за нещо и после да се ядосвам,защо не съм го направила.Нищо няма да му стане на бебето,ако излезе няколко дни по-рано от термина например
Дано има предразположение за индукция,а ако няма ще чакам да се появи.Когато -тогава Пък аз ще си се кача по работа,то за мен е притесннието,дали няма да ми стане нещо толкова скоро след раждането,но ако всичко протече като първия път
няма какво да отлагам ангажимента и да се наддържам на кълката,че съм току-що родила Можех да правя всичко, изброено от теб, още на 3тия ден след секциото. Но реално започнах да търча като кон след като ме изписаха от болницата - на 5тия ден.
И при мен беше точно така.
На петия ден след секциото можех с часове да не сядам, така се наложи, но се чувствах много изморена. На седмия вече правех дълги разходки навън с бебето в слинга. Количка ми се струваше, че ми е рано да бутам, тя изисква повече усилия.
Адски съжалявам, че бебето се роди с планово секцио и ако можех, бих направила всичко по силите си, за да се роди когато то само пожелае.
Адски съжалявам, че бебето се роди с планово секцио и ако можех, бих направила всичко по силите си, за да се роди когато то само пожелае.
Препоръчани теми