С напредване на възрастта хората стават по-добри или по-лоши? Променят ли се? Какво ги променя? Роденият лош, остава ли такъв докрая? Трудно ли се променя лошотията? Познавате ли лоши хора, които са се осъзнали и се стараят да се поправят?
- Публикувана: 5 окт. 2024, 20:42 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2024, 11:22 ч.
С напредване на възрастта хората стават по-добри или по-лоши?
Аsia1,
Да не пишете домашни по разни теми? 🙂
Да не пишете домашни по разни теми? 🙂
Който е добър става по-мъдър, зрял, дори по-добър.
А който е зъл, става по-зъл.
А който е зъл, става по-зъл.
Няма еднозначен отговор. Някои се научават да си сдържат поне егоизма. Други губят мярка хептен, като видят, че минава. Накрая част и от едните, и от другите, и от останалите изкуфяват и се губят хептен и мерки, и задръжки.
Най-често все пак до изкуфяването хората си остават еднакво лоши или добри през годините.
Най-често все пак до изкуфяването хората си остават еднакво лоши или добри през годините.
Според мен пък в повечето случаи стават по-сприхави и раздразнителни, и като цяло неприятни (имам предвид наистина напреднала възраст - 80 и нагоре). Имат болежки, страхове, внушения и това обяснява по-честото лошо настроение и злобно поведение към околните.
Мозъкът работи по-бавно, по-трудно участват в разговор и това ги дразни още повече - стават агресивни или пък се затварят.
Не е хубаво да го пиша, но това е честното ми мнение.
Мозъкът работи по-бавно, по-трудно участват в разговор и това ги дразни още повече - стават агресивни или пък се затварят.
Не е хубаво да го пиша, но това е честното ми мнение.
Скрит текст:
В бъдеще, като изобретят мозъчните чипове (Мъск работи в момента по този въпрос) нещата може да се подобрят значително - поне що се отнася до общуването. За физическите проблеми ще трябва друго разрешение.
Зависи до голяма степен как се е стекъл животът им. Някои кисели и сприхави хора омекват покрай деца и внуци. Други пък могат да се озлобят след много предателства и несгоди.
Никой не знае какъв ще бъде след години и никой не е застрахован от това да се превърне в друг човек.
Никой не знае какъв ще бъде след години и никой не е застрахован от това да се превърне в друг човек.
По мои наблюдения стават доста неприятни, злобни и сприхави. Дори и като по-млади да не са били изразено такива. А който си е бил гадняр, става още по-голям. Не знам на какво да го отдавам. Най-вероятно някакви мозъчни изменения.
Май е някаква параболична крива. Като деца и тийнове бяхме лоши. не от злоба, ми от глупост, неувереност или и аз не знам защо. Но тормозехме съученици, подигравахме се... На средна възраст това отмина и станахме по-толерантни. Но на стари години човек често става егоист поради страх от смъртта и от безсилието на старостта.
Егоистът няма да стане алтруист. Може, ако успее да забогатее и е религиозен, да започне да дарява, за да спечели някакви точки пред Господ. Но това е отново егоизъм и няма да го направи истински добър човек.
Някой, който е имал идеали като млад, може да се разочарова и да стане циник. Човек, който е вярвал в хората, да спре да вярва. Ясно е защо.
Някой, който като млад е бил дипломатичен и вежлив, като стар може да стане груб, ако дипломатичността е била само маска.
Старостта не винаги носи мъдрост. По-скоро често носи егоизъм, подозрителност, сприхавост. Кръгозорът се стеснява в посока оцеляване, което е разбираемо, макар и много неприятно, в това число и за самия човек.
Струва ми се, че по-рядко става обратното: лош да е станал добър. Може би ако човек е живял в нездрава среда и се премести в изцяло ново обкръжение, да види, че може да се живее и по друг начин, с повече добро и с по-красиви отношения.
Някой, който е имал идеали като млад, може да се разочарова и да стане циник. Човек, който е вярвал в хората, да спре да вярва. Ясно е защо.
Някой, който като млад е бил дипломатичен и вежлив, като стар може да стане груб, ако дипломатичността е била само маска.
Старостта не винаги носи мъдрост. По-скоро често носи егоизъм, подозрителност, сприхавост. Кръгозорът се стеснява в посока оцеляване, което е разбираемо, макар и много неприятно, в това число и за самия човек.
Струва ми се, че по-рядко става обратното: лош да е станал добър. Може би ако човек е живял в нездрава среда и се премести в изцяло ново обкръжение, да види, че може да се живее и по друг начин, с повече добро и с по-красиви отношения.
Като сравняваме един и същ човек в годините, като зрял, няма да пипаме децата, там много рядко има зло, та зрял човек е придобил знания и умения да се държи според случая. Изцяло добро и лошо няма.
Като остарее съм забелязала ,че се връща към фабричните настройки. С каквито е роден.
Това са мои наблюдения, има вариране ,но не е от съществено значение. Това относно държание с други хора. Иначе като професионалист например, с годините става по-добър, от опита.
Като остарее съм забелязала ,че се връща към фабричните настройки. С каквито е роден.
Това са мои наблюдения, има вариране ,но не е от съществено значение. Това относно държание с други хора. Иначе като професионалист например, с годините става по-добър, от опита.
Точно това ми беше най-голямата заблуда, че възрастните хора като вече препатили и минали през какво ли не стават по-мъдри и спокойни, а на практика стават егоцентрични, изискващи, манипулативни.
Ако човек е бил лош на младини няма как да стане добричък на стари години. Напротив, влошава се.
Ако човек е бил лош на младини няма как да стане добричък на стари години. Напротив, влошава се.
Не мога да кажа, че съм стара, но вече съм минала половинвековният юбилей. И мога да ви кажа, че няма кой знае каква разлика във възприятията, желанията и усещанията. Не се чувствам по-различна отколкото на младите ми години. Дори тогава повече се палех и ядосвах за глупости, сега гледам да си слагам спирачка на базата на опита. Не мога да разбера каква е тая борба на млади срещу не толкова млади в тоя форум и непрекъснатото изкарване на възрастните хора като някакви изроди. Ми засрамете се малко! Всички, които сте условно млади в момента (условно, защото винаги има и ще има по-млади от вас), и представа си нямате как лети времето. Като че ли вчера ми беше абитуриентския бал, помня го все едно е бил преди седмица. Много бързо минава времето, за съжаление и никой не е пощаден от него. Спрете с тая възрастова дискриминация.